Р Е Ш Е Н И Е
№ 1640 25.07.2018 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесет и пети юни две
хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 7127 по описа на БРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от П.Т.Л.
против С. В. К. за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 000 лева,
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане на
28.02.2017 г., ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното
изплащане на сумата, като 1500 лева от тях са за вреди от телесно увреждане и
500 лева за вреди от обида.
В
законоустановения срок ответникът К. депозира
отговор на исковата молба и насрещен иск, с който моли съда да осъди ищцата да й заплати сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт, осъществен на същата дата, 28.02.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата. С определение от 09.11.2017 г. насрещният иск е приет за
съвместно разглеждане и книжата по него са изпратени за отговор на
първоначалния ищец, който депозира такъв в срок.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца и ответник по насрещния иск Л.
поддържа иска на своята доверителка и моли съда да го уважи, като присъди на
страната сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника и ищец по насрещния иск К.
поддържа иска на своята доверителка и моли съда да го уважи, като отхвърли
първоначалния иск и присъди на страната сторените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на изплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение в случай, че й се присъдят разноски.
Бургаски районен съд, след като съобрази изявленията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните
по делото са съседи, като семейството на Л. живее на пети етаж, а семейството
на К. живее на шестия етаж на бл.*** в ж.к. *** на гр. Бургас. Взаимоотношенията между двете семейства
са обтегнати. Към месец февруари 2017 г. мъжът, с когото Л. живее на съпружески
начала (свидетелят Д. К.), изпълнява длъжността домоуправител на входа.
На 28.02.2017
г. около 21.00 часа К., заедно с дъщеря си, се прибират в блока и тъй като
асансьорът не работи, тръгват да се качват пеша по стълбите. Достигайки до пети
етаж, К., ядосана от факта, че асансьорът не работи, решава да постави въпроса
на домоуправителя. През това време детето й се качва нагоре и звъни на вратата,
за да й отвори баща й.
В същия
момент в жилището на Л. се намират последната, К., дъщеря им и свидетелят С.А.,
приятелка на Л.. На позвъняването излиза К., като още с отварянето на вратата К.
го пита остро „няма ли да бъде оправен асансьорът“, като го нарича с обидни
думи „малоумник“ и „некадърник“. Л. също излиза да види какво става, като караницата
продължава. Кратко време след това тя влиза в апартамента да вземе мобилния си
телефон и да заснеме случващото се. Междувременно свидетелят Д. К., с когото К.
живее на съпружески начала, чува, как К. я обижда с думите „пияна“ и
„ненормална“ и докато е на полуетаж, вижда как я блъска във вратата на съседния
срещуположен апартамент на пети етаж. Веднага след това Л. започва да записва
случващото се. На записа се вижда следното:
К. се
опитва да достигне до К., а К. се опитва да му попречи. К. се обръща към К. „Ти
ще се научиш ли да съжителстваш с хората…“, а К. му отвръща „Кви хора бе?“. К.
подканя К. да се прибират, а последната отново към К. „С какви хора бе,
мръхльо!“. Тъй като е опряна до вратата на съседен апартамент, К. звъни на
входната на врата на същия. Нарича К. „некадърник“, К. отново я подканя да се
качват нагоре, а Л. казва „Тя тая жена не е добре!“, на което К. отвръща
възклицателно „Аууу…“. К. отново пита К. какво ще прави, като последната тръгва
към Л.. За няколко секунди телефонът снима стената и К. нарича Л. „мръсница“. К.
псува на майка К. и посяга да я удари. К. се обръща към Л. с думите „Ами ето
снимай, ма курво!“. К. казва на К. „Стига де! Стига! Айде качвай се и ти, какво
искаш сега?“. Той се опитва да я избута по стълбите нагоре. В това време слиза
дъщерята на К. с чадър. Детето казва на Л. „Ти стига си снимала!“, на което К.
потвърждава с „да“. Л. отговаря „Ще ви снимам и ще ви пусна в интернет…“ Детето
отвръща „Ами, снимай ни…“. К. казва „Точно така, точно така“. Л. добавя „Сега
ще ви пусна.“ В този момент детето разтваря чадъра, за да попречи на камерата. К.
отвръща „Да, какво? Тъпанарка!“, К. хваща чадъра и го чупи (остава само
рамката). Детето се обръща към него със заповедното „Престани!“ и заявява „Ще
ми купуваш нов чадър…Пусни ми чадъра“. През това време К. подканя К. да се
качва нагоре, но тя не иска. Той държи телефона й и я подканя отново да тръгнат
нагоре. Л. казва „Ето сега утре го изпращаме това в министерството!“. К. й
отвръща „На кое министерство, ма курветино?“. Л. казва „Ще те осъдя,
сладурано!“ К. й отвръща с „Да“. Л. я репликира „Да! Като пиеш алкохол…“ К.
казва „Виж какво направи, ма…“, а Л. й отвръща „Като пиеш алкохол…“ К. отново
„Млъкни ма…Тоз асансьор кога ще работи нормално?“. Л. казва „С.К. се напива и
звъни така на съседите…“, а К. я нарича „Глупачка!“, а Л. отвръща с
продължително „Даааа…“, след което казва „Сега ще ти разкажа играта…Сладурче
сладко, като пиеш, няма да звъниш на съседите си!“. С това конфликтът
приключва.
Видно е от
записа, че на няколко пъти К. се насочва агресивно към Л., но не се вижда удар
с ръка. Дори и такъв да съществува, той не може да причини констатираните
увреждания, а именно „драскотини“, защото те не могат да бъдат получени от
човешка длан (отговор на съдебния лекар, изготвил заключение на
съдебно-медицинската експертиза, на поставен въпрос в съдебно заседание).
В
продължение на два дни след инцидента К. се чувства разстроена.
По доказателствата:
Относно
показанията на свидетеля Д. К.:
Свидетелят
твърди пред съда, че след като Л. е излязла на входната врата на апартамента,
той й е казал, че ще се качи, за да повика мъжа на К.. Твърди също, че е
помолил „жена си“ (Л.) да вземе телефон, за да снима случващото се. Установява
се от показанията на свидетеля Ангелова, че Л. се е върнала в жилището, за да
вземе телефона си. Ако твърденията на К. са верни, то за кратък период пред
входната врата на жилището на Л. трябва да е останала физически само К., защото
той се качва нагоре, а Л. се прибира, за да вземе телефона. Такъв момент на
„затишие“ на скандала обаче не се доказва по делото. Нещо повече, свидетелят К.,
чиито показания в тази им част следва да бъдат кредитирани, твърди, че той е
слязъл на петия етаж, за да разбере какво се случва. К. вижда как К. блъска К.
към вратата на отсрещния съседен апартамент. Непосредствено след това започва
записът от телефона и ясно се вижда, че К. е пред жилището си. Пред съда той
заяви, че като се е върнал на петия етаж, е казал на Л. да си вземе телефона и
да снима, а в жалбата си за инцидента до началника на Пето РУМВР – Бургас
твърди, че „след като слязох при П. видях, че тя прави видеозапис с телефона“,
т.е. Л. е започнала записа още преди той да слезе и вече е била с телефон. Нещо
повече, в същата жалба К. твърди, че е видял „жена си“ да прави запис с
телефона, т.е. е „изненадан“ от това действие, а пред съда - че той е „помолил“
Л. да вземе телефона и да снима.
В
показанията на този свидетел има и друго противоречие. От една страна, когато
той е тръгнал към шестия етаж, К. се е „захванала“ с Л. и това е
„документирано“, т.е. записано, а, от друга страна, едва като се е върнал пред
апартамента, е казал на Л. да вземе телефона, т.е. до този момент запис не е
имало.
На
следващо място, свидетелят К. твърди, че между К. и Л. не е имало „шамари и
скубане“, а „дърпане и бутане“. Установява се от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза, че нараняванията на Л., които са
констатирани в съдебно-медицинско удостоверение, приложено по делото, а именно
– драскотина по горната повърхност на трети пръст на дясна длан, драскотини по
предната повърхност на гръдния кош под шията (пет) по 3-4 мм, червеникаво
кръвонасядане под дясна ключица, могат да се получат от части на разтворен
чадър. Съдебният лекар е категоричен, че описаните наранявания не могат да
бъдат нанесени от човешка длан, следователно същите не могат да бъдат получени
от „дърпане и бутане“. Според експерта нараняванията могат да бъдат получени от
нокти, но доказателства за такова посегателство по делото няма.
Следователно
не се доказа по категоричен начин да е имало физически контакт между двете
жени, който да е причинил твърдените от Л. наранявания.
На
последно място, К. твърди, че не е посягал на К., което се опровергава както от
показанията на свидетеля К., така и от записа, на който също така ясно се чува
как К. псува К..
В този
смисъл, за развоя на събитията и за точните действия на участниците в
конфликта, съдът не кредитира показанията на този свидетел.
Относно
показанията на свидетеля К.:
Изнесеното
от свидетеля се припокрива със съдържанието на записа от телефона, който не е
манипулиран – аргумент от заключението на експерта по съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира. Записът е обективиран в оптичен диск, който бе
приет като веществено доказателство по делото. Съдът не кредитира показанията
на този свидетел само в частта, че след инцидента К. е приемала антидепресанти.
Разстроеното психическо състояние, в което К. твърди, че жена му е изпаднала
след инцидента, не се преодолява с „антидепресанти“, защото не е депресивно
такова. На следващо място, такъв вид лекарства се предписват от тесен
специалист („психиатър“), а свидетелят не твърди, че К. е посетила такъв след
случката, нито че „отпреди“ има такъв вид лекарства при себе си. На последно
място, такъв вид лекарства не се приемат „само“ за два дни, а в по-дълъг период
от време, който се определя от лекуващия лекар и варира според състоянието на
пациента. Ето защо в тази част показанията на свидетеля са недостоверни.
Относно
показанията на свидетеля С.А.:
Съдът
кредитира показанията на този свидетел досежно следните факти: К. звъни на
вратата на жилището на Л., но първо излиза К., а впоследствие Л. (без телефон);
след като конфликтът започва, Л. се връща, за да вземе телефон и да снима;
свидетелят затваря вратата на стаята детето на Л. да не чува разправията и това
е причината след това да не може да разпознае конкретни фрази, а преди това да
чува К. да пита К. какво иска и защо звъни. Следователно Ангелова няма как да е
чула думите „кучко“, „курво“ и „курветино“, адресирани по адрес на Л., защото няма
доказателства първата да е казана, а последните две се съдържат в записа, т.е.
са изречени, след като вратата на стаята е затворена и самият свидетел
признава, че не е чула репликите.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля и в частта, в която се твърди, че П.Л. и
мъжът й са се прибрали в жилището си след конфликта „разстроени и разтревожени“.
Още от записа се установява, че Л. е спокойна (за „спокоен и уравновесен“
женски глас споменава и свидетелят Б.) и демонстрира регулирано поведение,
което е и становището на експерта по повторната съдебно-психологическа
експертиза. При това положение не може да се твърди, че впоследствие тя ще бъде
„разтревожена“ и „разстроена“. Напротив, със записа тя се чувства „сигурна“, че
може да докаже каква всъщност е насрещната страна. Поради тази причина записът
е показан на свидетеля Ангелова. Разстроен от ситуацията може да бъде само К.,
но неговото състояние не подлежи на изследване в настоящото дело.
По
отношение на показанията на свидетеля Г. Б.:
Свидетелят
твърди, че докато се качва по стълбите във входа, където живеят страните, чува
последователно мъжки глас да казва „луда, ненормалница, пияна“, впоследствие
женски глас да казва „защо ме блъскаш и биеш“, после „силен женски глас“, който
не е на К., да казва „ненормалница, ти си пияна“, после мъжки глас да псува на
майка, след което фраза „Димитре, прибери се“ и накрая думите „фейсбук“,
„министерство“ и „сладката ми“. Обидни думи „пияна“ и „ненормална“, казани от К.
по адрес на К., чува и свидетелят К., но след тях той не споменава, че и Л.
обижда жена му.
Б. твърди,
че е чула блъскане на тяло към стена или врата (за такова блъскане споменава и
свидетелят К.) и после женски глас да казва „ненормалница и пияна“. Установи се
обаче, че записът започва непосредствено след „блъскането“ на К. към съседния
апартамент. Псуването на майка, думите „министерство“ и „сладурано“, както и
думата „напива“ са част от записа на телефона. На записа обаче гласът на Л. е
спокоен, а не „силен“. Следователно свидетелят „попада“ на „инцидента“ от
момента, в който записът вече е започнал. От съдържанието му обаче не се
установява Л. да е отправяла обидни реплики към К. с думите „ненормалница, ти
си пияна“, поради което в тази част съдът не кредитира показанията на този
свидетел.
По съдебно-психологичните експертизи:
Съдът не
кредитира заключението на вещото лице по първоначалната експертиза, защото е преимуществено съставено от теоретично изградени постановки и като
такова е недостатъчно обосновано. Вещото лице не успя да отговори на въпроса
поведението на Л. преднамерено ли е насочено към емоционалната сфера на К.. В
т. 3 от заключението на вещото лице по отношение на състоянието на Л. се говори
едновременно за високо ниво на стрес и за овладяна тревожност – състояния,
които според настоящият съдебен състав и без специални знания са взаимно
изключващи се, а вещото лице не успя да обясни защо достига до такъв извод. С
емоционалното си изказване „през цялото време се разглежда как думите и
поведението на Л. се отразяват на К., а не се разглежда обратното.“ вещото лице
изразява пристрастие.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице по повторната експертиза, като обосновано изготвено. Според него в
конкретната ситуация при К. се наблюдават безпокойство и страх, което е
показател за стрес, повишена обща двигателна възбудимост, реакция „бягай или се
бий“, отчита се и леко „стеснение“ на съзнанието. Експертът е на мнение, че Л.
не е под стрес, уверена и спокойна е в това, което прави и говори, не повишава
тон. При нея отсъства повишена обща двигателна възбудимост. Дава заключение,
че: К. не се намира в състояние на емоционален срив; намира се в състояние на
остра стресова реакция и в състояние на физиологичен афект. Л. не дава
индикации за остра стресова реакция, показва спокойствие и регулирано
поведение, иронизира и заплашва К., с което я провокира и задълбочава конфликта
между нея и К..
Останалият по делото
доказателствен материал, писмен такъв, е непротиворечив, поради което не следва
да се коментира отделно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предявените
искове (първоначален и насрещен) са с правно основание чл.45 от ЗЗД.
По първоначалните претенции:
Ищцата Л.
претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди от телесни увреждания
в размер на 1500 лева. Не се доказа обаче К. да е причинила телесните
увреждания на Л., посочени в съдебно-медицинското удостоверение, поради което
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от телесното
увреждане, заедно с лихвата за забава от деня на увреждането до окончателното й
изплащане, следва да бъде отхвърлен.
По
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди от нанесена обида:
Установи
се по безспорен начин, че К. е отправила обидни думи към Л., а именно „курво“,
„курветино“. Не се доказа да е изрекла думата „кучко“. При това положение на
преценка подлежи въпросът какво е било психическото състояние на К., когато е
изрекла тези думи и как то влияе на отговорността й.
Според
експерта, К. се намира в състояние на „физиологичен афект“, т.е. в състояние на
силно раздразнение, като деликтът се извършва в това състояние. Под
силно раздразнение се разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е
овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от
тях, но той остава отговорен за постъпките си – аргумент от Постановление
№ 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС.
Следователно К. носи отговорност за постъпките си.
Доказателствата
налагат извода, че състоянието на силно раздразнение у К. не е предизвикано от Л.,
а от неработещия асансьор и от поведението на К.. Нещо повече, вербалната
агресия на К. към К. отключва ответната негова реакция. В този смисъл тя
разбира свойството и значението на извършеното от нея и целта й е да
квалифицира негативно Л. с обидните думи.
Ноторен
факт е, че с обидата се засягат честта и достойнството на пострадалия – чувството за значимостта на личността му е накърнено. Думите „курво“ и „курветино“ са обективно унизителни за ищцата Л. като жена. Унижението е
извършено пред мъжа, с когото съжителства,
и пред съседи (мъжа на К. и нейното дете). Установи се обаче, че Л. не дава индикации
за остра стресова реакция, показва спокойствие и регулирано поведение,
иронизира и заплашва К., с което я провокира и задълбочава конфликта между нея
и К..
Необходимо
е да се вземат предвид и следните обстоятелства:
Обидата
няма обществен отзвук и като такава не влияе негативно на авторитета на ищцата. Самата тя е тази, която
разказва за обидата на свидетеля Ангелова, като и
показва клипа, т.е. честта й е засегната в по-малка степен.
Няма
доказателства в следващите дни Л. да се чувства разстроена от отправените обиди
към нея. Няма доказателства отношението на живущите във входа към Л. да се е променило в негативен план
след случката. Допълнителен аргумент за този извод е и заявеното от самия К.,
че образуването на делото е „единствено и само“ да бъде „санкционирана“ К..
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Справедливостта не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили
обстоятелства.
Преценявайки горните обективни обстоятелства съдът намира, че справедливо
се явява обезщетение в размер на 200 лева, в който размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част до
пълния претендиран размер от 500 лева отхвърлен, както и досежно думата „кучко“.
Лихвата
при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер и се дължи като
допълнение към размера на определеното обезщетение, считано от датата на деликта, т.е. от 28.02.2017 г.
По насрещния иск:
Госпожа К.
се чувства засегната от думите на Л. „ненормалница“ и „луда“, от това, че е
била заснета с телефон, въпреки нежеланието й и противопоставянето й, и от
заплахата, че записът ще бъде използван с цел злепоставянето й.
Установи
се, че Л. не е изрекла по адрес на К. думите „ненормалница“ и „луда“, поради
което не е налице „обида“. Вярно е, че Л. казва по адрес на К. „тая жена не е
добре“, но това изказване не може да се възприеме еднозначно като обидна
квалификация – авторът на изявлението прави извод от действията на съседката си
– вика, обижда. Ето защо деликт не е осъществен и обезщетение за вреди от него
не следва да се присъжда.
По
отношение на възражението на К., че не желае да бъде снимана:
Волята на К.
е неясна. От една страна, заявява „Ами ето снимай ма, курво!“, т.е. не се
противопоставя да бъде снимана, от друга страна, когато нейното дете казва на Л.
„Ти пък стига си снимала!“, допълва само „Да“, т.е. се съгласява с искането да
спре записът, а не да не бъде снимана точно тя. От показанията на свидетеля Б.
следва, че К. се оплаква само от поведението на К., т.е. от телесните
увреждания, но не и от поведението на Л.. В този смисъл няма ясно изразено
волеизявление на К., че не желае да бъде снимана, с което Л. да не се е
съобразила, нито доказателства за настъпване на вреди от самия факт на
заснемането. Ето защо и не е налице деликт, от който да са произлезли вреди,
подлежащи на обезщетяване.
По
отношение на заплахата на Л., че записът ще бъде разпространен:
Това
поведение безспорно е деликт, защото е налице заплаха за уронване престижа на К..
Ноторен факт е, че заплахата предизвиква реакция на безпокойство у пострадалия
(за такова дава показания свидетелят К.), поради което на К. се дължи
обезщетение. Душевният й дискомфорт след случката обаче, не може да бъде обяснен единствено
със заканата за разпространение на записа, а общо с последиците от конфликта
между страните. Ето защо психическото й здраве е разстроено както от неработещия
асансьор, така и от физическото и вербално насилие спрямо нея от К., така и от
заканата на Л., а не единствено от последната, поради което заканата не е решаваща
причина за душевното състояние на К..
В този смисъл справедливо се явява обезщетение в размер
на 200 лева, ведно със законната лихва от деликта
до окончателното й изплащане, като искът следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен до пълния претендиран такъв от 2000 лева, както и за останалите
твърдени вреди.
При този изход на делото право на
разноски имат и двете страни.
По възражението на процесуалния
представител на К. за прекомерност на изплатеното от Л. адвокатско
възнаграждение:
Л. е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева, като според договора за правна защита и
съдействие то е за процесуално представителство за иск по чл.45 от ЗЗД.
Възнаграждението не е прекомерно, като мотивите за това са следните:
Според чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
(за краткост Наредбата) с оглед материалния интерес минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 370 лева. Според чл.7, ал.8 от Наредбата, при защита
по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лева. По делото са
проведени 7 съдебни заседания, като страната не е станала причина за отлагане
на нито едно от тях. Ето защо заплатеното от Л. адвокатско възнаграждение не е
прекомерно.
Предвид изложеното К. дължи на Л. разноски в размер на 98,50
лева.
Процесуалният представител на К. представя списък с
разноските по чл.80 от ГПК, според който страната е направила такива в размер
на 974,97 лева. В тази сума не е включена сумата от 80 лева държавна такса, но
тъй като безспорно страната иска присъждането й (изрично има искане в този
смисъл в списъка), то следва да се приеме, че е налице грешка в пресмятането
или страната е направила разноски в размер на 1054,97 лева. С оглед изхода на
делото Л. дължи на К. разноски в размер на 105,50 лева.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С. В. К.,
ЕГН – **********, да заплати на П.Т.Л., ЕГН – **********, сумата от 200
(двеста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в наранени чест и достойнство от обида с думите „курво“ и „курветино“ на
28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 28.02.2017
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от обида чрез
думата „кучко“, осъществен на 28.02.2017 г., както и за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 500 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Т.Л.,
ЕГН – **********, против С. В. К., ЕГН – **********, за присъждане на сумата от
1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени болки и страдания от нанесени телесни увреждания на 28.02.2017
г., изразяващи се в драскотина по горната повърхност на трети пръст на дясна
длан, пет драскотини по предната повърхност на гръдния кош под шията по 3-4 мм,
червеникаво кръвонасядане под дясна ключица, ведно със законната лихва от деня
на увреждането 28.02.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.Т.Л.,
ЕГН – **********, да заплати на С. В. К., ЕГН – **********, сумата от 200
(двеста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в стрес и безпокойство, от закана за разпространение на видеозапис, осъществена
на 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
28.02.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и унижение, от обида чрез думата „ненормалница“ и „луда“
и от заснемането на К. с телефон без нейно съгласие, осъществени на 28.02.2017
г., както и за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от
2000 лева.
ОСЪЖДА С. В. К.,
ЕГН – **********, да заплати на П.Т.Л., ЕГН – **********, сумата от 98,50 лева
(деветдесет и осем лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА П.Т.Л.,
ЕГН – **********, да заплати на С. В. К., ЕГН – **********, сумата от 105,50
лева (сто и пет лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ