Р Е
Ш Е Н
И Е №.....
гр.К., ……….2021 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданска колегия
в публично заседание на първи февруари, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря.............................Х.К.…...…..……...................................като
разгледа докладваното от съдията...........................гр.дело №617 по описа за 2020 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.***вр. с чл.262 от КТ, чл.245 във вр. с чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди,
че бил в трудово правоотношение с ответното дружество от 11.01.2019 г. до
16.12.2019г., като изпълнявал длъжността „о.“, с уговорено в трудовия му договор работно време
-2 часа дневно при сумирано месечно отчитане. Сочи, че до 01.07.2019 г. полагал
труд и в обявеното в несъстоятелност „А. за с. и о. С.“ ЕООД по осем часа
дневно, като същевременно работил в „Гл. п.“
ЕООД по четири часа дневно. Работодателят го задължавал да работи на
смени по 12 часа,15 дни в месеците, през които полагал труд. Договорената
продължителност на месечната часова ставка следвало да е 40-44 часа месечно, но
в действителност изработвал по***0 часа. През м.07.2019г. прекратил трудовото си правоотношението с „АСО
С.“ ЕООД, но останал на работа в ответното дружество.
Уточнява, че работа в ответното
дружество била два работни дни по 12 часови смени последвани от два почивни
дни. Общо за
един месец се отработвали 15 дни. Обектите се охранявали денонощно, като през
дневната част един работник охранявал, а през нощта - друг работник. Общо двама
работника били на охранявания обект, като запълвали 24-часово дежурство. При
така създадената от работодателя схема на работа се получавало, че работниците
полагали по***0 часа труд месечно, за което нямало съставени графици и заповеди
за полагане на извънреден труд. Уговореното работно време с работодателя било
по 2 часа дневно със сумарно отчитане на работното време, но работодателят
въвел 12 часови смени по 15 дни в месеца и така полагал извънреден труд. Извънредният труд бил забранен
съгласно чл.143, ал.2 от КТ, като се допускало полагането му само по
изключения, изброени в чл.144 от КТ.
Трудово възнаграждение било в размер на *** лв., а след удръжките нетната сума била ***лв.
Съгласно чл.262 от КТ положеният извънреден труд при въведено сумарно
изчисляване на работното време се заплащал с 50% увеличение. Сумата за
извънреден труд се равнява на ***лв. на час. Работните смени за всеки
работен ден били по 12часа, затова претендирал извънреден труд за 10 часа
дневно през работните дни. Работното му време било от 07:00 ч. до 19:00 ч. за
всеки отработен ден. Счита, че има право на заплащане за
положения извънреден труд, за което претендира следните суми, разпределени по
часове, дни, месеци и години, както следва: за м.07.2019г. – *** лв. за ***
часа -15 работни дни по 10 часа извънреден труд дневно и на ***лв. лихва за
забава от 01.11.2019г. до 05.03.2020г.; за м.08.2019г. -*** лв. за *** часа- 15 работни дни по 10 часа
извънреден труд дневно и*** лв. лихва за забава от 01.12.2019 г. до 05.03.2020
г.; за м.09.2019 г. – *** лв. за *** часа -15 работни дни по 10 часа извънреден
труд дневно и ***лв. лихва за забава от 01.01.2020 г. до 05.03.2020 г.; за
м.10.2019 г. – *** лв. за *** часа- 15 работни дни по 10 часа извънреден труд
дневно и ***лв. лихва за забава от 01.02.2020 г. до 05.03.2020 г.; за м.11.2019
г. -*** лв. за *** часа- 15 работни дни по 10 часа извънреден труд дневно и ***лв.
лихва за забава от 01.03.2020 г. до 05.03.2020 г.; за м.12.2019 г. -*** лв. за
80 часа- 8 работни дни по 10 часа
извънреден труд дневно. Така общо за периода 01.07.2019 г. до 16.12.2019 г. сумата
за извънреден труд била в размер на *** лв., а общият размер на лихвата за
забава в размер на ***лв. Твърди, че ответникът не му заплатил и трудовите
възнаграждения за м.06, м.07, м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2019 г. както
следва: за м.06.2019 г. нетно трудово
възнаграждение в размер на *** лв., ведно с лихва за забава от 01.10.2019 г. до
05.03.2020 г. в размер на ***лв.; за м.07.2019 г. нетно трудово възнаграждение
в размер на *** лв., ведно с лихва за забава от 01.11.2019 г. до 05.03.2020 г.
в размер на ***лв.; за м.08.2019 г. - нетно трудово възнаграждение в размер на ***
лв., ведно с лихва за забава от 01.12.2019 г. до 05.03.2020 г. в размер на ***лв.;
за м.09.2019 г. нетно трудово възнаграждение в размер на *** лв., ведно с лихва
за забава от 01.01.2020 г. до 05.03.2020 г. в размер на ***лв.; за м.10.2019
г. нетно трудово възнаграждение в размер
на *** лв., ведно с лихва за забава от 01.02.2020 г. до 05.03.2020 г. в размер
на ***лв.; за м.11.2019 г. нетно трудово възнаграждение в размер на *** лв. и
за м.12.2019 г. нетно трудово възнаграждение в размер на*** лв. Така общият
размер на трудовите възнаграждения за претендирания период възлизал ***лв., а
общият размер на лихвата за забава на трудовите възнаграждения бил ***лв. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди „Г. П.“ ЕООД, с ЕИК:****** да му
заплати изплати: сумата от *** лв. главница, явяваща се обшия размер на
възнаграждението за извънреден труд, положен по време на трудовото
правоотношение при сумирано изчисление на работното време, по *** часа месечно
за периода м.07.2019 г.-м.11.2019 г. и 80 часа през м.12.2012 г., както и
мораторна лихва за забава в общ размер ***лв.;
сумата от *** лв. главница, явяваща се общият размер трудовото възнаграждение за
м.06, м.07, м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2019 г. и ***лв. лихва за забава на
трудовите възнаграждения, ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира
съдебни разноски.
В отговор на
исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявените
искове за неоснователни. Не оспорва, че
с ищеца били в трудово правоотношение, по силата на което Т.И.В. заемал
длъжността „охранител“. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, изплатил на ищеца съгласно точка 6 от трудовия договор,
следващото се трудово възнаграждение поради което оспорва претенциите заявени в
исковата молба по основания и размер. Поради особения характер на
осъществяваната дейност- предоставянето на физическа въоръжена и невъоръжена
охрана на обекти по сключени договори за предоставяне на охранителни услуги с
трети лица /контрагенти/ в дружеството било въведено сумирано изчисляване на
работното време, като работният процес на охранителите бил организиран в дневни
и нощни смени при спазване изискванията на максималната продължителност на
работната смяна, установени в чл.142 от КТ. Това било форма на отчитане на работното
време, при която установената нормална продължителност на работното време се
спазвала средно за определен период и която форма на отчитане била изрично
посочена в чл.19, ал.3 от Правилника за вътрешния трудов ред, както и в
индивидуалния трудов договор на ищеца. В този случай на сумирано изчисляване на
работното време, продължителността на работното време през отделените работни
дни, можело да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсирала с
почивка в границите на отчетния период като балансът на работното време и
свободното време се спазвал средно за периода, през който се отчитал положеният
труд. Отделно от това, в изпълнение разпоредбите на чл.15 и чл.9 от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските, спазил изискването наред с установяване
на сумираното изчисляване на работното време по чл.142 (2) от КТ, да утвърди и
поименни графици за работа през процесния период, като съобразил и разпоредбата
на чл.7 (2) от Наредбата за допълнителните и други възнаграждения, съгласно
която при сумирано отчитане на работното време положените нощни часове се
превръщали с дневен коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни. Претендира съдебни
разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Не е спорно, а и от представения
трудов договор №610/11.01.2019 г. се установява, че ищецът Т.И.В. е бил в
трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „охранител“, с работно
време-2 часа дневно при сумирано месечно отчитане, с ОМВ-*** лв., с доплащане
за нощен труд по ***лв. на час и 5 дни платен годишен отпуск. В т.6 на трудовия
договор е уговорено месечното трудово възнаграждение за съответния месец да се
изплаща ежемесечно до края на втория месец след месеца, за който се отнася, но
не по-късно от последния ден на третия месец след месеца, който е изработено.
Ищецът е подал молба /л.32/, с която отправил предложение до работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 01.01.2020 г. и със заповед №610/16.12.2019
г. трудовото правоотношение е
прекратено, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие, считано
от 01.01.2020 г./л.5/.
Съгласно показанията на св.Г. В. Г., с ищеца работили като охранители във фирма „АСО С.“ и заедно
охранявали обекти на фирмата в периода 2011г.-2013г. Той напуснал фирмата, а ищецът продължил да
работи в нея като охранител на обект ИРЕМК, а преди това охранявал парк „Р.“.
Посещавал Т.В. на обекта – И. по р. 1-2 пъти месечно тъй като останали
приятели. Изчаквал ищецът да застъпи на смяна, отивал след 19:00 часа при него
на портала и разговаряли половин- един
час. Ищецът охранявал И. по р. до края на 2019г. Той давал само нощни смени-
вечер от 19:00 часа до 7:00 часа сутринта. В периода от м.06.2019г. до
м.12.2019г. се виждали на обекта веднъж месечно. Ищецът му споделял, че
по трудов договор трябвало да работи по 2 часа, а работел по 12 часа.
Разбирал кога ищецът е на работа по телефона. Разговорите водели пред вратите
на портала, след като ищецът излизал от помещението /стаичка/, където било
работното място. В стаичката имало два журнала - книги, в едната се вписвало
приемане и издаване на обекта, а другата била за инструктаж. В първата книга се
вписвало в колко часа е постъпил на обекта и в колко часа е напуснал, а в
книгата за инструктажа се вписвало името
и датата на която е извършен инструктажът във връзка с обекта, който се
охранявал. Такива книги имало, когато
работел във „АСО С.“ и обекта, който Т.И.В. охранявал. Книгите били
месец за месец. В периода м.07.2019г. до м.12.2019г. ищецът бил само нощна
смяна.
В показанията си св.Р. Р. Т. сочи, че заедно с ищеца били охранители към фирмата „Г.п.“ ООД и о. И. по р. О. на
този обект били шест човека до края на
2019г. Работели на смени- едната смяна била от 7:00 ч. до 19:00 часа. Дневна
смяна бил един човек, а нощната смяна от 19:00 ч. до 7:00 ч. били по двама.
Работели два дни и два дни почивали. Ищецът го сменял вечерта, тъй като работел
само дневна смяна. Т.В. работел само нощна смяна. Всеки път приемал обекта в И.по
р. /ИРЕМК/ гр.К., от ищеца, който му го издавал, като работното им място бил порталът на ИРЕМК. Това било
барака, в с две бюра и тетрадки. В едната описвали нарушения, ако имало по
време на дежурството. В присъствената книга задължително се вписвало кой приема
и кой издава обекта. Всеки месец имало график за дежурство от управителя на
фирмата в гр.К.. Графикът за дежурство се закачал на стената и го спазвали.
Когато се е налагало някой да отсъства се замествали взаимно. Смяната им била
по 12 часа.
По делото са
представени от ответника 6 бр. присъствени форми за явяване/неявяване на работа
за месеците от м.07.2019 г. до м.12.2019 г. вкл., неоспорени от ищеца, в които
са отразени: поименен списък на охранителите, заплата- 560 лв., работно време-
с отразени дневна и нощна смяна, ползван отпуск, като под №2 фигурира Т.И. В.. Представени са 6
бр.справки за изплащане на суми, но не са посочени за кои лица.
Следва да се посочи, че присъствената
форма и справките се изготвят от служители на работодателя, поради което
съставляват частни документи. Доказателствената сила на документа се определя
от закона – чл.178, ал.1 от ГПК.
Формалната доказателствена сила на частните документи, се отнася до
факта на писменото изявление и неговото авторство – чл.180 от ГПК. Частният
свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа
неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно
признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ документ няма
никаква доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи
документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички
обстоятелства по делото. В случая представените от ответника присъствените
форми и справки не носят подпис на ищеца, а на служители на работодателя и
удостоверяват изгодни за ответника обстоятелства.
Представена е
заповед №5/10.01.2019 г. на управителя, с която във връзка с организацията на
работа и чл.142, ал.2 от КТ е въведено сумирано изчисляване на работното време
за срок от шест месеца на обект ИРЕМК гр.К., разпоредено е: да се изготвят
месечни графици /присъствени форми/ за работа, да се установи продължителността
на работния ден и работната седмица и да се спазва нормалната продължителност
на работната седмица. Ноторно известен
на съда е чл.20, ал.3 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответника , в
който е регламентирано, че за служителите охранители с работно място
охранявания обект се определя сменен режим на работа и месечно сумирано
отчитане /в зависимост от всеки един обект месечното сумирано отчитане може да
бъде за период от един или шест месеца/ в съответствие с утвърдения график за
дежурствата на конкретния охраняем обект като началото и края на работното
време, както и редуването на смените се утвърждават от управителя в месечните
графици за дежурства на съответния обект. В общия случай на смените са с
продължителност 12 часа, като дневната смяна е от 07:00 часа до 19:00 часа, а
нощната смяна от 19:00 часа до 7:00 часа или дневната смяна е от 08:00 ч. до
20:00 ч., а нощната смяна от 20:00 ч. до 08:00 ч.
По делото са приети в оригинал и в заверени
копия извлечения от разплащателни ведомости
/фишове за заплати/, за начислено брутно трудово възнаграждение на ищеца за от
м.07.2019 г. до м.12.2019 г. вкл., в които няма положен подпис за получател.
Представени са заверено копие на РКО №53
без дата, м.06.2019 г. за сумата***0 лв.
със записване- за аванс м.03 и 04.2019 г.-***% от трудовото възнаграждение и
заверени копия на извлечения от разплащателни ведомости /фишове за заплати/ за
периода от м.01.2019 г. до м.05.2019 г., които не следва да обсъжда, тъй като са
неотносими за спора.
Приети са заверени копия на молба от Т.И.В. от 16.12.2019 г. за ползване на 9 дни платен годишен отпуск от 16.12.2019 г. до 31.12.2019 г. и заповед №467/16.12.2019 г., с която ползването на 9 дни платен годишен отпуск е разрешено. /л.87, л.88/.
По делото е назначената
съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано на заключение, неоспорено от
страните, което съдът приема. Съгласно заключението и поясненията на в.л. в
с.з. начисленото на ищеца нетно трудово възнаграждение за всеки от процесните
месеци / м.06.2019 г.- м.12.2019 г. вкл./
е по ***.. лв. Съобразно приложените присъствени форми за
явяване/неявяване на работа, часовете положен извънреден труд през месеците е:
м.07.2019 г.- 55 часа, м.08.2019 г.- 57 часа, м.09.2019 г.-63 часа, м.10.2019
г.-55 часа, м.11.2019 г.-59 часа и м.12.2019 г.- 55 часа, а стойността на извънредния труд по месеци е както следва:
м.07.2019г. - брутен размер ***лв./ ***лв. нетен размер; м.08.2019г. - брутен
размер ***лв./***лв. нетен размер; м.09.2019г.- брутен размер ***лв./***лв.
нетен размер, м.10.2019г.- брутен размер
***лв./ ***лв. нетен размер; м.11.2019г.
- брутен размер *** лв./ ***лв. нетен размер; м.12.2019г.- брутен размер ***лв./
***лв. нетен размер или общо брутния размер е ***лв., а общо нетен размер е ***лв..
Сумите за извънреден труд не са изплатени. Във ведомостите за заплати от
м.06.2019г. до м.12.2019г. не са положени подписи за получил заплатата.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а разпоредбата на чл.245 от КТ гарантира изплащането му. С оглед правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на трудово правоотношение с ответника, изпълнение на задълженията си по него, както и размера на претендираните трудови възнаграждения, изпадане на ответника в забава и началната й дата, а ответникът -плащането на дължимите трудови възнаграждения или друг правопогасяващ факт.
От събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност съдът приема за доказано, че в
периода м.07.2019 г. до м.12.2019 г. вкл. ищецът е работил по трудово
правоотношение при ответника на длъжност „о.“ и макар в договора да е била
уговорена продължителност на работния ден- 2 часа дневно, той е престирал
работната си сила на смени, с 12 часова продължителност. Това се установи от
събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като достоверни, тъй като
показанията на св.Г. В. Г. и св.Р. Р. Т. са последователни, конкретни и
основани на преки впечатления. Този извод не се разколебава от приложените
присъствени форми за отчитане явяване/неявяване на работа, които не се ползват
с материална доказателствена сила, тъй като са едностранно изготвени от
работодателя, а и не кореспондират с останалите доказателства. Ответникът не
представи графиците за дежурство на охранявания обект: ИРЕМК гр.К., за периода
м.06.2019 г. – м.12.2019 г. вкл., не представи книгата за издаване и приемане
на обекта за същия период, както и книгата за инструктаж, за което бе задължен по чл.190 от ГПК поради което на основание
чл.161 от ГПК съдът приема за доказано, че през процесния период ищецът е престирал труд през всички
работни дни на съответния месец по график- два работни дни, с последващи два
дена почивка. Разпоредбата на чл.128 от КТ регламентира основното задължение на
работодателя по трудово правоотношение да заплаща на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение. За процесните месеци се установи, че
ответникът е начислил на ищеца брутно трудово възнаграждение както следва: за
м.06.2019 г.-*** лв., за м.07.2019 г.-*** лв., за м.08.2019 г.-*** лв., за
м.09.2019 г.-*** лв., за м.10.2019 г.-*** лв., за м.11.2019 г.-*** лв. и за
м.12.2019 г.-*** лв., от което следва, че ищецът е работил през всички работни
дни на съответния месец, с изключение на м.12.2019 г., когато е ползвал 9 дни
платен годишен отпуск. От заключението на ССЕ се установи, че трудовото
възнаграждение не е изплатено и е в нетен размер както следва: м.06.2019 г.-***..
лв., м.07.2019 г.-***..лв., м.08.2019 г.- ***..
лв., м.09.2019 г.- ***. лв., м.10.2019 г.- ***.. лв., м.11.2019 г.- ***.. лв. и за м.12.2019
г.- ***. лв. В хода на производството ответникът не представи доказателства, че
е изплатил на ищеца уговореното трудово възнаграждение за положения труд през
процесния период поради което исковете
са основателни и следва да бъдат уважени в претендираните размери, тъй като
съдът не може да присъди повече, от колкото е поискано. Ответникът следва да заплати на ищеца нетно
трудово възнаграждение за: м.06.2019 г.- *** лв., м.07.2019 г.-*** лв.,
м.08.2019 г.- *** лв., м.09.2019 г.- ***
лв., м.10.2019 г.- *** лв., м.11.2019 г.- *** лв. и за м.12.2019 г.-***
лв.
Съгласно чл.270, ал.2 КТ трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец, на два пъти,
доколкото друго не е уговорено. В случая страните са уговорили трудовото
възнаграждение да се изплаща най-късно на последния ден на третия месец след
месеца, за който е отработено. Ответникът не е изплатил трудовото
възнаграждение на ищеца за м.06.2019 г., м.07.2019 г., м.08.2019 г., м.09.2019 г., м.10.2019 г., м.11.2019 г. и за м.12.2019 г., поради
което е в забава и на основание чл.245, ал.2 КТ дължи лихва за забава за
времето от 1-во число на третия месеца от отработения, до датата на подаване на
исковата молба. Ответникът следва да заплати на ищеца лихва за забава на
трудовото възнаграждение за претендирания период, в размера, определени от съда
на основание чл.162 от ГПК с помощта на
електронен калкулатор както следва: ***лв. лихва за забава на
трудовото възнаграждение за м.06.2019г. за периода от 01.10.2019г. до 05.03.2020г.; ***лв. лихва за забава на
трудовото възнаграждение за м.07.2019г. за периода от 01.11.2019г. до 05.03.2020г.; ***лв.
лихва за забава на трудовото възнаграждение за м.08.2019г. за периода от
01.12.2019г. до 05.03.2020г.; ***лв. лихва за забава на
трудовото възнаграждение за м.09.2019г. за периода от 01.01.2020г. до 05.03.2020г.
и ***лв.
лихва за забава на трудовото възнаграждение за м.10.2019г. за периода от
01.02.2020 г. до 05.03.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.142,
ал.1 от КТ работното време се изчислява в работни дни - подневно, като в ал.2 е
предвидена възможност за работодателят да установи сумарно изчисляване на
работното време - седмично, месечно или за друг календарен период. Максималната
продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време
може да бъде до 12 часа. Съгласно чл.143
от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време, а съгласно
чл.262 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено
между работника и работодателя, но не по-малко от посоченото в същата законова
разпоредба. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху
трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Макар, че с нормата на чл.149 от ГПК е въведено
задължение за работодателят да води специална книга за отчитане на извънредния
труд, но от неизпълнение на това свое задължение той не може да черпи права,
тъй като това не е нито форма за действителност, нито е единствено
доказателство за положения извънреден труд, заплащането на който в увеличен
размер, е задължение на работодателя, независимо дали е положен законно или не.
Ответникът не е навел доводи и в тази връзка не са ангажирани доказателства, че
разликата над уговорените 2 часа до 12 часа на смяна труд положен на
охранявания обект: ИРЕМК гр.К. през процесния период /т.е. за 10 часа на смяна/
ищецът е престирал по основен трудов договор, сключен с друг работодател.
Отделно от това от заключението на ССЕ се установи, че за периода м.07.2019 г.-
м.12.2019 г. часовете положен над уговорените
в трудовия договор 2 часа дневно труд съобразно изготвените от ответника
присъствени форми е: м.07.2019 г.- 55 часа, м.08.2019 г.- 57 часа, м.09.2019
г.-63 часа, м.10.2019 г.-55 часа, м.11.2019 г.-59 часа и м.12.2019 г.- 55 часа,
които не са изплатени. Предвид доказателствата по делото следва да се приема, че положеният през процесните месеци
от ищеца труд над уговорената от страните продължителност по своя характер е
извънреден труд, който следва да бъде заплатен от ответника. Ищецът претендира
заплащане по *** часа месечно извънреден труд от м.07-м.11.2019 г. и 80 часа за
м.12.2019 г. Предвид изложеното и заключението на ССЕ, на основание чл.162 от ГПК съдът определя стойността на извънредния труд в нетен размер по месеци
както следва: м.07.2019 г.-***лв. /*** часа х ***лв./час нетно/, м.08.2019 г.-***лв.,
м.09.2019 г.-***лв. м.10.2019 г.-***лв., м.11.2019 г.- 494.44 лв. и м.12.2019
г.- ***лв. /80 часа х ***лв./час нетно/. В хода на производството ответникът не
представи доказателства, че е заплатил претендираните възнаграждения, поради
което дължи и следва да заплати на ищеца нетно възнаграждение за положен
извънреден труд в периода м.07.2019 г.- м.12.2019 г. в определените от съда
размери, а в частта до претендираните размери претенциите следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед основателността на исковете за главното вземане по чл.262, ал.1, т.4 КТ, съдът намира за основателни претенциите по акцесорните искове за присъждане на обезщетение за забава на плащането на възнаграждението за извънреден труд, за времето от 1-во число на третия месеца от отработения, до датата на подаване на исковата молба съгласно уговореното в трудовия договор. Размерът на дължимата лихва за забава, който съда определя съгласно чл.162 от ГПК с помощта на епи калкулатор, е както следва: ***лв. лихва за забава на възнаграждението за м.07.2019г. за периода от 01.11.2019г. до 05.03.2020г.; ***лв. лихва за забава на възнаграждението за м.08.2019г. за периода от 01.12.2019г. до 05.03.2020г.; ***лв. лихва за забава на възнаграждението за м.09.2019г. за периода от 01.01.2020г. до 05.03.2020г.; ***лв. лихва за забава на възнаграждението за м.10.2019г. за периода от 01.02.2020 г. до 05.03.2020г. и ***лв. лихва за забава на възнаграждението за м.11.2019г. за периода от 01.03.2020 г. до 05.03.2020г., която ответникът следва да заплати, а в частта над уважените до претендираните размери акцесорните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 10.01.2020 г. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предявените искове са с материален интерес ***лв., а заплатеното адвокатско възнаграждение е *** лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. т.е. в настоящия случай 577 лв. Преценявайки правната и фактическа сложност на делото, както и извършените процесуални действия на защита, договореното възнаграждение в размер на *** лв. се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до *** лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на ***лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът претендира 1000 лв. разноски
по списък по чл.80 от ГПК в т.ч. ***лв. разходи за транспорт и гориво на адвоката.
Уредена в чл.78 от ГПК отговорност за разноски е
ограничена и включва само внесените такси и разноски по производството, както и
възнаграждението за един адвокат. Довереник и доверител имат възможност
при уговаряне на възнаграждението да предвидят в неговия размер и предстоящите
пътни и/или квартирни разходи. Предвид това разходът за пътуване на адвоката в
размер на ***лв. не съставлява съдебно-деловодни разноски по делото и не могат
да се претендира на основание чл.78 от ГПК, поради което и не се дължат от
ищеца/ в т.см. решение №192/25.06.2014 г. по гр.д.№5663/2013 г. на ВКС, IV г.о.
определение №51/08.02.2017 по гр.д.№2024/2016г. на ВКС,
IV г.о./. Предвид изложеното и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и експертиза в размер на***лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -К. ***лв. държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
„Г. П.“ ЕООД, с ЕИК:****** със седалище и адрес на
управление ***, офис *** да заплати на Т.И.В., с ЕГН-**********
***, следните суми:
-*** лв. нетно трудово възнаграждение за м.06.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 06.03.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за
периода от 01.10.2019г. до 05.03.2020г.;
-*** лв. нетно трудово възнаграждение за м.07.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 06.03.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за
периода от 01.11.2019г. до 05.03.2020г.;
-*** лв. нетно трудово възнаграждение за м.08.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 06.03.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за
периода от 01.12.2019г. до 05.03.2020г.;
-*** лв. нетно трудово възнаграждение за м.09.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 06.03.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода
от 01.01.2020г. до 05.03.2020г.
-*** лв. нетно трудово възнаграждение за м.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2020 г. до
окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за
периода от 01.02.2020 г. до 05.03.2020г.
-***
лв. нетно
трудово възнаграждение за м.11.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 06.03.2020 г. до окончателното изплащане;
-*** лв. нетно трудово възнаграждение за м.12.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 06.03.2020 г. до окончателното изплащане.
-***лв. нетно възнаграждение за положен извънреден труд м.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.11.2019г. до 05.03.2020г. като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над уважените до претендираните размери като неоснователни;
-***лв. нетно възнаграждение за
положен извънреден труд м.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
06.03.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв.
лихва за забава за периода от 01.12.2019г. до 05.03.2020г. като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над
уважените до претендираните размери като неоснователни;
-***лв. нетно възнаграждение за положен извънреден труд м.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.01.2020г. до 05.03.2020г. като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над уважените до претендираните размери като неоснователни;
-***лв. нетно възнаграждение за положен извънреден труд м.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.02.2020 г. до 05.03.2020г. като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над уважените до претендираните размери като неоснователни;
-***лв. нетно възнаграждение за положен извънреден труд м.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2020 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода от 01.03.2020 г. до 05.03.2020г. като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над уважените до претендираните размери като неоснователни;
-***лв. нетно възнаграждение за
положен извънреден труд м.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
06.03.2020 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до претендираните *** лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Г. П.“ ЕООД, с ЕИК:****** със седалище и адрес на управление ***, офис *** да заплати на Т.И.В., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв.
ОСЪЖДА Т.И.В., с ЕГН-********** ***, да заплати на „Г. П.“ ЕООД, с ЕИК:****** със седалище и адрес на управление ***, офис ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на***. лв.
ОСЪЖДА
„Г. П.“ ЕООД, с ЕИК:****** със седалище и адрес
на управление ***, офис ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер на ***лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: