Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 30.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 749 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.186,
ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Ресторант Олимпия“ ООД гр.Русе срещу заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 459-ФК/18.11.2019 г., издадена от Б.С.Г. - началник
на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – ресторант,
стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр.Русе, ул.“Илинден“ № 11, и е забранен
достъпът до обекта за срок от 14 дни. В жалбата се развиват оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на материалния закон и липса
на фактическите предпоставки за неговото издаване. Жалбоподателят поддържа, че
не е извършил нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
тъй като при контролната покупка е издадена фискална касова бележка. Оспорват
се констатациите в мотивите на заповедта, че такава била издадена едва при
започване на проверката, след легитимацията на органите по приходите. Заявява,
че това би било и обективно невъзможно, тъй като при нейното започване
служителите на НАП се легитимирали, застанали в непосредствена близост до
фискалното устройство и разпоредили от същото да бъде разпечатан дневен отчет
като през цялото време наблюдавали действията по работа с фискалното
устройство, което изключвало възможността едва тогава от устройството да бъде
издадена фискална касова бележка. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени оспорената заповед. Претендира направените разноски за заплатена
държавна такса.
В хода на устните състезания ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност.
Поддържа, че от събраните писмени доказателства нарушението се установява по
безспорен начин. Заявява, че фискалният касов бон е издаден 20 минути след
извършеното при контролната покупка плащане и то едва след легитимацията на
органите по приходите. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен надлежно със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП. Същата е издадена в предвидената в закона
писмена форма като при издаването й не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съдът намира, че
материалният закон е приложен правилно, а от събраните писмени доказателства се
установява извършеното нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., което обстоятелство съставлява и предпоставка за издаване на оспорения акт
съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. изисква за всяко плащане лицата по
чл.3, ал.1, каквото лице е и жалбоподателя, да издават фискална касова бележка
от фискално устройство. Според ал.4 на същата разпоредба (предишна ал.3), фискалната
касова бележка се издава при извършване на плащането като лицата по чл.3 са
длъжни едновременно с получаване на плащането да я предоставят на клиента.
От представения
протокол за извършената проверка, който разполага с презумптивна
доказателствена сила съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК, е видно, че при контролната
покупка, в 13:22 часа на 14.11.2019 г., органът по приходите е платил в брой сумата
от 25,95 лева, при което служителката В. А. Ф., назначена по сключен с
жалбоподателя трудов договор на длъжността „барман“, не издала фискален касов
бон от наличното в обекта фискално устройство. Вместо това същата издала служебен
бон (сметка № 27/14.11.2019 г.), заверено копие от който е приложено по
преписката. Според отразеното в протокола, фискална касова бележка за сумата по
контролната покупка била издадена в 13:41 часа, след легитимацията на органите
по приходите при започване на проверката.
Тези констатации
не са опровергани от жалбоподателя, а напротив – подкрепят се от другите
писмени доказателства. В служебния бон (сметка № 27/14.11.2019 г., на л.18 от
преписката) е посочено, че сметката, по която всъщност е извършена контролната
покупка, е открита в 12:33 часа и е закрита в 13:22 часа от сервитьор,
обозначен с първото име „Валя“, т.е. от служителката Валерия Фентиян.
Закриването на сметката предполага, че приемането на клиентски поръчки е
приключило и че по направените такива е извършено плащане. Именно това
обстоятелство е отразено и в протокола от извършената проверка - сумата от
25,95 лева е платена в 13:22 часа, в който момент за жалбоподателя се е
породило задължение да издаде фискална касова бележка и да я предостави на
клиента. Видно от самия фискален бон (в заверено копие на л.20 от преписката),
същият е издаден в 13:41 часа. В протокола за извършената проверка е
удостоверено, че тя е започнала в 13:40 часа, което предполага и легитимацията
на служителите, които я извършват.
При това
положение съдът намира, че издаването на фискална касова бележка почти 20
минути след получаване на плащането в брой и то след легитимацията на органите
по приходите, извършили контролната покупка, очевидно съставлява нарушение на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. За пълнота следва да се отбележи,
че ползването на служебни бонове/сметки или други документи, подобни на
горепосочената сметка № 27/14.11.2019 г., с информация за текуща сума по
сметка, наподобяващи визуално или по съдържание фискален бон, е забранено и
съставлява самостоятелно нарушение по чл.7а от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
С оглед редакцията
на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, компетентният орган по
приходите има не просто възможност, а е длъжен да приложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма
налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за
отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при
обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да
наложи принудителна мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от 13.02.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от 4.12.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 1208/2018 г., I о. и др.). Следователно свободата на органа не обхваща
преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на
продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той
действа при оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпа до него.
В т.2 от Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието, че в
случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна
преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото
възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и съответно основание за отмяна на административния акт. В случая
такова нарушение не е допуснато.
В заповедта са
изложени конкретни мотиви относно избраната продължителност на мярката като по
този начин е удовлетворено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2,
т.4 от АПК. Тази продължителност е обоснована с местоположението на търговския
обект – ресторант, находящ се на територията на голям жилищен квартал в гр.Русе,
което предполага голям клиентопоток, и с капацитета на обекта – 300 места, от
които 150 места на закрито и 150 места на открито. Следва да се допълни, че към
органите по приходите не следва да бъдат поставяни неизпълними условия за
мотивиране всеки път по различен начин на постановените заповеди за налагане на
ПАМ, тъй като те често касаят практически идентични случаи. Противното би
означавало, по съображения за контрол за законосъобразност върху определената
продължителност на срока на мярката, на органа по приходите да бъде отнета
възможността да осъществява вменените му контролни правомощия. Така е и в
разглеждания случай, който по нищо не се отличава от типичното нарушение по чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за което, съгласно чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС, се налага принудителната мярка, нито като начин на
извършване, нито като правно и фактическо положение на санкционирания търговец.
Срокът на
мярката е определен в размер, който изцяло кореспондира на установените по
делото обстоятелства и поради това не се явява непропорционален. Касае се до
ресторант със значителен капацитет, разположен в голям жилищен квартал в
гр.Русе, което предполага евентуалното настъпване и на значителни вреди за
фиска при извършването на други сходни нарушения на данъчното законодателство.
Процесната
принудителната мярка съответства на чл.22 от ЗАНН - има превантивен и
преустановителен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя
да извърши други подобни противоправни деяния, а оттук - да се предотвратят и
вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения
ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от търговеца
продажби. По изложените съображения съдът намира жалбата неоснователна и като
такава тя следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК
вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което, с
оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в
размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ресторант
Олимпия“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Илинден“
№ 11, представлявано от управителя Б. И. Ч., против заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 459-ФК/18.11.2019 г., издадена от Б.С.Г. -
началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“ – ресторант, находящ се в гр.Русе, ул.“Илинден“ № 11 и е
забранен достъпът до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „Ресторант Олимпия“ ООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната
агенция за приходите сумата от 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: