Р Е Ш Е Н И Е
№.815
гр.Перник,
11.07.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на тринадесети юни две хиляди
и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Н.Д., разгледа гражданско дело № 5425 по описа за
Предявени са искове от “Топлофикация – София” АД срещу
ответника А.
Б.Ц., че същият дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 967,46 лв., представляваща
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот находящ се в гр.София, общ.
О.К., бл.***, вх. В, ап.** за периода от 05.2013
г. до 04.2014г., заедно с обезщетение за забава в размер на 109,86
лв. за
периода от 30.06.2013 г. до 08.01.2015 г., както и законна лихва върху главницата от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 09.02.2015 г. до окончателното плащане на дължимото.
В срока за отговор е депозиран такъв от
ответникът А.Б.Ц. чрез пълномощника адв.М.
с който искът е оспорен като неоснователен. В отговора ответникът не оспорва
начисляването на процесните суми като главница и
лихва за забава, но оспорва твърдението, че са дължими от него. Твърди, че от
него се претендира топлоенергия разходвана от от
Ю.С.Ц.. Счи, че въз основа на постановление изх.№11810 от 13.05.2013г. на . на
ЧСИ Р.М., ищцовото дружество е закрило партидата на Ю.С.Ц. и е открил такава на
името на ответника, който от 2002 г. живее в гр.Перник и не разходвал никаква
топлоенергия вкл. и в исковия период м.05.2013г. до м.04.2014 г.
По
делото са събрани писмени доказателства, изслушани са съдебно-икономическа и
съдебно-техническа експретизи.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от
От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на
начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот.
Установява се от приетото по делото
постановление за възлагане на недвижим имот от 13.05.2013г. на ЧСИ Р.М., влязло
в сила на 31.10.2013г., че процесният имот е възложен
на ответника А. Ц..
Видно от приетия по делото Нот. Акт за
покупко-продажба на недвижим имот №19, д.№1537/ 2014г. на нотариус В. Балева
ответникът Ц. е продал на 17.04.2014г. процесния имот на М.С.С..
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза от заключението по която се
установява размера на начислените за процесния период
суми за топлинна енергия, вкл. и след отчитане на данните от изравнителните
сметки, като сочи, че за абонат №314427 А.Ц. в периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014г. стойността на доставената топлинна енергия за имот находящ се в .София,
общ. О.К., бл.***, вх. В, ап.** е в
размер на 857,60лв, ., а обезщетение за забава на месечните плащания в
размер на 109,86 лв. за периода от 30.06.2013 г. до 08.07.2015 г.
Вещото лице е посочило, че не е констатирало извършени плащания на претендираните от ищеца вземания.
Вещото лице изготвило
съдебно-техническата експертиза е констатирало, че ищцовото
дружежство е подавало ежемесечно за разпределение на
ФДР нетна топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция,
която по отчетни периоди е идентична с отразената в изравнителните сметки.
Липсва информация за депозирани възражения срещу изготвените изравнителни
сметки. Вещото лице сочи, че топломерът
е преминал през задължителните метеорологични проверки и съответства на
одобрения тип и показанията му са достоверни.
Размерът на задължението за процесния период
за топлинна енергия по компоненти: помесечно
прогнозно, по норматив за отопление и базово за БГВ след отчетния период,
изравняването за отчетния период съгласно изравнителна сметка на ФДР и справки от ищцовото
дружество, както и вноските за дялово разпределение са в претендираните
размери. Изчисляването на дължимите суми е по норматив за отопление и базово за
БГВ поради неосигурен достъп до имота, за което е съставен и протокол. Стойността
на доставената през исковия период топлоенергия вещото лице е определило
в размер 857,**, като
вещото лице е включило в тази сума и сумата за дялово разпределение, която не е
претендирана от ищеца.
Съдът кредитира изцяло заключенията
и по двете експертизи като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия
доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по
основателността на иска въз основа на тях.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове имат за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения. Установява се, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесното вземане и исковете са
предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява
процесуално допустим.
По
иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
От представениото по делото постановление за възлагане на недвижим имот се установява, че ответникът Ц. е
бил собственик на процесния имот за част от претендирания период.
В този смисъл по отношение на него е налице пасивна материална
легитимация по иска, доколкото в чл.153 от Закона за енергетиката е предвидено,
че всички собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.
Съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна
енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и
редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74
от
Посочените
Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото
дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна
енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ, който се явява специален по отношение на
ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че между страните съществува облигационно правоотношение, чието
съдържание е установено в Общите условия.
Съгласно
Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да
заплаща дължимите се суми в срок, като заплащането на консумираната топлинна
енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на
ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Предвидено е, че при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи
и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване
на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл.
140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия
се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата
цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период
от процесния/, потребена
топлоенергия за общи части от сградата, БГВ .
Освен съществуването на
договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните
задължения на ответницата. От представените по делото писмени доказателства за
задълженията на абонатен №314427 – извлечение от сметка, се
установява, че за процесния период дължимите се суми
за главница и лихви са в размер на предявените искове. Представения по делото документ - извлечение
от сметка за размера на това
задължение, представлява извлечение от
търговските книги на ищеца, което съгласно чл. 55 от ТЗ може да се ползва като
доказателство в съдебното производство.
От ангажираните от ищеца доказателства – СТЕ, се установи, че в процесния имот е доставена топлоенергия, въз основа на която са изчислени претендираните задължения.
По
делото липсват доказателства, че ответникът е възразил срещу
разпределената топлоенергия или срещу
изготвените изравнителни сметки.
Предявявайки иска, ищцовата страна твърди липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата,
а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с
писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от
страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан по
основание.
Искът обаче следва да
бъде отхвърлен за част от претендирания период - този преди влизане в сила на
постановлението за възлагане на имот, тъй като именно от момента на влизането
му в сила възниква и правото на собственост на ответника Ц. върху процесния имот. Т.е. искът следва да бъде отхвърлен за
периода от м.05.2013 г. до м. 10.2013г. включително.
По
иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Когато
вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не
плати на падежа, без да е нужна покана
за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. През 30
-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В ОУ изрично се
посочва, че неполучаването
на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая,
ответникът има задължение
да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30
-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което
ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна
покана, поради което възраженията на ответника в обратен смисъл са
неоснователни.
Следва
да бъде установено и че се дължи законна лихва върху неизплатената и доказана
сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, което е поискано и следва от чл. 422, ал. 1 ГПК, като
лихвата се дължи до окончателното изплащане на сумата. Искът за лихва следва да
бъде отхвърлен частично по съображения, касаещи периода за който съдът приема,
че ответникът е притежател на правото на собственост върху недвижимия имот.
По
разноските.
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът
доказва в исковото производство разноски в размер на 625 лв., а в заповедното
производство доказани са разноски в размер на 25лв. При този изход на спора и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи заплащане на направените от ищцовото дружество разноски съразмерно на уважената част от
иска.
Ответникът не претендира
разноски за исковото и заповедното производство.
Ответникът не претендира
разноски за заповедното производство и не представя доказателства за направата
им.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на А.Б.Ц. с ЕГН: ********** с адрес ***, че дължи
на „Топлофикация-София”
ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София 1680, р-н Красно
село, ул. "Ястребец" № 23 Б сума в размер на
423,58 лв., представляваща
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот находящ се в гр.
София общ.Овча купел, ж.к. Овча купел-1 бл.***, вх.В, ап.** за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2014г., заедно с
обезщетение за забава в размер на **,64 лв. за периода от
01.11.2013 г. до 08.01.2015 г., както и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 09.02.2015
г. до окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до пълния претендиран размер на главницата от 857,60
лева за периода от 01.05.2013 г. до 31.10.2013г. и до пълния претендиран
размер на обезщетението за забава от 109,86 лв. лева за периода от 30.06.2013 г. до 31.10.2013г., КАТО неоснователни.
ОСЪЖДА А.Б.Ц. с ЕГН: ********** с адрес ***, да заплати на „Топлофикация-София” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София 1680, р-н Красно село, ул.
"Ястребец" № 23 Б, сумата от 273,64 лв. –
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА А.Б.Ц. с ЕГН: ********** с адрес ***, да заплати на „Топлофикация-София” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София 1680, р-н Красно село, ул.
"Ястребец" № 23 Б, сумата от 10,95 лв. –
разноски за заповедното производство.
След
влизане на решението в сила, ч.гр.д № 2813/ 2015г. по описа на ПРС да се върне
на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: