Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 25.03.2013г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско отделение в закрито съдебно
заседание на двадесет и пети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ХРИСТОВА КОНСТАНТИН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия И.
Петкова в.гр.д. № 840/2013г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по
постъпила жалба от В.А. ***, взискател по изп. д. №22/12г. по описа на ДСИ при
РС Провадия, срещу изпълнителни действия, предприети от ДСИ, изразяващи се в
прекратяване на изпълнителното производство срещу длъжника Г.П.В.. Твърди се,
че съдебният изпълнител неправилно е приел, че плащането на дълга преди
завеждане на изпълнителното дело, но и преди издаване на изпълнителния лист
може да е основание за прекратяване на производството. Твърди се, че основание
за прекратяване на изпълнителното производство е само извършено преди
образуване му, но след издаване на изпълнителния лист плащане. Твърди се, че в
противен случай разпоредбите на чл.433 ал.1 т.4 и 7 ГПК биха били излишни. Сочи
се, че плащането, на което длъжникът се позовава, е преди започване на
заповедното производство като длъжникът не е направил възражение срещу
издадената заповед. Моли се за отмяна на постановлението за прекратяване на
изпълнителното дело и продължаване на изпълнителните действия.
Въззиваемата страна по
жалбата взискателят Г.В. оспорва жалбата. Излага, че плащането е извършено и
видно от представеното бордеро, то е именно във връзка с посоченото в
поправената с определение от 19.10.2012г. заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Сочи, че е заведена искова молба за установяване недължимост на сумата по
изпълнителното производство.
Съдебният изпълнител е дал обяснени по силата на чл.
436 ал. 3 ГПК.
Варненският окръжен съд по допустимостта и
основателността на жалбата, намира следното:
Съобразно нормата на
чл.435 ал.1 ГПК взискателят, какъвто е жалбоподателят, има право да обжалва
прекратяването на изпълнителното дело, поради което и жалбата, подадена в
законовия срок и от легитимирано лице, е допустима.
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 06.03.2012г. на взискателя В.Д. против Г.П.В.
въз основа на изпълнителен лист и Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадени
по ч.гр.д. № 94/2012г. на ПРС за принудително събиране на сумата от 80 000
лева, представляваща непогасен паричен заем по договор, обективиран в нот.акт №
146/2008г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.01.2012г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1 721,06 лева разноски. С влязло
в сила на 22.01.2013г. разпореждане от 19.10.2012г. на ПРС по гр.д. № 94/12г. е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед №72/26.01.2012г.,
издадена по реда на чл.417 ГПК по същото гр.д., като е посочено, че сумата от
80 000 лв. е дължима част от покупна цена по договор по нат. Акт. №1,
т.VІ, рег. №4897, д. №953/10г. Допусната е и поправка в издадения изпълнителен
лист в същия смисъл.
След получаване на
призовката за принудително изпълнение и с молба от 25.04.2012г. длъжникът В. е
представила доказателства за заплатена сума от 32 000 лв. по
изпълнителното дело като е посочила, че в най-скоро време ще бъдат заплатени и
останалите суми.
Видно от извадка от банковата сметка на длъжника, В. с вальор от
дата 12.11.2010г. е превел в полза на В.Д. сумата от 48 000 лв. по договор
от 12.11.2010г.
Съдът е съобразил, че с влязло в сила разпореждане е поправено
основанието, на което е присъдена сумата от 80 000 лв. по заповедта и
изпълнителния лист като е приел, че това е договор по нот. акт №1 /10г. като
част от продажната цена и е постановил атакуваното определение за прекратяване.
Постановлението е
неправилно.
Изпълнителното
производство е образувано на 05.03.2012г. по издаден на 26.01.2012г.
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед №72 по реда на чл.417 ГПК от
същата дата. Няма данни, а и не се твърди от длъжника да е постъпило възражение
по реда на чл. 414 ГПК. Такова не е постъпило и срещу поправената заповед и
изпълнителен лист, които са влезли в сила на 22.01.2013г. Предвид това и
съставът приема, че възражения срещу дължимостта на посочената в заповедта и
изпълнителния лист изцяло или частично могат да бъдат направени само по реда на
чл.439 ГПК. Възражения за частично погасяване на дълга могат да бъдат правени,
само ако същите касаят периода след влизане в сила на заповедта за изпълнение и
преди започване на изпълнителното производство. Представените от длъжника
доказателства, че е платил част от сумата, касаят дата 12.10.2010г. и с
основание договор от същата дата. Т.е. плащането е извършено почти две години
преди подаване на молбата за издаване на заповед по реда на чл.417 ГПК и
изпълнителен лист. Наред с това и очевидно преди датата на договора,
обективиран в НА №1/10г. Затова и тези възражения е следвало да бъдат реализирани по реда на
възражението срещу издадената заповед.
Нормата на чл.433 ал.1
от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява, но само ако се
представят доказателства за извършено в полза на взискателя плащане на сумата
по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство. Вярно е,
че законодателят не посочва какъв е времевия отрязък, в който следва тази сума
да е внесена, но тълкуването на цитираната разпоредба и по точно препратката
към посочване на сумата в изпълнителния лист, води до извода, че плащането
трябва да е извършено след издаване на изпълнителния лист, но преди започване
на изпълнителното дело. До този извод се стига като се съобрази и факта, че
законодателят в ал.1 т.4 и 7 на цитираната норма изрично е предвидил като
основание отмяната или обезсилването на изпълнителния лист, или уважен иск за
оспорване на вземането. Т.е. категорично се налага извода, че за да се прекрати
изпълнението, то следва да има установено от съд вземане и издаден изпълнителен
лист и последвало преди завеждане на изп. дело плащане по този изпълнителен
лист. В конкретния случай се установи, че това не е така, тъй като сумата, за
която се твърди, че погасява вземането по изпълнителния лист, е заплатена много
преди издаването му. Затова и настоящият състав намира, че не се установи да е
налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 ГПК. Съдебният изпълнител не е компетентен
да съобразява възражения, които са подсъдни на съдебния състав, разглеждащ
възражението за недължимост на сумата, посочена в издадената заповед, както и
на съда, разглеждащ иск за оспорване на вземането. Едва влезли в сила актове на
посочените съдилища могат да послужат на съдебния изпълнител за основания за
прекратяване на изпълнителното производство.
Предвид изложеното и
съставът намира, че жалбата е основателна и атакуваното постановление следва да
бъде отменено.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 11.02.2013г. на ДСИ при РС
гр. Провадия, с което на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК е прекратено
изпълнителното производство по изп. д. № 22/12г., по жалбата на В.А.Д..
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: