№ 98898
гр. София, 10.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110142623 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от ФИРМА срещу Н. Н. Г., ЕГН: ..., с което се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от общо 1275,04 лв., от която 500 лв.
главница, 95,93 лв. договорно възнаграждение, 200 лв. възнаграждение за услуга ФАСТ, 300
лв. възнаграждение за услуга ФЛЕКСИ, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30 лв., 133,75 лв. лихва за забава за периода 16.08.2022 г.
- 15.06.2023 г., 15,36 лв. законна лихва за забава за периода 15.06.2023 - 27.07.2023 г.. Иска
се и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. д
Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, договорните отношения между страните се отнасят
към потребителски договор по см. на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира,че споразуменията за допълнителните услуги
включени към договора противоречат на нормите на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК, които са императивни. Това е така, защото в чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е уредена
забрана да се изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
1
От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на
„Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява,
че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът,
закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга
„Фаст“. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“, получава право
да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл.
15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки:
услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския
кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.
С оглед на горното включените в договора услуги (Фаст - приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; Флекси – право на промяна на погасителния план)
представляват услуга във връзка с усвояване и управление на кредита, поради което не може
да се приеме, че за същите се дължи възнаграждение. На същото основание не се дължи и
претендираната сума за предоставяне на пакет от допълнителни услуги – предварително
определено договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на 95,93 лв.
На следващо място, същите по размер са в общ размер на 595,93 лв. (при лихва от 40,90% и
главница по кредита в размер на 500 лв.), т. е. сключени са при изначална липса на
еквивалентност на престациите и има за цел единствено да постави в неблагоприятно
положение икономически по-слабата страна, съответно заобикаляне на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
водещо до кумулиране на възнаграждение наред с погасителните вноски по кредита (видно
и от разсрочване на вноските по "допълнителните услуги" в основния договор наред с
вноските по главница и възнаградителна лихва), което води до скрито оскъпяване на
кредита. Същите са нищожни към момента на сключване. Така установените клаузи са
нищожни и поради противоречието им с добрите нрави, тъй като чрез тях се увеличава
размерът на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжникът.
По отношение на претендираните разходи за извънсъдебно събиране на задължението съдът
приема, че това задължение не съответства на допълнителна услуга, която да е предоставена
на заемателя. Съгласно чл. 10а ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая разноските за събиране на
вземането са свързани с процедурата по управление на кредита, поради което посочената
клауза от договора влиза в противоречие с императивната разпоредба. С претендирането на
вземането се нарушава забраната на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. В случая се претендира допълнително
плащане, чиято дължимост е свързана изцяло със забава на длъжника и която по съществото
си представлява неустойка за забава, което от своя страна ще доведе до неоснователно
2
обогатяване на кредитора, като се наблюдава значително неравновесие в правата на
страните. Няма и данни какви точно разходи е сторил заявителят във връзка с
извънсъдебното събиране на вземането, поради което и за сумата от 30 лв. - неплатени такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, заявлението следва да бъде отхвърлено.
С оглед на изложеното, заявлението следва да се уважи единствано за главницата в размер
на 500 лв., както и за законна лихва за забава върху падежиралите и неплатени главници.
Размерът на задължението за законна лихва, изчислен при съобразяване размера и падежа на
отделните погасителни вноски, възлиза на общо 22,24 лв., поради което и заявлението за
сумата над 22,24 лв. до 133,75 лв. следва да се отхвърли. Искането за законна лихва за
периода 15.06.2023 г. – 27.07.2023 г. следва да се охвърли за сумата над 7,46 лв. до
претендираните 15,36 лв.
Следователно с оглед падежиралата главница за 500 лв. и признатите задължения за лихви
за забава за периодите 16.08..2022 г. -15.06.2023 г. и 15.06.2023 г . - 27.07.2023 г. в общ
размер на 29,7 лв следва да се издаде заповед за 529,7 лв., а в останалата част заявлението
да се отхвърли.
Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани съобразно
съотношението между отхвърлената и уважената част от заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, т. е. съдът следва да отхвърли искането за сумата над 10,59 лв. до сумата от
25,5 лв. за държавна такса, както и за сумата над 20,77 лв. до сумата от 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 27
НЗПП/.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 178 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение с вх. № 214895/28.07.2023 г., подадено от
ФИРМА, В ЧАСТТА, с която се иска Н. Н. Г., ЕГН: **********, да заплати
сумите, както следва: 95,93 лв. - неплатено договорно възнаграждение за
периода 15.08.2022 г. - 15.06.2023 г., 200 лв. - неплатено възнаграждение за
услуга Фаст, 300 лв. - неплатено възнаграждение за услуга Флекси, 30 лв. -
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, сумата
над 22,24 лв. до претендирания размер от 133,75 лв. - лихва за забава за
периода 16.08.2022 г. - 15.06.2023 г., сумата над 7,46 лв. до претендирания
размер от 15,36 лв. - лихва за забава за периода 15.06.2023 г. - 27.07.2023 г.,
сумата над 10,59 лв. до претендирания размер от 25,50 лв. - държавна такса,
сумата над 20,77 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
3
За частите, за които заявлението не е отхвърлено да се издаде заповед
за изпълнение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4