Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 21.04.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 5728 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, чл.236, ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът - „В.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, твърди, че в качеството си
на наемодател, сключил с ответника „П.1.“ ООД, ЕИК ********, в качеството му на
наемател, договор за наем на 01.01.2010 г. Поддържа, че по силата на договора
предоставил на ответника за временно възмездно ползване парцел - имоти с пл. №
1453 и пл. № 1345, находящи се в гр. С., м. „К.вада - обсл. обекти на
околовръстен път“, с обща площ от 746 кв.м. Сочи, че страните уговорили в чл. 7
от договора наемната цена да се заплаща от наемателя до 10-то число на месеца,
за който се отнася в брой или по банков път по сметка на наемодателя. Твърди,
че от втория месец след сключване на договора наемателят не заплащал
договорената наемна цена в размер на 373 евро (равняващи се на 729,52 лв.) за
всеки календарен месец, за който дължал наема. Поддържа, че на основание чл.
19, т. 1 от договора и във връзка с неизпълнението за заплащане на наемната
цена в уговорените срокове с повече от два последователни месеца от страна на
наемателя-ответник, наемодателят отправил писмено уведомление, получено на
28.04.2016 г. от ответника, с което последният бил уведомен, че действието на
договора за наем се прекратява, считано от получаване на уведомлението, както и
че същият дължи на наемодателя неизплатените до момента суми за периода от м.
февруари 2010 г. до м. май 2016 г. Сочи, че изпратил до ответника нотариална
покана с рег. № 12954/27.04.2016 г., получена на 03.05.2016 г., с която още
веднъж наемателят бил уведомен, че действието на договора се прекратява,
считано от датата на получаване на поканата, както и че същият дължи на
наемодателя неизплатените до момента суми за периода от м. февруари 2010 г. до
м. май 2016 г. Твърди, че ответникът не му заплатил дължимите по договора суми,
които към м. май 2016 г. били в общ размер на 55 443,52 лв. Сочи, че
изпълнил задължението си за предаване на
наетата вещ на ответника, но последният не изпълнил задължението си за
заплащане на дължимите по договора суми. Поддържа, че с изтичане на уговорения
в договора срок за плащане на наемната цена за всеки календарен месец,
ответникът изпаднал в забава, поради което дължал на ищеца мораторна лихва,
считано от датата на падежа за всяка от сумите до датата на предявяване на
иска.
С депозираната
молба от 09.02.2017 г. уточнява, че предявява два иска: за 24 803,68лв. -
за заплащане на наемна цена за
периода м.07.2013 г. до м. 04. 2016 г.(месечно по 729,52лв.), както и
обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД за м.05.2016 г. - 729,52лв., поради ползване
при наличие на противопоставяне на имота, като общия размер на вземането по
двете пера е 25 533,20лв.(равни на сумата от пълния размер на вземанията
за периода). Заявява, че предявява
частичен иск от общо 55 443,52лв.,
дължими от м.02.2010 г. до м.05.2015 г. Съдът намира, че в случая не се
касае за частични искове, а за такива в пълен размер – пълна наема цена за
исковия период м.07.2013 г. до м. 04. 2016 г. Х 729,52лв. = 24 803,68лв. и обезщетение в
размер на 729,52лв.(за м.05.2016 г.), общо 25 533,20лв.(размера на
исковата претенция). Наемната цена за периода м.02.2010 г. – м.07.2013 г. не е
предмет на делото.
Претендира и лихва
за забава върху всяко от задължения за наем за периода на забавата (съгласно
приложението към ИМ от 11 число на съответния месец), начиная от 11.07.2013 г. до 05.07.2016 г.( датата на исковата молба) в
размер на 4 057,59лв., а върху обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД –
11,35лв. за периода от 11.05.2016 г. до ИМ.
Ответникът „П.1.“ ООД, в
законоустановения срок по чл. 367 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата
молба. Счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Твърди, че в
чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че предаването и приемането на парцела се
установява с приемо-предавателен протокол, подписан от страните по договора, но
такъв протокол нямало, тъй като държането на описаните в договора имоти никога
не било предавано от ищеца на ответника. Поддържа, че договора за наем е
нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД - поради липса на съгласие, тъй като бил
сключен само от единия от двамата управители на ответника и липсвал подписът на
втория управител на дружеството, като същото се представлявало от двамата
управители само заедно. Сочи, че поради нищожността на договора не дължал
плащане на наемна цена за периода от м. юли 2013 г. до м. май 2016 г.
Алтернативно твърди, че ответното дружество държало имотите за времето от
01.01.2010 г. до 01.01.2013 г., за който период обаче не се отнасяла исковата
претенция за наемна цена. Прави възражение за прихващане в условията на
евентуалност, като претендира вземане към ищеца за сумата от 85 000 лв.
Твърди, че със знанието и съгласието на ищеца изравнило имотите, предмет на
договора, и положило асфалт върху тях, като стойността на направените
подобрения в имотите на ищеца била в размер на 85 000 лв., която сума до
момента не била платена от ищеца. Поддържа, че в резултат на направените
подобрения, пазарната цена на имотите се повишила с 85 000 лв.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК. Прави пояснение, че предал
на ответника държането на имотите непосредствено след сключване на договора.
Сочи, че ответното дружество държало и ползвало имотите като паркинг до м. май
2016 г. Заявява искане в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че
процесният договор за наем е нищожен и доколкото ответникът държал и ползвал
имотите, за осъждане на ответника да изплати претендираната от ищеца сума, като
обезщетение за ползване на чужда вещ, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Счита направеното от
ответника възражение за прихващане за недоказано и неоснователно, като излага
подборни съображения в тази връзка.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за наем
от 01.01.2010 г., въз основа
на който ищецът се е задължил да предостави
на ответника за временно възмездно ползване парцел - имоти с пл. № 1453 и пл. №
1345, находящи се в гр. С., м. „К.вада - обсл. обекти на околовръстен път“, с
обща площ от 746 кв.м. Страните уговорили в чл. 7
от договора наемната цена да се заплаща от наемателя
до 10-то число на месеца, за който се отнася, в брой
или по банков път по сметка на наемодателя.
На първо
място спорът се фокусира върху наличието на наемното правоотношение, тъй като
договорът е подписан само от В.Ж. - управител, при наличие на съвместна
представителна власт на двамата управители - П.Ж. и В.Ж..
При наличие
на съвместна представителна власт наличието на волеизявление от името на
дружеството само на един от законните му представители, относно учредяване на
търговска сделка, не води до нейната нищожност поради липса на съгласие(чл.26, ал.2 ЗЗД), а до висяща
недействителност. Липсващият елемент - съгласието, може да се насложи в
по-късен момент - изрично или при
условията на чл.301 ТЗ - при
непротивопоставяне веднага след узнаването.
Ищецът не е
твърдял наличието на изрично потвърждаване на договора от втория управител,
а от сочения от него факт в
допълнителната ИМ - ползване на имота за
периода до м.05.2016 г., дори да се приеме за установен, не може да се изведе
наличие на узнаване. Намерението и знанието на другия управител може да се било
имота да се ползва без основание или на друго такова, като релевантно е
узнаването на процесния договор. Представените уведомление и нотариална покана
също са били получени от В.Ж., като липсват доказателства да са стигнали до
знанието на втория управител. От
твърдението на ответника за поставено от него асфалтово покритие също не може
да се изведе узнаване, тъй като липсва връзка между двете - асфалтирането може
да направено при наличие на друго правоотношение или при липса на такова.
Горното
налага извода, че искът за заплащане на
наемна цена е неоснователен - между страните липсва наемно правоотношение.
Правилото
на чл.236, ал.2 ЗЗД намира приложение относно бивш наемател, чиито договор е
бил прекратен, но той продължава да ползва имота. Тъй като по делото не се
установи наличието на твърдян договор за наем, искът е неоснователен.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВРЪЛЯ
предявените от„В.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.С., бул.“*******чрез адв.В.Ц.,***
срещу „П.1.“ ООД, ***, чрез адв.Р. *** искове: за сумата 24 803,68лв. - наемна цена за периода м.07.2013 г. до м. 04. 2016 г. на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 232,
ал. 2, пр. 1 от ЗЗД
по договор за наем на
01.01.2010 г., както
и за лихва за забава в общ размер на 4 057,59лв. за периода 11.07.2013 г. до 05.07.2016 г. , както и
обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД за м.05.2016 г. в размер на 729,52лв. и лихва
за забава в размер на 11,35лв. за
периода от 11.05.2016 г. до 05.07.2016 г.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: