Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 396 19.12.2018 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На петнадесети ноември Година две хиляди и осемнадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 448 по описа за 2017 година.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД, вписана в
Агенцията по вписванията под ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от Виолина Маринова Спасова -
Главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Н. - Изпълнителен директор,
чрез пълномощника си Ж.Р.Р. против П.Н.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от
неизпълнение по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 18.07.2008 г. и
допълнително споразумение към него от 26.11.2009 г., а именно: 334 065,99 лв. –
главница; 351 248,53 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
23.08.2010 год. до 26.09.2017 год.; 2 362,21 лв. – обезщетение за забава
по т. 20.1 от Общите условия - лихвена надбавка за забава в размер на 3 % върху
главницата за периода от 23.09.2010 г. до 26.09.2017 г.; 5 854,26 лв. – такса управление; 1 549,21 лв. –
застраховка на обезпечението и законната лихва върху главницата считано от
27.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и направените в настоящото
производство разноски. Ищцовата страна твърди, че по силата на договор за
жилищен и ипотечен кредит, сключен на 18.07.2008 год. между банката и П.С. –
кредитополучател, банката е предоставила на ответницата ипотечен кредит в
размер на 300 000 лева, със срок за издължаване на кредита 240 месеца,
считано от датата на неговото първо усвояване. Кредитът е бил усвоен еднократно
по сметка с титуляр П.Н.С. на 23.07.2008 г., след учредяване на предвиденото в
договора за кредит обезпечение. В договора се предвижда кредитополучателят да
заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент, определян периодично от
кредитора, плюс надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно
Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“,
като към датата на сключване на договора за кредит, базовия лихвен процент е бил
4,69 %, стандартната надбавка е била в размер на 9,30 % или лихвеният процент
по кредита е бил общо 13,99 %. За падежна дата е определено всяко 22 число на
текущия месец. На 26.11.2009 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя П.Н.С.
е било сключено допълнително споразумение към договор за кредит, в което е
уговорен гратисен период чрез капитализиране на част от дължимата месечна лихва
и гратисен период от 9 месеца за вноската по главницата, считано от датата на
сключването на допълнителното споразумение, като крайният срок за издължаването
на кредита не се променя. В допълнителното споразумение се променя и дължимата
лихва върху главницата и тя се определя от базовия лихвен процент на банката,
който към датата на подписването на допълнителното споразумение към договора за
кредит е в размер на 14,99 %. Ищецът
твърди, че последното редовно плащане в пълен размер е било извършено на
22.08.2010 г., видно от представеното извлечение от счетоводните книги по
сметка 15926415 на кредитополучателя П.С.. Поради това е настъпило просрочие в
обслужването на кредита поради неплащане от страна на ответницата на задължения
й по сключения договор за кредит, като към датата на подаване на исковата молба
не са погасени 85 броя дължими вноски. Според твърденията на ищеца, дългът на
ответницата е надлежно удостоверен в представеното извлечение по сметка, като
всички изчисления са извършени в съответствие с влезлите в сила решения,
постановени по т.д. № 335/1013 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и в.т.д. №
66/2016 г. по описа на Апелативен съд – Бургас във връзка с предявен от банката
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК. Твърди се, че до ответницата е
била изпратена нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост на
задължението по кредита, като видно от приложената разписка от 07.09.2017
г. на нотариус Мария Василева, рег. №
370 на НК, поканата е връчена при отказ по правилата на чл. 44 ал. 1 от ГПК
лично на П. С..
В писмения си отговор, ответницата П.Н.С. оспори
изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по размер. Счита, че не се
е осъществил фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост и
дължимото по договора за кредит е обявено неправомерно за предсрочно изискуемо
на 28.12.2010 г. Липсва постигната индивидуална уговорка между страните, в кои
случаи кредита може да бъде обявен за предсрочно изискуем и при липсата на
такава договореност банката – ищец може да търси единствено незаплатени вноски
по кредита в случай, че има такива, но не и заплащане на цялата главница. Признава,
че действително на 18.07.2008 год. с ищцовото акционерно дружество е сключила
договор за жилищен и ипотечен кредит. На несъгласието й с определени клаузи от
договора, банката е отговорила, че такова договаряне е невъзможно, тъй като се
касаело за одобрена от управителния орган бланка на договор и същият е бил
подписан при липсата на индивидуална договореност. Съгласно погасителния план
месечната й вноска е била определена на 3728.38 лв. Само няколко месеца след
подписване на договора, през месец декември 2008 година, месечната вноска била
увеличена на 3948.23 лв. и оттогава до обявяването на кредита за предсрочно
изискуем банката - ищец променяла едностранно месечната вноска многократно. От
представеното извлечение за периода 22.09.2010 г. – 22.09.2017 г. е видно, че
банката е начислявала месечна вноска в размер на 4448.83 лв., което е близо 800
лв. в повече от първоначално договореното. П.С. заявява, че нито веднъж не е заплатила
размер на вноска съответстващ на погасителния план и въпреки несъгласието си с
новоформираните вноски, е продължила да заплаща едностранно определените от
банката суми, тъй като се опасявала, че банката ще предприеме принудително
събиране по реда на ГПК. След направена справка към края на 2009 г. ответницата
е установила, че лихвеният процент по кредита е едностранно увеличен от
банката, поради което през времето, в което е заплащала вноски в размер на
3728.38 лв. месечно, а от банката са изисквали вноски в по-висок размер, всички
едностранно начислени суми над 3728.38 лв. са водени в просрочие и върху тях е
налагана наказателна лихва, за дължимостта на която липсвало постигната
договорка между ответницата и банката. В резултат на това се е стигнало до
подписването на допълнително споразумение към договора за кредит на 26.11.2009
г., като при сключването му ответницата
отново била поставена в условие на невъзможност да договаря с банката. Това допълнително споразумение не е
индивидуално договорено, ответницата била принудена да подпише бланка, която
изобщо не подлежала на договаряне. Не е била съгласна с клаузите на чл. 4.2 и
чл. 5, както и с посочения в т.Б размер на остатъка от дълга – 316 081.40
лв., тъй като се оказвало, че независимо от извършените в продължение на повече
от една година плащания по договора, дължимата главница към ноември 2009 г. е
намаляла едва с 2260.78 лв. Счита, че остатъкът към момента на сключване на
допълнителното споразумение е следвало да бъде в много по-малък размер. От
друга страна, цялата претенция на банката е формирана на база единствено общите
условия (клаузите уреждащи предсрочната изискуемост, чл. 20.1 и чл. 25.1 във
връзка с т. 13 от договора), които обаче съгласно ЗЗП никога не са били индивидуално
договаряни, което ги прави нищожни. Посочените разпоредби позволяват на банката
да накърнява договорното равноправие и едностранно да променя лихвения процент
по кредита и да налага такси, договорни и наказателни лихви, каквито не са част
от индивидуалните договорености между страните по процесния договор, което е
незаконосъобразно. С разпоредбите на чл. 4.2. и чл. 4.4 от допълнителното
споразумение банката уговаря начисляването на лихва върху лихва - анатоцизъм,
което е нищожна уговорка. Ответницата направи изрично възражение за нищожност
на следните клаузи:
-
чл.7 от
договора: „За предоставения кредит
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид
кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма „Уют“ - (Приложение № 2 към договора). Към датата на
сключване на настоящия договор базовият лихвен процент е 4,69 %, стандартната
надбавка е размер на 9.30 процентни пункта и отстъпка от 0 процентни пункта или
лихвеният процент по кредита е общо 13.99 %.“
-
чл.12 от
договора: „Неразделна част от този
договор са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически
лица, които Кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.“
-
чл.13 от
договора: „Кредитополучателят заплаща
такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК
прилага по извършвани услуги на клиента (Тарифата), която е в сила към деня на
съответното плащане. “
-
чл.14 от
договора: „Кредитополучателят е запознат
с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора.“
- чл.15 от
договора: „Кредиторът има право да
извършва изменения или допълнения на Общите условия и Тарифата, които стават
задължителни за кредитополучателя. За всяка промяна Кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения, поставени на
видно място в салоните на Банката.“
- т.9.1 от Общите условия: „Кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от
базов лихвен процент и надбавка, посочени в Договора. Кредиторът има право да
променя базовия лихвен процент, за което уведомява Кредитополучателите по
подходящ начин.“
- т.9.4 от Общите условия: „При промяна на базовия лихвен процент Кредиторът определя нов размер
на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на Кредитополучателя
актуализиран погасителен план.“
- т.20.2. от Общите условия в частта: „При допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 (десет) процентни пункта.“
- т.25.2 от Общите условия: „Кредиторът прилага такси и комисионни, съгласно Тарифа на Банка ДСК
ЕАД за таксите и комисионните - Приложение № 3 към договора.“
- т.25.3 от Общите условия: ,,Кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и
таксите, за което уведомява Кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може
да бъде извършена при наличие на някое от изброените в текста условия:
а.
при изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR;
b. при изменение от поне 1% за месец на валутен курс
евро/лев или евро/щатски долар;
в.
при изменение от поне 0,5 % за месец на индекса на потребителските цени за
България (CPI);
г.
въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система
и/или върху Банка ДСК;
д.
промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка,
засягащи функционирането и изискванията към банките;
е.
при изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни
лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявени в
статистиката на Централната банка;
ж.
съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване
на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
- т.4.2 от допълнителното споразумение: „Непогасената част от начислената лихва се
капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден,
следващ последната падежна дата от гратисния период по т.1“
- т.4.4 от допълнителното споразумение: „В случай, че след изтичане на гратисния
период кредитът стане предсрочно изискуем поради настъпване на някое от
обстоятелствата, предвидени в Общите условия, неразделна част от това
допълнително споразумение, отпада капитализацията по чл. 4.2, считана от датата
на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима
лихва.“
- т.13 от допълнителното споразумение: „Длъжникът и Съдлъжникът/ Новият длъжник
заплащат такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента (Тарифата), която е в сила
към деня на съответното плащане. “
- т.14 от допълнителното споразумение: „Длъжникът и Съдлъжникът/ Новият длъжник са
запознати с Тарифата, действаща към деня на сключване на този договор… “
Ответницата счита, че така изброените клаузи попадат в
приложното поле на чл.143 от Закона за защита на потребителите, където се
съдържа примерен и неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. С тези
клаузи банката налага общи условия и начисляване на такси, които били
неизвестни за ответницата като потребител, тъй като тарифата на банката никога
не й е предоставяна, нито подписвана от нея. На първо място, цитираните клаузи
са неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 3 от ЗЗП, съгласно който
неравноправна клауза е тази, която „поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля“. Според П.С., клаузите са неравноправни и по
смисъла на чл.143 т. 10 от ЗЗП, тъй като позволяват на търговеца да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
В случая, посочените клаузи съдържат условието на чл.143 т.10 от ЗЗП, а именно
възможна промяна от страна на банката на лихвен процент при непредвидени в
договора основания. Според ответницата, посочването само на базов лихвен
процент от ищеца се характеризира с неопределеност, която навежда на извод, че
изцяло във властта на банката е да преценява наличие на причина и основателност
на тази предпоставка за вдигане на лихвения процент. Методиката, по която се
изчислява лихвата е неясна за потребителя и тя е изцяло във властта на ищеца. Клаузите
са неравноправни и по смисъла на чл.143 т.12 от ЗЗП, съгласно който
неравноправна клауза е тази, даваща право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора. Посочените клаузи са
неравноправни по смисъла и на чл.146 ал.2 от ЗЗП, тъй като те не са
индивидуално договорени. Заявява, че при сключването на договора се предоставят
бланки от банката-ищец, които не подлежат на коментар и договаряне. Ответницата
се позовава на законодателната разпоредба на чл.146 ал.2 от ЗЗП, в която се
посочва изрично, че не са индивидуално уговорени клаузи от „общи условия“. В
същата разпоредба е дадено и легално определение на клауза, която не е
индивидуално определена, а именно: „клауза от индивидуален договор, която е
била изготвена предварително от търговеца/ доставчика и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието ѝ“. Счита,
че въпреки че се касае за договор, действително липсват насрещни равнопоставени
страни, които да договарят. П.С. счита, че чл. 144 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗП не
дерогират посочените клаузи и не следва да се приложат в настоящия случай, тъй
като не са налице специалните изисквания на разпоредбата на чл.144 ал.2, т.1 и
т. 2 от ЗЗП, а именно договорът да е безсрочен и да е предвидена възможност за
прекратяване на договора от страна на кредитополучателя. От друга страна,
обявяването на предсрочна изискуемост и предсрочното погасяване не са изрична
възможност едностранно от потребителя да се прекрати договора, в случай на
несъгласие за прекомерно завишен размер, още повече, че липсват договорени
клаузи кога и при какви условия, а и на какво основание кредитът може да бъде
обявен за предсрочно изискуем. Обосновава неприложимостта на разпоредбата на
чл. 143 ал. 3 от ЗЗП, тъй като в случая промяната на лихвения процент зависи от
банката, която единствена има възможност да контролира и изменя този процент,
като това не зависи от никакви външни фактори. С оглед на това, ответницата
счита, че следва да се вземе предвид, че стойностите на всички пазарни индекси
(EURIBOR, LIBOR и LEONIA)
са драстично занижени през 2009 г., но банката – ищец не е актуализирала
дължимите лихви по договора спрямо намалените стойности. Според твърденията в
отговора, клаузите в процесния договор, допълнителното споразумение и Общите
условия противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е станала част
от българското законодателство със ЗЗП (арг. от параграф 13а, т.9 от ЗЗП). В
чл. 3 на директивата е дадена дефиниция на термина „неравноправни клаузи“, а
именно клаузи, които не са индивидуално договорени. Според ответницата фактът,
че дадена клауза в договора е индивидуално договорена, не изключва приложението
на горецитираната разпоредба към останалата част от договора, особено ако
общата преценка на договора сочи, че това е договор с общи условия, заложени
като неразделна част от същия, без потребителят да има възможност да влияе
върху тях. Сочи се, че в приложението към директивата се съдържа примерен и
неизчерпателен списък на клаузи, които се считат за неравноправни и посочва, че
такива текстове се съдържат и в процесния договор и допълнителното
споразумение, като в т.2 от приложението на директивата изрично се посочва, че
тези правила се отнасят и за доставчиците на финансови услуги. Позовава се на
практика на Съда на Европейския съюз, от която е видно, че потребителят не
просто не е длъжен да се позовава на неравноправността на клаузата, но и съдът
следва служебно да следи за това.
Не става ясно как е формирана главницата по кредита, след
като банката е отпуснала кредит в размер на 300 000 лв., който е плащан, а в
момента остатъкът от главницата е в размер на 334 065.99 лв. Оказва се, че
за погасяван кредит в продължение на години, главницата не само не е намаляла,
а се е увеличавала. Заявява, че не дължи изпълнение на цялата главница, тъй
като липсват договорени между страните условия за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Ответницата прави възражение за изтекла погасителна
давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД относно падежиралите месечни вноски
за периода преди 27.09.2014 г., тъй като се касае за ежемесечни погасително
вноски, които по същността си имат характера на периодични плащания по смисъла
на цитираната разпоредба.
По отношение на договорната лихва в размер на
351 248.53 лв. за периода 23.08.2010 г. до 26.09.2017 г. също се заявява,
че не се дължи в претендирания размер, тъй като след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, не би могло да се начислява договорна лихва върху същия.
Според ответницата това вземане има характер на договорна възнаградителна лихва
по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД като граждански плод, дължим при точно изпълнение на
главния дълг и дотолкова, доколкото е налице действащ договор, респ. преди
настъпване на предсрочна изискуемост. Счита тази претенция за неоснователна,
изхождайки от обстоятелството, че банката е извършвала едностранни изменения в
лихвения процент на основание нищожните клаузи от договора за кредит и общите
условия. Отделно от това релевира възражение за изтекла погасителна давност на
основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като към момента на депозиране на
исковата молба е изтекла предвидената 3 -годишна погасителна давност по
отношение на претендираните договорни лихви. Твърди, че освен неправомерното
вдигане на вноската, банката не е изпълнила и собствената си методология за
изчисляване на Базовия лихвен процент, обвързана с индексите ЮРИБОР, ЛИБОР и
ЛЕОНИА, тъй като с оглед намалените стойности на посочените индекси е следвало
да се извърши ежемесечна актуализация и своевременно коригиране на базовия
лихвен процент, но такива не са били правени. Това се отнася и до индекса на
потребителските цени в България като ежемесечно подаваните от Националния статистически
институт данни за инфлацията в страната по никакъв начин не обуславят
необходимост от увеличаване на лихвата. В чл. 25.3 от общите условия личи
неравновесието и липсата на добросъвестност в процесните клаузи, като според
нормата, потребителят носи риска от всички изброени в текста негативи на
българската икономика.
По отношение обезщетението за забава в размер на
2362.21 лв. за периода 23.09.2010 год. до 26.09.2017 г., в отговора се съдържа
оспорване, че не се дължи. Клаузата на чл. 20.1 от Общите условия е
неприложима, с оглед на което и тази претенция на банката е неоснователна.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“
от ЗЗД, тъй като към момента на депозиране на исковата молба е изтекла
предвидената 3-годишна давност.
Относно претендираните такси и разноски в размер на
7403.47 лв. П.С. заяви, че не се дължат поради липса на основание, както и за какъв период са начислени.
Ответницата счита, че клаузата на чл. 13 от
договора и чл.25.1. от Общите условия, въз основа на които се претендира
посочената сума, са неравноправни клаузи и съответно нищожни. Ищецът обосновава
претенциите си само на база Общи условия, които на основание нищожни клаузи от
договора и допълнителното споразумение са инкорпорирани като неразделна част от
същия. Между ответницата и банката не е постигната договорка за това как се
формира и какво влияе на Базовия лихвен процент, както и липсват обосновани
причини за променя от страна на банката на нейния базов лихвен процент, размера
на лихвата по кредита и размера на месечната анюитетна вноска. В договора и
споразумението липсва уговорка за заплащане на търсените такси и наказателна
лихва, както и договорна лихва след обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Ответницата счита, че изброените уговорки следва да се съдържат в
сключения между страните договор, а не извън него. По този начин потребителят е
поставен в позиция на неинформираност и не следва да му се налагат условия,
които не са посочени в договора и не са индивидуално договорени. Текстът на чл.
15 от процесния договор сам по себе си навежда на извод за липса на
индивидуално договаряне между страните. Според П.С., не може да бъде извършена
проверка по отношение тарифата на банката и относно въпроса дали същата е
действала към датата на сключване на процесния договор, тъй като същата не е
приложена към исковата молба.
В приложената допълнителна искова молба, ищцовата
страна уточни, че основанието за предявяване на осъдителния иск е не
настъпването или обявяването на предсрочна изискуемост, а неизпълнението на
договорените задължения на ответницата. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, при предявяване на осъдителен иск не е необходимо да бъде
извършвано уведомяване за настъпването на предсрочна изискуемост на
задължението, тъй като за дата на такава се счита входирането в съда на
исковата молба. Нотариалната покана е изпратена до П.С. с цел уведомление
съгласно разпоредбите на чл. 87 ал. 1, във връзка с чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, като
същата е връчена при отказ по правилата на чл. 44 ал. 1 от ГПК лично на
ответницата, а исковата молба е депозира на 27.09.2017 г., т.е. на ответницата
е предоставен срок от двадесет дни за доброволно изпълнение на задължението си
по подписания между страните договор и едва след изтичането на този срок
банката е предявила претенции си по исков път. Заявява се, че не следва да се
разглеждат аргументите на ответната страна по повод некоректното отношение на
банката при подписването на допълнителното споразумение, тъй като при
подписването на същото ответницата не е изразила никакви възражения, дори и
след това. Твърди, че споразумението е подписано доброволно при съгласуване
волеизявленията на страните и свободна преценка. Не оспорва фактите по
инициираното през 2013 г. заповедно производство и развилото се съдебно
производство по чл. 422 от ГПК, приключило с влезлите в сила решение на Окръжен
съд – Бургас по т.д. № 335/2013 г. и решение на Апелативен съд – Бургас по
в.т.д. № 66/2016 г., с които се отхвърля исковата претенция поради необявена
предсрочна изискуемост на задължението на ответницата, като допълнително са
обявени за нищожни като неравноправни клаузите на чл. 7 и чл. 15 от договора,
както и чл. 9.1., чл. 9.4., чл. 20.2 и чл. 25.3 от Общите условия. Счита, че цитираните
съдебни решения нямат сила на пресъдено нещо, тъй като в тях нееднократно се
посочва, че искът се отхвърля само и единствено поради неуведомяване на
ответницата за настъпване на предсрочната изискуемост. Според ищеца, всички
претендирани суми трябва да бъдат преразгледани с оглед на факта, че със сила
на пресъдено нещо отхвърля настъпването на предсрочна изискуемост, както и
обявява част от клаузите на договора и общите условия за нищожни. Водените
между същите страни дела имат различен предмет. По отношение на заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № 1144 от 2013 г. по описа на Районен съд – Царево е
разрешен със сила на пресъдено нещо въпроса, че към момента на сезирането на
съда със заявление по чл. 417 от ПГК не е съществувало вземане на банката, основано
на настъпила предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит. Докато
предмет на настоящия осъдителен иск са вземания на банката срещу ответника,
основани на процесния договор за кредит, за погасителни вноски и лихви, които
са станали изискуеми към 27.09.2017 г. – датата на подаването на осъдителния
иск. Според страната се касае за факт, настъпил след постановяване на решението
по иска по реда на чл. 422 от ГПК, с оглед на което не е налице сила на
пресъдено нещо на решението по установителния иск, която да прави решението
недопустимо. Поради това и предмет на настоящия иск са различни суми,
претендирани на различно правно основание. Въз основа на влезлите в сила
съдебни решения по горецитираните дела, задължението на ответницата е
преизчислено така, че обявените за неравноправни клаузи от договора и общите
условия са извадени от претендираните в настоящото производство суми.
В постъпилия допълнителен отговор от ответницата, същата счита за неправилно
твърдението на ищеца в допълнителната искова молба, че основание за подаване на
осъдителния иск е не настъпването или обявяването на предсрочна изискуемост, а
неизпълнението на договорните задължения. Именно във връзка с обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, ищцовото дружество е изпратило нотариална
покана. Или се твърди наличие на противоречие между изложеното в исковата молба
и в допълнителната такава, тъй като крайният срок на процесния договор за
кредит не е настъпил към настоящия момент (съгласно чл. 2 от договора същият е
240 месеца или до 18.07.2028 г.), следователно за ищеца липсва правен интерес
от претендиране на цялата главница по договора, освен ако не е обявена за
предсрочно изискуема. Цитираното от ищеца Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е неотносимо. По отношение на нотариалната покана посочва, че в
същата липсва ясно позоваване на обстоятелствата по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, които
дават право на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост
на кредита. Предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост са установени
в т.20.2 от Общите условия, която клауза е прогласена за нищожна като
неравноправна. Счита за неоснователно твърдението, че е даден срок от 20 дни
доброволно да изпълни задължението по подписания договор и едва след изтичането
му банката е предявила осъдителен иск. Изчакването на определено време след
връчването на нотариалната покана до депозирането на исковата молба, не
означава според ответницата, че е даден срок за доброволно изпълнение. Поради
това и в случая не е налице редовно и валидно обявяване на процесния кредит за
предсрочно изискуем. Освен това, единствената посочена в поканата сума е тази
на отпуснатия кредит, а не се сочи размера на задължението към съответната
дата. Няма и яснота относно размера на предсрочно изискуемите главница, лихви и
други, нито е посочен размерът на начисляваната лихва и надбавка за забава. Ищцовото
дружество извършвало неразрешена от закона дейност, изразяваща се в
капитализиране на лихви, каквото признание се съдържа в допълнителната искова
молба. Релевира възражение за нищожност на цялото допълнително споразумение.
Позовава се на практика на ВКС, съгласно която определянето на размера на
задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправни клаузи от
първоначалния договор и сключването на споразумение, при което взаимните
отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга, представлява
спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл. 366 от ЗЗД, независимо че
основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост. Оспори твърдението
на ищеца, че решение на Окръжен
съд – Бургас по т.д. № 335/2013 г. и решение на Апелативен съд – Бургас по
в.т.д. № 66/2016 г. нямат сила на пресъдено нещо. Доколкото със същите се
прогласяват за нищожни клаузи от процесния договор и общите условия, същите са
влезли в законна сила, имат сила на пресъдено нещо и са относими към настоящия
спор, чийто предмет е вземане на банката, произтичащо от договора за кредит.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовата страна
поддържа предявените искове, като счита, че като доказани по основание и
размер, следва да бъдат уважени. В подкрепа ангажира съдебно-счетоводна
експертиза. В приложени писмени бележки бяха изложени подробни доводи.
Ответникът чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, изрази становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни,
поради изтекла погасителна давност. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като
предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е
дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.79 и чл.86
от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ.
Видно от приложения договор за жилищен и ипотечен кредит
от 18.07.2008г. (л.13-17 по делото), страните са встъпили в облигационни
отношения, като ищецът е предоставил на ответницата кредит от 300 000 лв.,
които С. се е задължила да върне посредством 240 равни месечни вноски,
съобразно изготвен погасителен план (л.18-24). За обезпечаване на кредита, С. е
учредила в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот. На
26.11.2009г. е било подписано допълнително споразумение между страните, като
според него остатъкът от дълга е 297 739.22 лв. главница, дължима редовна
лихва от 15 857.28 лв. и наказателна лихва в размер на 2484.90 лв., а
лихвата е вече 14.99 % (л.25-26). С нотариална покана, получена на 07.09.2017г.,
банката е уведомила ответницата, че обявява кредита за предсрочно изискуем и е
предоставила срок за изпълнение (л.27-30). С влязло в сила решение № 454/ 02.11.2015г.
по т.д.№ 335/2013г. по описа на ОС-Бургас (л.65-97), изменено с решение № 42/
22.04.2016г. по в.т.д.№ 66/2016г. по описа на Апелативен съд – Бургас и
недопуснато до касационно обжалване с определение № 239/ 12.04.2017г. по т.д.№
2602/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съдът е отхвърлил исковете на „Банка ДСК“ ЕАД
да се приеме за установено, че С. дължи по договор за ипотечен кредит подробно
посочени суми, тъй като кредиторът не е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем – липсва такова валидно изявление преди подаването на молба
за издаване на заповед за плащане пред РС-Бургас и е прогласил за нищожни като
неравноправни клаузите на чл.9.1., чл.9.4., чл.20.2. и чл.25.3. от Общите
условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на банката и чл.7 и чл.15
договора.
В основното (л.270-281) и допълнителното заключение по
приетата съдебно-икономическа експертиза (л.293-304), вещото лице е посочило,
че кредитът е бил усвоен на 23.07.2008г., а последната редовна вноска е била
направена на 24.08.2010г. в размер на 1200 лв. Ответницата е внесла като погашения общо 64 138.18 лв.,
с които да били погасени 3141.12 лв. главница, 59 050.15 лв. лихви,
санкциониращи лихви от 425.80 лв. и такси от 1521.11 лв. Първоначално месечната
анюитетна вноска е била в размер на 3728.38 лв., после 3948.23 лв., след
допълнителното споразумение 4484.83 лв. През август 2009г. е била извършена
капитализация на изтеклите лихви и такси. По първоначално договорените лихви са
били надплатени общо 1799.71 лв. Ясна методология за изчисляване на базовия
лихвен процент (БЛП) на вещото лице не е била предоставена. Разбивката на
факторите по образуването му на „лихвени“ и „нелихвени“ също не позволява
оценка на критериите на банката за формирането на БЛП. При изчисляване на
дължимите суми съобразно първоначалния погасителен план, са останали неплатени сумите
от 295 604.56 лв. главница, 230 014.34 лв. договорна лихва, 2462.98
лв. санкционираща лихва и 8207.90 лв. такси по тарифата на банката.
Представените доказателства водят до извод за частична
основателност на исковата молба. Безспорно е, че страните са били в
облигационни правоотношения, като ищцовото дружество е превело по сметка на
ответницата договорената сума в левове. С. е следвало да внася погасителни
вноски в размер на по 3728.38 лв. съобразно първоначалния погасителен план.
За намерението си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, банката е уведомила ответницата с исковата молба по т.д.№ 335/2013г.,
получена от С. през 2013г. (л.65-74). Към този момент са били налице
предпоставките затова, изброени в т.18 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по тълк.д.№
4/13г. на ОСГТК на ВКС, като обективен факт е неплащането на длъжника на нито
една погасителна вноска след 23.11.2010г. и упражненото от кредитора право, да
обяви кредита за предсрочно изискуем с нарочно волеизявление затова, което е
достигнало до С. с получаване на исковата молба по т.д.№ 335/2013г. Твърдението
на „Банка ДСК“ ЕАД, че според тази искова молба кредитът е станал предсрочно
изискуем автоматично, без да е необходимо каквото и да е волеизявление от
страна на банката, поради което С. узнала за намерението на кредитора едва с
получаване на нотариалната покана на 07.09.2017г., не може да бъде споделено. След
като с нотариална покана може да се уведоми длъжник по договор за настъпила
предсрочна изискуемост, толкова повече това може да стане с получаване на
препис от исковата молба, в която това е заявено недвусмислено, независимо дали
като „автоматично“ настъпване или последица от нарочно решение на кредитора.
Порочното действие на банката (неуведомяване на длъжника за намерение да се
обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението пред
РС-Бургас) е било санкционирано с решението на съда, но и последиците от
уведомяването на С. с исковата молба по цит.т.д.№ 335/2013г., следва да бъдат
зачетени.
Като следствие от това, вземането на кредитора включва
цялата останала дължима главница по договора или това е сумата от 295 604.56
лв. (л.294, отговор съгласно приложение № 3). Настоящата искова молба е
входирана на 27.09.2017г. или към този момент не е изтекла предвидената в
чл.110 от ЗЗД обща 5 годишна погасителна давност. Поради това и възражението за
изтекла кратка 3 годишна давност на основание чл.111 б.“б“ от ЗЗД, е
неоснователно. Същото вероятно се базира на постановеното решение № 83/
26.05.2017г. по т.д.№ 50394/2016г. по описа на ВКС, ІV г.о., което разглежда
уговорените погасителни вноски като отделни задължения, а не като част от
главното задължение и по този начин обосновава извода, че „не е необходимо
целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечния
преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД по отношение на предходните вноски,
чиито падежи вече са настъпили“. Настоящият състав не споделя това мнение. В
предходни свои съдебни решение (Решение № 345/ 12.11.2012г. по гр.д.№
481/2012г., ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 23/ 24.03.2015г. по т.д.№ 1717/2013 г. ,
І г.о. на ВКС и др.), Върховният касационен съд е изтъквал, че „моментът, в
който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита да предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните
предпоставки за изгубване преимуществото на срока.“. В настоящият случай главницата
по договора е станала изискуема с връчване на препис от исковата молба по т.д.№
335/2013г., поради неплащането им от страна на длъжника. Щом след 23.11.2010г.
няма извършено плащане от страна на длъжника, то и няма новонастъпил факт,
който да бъде взет предвид от съда. Изложеното за неоснователност на
възражението за погасяване на
претенциите по давност, се отнася за всички суми.
Основателно е възражението на ответната страна за нищожност
на някои от изброените клаузи от сключения договор. Чл.9.1., чл.9.4., чл.20.2. и чл.25.3. от
Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на банката и чл.7
и чл.15 от процесния договора са обявени за такива с влезлите в сила решение №
454/ 02.11.2015г. по т.д.№ 335/2013г. по описа на ОС-Бургас и решение № 42/
22.04.2016г. по в.т.д.№ 66/2016г. по описа на Апелативен съд – Бургас, а на
т.25.2. от общите условия с решение № 205/ 07.11.2016г. по т.д.№ 154/2016г. на
ВКС, ТК, І т.о.
Т.4.2 от допълнителното споразумение („Непогасената част от начислената лихва се
капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден,
следващ последната падежна дата от гратисния период по т.1“) директно
нарушава забраната спрямо физически лица, които не са търговци, да се прилага
т.нар. „анатоцизъм“, довел до парадоксалното твърдение в исковата молба, след
плащане на дължимите вноски в продължение на години, главницата към завеждане
на исковата молба да е 334 065.99 лв. или по-голяма от усвоената сума от
300 000 лв. В тази връзка и на същото основание е нищожна и клаузата на т.4.4
от допълнителното споразумение („В
случай, че след изтичане на гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем
поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в Общите условия,
неразделна част от това допълнително споразумение, отпада капитализацията по
чл. 4.2, считана от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми
се считат отново за дължима лихва.“). От друга страна, доводът на ищцовата
страна, за неприложимост на Закона за защита на потребителите е неоснователно,
доколкото кредитополучателят е физическо лице и няма доказателства, сумата да е
била получена за упражняване на търговска дейност. Значението на тези възражения съдът взима
предвид при изчисляване на дължимите главница и лихви по сключения договор.
Неоснователни са възраженията обаче за нищожност на чл.12
от договора („Неразделна част от този
договор са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически
лица, които Кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.“),
чл.13 от договора („Кредитополучателят
заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента (Тарифата), която е в сила
към деня на съответното плащане.“) и чл.14 от договора („Кредитополучателят е запознат с Тарифата,
действаща към деня на сключване на договора.“), както и т.13 от
допълнителното споразумение („Длъжникът и
Съдлъжникът/ Новият длъжник заплащат такси, съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента
(Тарифата), която е в сила към деня на съответното плащане.“) и т.14 от
допълнителното споразумение („Длъжникът и
Съдлъжникът/ Новият длъжник са запознати с Тарифата, действаща към деня на
сключване на този договор… “). За да се приеме, че кредитополучателката е
била запозната с тарифите за дължими такси към банката, не е необходимо да има
приложена тарифа, подписана от С.. Или с дължимите такси, ответницата е била
запозната при подписването на договора и изтъкнатите основания за нищожност не
се отнасят до тези клаузи.
Частично основателни са възраженията на ответната
страна по отношение дължимите лихви и такси. С изготвеното допълнително
заключение, вещото лице е извършило изчисления, след като е взело предвид
липсата на ясна методика, по която банката е изчислявала дължимата лихва, както
и извършеното разпределение на внесените суми за погасяване на задълженията. Съдът
счита, че Г.Г. е спазил и приетото от ВКС в Определение №
974/ 07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г., ТК, ІІ т.о. (коректно цитирано от
ответната страна в писмените бележки), че „изпадането на длъжника в забава
обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода на
същата и то, съизмерима с лимитирания размер законна лихва“. Поради това и
дължимата мораторна лихва за периода съдът приема, че е в размер на
230 014.34 лв., като изцяло се позовава на допълнителното заключение на
вещото лице (л.294, част последна).
Изложеното се отнася и до размера на санкциониращата
лихва. Същата е дължима на основание т.20.1. от Общите условия, която не се
твърди да е нищожна. Според вещото лице размерът на тази лихва е 2462.98 лв. за
периода 23.09.2010 – 26.09.2017г., но доколкото се претендира сумата от 2362.21
лв., иска следва да бъде уважен за по-малката от двете суми.
Такса управление е била договорена в чл.13 и чл.14 от
договора и представлява процент от размера на отпуснатия кредит. Застраховането
на вещи по договора е уговорено в част V. т.13.5-7 от Общите условия, като
дължимата сума е посочена от вещото лице в приетото допълнително заключение общо
и възлиза на 8207.90 лв. Доколкото се претендират 7403.47 лв., иска следва да
бъде уважен за тази сума.
Като краен резултат, съдът приема иска за доказан по
основание и съобразно приетите по-горе размери на отделните претенции. Правопогасяващите
възражения на ответната страна поради настъпила давност, бяха отхвърлени от
съда по отношение на всички суми. Обявяването на подробно изброени клаузи от
договора и общите условия към него за нищожни, води до недължимост на части от
главницата и договорените лихви. Ответницата е получила сумата от 300 000
лв. и дължи нейното връщане, съотв.невърната част. За отделните дължими суми,
съдът се позовава изцяло на основното (по отношение отговорите на ищцовата
страна) и на допълнителното заключения на Г.Г.,
тъй като вещото лице отговори обосновано и точно на поставените от страните
задачи. Невъзможността на вещото лице и съдът да установят методологията, по
която банката е извършвала увеличаване на лихвите по кредита, прави тези нейни
действия лишени от юридическа обосновка, поради което и съдът не се съобрази с
тях. В сила между страните е първоначалният погасителен план, съобразно който бяха
изготвени заключенията на вещото лице.
Предвид уважените части от иска, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, П.С. следва да заплати в полза на „Банка ДСК” ЕАД съотв.част от направените
по делото разноски в размер на 27 803.21 лв. внесена държавна такса, 230
лв. възнаграждение на вещо лице и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение или
общо 28 333.21 лв. съобразно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК, като дължимата сума е 21 816.57 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, банката дължи на
ответната страна заплащането на направените разноски съобразно отхвърлената
част от исковете. Предвид приложения списък по чл.80 от ГПК (л.305; 310),
същите са в размер общо на 15 860 лв., от които 15 430 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 430 лв. възнаграждение за вещо лице или дължимата
сума е 3647.80 лв.
Направено е
възражение от пълномощника на ищцовата страна за прекомерност на договореното
адвокатско възнаграждение. Според чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото минимално
такова по делото съобразно заявената в исковата молба претенция, е
21 382.41 лв. Договореното е под тази сума, което прави възражението
неоснователно.
След приспадане, ответницата дължи заплащане на
разноски в размер на 18 168.77 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
П.Н.С., с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Вeска
Волева *** да заплати в полза на „Банка
ДСК“ ЕАД, вписана в Агенцията по вписванията под ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от Виолина
Маринова Спасова - Главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Н. - Изпълнителен
директор, чрез пълномощника си Ж.Р.Р. следните суми, произтичащи от
неизпълнение по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 18.07.2008 г. и
допълнително споразумение към него от 26.11.2009 г., а именно: 295 604,56 (двеста
деветдесет и пет хиляди шестстотин и четири лв. петдесет и шест ст.) главница,
като до претендираните 334 065.99 лв. ОТХВЪРЛЯ иска; 230 014.34 (двеста
и тридесет хиляди четиринадесет лв. тридесет и четири ст.) договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 23.08.2010 год. до 26.09.2017 год., като
до претендираните 351 248.53 лв. ОТХВЪРЛЯ иска; 2 362,21 (две хиляди
триста шестдесет и два лв. двадесет и една ст.) обезщетение за забава по т.
20.1 от Общите условия - лихвена надбавка за забава в размер на 3 % върху
главницата за периода от 23.09.2010 г. до 26.09.2017 г.; 5 854,26 (пет
хиляди осемстотин петдесет и четири лв. двадесет и шест ст.) такса управление и
1 549,21 (хиляда петстотин четиридесет и девет лв. двадесет и една ст.)
застраховка на обезпечението, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 27.09.2017 г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
П.Н.С., с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Веска Волева *** да заплати в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, вписана в
Агенцията по вписванията под ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от Виолина Маринова Спасова -
Главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Н. - Изпълнителен директор,
чрез пълномощника си Ж.Р.Р. сумата от 18 168.77 (осемнадесет хиляди сто шестдесет
и осем лв. седемдесет и седем ст.) направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: