Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 120 13.04.2023 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март през
две хиляди двадесет и трета година в състав
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев
административно дело №69 по описа за 2023 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ“С.Ш. - Ж.К.“, представляван от Ж.К. против мълчалив
отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да се произнесе по
подадено искане за изплащане на първо междинно плащане с вх.№02-6500/9745 от
23.12.2022 год.. В жалбата са изложени подробни съображения за
незаконосъобразността на формираният мълчалив отказ, като е направен анализ на
приложимите законови и подзаконови разпоредби и необходимостта от задължително
произнасяне на административният орган в
предвиденият от закона срок. Доколкото в случая нямаме такова произнасяне е
налице мълчалив отказ на Изпълнителният директор на държавен фонд Земеделие и е
направено искане за неговата отмяна. По делото е постъпила и молба от адв. М.С.,
в качеството й на пълномощник на жалбоподателят, в която заявява че поддържа
жалбата и моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция гр. София, чрез
пълномощника си по делото юриск. З.З., изразява становище за недопустимост,
алтернативно за неоснователност на подадената жалба. Счита, че искане за първо
междинно плащане е подадено на 27.07.2022 год., а срокът за произнасяне е
изтекъл на 27.10.2022 год. Едномесечният срок за оспорването на мълчаливият
отказ е изтекъл на 27.11.2022 год. От друга страна е възникнало съмнение
относно изкуствено разделяне на инвестициите на два съседни проекта с цел
получаване на размер на финансовото подпомагане, надвишаващо допустимият
размер. В тази връзка са извършени проверки на място и до пълното изясняване на
фактите е невъзможно да бъде извършено каквото и да е било плащане по проекта.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят в настоящото производство ЕТ“С.Ш. -
Ж.К.“ е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
регистриран с УРН 510496 в ИСАК.
На 31.05.2018 год.,
между жалбоподателя ЕТ“С.Ш. - Ж.К.“ и ДФ „Земеделие“ е сключен договор
№24/04/1/0/0290 /том първи от делото, жълтия класьор, стр. 308-349 по
номерацията на ДФЗ/. Предмет на договора е предоставяне от ДФЗ на ползвателя
ЕТ“С.Ш. - Ж.К.“ на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 „Инвестиции в
земеделските стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
„Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 год.“, във връзка с изпълнение на одобрен проект №24/04/1/0/0290
„Оранжерия, помощно обслужващи сгради и фотоволтаична система 29.96 kWp в ПИ
0290041, землището на с. ***“. Първоначално одобрената финансова помощ въз
основа на представените от ползвателя на етапа на кандидатстването по подмярка
4. 1 документи е в размер на 928 027.88 лв. и представлява до 50% от одобрените
и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проекта.
Финансовата помощ се предоставя под формата на възстановяване на действително
направените и платени от ползвателя разходи, приети за допустими за финансово
подпомагане по подмярката, но не повече от посочения по-горе размер (до 50%).
Ползвателят може да получи авансово плащане по
договора в съответствие с условията по чл.3, ал.5 от договора, а така също и междинно
плащане – по реда на чл.3, ал.6 от договора. Съгласно чл.4, ал.1 от договора
окончателният размер на помощта се изплащане на ползвателя се определя от Фонда
след подаване на заявка за окончателно плащане по реда на чл.45 и чл.46 от
Наредба № 9 от 21.03.20015 год. (Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на
подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 год. – Наредбата), в срок не по-късно от един месец след изтичане на
срока по чл.6, ал.4, окомплектована с всички изискуеми документи и след
извършване от страна на Фонда на съответните проверки и анализи, въз основа на
резултатите, от които да бъде установено: 1. Фактическото съответствие и
съответствието по документи между одобрената по проекта и реално извършената
инвестиция, и 2. Спазването на всички условия за изплащане на помощта,
договорени между страните по този договор и/или регламентирани в наредбата и
други относими нормативни актове и актове на правото на Европейския съюз, включително
при спазване на чл.63 от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията от
17.07.2014 год. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) №1306/2013
на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното
съответствие и чл.35 и чл.36 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията
от 11.03.2014 год. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013. По силата на
чл.5, ал.1 от договора Фондът изплаща определения при условията на този договор
размер на финансовата помощ в срок до 3 месеца от подаването на заявката за
междинно/окончателно плащане. Този срок се удължава при наличие на основани
по чл.47, ал 3 от Наредба № 9 от
21.03.2015 год.
Съгласно чл.6, ал.1 от договора ползвателят на
безвъзмездната финансова помощ се задължава да извърши инвестицията – предмет
на договора в срок до 24 месеца, а за проекти с включени строително монтажни
работи (СМР) или създаване на трайни насаждения – до 36 месеца, но не по-късно
от 15.09.2020 год.
Към договора за предоставяне на финансова помощ
били сключени три анекса, касаещи промени в банковата сметка на ползвателя на
помощта, както и промяна на срока в който ще бъде извършена инвестицията, като
последно определеният такъв е до 31.03.2023 год.. Промените не са свързани с
условията при които се извършват плащанията по договора, включително по
отношение на междинното плащане.
С докладна записка №02-6500/320#11 от 29.01.2021 год.
/том първи от делото, жълт класьор, стр. 350 – 371 по номерацията на ДФЗ/
Директорът на Дирекция „Противодействие на измамите“ е уведомил изпълнителния
директор на ДФЗ за резултатите от извършената проверка на ЕТ“С.Ш. - Ж.К.“ и ЕТ“С.Е.-Д.Д.“,
при която са се пораждали съмнения за наличие на изкуствено създадени условия, но
не може да се направи извод, че инвестициите по двата проекта са функционално
зависими един от друг или че се касае за механично разделяне на един общ
инвестиционен проект на две части с цел получаване на възможно най-висок размер
на безвъзмездно финансиране от бюджета на ЕЗФРСР и НБ.
На 27.07.2022 год., жалбоподателят е подал заявка
за междинно плащане за сумата от 380 671.68 лв., представляваща малко
по-малко от 50% от сторените от страна на търговеца разходи в размер на 766 691.71
лв. /том първи от делото, жълт класьор, стр. 1 – 282 по номерацията на ДФЗ/.
Към заявлението са приложени и изискуемите съгласно закона документи
установяващи сторените разходи, както и други такива като удостоверение да
липса на задължения, становище от Областна дирекция по безопасност на храните -
Стара Загора и т.н..
При разглеждането на заявлението и с оглед на
предишните проверка за съмнения за измама, което е наложило и изготвянето на
докладна записка №03-0416/5182 от 07.10.2022 год. от Вр. и. д. Директор на
Дирекция „ОППМРСР“, с която е поискано извършването на проверка на място, като
са дадени насоки и за извършването на проверката, в частност какво е необходимо
да се изследва и провери /том втори от делото, жълт класьор, стр.372-373, 521-522
от номерацията на ДФЗ/.
С оглед на тази докладна е издадена заповед
№475834/31.10.2022 год. на Началник отдел на Регионален технически инспекторат за
извършване на проверка на място от гл. експерт К.И.Ю. и И.М.А., като е указан
краен срок за извършване на проверката и крайна дата за предаване на контролния
лист 30.11.2022 год. /том втори от делото, жълт класьор, стр.375-378 по
номерацията на ДФЗ/. Проверката е била извършена в периода 02.11.2022 год. –
03.11.2022 год. и е бил изготвен доклад за констатираното на 30.11.2022 год.
/том втори от делото, жълт класьор, стр. 379-433 по номерацията на ДФЗ/. При
извършването на проверката са били изискани множество документи от
жалбоподателя, които са били представени в срок. Въз основа на установеното при
проверката са изготвени и докладна записка от Калин Йорданов началник отдел РТИ
ОД Хасково изх.№95-2-262/242 от 30.11.2022 год. /том втори от делото, жълт
класьор, стр.525-527 по номерацията на ДФЗ/ и изпратено уведомително писмо
изх.№01-262-6500/1212 от 30.11.2022 год. до ЕТ“С.Ш.-Ж.К.“, към което е приложен
контролния лист /доклада за проверка/ с констатирани несъответствия, като му е
указано, че има право да направи забележки и възражения в 14 дневен срок /том
втори от делото, жълт класьор, стр.529 по номерацията на ДФЗ/. В указаният срок
е депозирано такова възражение с вх.№01-262-6500/1212 от 21.12.2022 год. /том
втори от делото, жълт класьор, стр.535-547, 670-683 по номерацията на ДФЗ/ в
който на 13 страници са изложени подробни възражения относно констатираните
несъответствия. Депозирана е и молба, озаглавена искане с
вх.№02-6500/6445/23.12.2022 год. от страна едноличния търговец, в която моли за
незабавно плащане по подаденото от негова страна заявление за първо междинно
плащане от 27.07.2022 год. /лист 20 от делото/.
На 11.01.2023 год. е изпратено уведомително писмо
за отстраняване на нередовности с изх.№01-6500/77, подписано от зам.
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /том втори от делото, жълт
класьор, лист 632-634 по номерацията на ДФЗ/. В тази връзка е подаден отговор
на уведомителното писмо с вх.№01-6500/77#2 от 20.01.2023 год. /том
втори от делото, жълт класьор, лист 633-766 по номерацията на ДФЗ/.
Депозирана е жалба с вх.№01-6500/77#1 от
26.01.2023 год., адресирана до Административен съд Стара Загора против мълчалив
отказ на Държавен фонд „Земеделие“ да се произнесе по заявка за първо междинно
плащане от 23.12.2022 год. /том втори от делото, жълт класьор, лист 767-770 по
номерацията на ДФЗ/, която впоследствие същата е депозирана и в Административен
съд Стара Загора на 01.02.2023 год.
Настоящото съдебно производство е образувано срещу
мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да изплати финансовата помощ
по сключения между страните договор за предоставяне на финансова помощ по
подмярка 4. 1, във връзка с подадената на 23.12.2022 год. заявка за междинно
плащане.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира от правна страна следното:
Доколкото се оспорва мълчалив отказ по подадена
молба от 23.12.2022 год., а жалбата е депозирана на 26.01.2023 год., то същата
е допустима, като подадена в предвиденият от закона едномесечен срок и против
мълчалив отказ, който представляван индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21 от АПК и от надлежна страна, чиито права и законни интереси са
засегнати непосредствено от този мълчалив отказ.
За да се изясни фактическата обстановка по делото,
следва да се има в предвид и приложимата законова регламентация, която е
следната:
Съгласно чл.47, ал.1, т.3 от Наредбата в срок не
по-късно от 3 месеца след подаване на заявката за междинно или окончателно
плащане, разплащателна агенция одобрява или мотивирано отказва изплащането на
част или на цялата финансова помощ. Нормата безспорно предвижда административният
орган да изрази изрично волеизявление относно това дали ще одобри исканото
плащане или ще го откаже изцяло или от части. Съгласно чл.47, ал.3, т.1 от
Наредбата, тримесечният срок може да бъде удължен, когато Разплащателната
агенция е упражнила правомощията си по ал.2 със срока за представяне на
исканите документи, т. е. с 15-дневен срок. В настоящия случай е безспорно
установено от доказателствата по делото, че в тримесечния срок не е налице
произнасяне по подаденото заявление от 27.07.2022 год., като след изтичането е
разпоредено извършването на проверка на място и изготвен контролен лист за
това. Издадено е и уведомително писмо за отстраняване на нередовности от 11.01.2023
год., отново издадено след изтичането на
тримесечния срок. Въпреки това дадените указания са изпълнени, като са
изпратени документи, постъпили на 20.01.2023 год. Съдът намира, че издадените
след формирането на мълчаливия отказ писма и заповеди, не могат да обосновават
удължаването на срока за произнасяне на основание чл.47, ал.3, т.1 вр. чл.47,
ал.2 от Наредбата. Това е така, тъй като един срок може да бъде удължен само в
случаите, когато не е изтекъл. След неговото изтичане е невъзможно същият да
бъде удължен със задна дата.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно цитираната по-горе разпоредба на
чл.47, ал.1 от Наредбата в срок не по-късно от три месеца след подаване на
заявката за междинно/окончателно плащане разплащателна агенция: 1. извършва
проверка на представените документи, заявените данни и други обстоятелства,
свързани със заявката за плащане; 2. може да извърши проверка на място за
установяване на фактическото съответствие с представените документи и за
установяване спазването на критериите за допустимост, както и на ангажименти
или други задължения на ползвателя по настоящата наредба, договора за
предоставяне на финансова помощ и/или ПРСР 2014 – 2020 г., като: а) проверката
се извършва в присъствието на ползвателя на помощта или на упълномощен негов
представител; б) при приключване на проверката на място служителят на РА
изготвя протокол за резултатите от проверката и го представя за подпис на
ползвателя на помощта или на упълномощен негов представител, който има право да
напише в протокола обяснения и възражения по направените констатации; в) след приключване
на проверката на място, ако е установено неспазване, на ползвателя на помощта
или упълномощен негов представител се изпраща копие от протокола по буква
"б"; г) в срок до 10 работни дни от получаването на протокола по
буква "б" ползвателят на помощта или упълномощен негов представител
може писмено да направи възражения и да даде обяснения по направените
констатации пред изпълнителния директор на РА; 3. одобрява или мотивирано
отказва изплащането на част или цялата финансова помощ след извършен анализ за
установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между
одобрената и реално извършената инвестиция; 4. изплаща одобрената финансова
помощ в съответствие с т. 3. Нормата регламентира както процедурата, която
административния орган следва да приложи, така и въведеното законово изискване
да се произнесе по подадената от ползвателя заявка за плащане като в случай, че
се стигне до решение за отказ (независимо пълен или частичен), то този отказ
следва да е мотивиран.
При тази нормативна уредба безспорно
оспореният в настоящото производство мълчалив отказ е постановен от компетентен
орган, предвид факта, че заявката за междинно плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ е депозирана пред ДФЗ – РА, чрез териториалната
й структура в гр. Хасково, и именно изпълнителният директор на ДФЗ – РА е
компетентен да се произнесе по нея.
Изискването на чл 47, ал.1, т.3 от
Наредбата, както вече се посочи, е за волеизавление на административния орган,
което да е мотивирано в случаите на отказ. Така нормата задължава
административния орган да издаде писмен акт, в който да изложи своите мотиви за
отказ. В случая очевидно не става въпрос за класическа форма на мълчалив отказ,
който би бил законосъобразен, стига да са налице предпоставките за постановяване
и на изричен такъв. Тук законодателят изрично е предвидил, че административният
орган следва задължително да мотивира взетото от него решение за отказ, което
по същество може да стане единствено в писмена форма.
В тази насока, според чл.59,
ал.2 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той
безусловно трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Тези фактически и правни основания са именно мотивите, които
основават разпоредения от съответния орган резултат. Неспазването на така
установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено
нарушение на закона акт. Искането за обосноваване е една от гаранциите за законосъобразност
на властническото волеизявление, които законът е установил за защитата на
правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите - страни в
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С
излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по
които административният орган е издал или е отказал да издаде искания
административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над
случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени
рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.
Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното не излагане
към административния акт или към резолюцията за отказ, съставлява съществено
нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл и Тълкувателно
решение №4 от 22.04.2004 год. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.
Съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган
по искане, с което е бил сезиран, в определения законов срок, се смята за
мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна
норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване
на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при
нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е
сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено от наличие на
законово регламентирана компетентност /материална, териториална и по степен/ за
органа да разгледа и да се произнесе по подадената молба. Следователно не всяко
непроизнасяне на административния орган по искане, с което е сезиран, може да
бъде разглеждано като „мълчалив отказ” по см. на чл.58, ал.1 от АПК. Законовата
фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение
на който органът има правомощие да издаде съответния административен акт. Само когато искането е отправено до компетентен
административен орган, липсата на волеизявление се приравнява на отказ да се
издаде акт с регламентирано от закона съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност.
В конкретния случай съдът намира, че по отношение
на подаденото заявление за междинно плащане от 27.07.2022 год. е налице
формиран мълчалив отказ на 27.10.2022 год., който е могло да бъде обжалван до
27.11.2022 год. съгласно чл.149, ал.2 от АПК, но не е сторено от страна на
едноличния търговец. Ето защо същият е влязъл в законна сила на 28.11.2022 год.
От друга страна, с оглед на изрично заявеното от
страна на жалбоподателят с молба вх.№1188/27.02.2022 год. по описа на
Административен съд Стара Загора /лист 17 от делото/, че се оспорва мълчаливия
отказ по подаденото заявление от 23.12.2022 год., съдът намира, че такъв не
може да бъде формиран. Това е така по следните съображения:
Искането за плащане по заявка за първо междинно плащане,
не представлява самостоятелна заявка за плащане. Доколкото, в посоченото искане
е изрично заявено от страна ЕТ“С.Ш. - Ж.К.“, че е подал заявка за първо междинно
плащане на 27.07.2022 год., както и че е изпълнил всичко което е заявил в
заявката, че проверката е дошла две седмици след изтичането на срока за плащане
от страна на ДФЗ и моли за незабавно плащане. В подкрепа на това е факта, че
това искане е за плащане по заявка за първо междинно плащане от 27.07.2022
год., както и обстоятелството, че същото не е подадено в предвидената от закона
/чл.47, ал.1 от Наредба №9 от 21.03.2015 год. за прилагане на подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
год./. Нещо повече, че към самата заявка не са приложени и необходимите
документи удостоверяващи сторените разходи от жалбоподателят и обосноваващи
исканото междинно плащане. Същото няма и необходимото съдържание – не е
посочено в какъв размер се иска подпомагането. Всичко това мотивира настоящия
състав, че в случая доколкото искането не е подадено в предвидената от закона
форма, че не съдържа необходимите реквизити, както и че не са приложени
необходимите документи съгласно наредбата и факта, че изрично е заявено искане
за плащане по заявка за плащане по заявка за първо междинно плащане
№24/04/1/0/02090/2/01 от 27.07.2022 год., то същото е част от воденото
административно производство образувано на 27.07.2022 год. Не може да се
приеме, че е налице надлежно сезиране на административният орган при наличието
на законовите предпоставки за това, поради което и по така подаденото искане за
плащане по заявката от 27.07.2022 год., не може да формира мълчалив отказ.
Това е така и поради факта, че с това искане, не
може да се образува нова производство, дори и да съдържа необходимите
реквизити, респективно да се приложени всички изискуеми документи. Налице е
формиран мълчалив отказ по подадената заявка и подаването на втора заявка за
междинно плащане за същата сума и при същите обстоятелства, ще е недопустимо
съгласно чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
При този изход на спора на искането на жалбоподателя
за присъждане на направените разноски по делото е очевидно неоснователно, а от
страна на ответника не е налице такова искане.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на ЕТ“С.Ш. - Ж.К.“, представлявано от Ж.К. на
мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да се
произнесе по подадено искане за изплащане на първо междинно плащане с
вх.№02-6500/9745 от 23.12.2022 год., като
неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: