№ 181
гр. Варна, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Марияна Ив. И.а
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500061 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на ИВ. Д. ИВ. чрез
процесуалния му представител адвокат М.П. срещу решение № 1572 от 05.11.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 4680 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети
състав, с което е прието за установено в отношенията между ищеца СВ. М. СП. и ответника
ИВ. Д. ИВ., че ищецът не дължи на ответника сумите от 9 823,40 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, съгласно изпълнителен лист от 13.07.2007
г., издаден въз основа на влязла в сила на 07.08.2006 г. присъда № 556 от 26.04.2005 г. по
НОХД № 3076/2004 г.; сумата 136,44 лева, представляваща начислена върху главницата
законна лихва за периода 21.01.2021 г.-12.03.2021 г. и сумата 7 371,13 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 13.02.1998 г. до 20.01.2021 г., за принудителното събиране на
които суми е образувано изп.д.№ 20217180400018 на ЧСИ С.К.Д., на основание член 439 от
ГПК; както и е осъден ИВ. Д. ИВ. да заплати на СВ. М. СП. сумата от 1 789,29 лева сторени
по делото пред първата инстанция разноски, на основание член 78 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, като се
твърди, че към датата на образуване на настоящото дело дължимите по изпълнителния лист
суми не са били платени от солидарните длъжници в пълен обем. Изпълнителното дело се
смята за прекратено по силата на закона с изплащането на дължимите суми, а изготвения
протокол от ЧСИ има само декларативен характер. Иска се отмяна на така постановеното
решение и отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
1
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Пред първата инстанция е прието за безспорно обстоятелството, че всички
присъдени суми по изпълнителния лист са изплатени, поради което и ищецът не дължи на
ответника сумата – предмет на иска. Ирелевантно за изхода на спора е становището на ЧСИ
дали са налице предпоставките за приключване на изпълнителното дело или не.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът С.С. сочи, че на 09.03.2021 г. получил съобщение за образувано изпълнително
дело № 20217180400018 по описа на ЧСИ С.К.Д., в което е посочено, че с изпълнителен
лист, издаден на 13.07.2007 г. от ВРС на основание решение по НОХД № 3076/2004 г. по
описа на Районен съд - Варна, ищецът е осъден да заплати на ответника И.И. следните суми:
9 823,40 лева главница, ведно със законна лихва в размер на 136,44 лева за периода
21.01.2021 г. - 12.03.2021 г., 7 371,13 лева неолихвяеми вземания и 1 600 лева присъдени
разноски. В полученото съобщение е посочено, че ЧСИ пристъпва към принудително
изпълнение за събиране на сумите, посочени в съобщението за образувано изпълнително
дело, в това число и определените от съдебния изпълнител такси и разноски по
изпълнението. Твърди, че съгласно влязла в сила на 07.08.2006 г. присъда на ВРС по НОХД
№ 3076/2004 г., с което той и трети лица, са осъдени солидарно да заплатят на И.И. сумата
от 9 823,40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат
на деяние по член 195, алинея 2, предложение второ във връзка с алинея 1, точка 4 и точка 5
от НК, ведно със законната лихва, считано от 13.02.1998 г. до окончателното изплащане на
сумата, за което вземане на 13.07.2007 г. ВРС е издал изпълнителен лист. Във връзка с
издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 20077180400305 на ЧСИ С.К.Д., по
което в полза на взискателя са изплатени суми по изпълнителния лист в общ размер на
19 984 лева, което е удостоверено от посочения ЧСИ на гърба на самия изпълнителен лист
при прекратяване на изпълнителното дело на основание член 433, алинея 1, точка 2 от ГПК -
по писмено искане на взискателя. Сумите, които са платени по изпълнителния лист,
покриват напълно задълженията по ищеца, като същите са заплатени в полза на взискателя
във връзка с изпълнителни действия, насочени към солидарния длъжник М.Р.З.. Ищецът
твърди, че съгласно разпоредбата на член 123 от ЗЗД изпълнението от страна на един
солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Същевременно солидарните
длъжници са обикновени другари, както в рамките на общия исков процес, така и в
изпълнителното производство, поради което предприетите действия спрямо единия от
солидарните длъжници не се считат предприети спрямо останалите. Отделно от това
съгласно член 125 от ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен
длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Изп.д.№ 20077180400305
е образувано срещу всички длъжници по горепосочения изпълнителен лист, включително и
2
срещу С.С., съгласно молба вх.№ 02859/16.10.2007г., подадена от името на ответника до
ЧСИ с искане принудителното изпълнение да бъде насочено към трудовите възнаграждения
на длъжниците по изпълнителния лист. Единственото трудово възнаграждение, върху което
е осъществено принудително изпълнение, е това на солидарния длъжник по изпълнителни
лист М. З.. С молба от 25.06.2008 г. от името на взискателя е поискано по изпълнителното
дело да бъдат наложени запори върху няколко МПС, декларирани на името на ищеца, и да
бъде насрочен опис и извършена продажба на същите, като ЧСИ е наложил запор върху тях.
След изпращането на запорните съобщения до КАТ не са предприети каквито и да е други
изпълнителни действия по отношение на запорираните МПС. Въпреки това в продължение
на повече от две години, считано от подаване на молбата от 25.06.2008 г., ответникът в
качеството си на взискател не е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо
имуществото на ищеца. Предвид това изпълнителното производство по изп.д.№
20077180400305 е прекратено по силата на закона на 25.06.2010 г. Последното валидно
изпълнително действие по изп.д.№ 20077180400305 спрямо ищеца е наложеният с
разпореждане от 09.07.2008 г. запор на посочените в молбата от 25.06.2008 г. три броя МПС,
като от 09.07.2008 г. е започнала да тече нова погасителна давност спрямо С. по отношение
на вземанията по изпълнителния лист, която по отношение на главницата е изтекла на
09.07.2013 г., а по отношение на вземането за законна лихва е изтекла на 09.07.2011 г., тъй
като същата не представлява установено по основание и размер с влязло в сила съдебно
решение вземане. Ищецът счита, че дори и да се приеме, че тълкувателното решение не
намира приложение в случая поради обстоятелството, че е постановено след перемирането
на изпълнителното производство по изп.д.№ 20077180400305, то в този случай началният
момент, от който е започнала да тече нова погасителна давност спрямо него по отношение
на вземането по изпълнителния лист, е датата на прекратяване на посоченото изпълнително
дело по силата на закона, тъй като съгласно даденото с ППВС № 3 от 18.09.1980 г.,
постановено по гр.д.№ 3/1980 г. тълкуване по време на изпълнителното производство
давност не тече. Датата, на която изп.д.№ 20077180400305 е прекратено по силата на закона
съгласно член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК поради прекратяване на изпълнителното
производство, е 25.06.2010 г., като считано от тази дата главницата по изпълнителния лист е
погасена по давност на 25.06.2015 г., а присъдените законни лихви за забава са погасени на
25.06.2013 г. като периодично вземане, чието основание и размер не са установени с влязло
в сила съдебно решение. Предприетите след 25.06.2010 г. действия спрямо ищеца по изп.д.
№ 20077180400305 не са валидни изпълнителни действия, тъй като са предприети след
прекратяване по силата на закона на изпълнителното дело спрямо това лице. При всички
положения към датата, на която е образувано изп.д.№ 20217180400018 на ЧСИ С.К.Д. -
21.01.2021 г. - вземането на ответника спрямо ищеца по изпълнителния лист от 13.07.2007 г.
е било погасено по давност, поради което спрямо ищеца не са налице правни и фактически
основания да бъде предприемано принудително изпълнение за събиране на погасеното по
давност вземане. В тази връзка, дори и да се приеме, че събраните по принудителен ред по
изп.д.№ 20077180400305 от друг солидарен длъжник по изпълнителния лист суми не са
достатъчни за погасяване чрез плащане на задължението към ответника, то спрямо ищеца
3
като солидарен длъжник всички задължения по изпълнителния лист, издаден от ВРС на
13.07.2007 г. въз основа на присъда по НОХД № 3076/2004 г. на ВРС. са погасени по
давност преди образуване на изп.д.№ 20217180400018 и насочване на изпълнителните
действия по същото спрямо имуществото на ищеца. Отделно от горното след справка по
изпълнителното дело е установено, че сумата от 1 600 лева не представлява присъдени
разноски, както е посочено в съобщението за образуваното изпълнително дело, а
представлява претендирано от взискателя възнаграждение за адвокатска защита по изп.д.№
20217180400018.
Ответникът в срока по член 131 от ГПК е подал възражение, в което сочи, че исковата
претенция е неоснователна. Не е налице изтекла давност, нито е налице превишаване на
правата на взискателя. Удовлетворяването на неговия интерес през годините чрез поетапно
постъпване на дребни суми само от единия от длъжниците по изпълнението не освобождава
останалите длъжници от тяхната задлъжнялост. Едновременно с това изпълнението от
единия от солидарните длъжници ползва останалите, но също така потвърждава
признаването на дълга и от тяхно име. Освен това първоначално заведеното изпълнително
дело е било прекратено само на формално основание, а не защото взискателят няма
претенции или е изгубил интерес, или защото е нямал намерение да продължи да претендира
дължимото, нито защото задълженията са погасени. Не е вярно изтъкнатото в исковата
молба, че през 2010 г. са се погасили по давност претенциите му. Касае се за задължения,
произтичащи от извършено престъпление и за тях не са налице предпоставките за
погасителна давност. Напротив, давност в конкретния случай не е текла, докато са водени
последователно двете изпълнителни дела. Отделно от това към датата на депозиране на
отговора на исковата молба са налице и нови обстоятелства - всички дължими суми по
изп.д.№ 18/2021 г. на ЧСИ Д. са погасени от единия от солидарните длъжници - М. Й. -, с
което свое действие той не само признава дължимостта на изплатените суми, но и със
своите действия обвързва и останалите трима солидарни длъжници, включително и ищеца,
като същевременно плащането от него ползва останалите трима солидарни длъжници по
изпълнението.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание член 439 от
ГПК за признаване, че СВ. М. СП. не дължи на ИВ. Д. ИВ. следните суми: 9 823,40 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, съгласно изпълнителен
лист от 13.07.2007 г., издаден въз основа на влязла в сила на 07.08.2006 г. присъда № 556 от
26.04.2005 г. по НОХД № 3076/2004 г.; 136,44 лева, представляваща начислена върху
главницата законна лихва за периода 21.01.2021 г.-12.03.2021 г. и 7 371,13 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 13.02.1998 г. до 20.01.2021 г., за
принудителното събиране на които суми е образувано изп.д.№ 20217180400018 на ЧСИ
С.К.Д., на основание член 439 от ГПК, поради погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност, както и поради изплащане на сумата.
С определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 05.10.2021 г., е прието
за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че всички суми, присъдени по
4
изпълнителния лист, са изплатени, включително такси и разноски.
Това обстоятелство се установява и от представеното по делото копие от изпълнителен
лист от 13.07.2007 г., издаден по НОХД № 3076/2004 г. на ВРС, за присъдени в полза на
И.И. 9 823,40 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на деяние по член 195, алинея 2, предложение второ във връзка с алинея 1, точка 4
и точка 5 от НК, заедно със законната лихва считано от 13.02.1998 г., дължими при
условията на солидарност от ищеца С.С. и още три неучастващи в настоящото производство
лица, като върху изпълнителния лист и придружаващ го допълнителен лист са извършени
отбелязвания от ЧСИ за извършени плащания на различни суми, а последното от тях е
протокол от 20.10.2021 г. за прекратяване на производството по изп.д.№ 20077180400305 по
искане на взискателя на основание член 433, алинея 1, точка 2 от ГПК при изплатена сума в
размер на общо 19 984,40 лева.
С оглед на така установеното въззивният съд намира, че задължението – предмет на
настоящия спор – е погасено, доколкото е приложима разпоредбата на член 123, алинея 1,
предложение първо от ЗЗД, а и пълното изплащане на сумата не се спори от ответника.
Изложеното прави безпредметно обсъждането на наведеното като основание за
недължимост на сумата погасяване на задължението по давност.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Съобразно изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК на въззиваемия
следва да бъдат присъдени сторените от него пред настоящата инстанция разноски, които
съгласно представения списък по член 80 от ГПК и доказателства за извършването им са в
размер на 1 260 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1572 от 05.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 4680 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав.
ОСЪЖДА ИВ. Д. ИВ. ЕГН ********** от *** да заплати на СВ. М. СП. ЕГН
********** от *** сумата от 1 260 /хиляда двеста и шестдесет/ лева, представляваща
сторени разноски в производството пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6