Р E Ш Е Н И Е
№ 659
гр.Плевен, 23.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 668 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 263 от 18.06.2020 г., постановено по НАХД
№ 484 по описа за 2020г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 33/11.02.2020 г. на Зам. кмет „Териториално развитие“ на Община
Плевен, с което на В.А.К. ***, на основание чл.232, ал.5, т.3 от Закона за
устройство на територията е наложено административно наказание – глоба в размер
на 1000 /хиляда/ лева, за извършено нарушение на чл.223, ал.5, т.1 вр.чл.223,
ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Със същото решение е осъдил Община Плевен да заплати на В.А.К.
сума в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение пред Районен съд – Плевен.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Община
Плевен, чрез юрисконсулт Д. С., в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен,
издаден при явно несъобразяване с фактите и доказателствата по делото. Посочва
се, че районният съд
е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, като актът не е
съставен в присъствието на нарушителя и същият не е бил уведомен, за да
присъства при съставянето му, както и че липсват доказателства за това
нарушителят да е търсен и да е уведомен. Счита се, че този извод е неправилен и
некореспондира с фактите и обстоятелствата по делото, тъй като е видно, че за
деня и часа на проверката жалбоподателката е надлежно уведомена, а писмото е
приложено по делото; както и че жалбоподателката в посочения ден и час не е
присъствала и съответно не е осигурила достъп до обекта на проверката, за което
е и съставен констативен протокол, акт и обжалваното наказателно постановление.
Счита се, че случаят е в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, а именно
нарушителят е уведомен своевременно, по надлежния ред, от страна на
административния орган са извършени всички необходими и законово регламентирани
действия по осигуряване на неговото присъствие и съдействие, но въпреки това от
негова страна не е осигурено присъствие и достъп в указания ден и час. Сочи се,
че като съществен порок, на обжалваното НП, районният съд е посочил цитирането
на множество законови разпоредби, а именно, че НП е поради нарушение на чл.
223, ал. 5, т. 1, и чл. 223, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 232, ал. 5. т. от ЗУТ. Счита се, че тези законови разпоредби, така като са посочени, от една
страна отразяват точно и ясно в какво се състои нарушението - непредоставяне на
достъп, на документи и обяснения, посочват защо компетентността е именно на
служители от общинската администрация, както и какви са точно правомощията на
същата, като ясно и точно се посочва размера на наложеното наказание и
основанията за налагането му. Счита се, за неправилен изводът на районния съд, че
от приложените по делото доказателства, както и от съставения констативен
протокол, АУАН, а и в обжалваното НП не се посочва конкретен момент на
извършване на нарушението. Посочва се, че по делото е приложено писмо до К. с №
ЖС-94И-150-1/30.08.2019г., приложена е заповедта, с която е възложена
проверката, както и доказателства, че същите са получени надлежно от
жалбоподателите. Твърди се, че в НП е посочено кога е извършено нарушението, като
наказанието се налага затова, че не е изпълнено разпореждане възложено със
Заповед № РД-12-385/26.09,2019г.,
а в заповедта е указано,
че комисията ще извърши проверка на строежа на дата 07.10.2019 г в 10:30 часа; както
и задълженията на собствениците на проверявания обект да осигурят достъп за
извършване на проверка и оглед. Счита се, че от доказателствата по делото и при
разглеждането им в тяхната съвкупност, може да се направи безспорния извод, че
жалбоподателите са уведомени за извършване на проверка на дата 07.10.2019г. в 10:30 часа, като при проверката
на посочената дата, от тяхна страна не е осигурен достъп, не са предоставени
документи и обяснения и е осъществен съставът на визираното в НП нарушение.
Счита се, че ясно, точно и недвусмислено се разбира, че нарушението е извършено
на 07.10.2019 г., за което е съставен протокол, приложен по делото. В заключение се моли за отмяна на решението на
районния съд, както и да бъде оставено в сила издаденото НП. Претендират се
разноски в размер на 200лева.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Община Плевен не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът – В.А.К., се
представлява от адв. Д., който оспорва касационната жалба и счита, че не е
налице извършено нарушение от К.. Моли решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на В.К. за това, че не е изпълнила
писмено разпореждане възложено със Заповед №РД-12-385/26.09.2019г. на Зам.кмета
на „ТР“ при Община Плевен за осигуряване на достъп за извършване на проверка на
сграда с идентификатор 56722.659.704.2, по данни взети от кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Плевен, във връзка с подадена жалба
вх.№ЖС-94И-150-1/26.08.2019г. от И. Х.П.; Заповедта е получена лично от К.,
видно от известие за доставяне на 01.10.2019г., съставен е протокол на
07.10.2019г. за неосигурен достъп на комисията. Нарушението е квалифицирано по
чл.223 ал.5 т.1 вр. чл.223 ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място е посочил, че
АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя и
при липса на доказателства, че същият е търсен и не е намерен, или че е
надлежно поканен за съставяне на акта. В тази връзка е счел, че не са били
налице предпоставките за прилагане на чл.40 ал.2 от ЗАНН, с което е нарушено
правото на защита на К.. На второ място е посочил, че нито в акта, нито в НП се
съдържат ясно, разбираемо посочване на законовите разпоредби, които са
нарушени. В тази връзка е приел, че разпоредбата на чл.223 ал.1 съдържа общо 11
точки, а тази на ал.2 съдържа общо 6 точки, като не е ясно в какво се е изразило
нарушаването на всяка една от тези точки. Счел е, че по този начин е нарушено
правото на защита на лицето да научи за какво нарушение е ангажирана
отговорността му. На трето място е посочил, че нито в акта, нито в НП е
отразено ясно и разбираемо времето на извършване на нарушението, изразяващо се
според актосъставитгеля в неосигуряване на достъп до процесната сграда. В тази
връзка е приел, че посочването, че на 07.10.2019г. е съставен протокол за
неосигурен достъп до жилищната сграда, поражда въпроса – дали се касае за
съставен протокол на тази дата, на която се твърди, че не е осигурен достъп,
или този протокол е съставен на последваща дата. За пълнота е приел още, че
обжалваното наказателно постановление е и неправилно, тъй като в Заповед
№РД-12-385/26.09.2019г. не е възложено
задължение за осигуряване на достъп до процесната жилищна сграда, а единственото
задължение се свежда до това „…да представи при проверката всички актуални
документи за собственост, строителни книжа и други документи, имащи отношение
във връзка със случая.“. Направил е извод, че лицето е наказано за нарушение,
което не е извършило.
Решението е неправилно.
В действителност процесният АУАН №СК-5 е съставен в
отсъствие на К., която не е била поканена за неговото съставяне, което
представлява нарушение на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Последното, обаче, не е
съществено такова, което да води до нарушаване правото на защита на лицето и да
обоснове отмяна на наказателното постановление. Това е така, тъй като
съставеният АУАН впоследствие е бил връчен срещу
подпис на нарушителя, а последният е подал подробни писмени възражения в
тридневен срок, с които наказващият орган се е запознал преди
издаването на НП. Ето защо според настоящия състав не е накърнено правото на
защита на наказаното лице. То е упражнило процесуалните си права на възражения
своевременно и в пълен обем, какъвто именно е смисълът на цитираната
разпоредба.
Неправилен е и изводът на районния съд за
неяснота относно времето на извършване на нарушението. АУАН и НП са съставени,
респ. издадени за това, че К. не е изпълнила разпореждане за осигуряване на
достъп за извършване на проверка на сграда с идентификатор 704.2, находяща се в
гр. Плевен, ул. „Борис Шивачев“ № 45 на дата 07.10.2019г. Както в акта, така и
в постановлението изрично е отразено, че е съставен протокол на 07.10.2019г. за
неосигурен достъп на комисията. Т.е. посочена е датата и мястото на извършване
на нарушението и не е налице неяснота в това отношение.
Неправилен е и изводът за неяснота в
законовите разпоредби, които са нарушени. Според настоящия състав деянието
правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 223 ал.5 т.1 от ЗУТ, според
който при изпълнение на функциите им служителите по ал.2 имат право
на свободен достъп до строежите, както и до сградите и съоръженията по време на
тяхното ползване по реда на чл.194 ал.1 и ал.3 ЗУТ, в който текст от своя
страна се съдържа насрещното задължение на собствениците за осигуряване на
достъп до имотите за извършване на контролни дейности. За пълнота следва да се
посочи, че привръзката с чл. 223 ал.2, произтича от посочената за нарушена
разпоредба като в нея са изброени правомощията на контролните органи по
строителство на територията на страната, а привръзката с ал.1 на същия член
съдържа правомощията на кмета на общината във връзка с незаконното
строителство, въз основа на които е разпоредил извършването на проверка по
сигнала. Посочването на тези две разпоредби не е било необходимо, но и не
създава неяснота и не се отразява на законосъобразността на НП.
Неправилен е и изводът на районния съд, че със Заповед
№РД-12-385/26.09.2019г. не е възложено задължение за осигуряване на достъп до
процесната жилищна сграда и К. е наказана за нарушение, което не е извършила. С
писмо изх.№ ЖС-94И-150-1/30.08.2019г. собствениците
на имот с идентификатор 704 В. и К. К. са уведомени, че ще бъде извършена
проверка на 11.09.2019г. от 10:00ч. от комисия при Община Плевен на основание
чл. 223 ал.2 ЗУТ за законността на строителството като е цитирано, че на
основание чл. 223 ал.5 т.1 и т.2 ЗУТ при проверката служителите имат право на
достъп до строежите, до сградите и съоръженията, да изискват всички необходими
документи, данни, легитимации, писмени справки и обяснения. Изрично е указано в
писмото, че при осигуряване на проверката е необходимо собствениците да
осигурят достъп до имота, до описаната жилищна сграда и да представят документи
на длъжностните лица. Указано е и, че присъствието на собствениците или техен
упълномощен представител при проверката е наложително за изясняване на случая
на място, за осигуряване достъп до имота и за предоставяне на исканите
документи. Писмото е връчено с обратна разписка на В.К. на 02.09.2020г.
Впоследствие с второ писмо изх. № ЖС-94И-150-1/27.09.2019г. до собствениците е
изпратена Заповед № РД-12-385/26.09.2019г. на Кмета на Община Плевен за
извършване на нова проверка. Видно от съдържанието на заповедта в нея е посочен
състава на определената комисия, която да извърши проверка на местонахождението
на строежа на 07.10.2019г. от 10:30ч., като собственикът на обекта следва да
представи при проверката всички актуални документи за собственост, строителни
книжа и др. Посочено е, че заповедта следва да се връчи на заинтересованите
лица за участие в проверката и предоставяне на всички документи. Писмото е
връчено на 01.10.2019г. на К., но според съставения на място Протокол от
07.10.2019г. собствениците на имота – В. и К. К. не са се явили и не са
осигурили достъп до сградата за извършване на оглед и проверка на изпълненото
строителство. От горното се установява, че с първото писмо К. недвусмислено е
поканена да се яви и присъства при огледа от комисията и да осигури достъп до
имота на 11.09.2019г., както и да представи документи за доказване
собствеността на имота и законността на строителството, но не се е явила.
Установява се, от второто писмо и приложената към него заповед, че лицето
повторно е поканено за участие в проверката и предоставяне на всички документи
на комисията при огледа на местонахождението на строежа на 07.10.2019г. от
10:30ч., а не само за представяне на документи, както е приел районния съд.
Протоколът от 07.10.2019г. доказва, че собствениците на сградата – В. и К. К.
не са се явили и не са осигурили достъп до жилищната сграда за извършване на
оглед от комисията и проверка на изпълненото строителство в имота, след като са
били надлежно уведомени, с което са препятствали контролните органи да изпълнят
служебните си задължения по проверка законността на строителството.
Предвид изложеното по-горе, К. правилно е
санкционирана за нарушение по ЗУТ и като не е достигнал до аналогичен правен
извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за разноски следва в полза на Община Плевен да бъдат присъдени разноски
в размер на 120лева на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, като за
разликата до 200лева искането следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 263 от 18.06.2020 г., постановено по
НАХД № 484 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 33/11.02.2020
г. на Зам. кмет „Териториално развитие“ на Община Плевен, с което на В.А.К. ***,
на основание чл.232, ал.5, т.3 от Закона за устройство на територията е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за
извършено нарушение на чл.223, ал.5, т.1 вр.чл.223, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
ОСЪЖДА В.А.К. ***, ЕГН:**********,*** направените
разноски в размер на 120лева /сто и двадесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на Община Плевен за разноски в частта за разликата от 120лева до
200лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/