РЕШЕНИЕ
№ 944
гр. Бургас, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
в присъствието на прокурора В. Анд. Ч.
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20232100100214 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Н.
С. З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Бойчо Боев от
АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 102 против
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София 1061, бул. „Витоша“
№ 2, ЕИК *********, представлявана от главния прокурор, чрез Окръжна
прокуратура – Бургас, с искане за осъждането на последната да заплати
сумата от 40 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 16.06.2021г., по ЧНД №
186/2021г. по описа на РС-Царево, по което е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и сумата от 50 000 лв. ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното заплащане, както и адвокатски
хонорар в размер на 1500 лв. за процесуално представителство по ДП № 302
ЗМ-75/2021, пореден № 361/2021г. по описа на Окръжна прокуратура –
Бургас, както и да заплати направените по делото разноски.
Според изложеното в исковата молба, на 16.06.2021г. с
постановление на разследващ полицай е било образувано досъдебно
производство № 302-ЗМ-75/ 2021г. по описа на РУ-Царево, пр.пр. №
1
6846/2021г. по описа на РП-Царево с обвиняем Н. З. в това, че на 16.06.2021г.
в дома си в гр.Царево по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст
негова дъщеря Н.З. е извършил блудствени действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление – престъпление по чл.149 ал.1
от НК, като е бил обвинен в същото деяние и спрямо ненавършилата 14-
годишна възраст ГГ.П.К.. Производството било прекратено след 2 години
поради това, че ищецът не е извършил посочените престъпления. Въз основа
единствено на показанията на дъщерята на ищеца – Н.З.а, бил арестуван за 24
часа и задържан още 72 часа, а впоследствие с постоянна мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за 10 дни въпреки показанията на сина
му – Г.З.йданов, че момичето лъже. Мярката за неотклонение била заменена с
друга – „парична гаранция“ в размер на 3000 лв. от състав на ОС-Бургас по
ВЧНД № 622/2021г. Също така е бил извършен обиск в дома на ищеца, а
децата били изведени и настанени в продължение на месеци в Центъра за
настаняване от семеен тип без увреждания в Бургас.
Според Н.З., прибързаните действия на прокуратурата без да се
извърши разговор с психолози с двете малолетни деца, са съсипали живота му
в град с население от 7000 души, всички негови познати и приятели били
шокирани и досега го гледали подозрително въпреки прекратяване на
производството. Съпругата на Н.З. напуснала семейството преди години и
избягала в Г., където била убита. Н.З. от ежедневния стрес получил нервен
срив, който не е отминал и сега. Изброени са и правно-релевантните според
процесуалния му представител обстоятелства за определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди.
Окръжна прокуратура – Бургас като представител на
Прокуратурата на РБългария, депозира писмен отговор на исковата молба, в
който излага доводи за неоснователност на предявения иск. Счита, че
наложената мярка не е била отменена като незаконна, а изменена в по-лека.
Това довело до липса на елемент от фактическия състав на чл.2 ал.1, т.1 от
ЗОДОВ. От друга страна, срокът на задържане – от 19.06.2021 до
25.06.2021г., икономическите условия и липсата на доказателства за
негативни последици за ищеца, не обосновават размер на обезщетението от
40 000 лв.
От друга страна, не е налице хипотезата на чл.2 ал.1, т.3 от
2
ЗОДОВ, след като липсват доказателства, че постановлението за
прекратяване по чл.243 ал.4 от НПК е влязло в сила. Твърди се, че цялостният
предявен размер от 90 000 лв. е прекомерен, като не са приложени
доказателства за особено негативни последици за ищеца вследствие действия
на прокуратурата. Няма доказателства и уговореното адвокатско
възнаграждение от 1500 лв. действително да е било заплатено.
Прокуратурата оспори и началния момент, от който се търси
законна лихва, тъй като според т.4 от ТР 3 от 22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г. на
ОСГК на ВКС, лихва би се дължала най-рано от датата, на която
постановлението за прекратяване е влязло в сила, а доказателства за тази дата
няма. При условията на евентуалност се твърди, че претендираното
обезщетение е завишено по размер и както предвид съдебната практика по
чл.52 от ЗЗД, така и с оглед икономическите условия в страната.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си
представител поддържа исковете и счита, че следва да бъдат уважени в пълен
размер. В подкрепа на тезата си ангажира свидетелски показания.
В пледоарията си в съдебно заседание, пълномощникът на
ответника твърди, че искът е изцяло неоснователен, а евентуално силно
завишен и не отговаря на действителните претърпени вреди.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд съобразно чл.7 от ЗОДОВ, вр.чл.104 т.4 от ГПК, след като
ищецът е с адрес в гр.Царево, област Бургас, т.е. в съдебния район на ОС-
Бургас.
Предявените искове са с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от
ЗОДОВ.
Досъдебно производство № 302-ЗМ-75/2021г. явно е започнало с
постановление от 17.06.2021г. за привличане на Н.З. като обвиняем за
извършени в периода м.май 2019 – 16.06.2021г. престъпления по чл.149 ал.1,
вр.чл.26 ал.1 от НК спрямо непълнолетната му дъщеря Н.З. и нейна също
3
непълнолетна приятелка, като му е взета и мярка за неотклонение „задържане
в ареста на ОСИН – Бургас“ за 72 часа. Видно от приложеното в цялост
досъдебно производство, спрямо ищеца е била взета постоянна мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по ЧНД № 186/2021г. по описа на РС-
Царево, отменена с определение № 263/ 25.06.2021г. по ВЧНД № 622/2021г.
по описа на ОС-Бургас. С постановление от 18.11.2022г. на прокурор при ОП-
Бургас, на основание чл.243 ал.1, т.1, вр.чл.24 ал.1, т.1, чл.243 ал.2 и чл.199 от
НПК е било прекратено образуваното наказателно производство против
ищеца и отменена взетата от ОС-Бургас мярка за неотклонение парична
гаранция в размер на 3000 лв. Със заповед № ЗД/Д-А-Ц-006/ 30.06.2021г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Царево, малолетният син
на ищеца – Г.З., е бил настанен по административен ред в Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр.Бургас, на основание
чл.28 от Закона за закрила на детето, като с последващи заповеди са били
приложени и други мерки спрямо малолетния Г.. Със заповед № ЗД/Д-А-Ц/-
004/ 18.06.2021г. и последващи такива, същите мерки са били предприети и
спрямо непълнолетната Н.З.. Цялата документация се съдържа в приложеното
адм.д.№ 1827/2021г. по описа на Административен съд – Бургас. Видно е, че
заповедта относно малолетния Г. е била отменена с влязло в сила на
07.08.2021г. решение № 1152/ 22.07.2021г.
Свидетелката Д. М. – позната на ищеца от 10 години, твърди, че
през 2021 г. жителите на Царево се разбунтували и осъждали Н.. Когато го
видяла за първи път след задържането му, Н.З. бил сринат, с торби под очите,
не искал да комуникира с никакви хора, изобщо не излизал навън, а и сега
много рядко. Случилото се винаги щяло да стои между него и дъщеря му. Бил
е задържан за 10-11 дни, като свидетелката е посетила ищеца в ареста.
От показанията на свидетеля К. П. – познат на Н.З. от 21 години,
стана ясно, че през 2021г. когато го посетил в арест, ищецът бил премазан и
заявил, че вероятно оттам няма да излезе жив. След като се разчуло, всичките
му приятели се обърнали срещу него. Ищецът се занимавал с търговия, като
преди със свидетеля редовно са излизали семейно и дъщеря му се е държала
много мило с баща си.
Според свидетелката Ж. Д. – позната на ищеца от детството, той е
много съвестен човек, който е принуден да отглежда двете си деца. Тогава
4
бил задържан веднага и го държали гладен 24 часа, направили обиски в
къщата му. Вътре е бил жестоко бит в бъбреците, в ребрата, имал счупен
пръст на крака. Приятелите се отдръпнали от него, останали двама-трима.
Станалото опетнило името му и нанесло щети на бизнеса му – държал склад
на едро, но след ареста престанали да го търсят. Социалните прибрали и
двете му деца, а дъщеря му имала проблеми с психиката, наследени от
починалата ѝ майка.
Свидетелката Е. В. – класна на дъщерята на ищеца Н., заяви, че
сред всичките 600 деца се разчуло за случая, макар тогава да са били на
дистанционно обучение. Не е известно, дали психолози са работили с
дъщерята на ищеца. Н. и сега продължава да учи в същото училище, в друга
паралелка защото децата в бившия ѝ клас я обсъждали.
Представените доказателства водят до извода за основателност на
иска. Съгласно чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в полза на Н. З. е възникнало вземане
за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и
поддържане на обвинение за престъпление, за което по-късно наказателното
производство е приключило с определение за прекратяване. Ответната страна
е материално легитимирана да отговаря за тези вреди като процесуален
субституент на държавата в качеството си на орган, от чиито актове и
действия са причинени описаните в исковата молба вреди.
В хода на настоящото производство по несъмнен начин се
установи, че претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в емоционален
срив, страх от наказателна репресия, нервност, загуба на самочувствие,
изпадане в изолация, несигурност за прехраната поради рязкото влошаване на
извършваната търговска дейност, са в причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Указания
са дадени в ПП 4/1968г. на ВС, а също и в постановената практика от ВКС по
реда на чл.290 от ГПК относно определянето на обезщетението
(Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004г.;
решение № 532/ 24.06.2010г. по гр.д.№ 1650/2009г. ІІІ ГО, ГК и др.).
Съобразно застъпеното в тези актове, съдът следва да съобрази вида и
5
характера на упражнената процесуална принуда, продължителността и
предмета на наказателното производство, поведението на страните,
процесуалните им представители и участвалите държавни органи в
наказателното производство, последиците от увреждането съобразно
продължителността им, тяхната степен и интензитет, възрастта на
пострадалия, социалното и общественото му положение. Разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност, тези критерии предоставят следната
характеристика спрямо Н. З.. Формално наказателното производство против
него е продължило около 1 година и 5 месеца, което обосновава извод, че З. е
бил под стрес от привличането си като обвиняем поради породената
неизвестност. През цялото време са били разпитвани свидетели, извършени
обиски и изземвания, свързани с повдигнатото обвинение, били са
провеждани процесуални действия, в т.ч. приведени административни мерки
по настаняване на децата му в детски център. Процесуалната принуда чрез
задържането му е продължила общо 10 дни, но поради характера на
повдигнатото обвинение спрямо ищеца и прибързаните действия на лицата,
упражнили задържането му, същата е довела до значителни негативни
последици. Увреждането може да се приеме, че се е изразило в понасяне на
неудобства, свързани с престоя с белезници в затворени помещения,
предизвикване на срам и отчаяние поради обстоятелството, че живее в малък
град с население около 7000 души, участието му в процесуални действия при
провеждане на досъдебното производство в посочената времева рамка от
година и половина, което е било свързано с негативни емоции от личен и
семеен характер.
Изложените от ОП-Бургас мотиви при постановяване на акта за
прекратяване на досъдебното производство разкриват, че още при разпита на
сина на пострадалия – Г.З., на 25.06.2021г. момчето е обяснило твърденията
на сестра си със спорове за пари между нея и баща . Направо е заявил, че Н.
лъже и иска да затворят баща , вкл. защото я карал да му помага в склада.
Съдебно-медицинската експертиза е била готова на 17.06.2021г. (л.129-131 по
ДП), а към 13.07.2021г. и съдебно-психиатрично-психологичната експертиза
(л.156-165). На 02.02.2022г. Н.З. е заявила изрично, че нищо от казаното от
нея преди това, не е вярно, като през цялото време е била настанена другаде,
т.е. не е била повлияна от баща си. Независимо от това, постановлението за
прекратяване е постановено едва на 18.11.2022г.
6
С оглед установената продължителност на наказателното
производство след извършеното уточнение и след като взе предвид събраните
по делото доказателства, съдът счита, че исковете за присъждане на
обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явяват основателни и
следва да бъдат уважени, но частично спрямо претендираните размери. Или
претърпените неудобство и страдания от З. вследствие на преживяното, съдът
преценява, че в парично изражение отговарят на сумата от 9 000 лв. В тази
сума е включено претендираното като отделно обезщетение за задържането
под стража на Н.З., доколкото това изрично е застъпено в т.13 от
Тълкувателно решение 3/ 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004г. на
ОСГК, според което обезщетението за неимуществени вреди от деликти при
постановена оправдателна присъда или прекратено наказателно производство
обхваща и обезщетението за вреди от незаконно наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, а обезщетението за имуществени
вреди се присъжда самостоятелно. За да определи обезщетението в такъв
размер, съдът взе предвид и показанията на разпитаните свидетели, които са в
полза на извода за пряка причинно-следствена връзка между проведеното
наказателно производство и установените страдания, както и значителното
влошаване качеството на живот на ищеца.
Извършените в наказателното производство разноски,
представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като
са пряка и непосредствена последица от увреждането (незаконното
наказателно преследване). Адвокатското възнаграждение за защита по
наказателното дело се включва в тези разноски, поради което при предявен
иск по чл. 2 ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения адвокатски
хонорар, но само до разумния и обичайния размер. В досъдебното
производство съдът не откри пълномощно в полза на адв.Б.Б. със заплатено
адвокатско възнаграждение. По ЧНД № 186/2021г. по описа на РС-Царево е
приложено пълномощно за сумата от 300 лв. и по адм.д.№ 1827/2021г. по
описа на Административен съд – Бургас пълномощно със заплатена сума от
500 лв. или общото възнаграждение е в размер 800 лв., като и двете дела са в
пряка връзка с наказателното преследване против Н.З.. Приложените
пълномощни имат характера на разписки, когато е отбелязано, че сумите са
заплатени в брой. В настоящото производство не се налага съобразно
дадените в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г.
7
на ВКС, ОСГК тълкувателни разрешения, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния
процес, извършването на подобно намаляване, тъй като и двете заплатени
възнаграждения са под определения в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на
сключване на договора. Съобразно уважената част от иска, ответникът следва
да заплати сумата от 80 лв. за причинени имуществени вреди.
За начален момент на увреждането следва да се приеме
26.11.2022г., когато спрямо З. е влязло в сила постановлението за
прекратяване на досъдебното производство. Възражението на Окръжна
прокуратура – Бургас, че липсват доказателства за влизането му в сила би
било основателно, ако имаше приложени доказателства, че постановлението е
било атакувано пред по-горна инстанция.
Възраженията на ответната страна относно прекомерността на
търсеното обезщетение, бяха взети предвид.
Останалите възражения са неоснователни. Дали периодът на
продължителност на наказателното производство от 1 години и 5 месеца е
кратък, не е от такова значение, доколкото е видно, че на досъдебното
производство са били събрани необходимите доказателства около 10 месеца
преди прекратяването. От друга страна, характерът на обвинението е
предизвикал значителен обществен отзвук в малък град като Царево. Следва
да се отбележат и последиците за търговската дейност на З., доколкото
свидетелите заявиха, че много от клиентите са отказали да работят с него,
което е пряка последица от задържането му и повдигането на необосновано
обвинение.
Доводът на ответната страна, че наказателното преследване е
започнало по сигнал на дъщерята на ищеца, т.е. че лъжливите първоначални
показания са резултат от пропуски във възпитателния процес, дори да е
основателно, не освобождава прокуратурата от задължението да установи
правно релевантните факти, в разумен срок.
Или искът по чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен до размер от
9 000 лв. за неимуществени вреди, като в останалата част до пълния предявен
размер от 90 000 лв. – за разликата от 81 000 лв., се явява неоснователен и
8
недоказан и съдът го отхвърля. По отношение на имуществените вреди
уважената част е 80 лв., като до претендираните 3500 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
Ищцовата страна претендира на основание чл. 86 от ЗЗД
присъждане и на законната лихва върху определеното обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди от датата на увреждането до
окончателното изплащане. Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2004г. на ВКС
по тълк.гр.д.№ 3/2004г. постановява, че задължението за обезщетение на
вреди, причинени от държавата или нейни служители е изискуемо от деня на
влизане в сила на определението за прекратяване на наказателното
преследване или оправдателната присъда, поради което законната лихва
върху обезщетението следва да бъде начислена от 26.11.2022г.
Предвид изложеното и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,
Прокуратурата на Република България чрез ОП-Бургас следва да заплати в
полза на Н. З. съобразно уважената част от иска направените по делото
разноски, които са в общ размер от 2020 лв., като 2000 лв. са заплатено
адвокатско възнаграждение и 20 лв. внесена държавна такса, съобразно
приложения списък по чл.80 от ГПК или дължимата сума е 202 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София,
ул.Витоша № 2, ЕИК *********, представлявана от Окръжна прокуратура –
Бургас да заплати в полза на Н. С. З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощник адв. Бойчо Боев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
„Цар Симеон I“ № 102 сумата от 9 000 (девет хиляди) лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като пряка и
непосредствена последица от воденото против ищеца наказателно
производство, ведно със законната лихва от 26.11.2022г., до окончателното
изплащане, като иска до претендираните 90 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като
недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София,
ул.Витоша № 2, ЕИК *********, представлявана от Окръжна прокуратура –
9
Бургас да заплати в полза на Н. С. З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощник адв. Бойчо Боев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
„Цар Симеон I“ № 102 сумата от 80 (осемдесет) лв. представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, като пряка и непосредствена
последица от воденото против ищеца наказателно производство, ведно със
законната лихва от 26.11.2022г., до окончателното изплащане, като иска до
претендираните 3500 лв., ОТХВЪРЛЯ като недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София,
ул.Витоша № 2, ЕИК *********, представлявана от Окръжна прокуратура –
Бургас да заплати в полза на Н. С. З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощник адв. Бойчо Боев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
„Цар Симеон I“ № 102 сумата от 202 (двеста и два) лв. направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
– гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10