О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ .………/ 30. 03. 2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на тридесети март през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 271 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е преразпределено на друг съдия след уважено
искане за отвод на съдията докладчик в о.с.з на 22.02.2018 г. Настоящият състав
на съда намира за необходимо да изготви нов проекто-доклад.
Производството
е образувано по искова молба на
„ЧЕНСФИЛД-55“ ЕООД, с която са предявени искове срещу Ц.К.Ц. и „ХОУМЪР“ ЕООД.
По допустимостта на
претенциите и размяната на книжата:
Страните
са правоспособни и дееспособни физически и юридически лица, последните вписани
в ТР. Представителната власт на
пълномощниците е надлежно учредена (л. 11 и л. 264). Легитимацията на страните
съответства на твърденията им по спора за установяване неистинността на
документите, претърпените вреди и неоснователното разместване на блага.
Размерът на част от кумулативно предявените искове надхвърля 25 000 лв.,
което обосновава родова подсъдност на окръжен съд.
Исковата
молба вх.№ 6465/06.03.2017 г., след уточняването и́ с молба вх.№
9177/30.03.2017 г. и молба вх.№ 11139/19.04.2017 г. съдържа изискуемите по чл.
127 и чл. 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите, на които ищецът основава претенциите си и са
представени доказателства. С определение
№ 430/14.07.2017 г., постановено по в.ч.т.д. №279/2017 г. на ВАпС,
исковете са приети за допустими, като е отменено определението за прекратяване
на първоинстанционния съд в тази част и е върнато делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Определението на ВОС е потвърдено в частта, с
която е върната исковата молба по отношение на частичния иск срещу Ц.Ц. за
сумата от 1000 лв., претендирана като претърпени вреди от неизпълнение на
договорно задължение по договор за счетоводно обслужване, поради което в тази
част производството следва да се счита прекратено с влязъл в сила съдебен акт.
Иск за унищожаване на договорите поради измама не следва да счита предявен,
предвид оттеглянето му от ищеца в уточняващата молба.
В
допълнителна искова молба вх.№ 26710/27.09.2017 г. ищецът е оспорил твърденията
на ответника Ц.К.Ц..
Исковата
и допълнителната молби са връчени на ответниците Ц.К.Ц. и „ХОУМЪР“ ЕООД. Ответникът Ц.Ц. е упражнил своевременно защитата
си по оспорване на претенциите в отговор вх. № 23585/18.08.2017 г. и отговор на
допълнителна искова молба вх. № 30505/01.11.2017 г. като е изразил становище за
неоснователност на исковете. Ответникът „ХОУМЪР“
ЕООД, редовно получил препис от исковата молба, не подава отговор.
Насрещните
страни са предупредени за последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК. Размяната на
книжата е приключила.
По предварителните
въпроси:
Твърди
се недействителност на съставени документи, както и правоотношения възникнали в
резултат на сключена търговска сделка между ищеца и втория ответник. Предметът
на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365, т. 1 ГПК)
Не са
направени възражения по местната компетентност и реда за разглеждане на спора.
Авансово
дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на цената на
исковете.
По доказателствените
искания:
Съдът намира за необходимо отново да
се произнесе по доказателствените искания, както и да отмени постановеното по
делото Определение № 417/02.02.2018 г.
Съдът намира представените от страните
писмени доказателствата за допустими, поради което същите следва да бъдат
допуснати до приемане в първо съдебно заседание, като преценката за относимост
ще бъде извършена по същество.
Искането на ищеца за задължаване на
ответника „ХОУМЪР“ ЕООД да представи оригиналите на договорите и
приемо-предавателните протоколи е
основателно, като същото е уважено с определение № 49/04.01.2018 г., поради
което настоящият състав счита, че не е нужно ново разпореждане.
Исканията на
ищеца за задължаване на ответника „ХОУМЪР“
ЕООД да представи ревизионен акт, издаден въз основа на РД № 1402225/25.07.2014
г. или евентуално да му бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се
снабди с препис от НАП-Варна, включително извлечение от данъчната сметка на
„ХОУМЪР“ ЕООД, уточнени с молба вх. № 3418/01.02.2018 г., съдът намира за
основателни. Предвид пасивното поведение на ответното дружество, следва да се
предпочете евентуалното искане, а именно на ищеца да му бъде издадено исканото
съдебно удостоверение. На ищеца следва да му бъде указано също след снабдяване
с документите да представи копия от тях на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза за съобразяване, ако последният към този момент не е имал възможност
да се снабди с тях.
Исканията на
ищеца за задължаване на ответника Ц.Ц. да представи в оригинал счетоводни
книги, както и оригиналите на ГФО за 2012 г., протоколът от 23.03.2013 г. и
декларацията за истинност на обстоятелствата, са основателни, като същите са
уважени с определение № 49/04.01.2018 г., поради което настоящият състав счита,
че не е нужно ново разпореждане. С молба вх. № 872/10.01.2018 г. ответникът
заявява, че исканите документи са върнати на ищеца и не се намират у него. След
установяване на фактите по делото съдът по същество ще прецени дали да приложи
последиците на чл. 161, вр. чл. 190, ал. 2 ГПК. Относно представянето на
доказателства за използваната счетоводната програма, съдът счита за неотносимо
към спора.
Искането на ищеца за задължаване на
ответника „ХОУМЪР“ ЕООД да представи счетоводни документи за 2012 г., уточнено
с молба вх. № 3418/01.02.2018 г., съдът намира за ненужно, доколкото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, в задачата на която е включена
проверка в счетоводството на ответника. С молба вх. № 5227/16.02.2018 г. и
молба вх. № 5228/16.02.2018 г. вещото лице посочва, че не му е осигурен достъп
до счетоводството на ответното дружество. Издадени са му съдебни удостоверения
за част от подлежащите на установяване с експертизата обстоятелства. При
неосигуряването на съдействие от страна на ответното дружество съдът по същество ще прецени дали да приложи
последиците на чл. 161, вр. чл. 190, ал. 2 ГПК. Предвид горното искането следва
да се остави без уважение.
Искането на
ищеца за допускане на СГЕ по поставените в исковата молба и конкретизирани от
съда въпроси е основателно. Възражението на ответника в тази насока е
неоснователно. Независимо, че ищецът е оттеглил иска за унищожаване на
договорите и производството по иска за вреди от унищожена счетоводна информация
е прекратено, автентичността на документите има преюдициално значение спрямо
предявения втори иск за вреди. Предвид непредставянето към този момент на
оригиналите на документите от нито една от страните, вещото лице следва да направи
опит да се снабди с договорите и приемо-предавателните протоколи от
счетоводството на ответника „ХОУМЪР“
ЕООД. При отказ за оказване на съдействие експертизата следва да се извърши въз основа на намиращите се по делото
копия, които не са оспорени от ответниците в срока за отговор. Съдът служебно
снема от партидата на ищеца в ТР по Заявление образец Г2 № 20130701195053 препис на Декларация по чл.
13, ал. 4 ЗТР изготвена от Ц.Ц., която да се предостави на вещото лице,
доколкото същата не е представена по делото, а на съда са му служебно известни
обявените обстоятелства в ТР. Управителят
на ищеца Стефко Стефанов и ответника Ц.Ц. следва да дадат сравнителни образци
от подписите си на вещото лице.
Искането на
ищеца за допускане на ССЕ по поставените с исковата молба въпроси е
основателно, като същото е уважено с определение № 49/04.01.2018 г., поради
което настоящият състав счита, че не е нужно ново разпореждане.
Искането на
ищеца за задължаване на ответниците, евентуално издаване на съдебни
удостоверения, за налични разплащателни сметки и за задълженията им през 2012
г., движения по сметките и др., съдът намира за неоснователно. Посоченото
искане е неотносимо към спора, но част от обстоятелствата подлежат на
установяване от назначената ССЕ, както и част от обстоятелствата съставляват
банкова тайна, поради което следва да се остави без уважение.
Искането на
ищеца за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с информация относно
образувани изпълнителни дела, съдът намира за основателно и следва да се уважи,
доколкото той носи доказателствена тежест преюдициално да установи привидността
на сключените договори, а именно твърдението си, че сумите са получени не от
„ХОУМЪР“ ЕООД, а от Ц. Цветанов. С исканите доказателства се цели да се установи,
че ответникът е използвал тези суми за погасяване на лични задължения към трети
лица. Ответникът Ц. Цветанов също не възразява срещу искането.
Искането на
ищеца в случай на приемане на представените от ответника с отговора на исковата
молба писмени доказателства да се открие производство по оспорването им, съдът
намира, че има нужда от конкретизиране. На ищеца следва да му бъде указано да
изрази становище дали поддържа искането, ако го поддържа, да посочи за всеки
отделен документ какво точно оспорва (автентичността на подписите или др.),
като посочи значението на оспорването за производството по делото. В случай, че
желае откриване на производство по чл. 193 ГПК да формулира конкретни въпроси
към експертизата. Съдът ще се произнесе по искането след изслушване становището
на ищеца.
Исканията на
ищеца за допускане на двама свидетели за установяване на обстоятелството кое е
лицето, което е водило счетоводството на ищеца през 2012 г., както и издаване
на съдебно удостоверение кое лице е подавало декларации пред НАП, следва да се
конкретизират. От становището на ответника в допълнителната искова молба не
става ясно дали оспорва да е извършвал счетоводни услуги за ищеца и дали и как
е подал посочените документи. Съдът намира, че следва да се даде възможност на
ищеца да конкретизира какво ще установява с тези доказателствени искания, като
извърши преценка дали същите не могат да бъдат установени с други вече
допуснати по делото доказателства. Предвид процесуална икономия и отделяне
спорното от безспорното, на основание чл. 145 ГПК, ответникът следва да се
задължи в о.с.з. да отговори на въпросите: Оспорва ли обстоятелството, че е
извършвал счетоводни услуги за ищеца през 2012 г.? Подавал ли е СД, ДП, ГДД за
2012 г. на ищеца и по какъв начин? След становището на страните, съдът ще
прецени дали да уважи тези доказателствени искания.
Искането на
ответника за издаване на съдебно удостоверение, с което да се снабди с
информация по адм.д.№ 95/2015 г. на Варненски административен съд е
основателно, като същото е уважено с определение № 49/04.01.2018 г., поради
което настоящият състав счита, че не е нужно ново разпореждане.
Искането на
ответника за задължаване на управителя на ищеца да даде обяснения пред съда
чрез отговори на поставените с ОИМ въпроси, съдът намира за неоснователно, като
неотносимо към спора. Ищецът не твърди, че ответникът е имал достъп до
банковите сметки и касовата наличност, за да има възможността да тегли парични
средства или да извършва плащания, а твърди, че сумите са излезли от патримониума
на дружеството, защото са съставени и сключени неистински договори и по този
начин е заплащано по услуги, които не са възлагани и извършвани. В този смисъл
искането следва да се остави без уважение, доколкото не допринася за
установяване или опровергаване на подлежащи на доказване факти по делото.
Съдът намира
за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на
допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно
заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по
делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се
указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с исканията на страните да
им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за
уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).
Настоящото определение следва да се
съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото,
инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да
изложат становища във връзка с доклада по делото.
Страните могат да изложат становища по
настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и
дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като
обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито
съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и
възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез
медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса ще бъде върната на ищеца , на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
По изложените съображения и на
основание чл. 374 ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от ищеца „ЧЕНСФИЛД-55“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Кичево, общ. Аксаково, представлявано от
Стефко Пенков Стефанов:
1/ положителен установителен иск срещу ответниците Ц.К.Ц., ЕГН **********,***, м-ст „Свети
Никола 2“ № 340 и „ХОУМЪР“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Тръстиково, общ. Аврен,
представлявано от Здравко Андонов Янакиев, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ГФО за 2012 г. (съдържащ: Справка за оповестяване на
счетоводната политика към 31.12.2012 г.; Баланс; Отчет на приходите и
разходите; Отчет за паричния поток и Отчет за собствения капитал), обявен
по партидата на ищцовото дружество въз основа на заявление образец Г2
№20130701195053, протокол от 23.03.2013 г. на едноличния собственик на
капитала на „ЧЕНСФИЛД-55“ ЕООД за приемане на ГФО и декларация за истинността на обстоятелствата, са
неистински частни диспозитивни документи поради неавтентичност, изразяваща се в
подправка на подписа на сочения като издател – Ц.К.Ц. (за декларацията) и
подправка на подписа на Стефко Пенков Стефанов (за останалите документи), на
основание чл. 124, ал. 4, предл. I ГПК;
2/ осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответниците Ц.К.Ц., ЕГН **********,***, м-ст „Свети
Никола 2“ № 340 и „ХОУМЪР“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Тръстиково, общ. Аврен,
представлявано от Здравко Андонов Янакиев, ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца в условията на солидарност сумата от 170 100 лв. /сто и седемдесет
хиляди и сто лева/, представляваща претърпени вреди от непозволено увреждане,
изразяващо се в плащане от страна на ищеца на несъществуващи задължения въз
основа на неистински и неавтентични документи, включително начислен без
основание ДДС, а именно – договори с предмет маркетингово проучване на
автобусни пътнически превози за периода от 20.07.2012 г. до 01.11.2012 г.,
сключени между „Ченсфилд 55“ ЕООД и „Хоумър“ ООД, в невярно водено счетоводство
и подаване на неверни декларации по ЗДДС за периода от м.08.2012 г. до
м.12.2012 г., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД;
3/ осъдителен иск, предявен в условията на евентуалност
по отношение на втория иск, за ОСЪЖДАНЕ на ответниците Ц.К.Ц.,
ЕГН **********,***, м-ст „Свети Никола 2“ № 340 и „ХОУМЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Тръстиково, общ. Аврен, представлявано от Здравко Андонов Янакиев, ДА
ЗАПЛАТЯТ на ищеца в условията на
солидарност сумата от 170 100
лв. /сто и седемдесет хиляди и сто лева/, като получена от първия ответник
чрез втория ответник без правно основание, в отношение на евентуалност,
ако не е налице солидарност, искът се предявява само срещу първия ответник Ц.К.Ц., а в отношение на
евентуалност, ако искът срещу Ц.К.Ц. се отхвърли, искът се предявява само
срещу втория ответник „ХОУМЪР“ ЕООД,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото
по реда на част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски
спорове”.
ОБЯВЯВА
на страните следният
проекто - доклад по т.д. № 271 по
описа за 2017 г. на Варненски
окръжен съд:
В исковата молба
ищецът „ЧЕНСФИЛД-55“ ЕООД твърди, че първият ответник Ц.К.Ц. е
осъществявал счетоводното му обслужване през периода 2008 г. – 30.06.2014 г. До
09.07.2014 г. ответникът е бил съдружник и управител във втория ответник
„ХОУМЪР“ ЕООД, след което е прехвърлил дяловете си на Здравко Янакиев. Сочи, че
на вторият ответник му е извършена данъчна ревизия, по която е съставен
ревизионен доклад, с който е установено, че в счетоводството на „ХОУМЪР“ ЕООД
са включени без основание фактури издадени от доставчици на трети лица,
включително и издадени от ищеца. Излага, че с това действие първият ответник е
създал привидно основание за упражняване право на данъчен кредит на втория
ответник, което не му се следва, поради което е издаден ревизионен акт влязъл в
сила. Твърди, че му е извършена данъчна ревизия за периода 01.08.2012 г. –
31.12.2012 г. и 01.10.2013 г. – 31.12.2013 г., за която е издаден ревизионен
акт с определени данъчни задължения в размер на 95 107,16 лв. Излага, че
след разговор с органите на НАП е установил, че в счетоводството му са включени
фактури за консултантски услуги, издадени от „ХОУМЪР“ ООД и като основание за
издаване на фактурите били представени договори и други документи. Твърди, че
тези документи са съставени от ответника, като същите са неистински и
неавтентични и не са подписвани и одобрявани от ищеца или овластен от него
представител. Сочи обаче, че цената е платена според създадените доказателства,
което е видно от съответните касови бонове. Подробно посочва включените в
ревизионния доклад доказателства, които се съдържат в дневниците за покупки и
справките декларации. Излага, че никога не е поръчвал извършването на тези
услуги, не е имал нужда от тях, не е приемал резултата и не е имал намерение да
се задължава и да заплаща цена за услугата. Сочи допълнително, че ответниците
нямат необходимите знания, опит, умения и персонал, за да извършват услугата.
Твърди, че по партидата му в ТР са обявени ГФО за 2012 г. и 2013 г. и в ТД на
НАП-Варна е подадена годишна декларация за 2012 г., като нито един от
прилежащите документи не е подписан от представител на ищеца. Сочи, е ГФО за
2012 г. е подписан с електронния подпис на Ц.Ц., а подписите под документите са
или положени от него или са откраднати от други документи. Твърди, че по
партидата на дружеството ищец в ТР са вписани несъществуващи обстоятелства и е
невярна и декларацията за истинност на вписваните обстоятелства. Излага, че в
данъчното му досие са налични документи, които са съставени, подписани и
подадени по електронен път от първия ответник и са неавтентични и с невярно
съдържание, защото посочените в тях обстоятелства не отговарят на
действителността. Сочи, че тези документи се намират в ответника и той отказва
да ги предаде с твърдения, че вече ги е върнал на ищеца. Твърди, че ответникът Ц.Ц.
е унищожил цялата счетоводна информация на ищеца без да му предаде копия от
нея, с което грубо е нарушил Закона за счетоводството. Сочи, че в резултат на
тези действия ищецът не е могъл да се защити срещу издадения срещу него
ревизионен акт. След влизане в сила на ревизионния акт срещу ищеца е образувано
данъчно изпълнително дело, по което същият е заплащал задълженията си, в
резултат на което не е могъл да погасява задълженията си за осигуровки, данъци
и др. като данъчнозадължено лице като търговец и работодател. Сочи, че към тези
суми са се начислявали лихви и към момента на предявяване на иска ищецът е
заплатил сумата от 99 072.24 лв. Твърди, че съставените от Ц.Ц. договорите
не са подписвани от ищеца и са нищожни поради липса на съгласие и привидност,
но дължимите по тях суми са заплатени на ответника, поради което същият дължи
връщането им поради липса на основание. Сочи, че ответникът ги е използвал за
погасяване на задълженията си към трети лица. Излага, че по този начин двамата
ответници солидарно са причинили вреди на ищеца, изразяващи се в плащане на
суми без основание и невярно деклариране на фактурите с право на данъчен
кредит, което ищецът не е имал право да упражни. Към тези вреди следва да се
добавят и начислените допълнително задължения, поради невъзможността ищеца да
заплаща социални и здравни осигуровки на служителите си. В условията на
евентуалност твърди, че договорите са сключени поради измама и следва да бъдат
унищожени, след като ответниците да бъдат осъдени да върнат суми в размер на
170 100 лв. Сочи, че сумите никога не са постъпвали при втория ответник, а
той е използван, за да може първия ответник да ги получи. Моли съда да приеме
за установено между страните, че цитираните от него документи са неистински и
неавтентични, да се осъдят ответниците да заплатят 170 100 лв., представляващи
вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в плащане на несъществуващи
задължения по договори, в евентуалност като получени без правно основание, в
евентуалност да се унищожат договорите поради измама.
В молба вх. №
9177/30.03.2017 г. ищецът уточнява, че с първият му иск цели да се приеме
за установено между страните, че ГФО за 2012 г. обявен по партидата на
дружеството „ЧЕНСФИЛД-55“ ЕООД,
протоколът от 23.03.2013 г., приложен за удостоверяване на приемането на ГФО и
декларацията за истинността на обстоятелствата, са неистински и неавтентични
документи, които не са подписани, съставени и представени от ищеца, а са
съставени и представени от първия ответник – Ц.К.Ц.. По отношение на втория иск
уточнява, че е налице солидарна отговорност, защото двамата ответници са
причинили деликт, който се изразява в съставяне на неистински и неавтентични
договори, приемо-предавателни протоколи и данъчни фактури, което е довело до
несъществуващо право на данъчен кредит. Сочи, че средствата са получени от
първия ответник, а втория служи като „мантия“. По третия иск твърди, че двамата
ответници са получили без основание сумите, като следва да отговарят солидарно,
който иск е предявен в евентуалност на втория. По четвъртия иск следва да
отговарят солидарно, защото фактически извършител на измамата е първия
ответник, но доколкото е бил законен представител на втория ответник към датата
на сключване на договорите, няма как юридическото лице да не знае за нея. Сочи,
че този иск е евентуален по отношение на втория иск. Сочи, че обявяването на
договорите за нищожни поради привидност цели да установи, че средствата са
получени от първия ответник, а не от втория, който иск е евентуален по
отношение на втория.
В молба вх. №
11139/19.04.2017 г. ищецът уточнява, че първият иск е насочен срещу двамата
ответници и посочва кои документи са неавтентични и неистински, защото са
съставени на база счетоводна информация от документи, които са неистински. По
втория иск сочи, че се касае за престъпление, доколкото са създадени неистински
документи, като двамата ответници са участвали в него. Излага, че вредата е в
резултат на това престъпление, което се изразява в съставяне на неистински
документи, с които ответниците са получи сумата от 170 100 лв. По
отношение на третия иск уточнява, че следва да се счита предявен срещу първия
ответник, в евентуалност срещу втория. Сочи, че вторият ответник е използван
като „сламен човек“, защото не е имал намерение да се задължава и изпълнява.
Отново твърди, че договорите са нищожни, поради привидност. Изразява становище,
че не поддържа четвъртия иск за унищожаване на договорите, поради измама.
Ответникът Ц.К.Ц. подава отговор
на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни. По отношение на първия иск твърди, че документите
са съставени от него в качеството му на счетоводител, после са предадени за
подпис на ищеца и след връщането им на флаш памет са качени в Търговския
регистър. Сочи, че ако са неавтентични и неистински, то е защото ищецът ги е
съставил такива. Излага, че след прекратяване на отношенията е върнал обратно
всички документи на ищеца. Твърди, че управителят на дружеството носи
отговорност за дейността, включително за воденето на търговските книги и
верността на изготвените финансови отчети. Сочи, че с подписването на
документите е приел извършената от счетоводителя работа. Излага, че няма как
управителят да не е знаел за извършено плащане в размер на 170 100 лв. и
дори да се приеме, че не е знаел, не се е противопоставил веднага по реда на
чл. 301 ТЗ. По отношение на втория иск твърди, че не се е обогатил
неоснователно, защото не е получавал лично никакви суми (нито по каса, нито
като дивидент) и се касае за правоотношения между две дружества. Не оспорва, че
с неговата съпруга са имали задължения към банки и трети лица, но те са
погасявани с други средства, като подробно описва обстоятелствата по плащане на
задълженията.
В допълнителна искова молба
ищецът поддържа исковете. Оспорва твърденията в отговора относно
съставянето и предаването на документите във връзка с обявяване на ГФО за 2012
г. Твърди, че декларацията по за истинността на заявените обстоятелства е
подписана от Ц.Ц., който е имитирал подписа на управителя на ищеца. Оспорва, че
управителят Стефко Стефанов е подписал който и да е от документите. Сочи, че
ответникът не посочва основание за плащането на сумата от 170 100 лв.
Оспорва твърдението, че е приел и потвърдил действия без представителна власт.
Сочи, че е узнал за плащанията с връчването на ревизионните актове и доклади и
след като ответникът не е дал обяснение за сумите е предявил срещу него иск.
Излага, че не е предполагал, че действията на счетоводителя са неправомерни.
Твърди, че сделката по продажба на дружествените дялове на Ц.Ц. в „ХОУМЪР“ ЕООД
е симулативна. Оспорва като неверни твърденията относно произхода на
средствата, с които са погасени задълженията на ответника към трети лица.
В отговор на
допълнителната искова молба ответникът Ц.К.Ц. поддържа вече изложеното.
Заявява, че той е съставил документите и ги е предал за подпис на управителя на
ищеца, след което същите са върнати и са публикувани с електронния подпис на
ответника в ТР. Сочи, че ги е публикувал така както са му предоставени на флаш
памет и не е имитирал подписа на управителя. Поддържа становището си относно
приложението на чл. 301 ТЗ. Сочи, че е водил счетоводството на ищеца, но не е
отговарял за търговските му операции и не е имал право да извършва плащания.
Излага, че няма как да предостави доказателства за основанието за плащането на сумите,
защото след прехвърляне на дружествения си дял при втория ответник му е предал
всички търговски и счетоводни книжа. Оспорва да е получавал сумата от
170 100 лв. Оспорва, че е отчуждил собствеността върху дружествените си
дялове, за да се освободи от задължения на дружеството към НАП. Сочи също, че
няма пречка след това да извършва счетоводни услуги за това дружество, след
като не е налице конфликт на интереси.
Подлежащи
на доказване факти и доказателствената тежест за тях:
Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от изрично
допълнително доказване, следните
обстоятелства, които са изрично признати от страните или се извличат от
изразените становища по същество:
Към дата
01.07.2013 г. ответникът Ц.К.Ц. е извършвал счетоводни услуги за ищеца
„ЧЕНСФИЛД-55“ ЕООД. Ц.Ц. е подал заявление в Търговския регистър, подписано с
неговия електронен подпис, за обявяване на ГФО за 2012 г. на „ЧЕНСФИЛД-55“
ЕООД. В периода на извършване на процесните сделки (20.07.2012 г. – 01.11.2012
г.), за които се твърди, че доказателствата са неавтентични, ответникът Ц.Ц. е
бил управител и съдружник на „ХОУМЪР“ ЕООД. Впоследствие е прехвърлил
дружествените си дялове на Здравко Андонов Янакиев и е заличен като управител,
но е продължил да извършва счетоводни услуги за дружеството. Ц.Ц. е имал
задължения към „ТОКУДА БАНК“ АД, „СИБАНК“ АД и Васил Росенов Балинов и
впоследствие „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“.
Част от тези
обстоятелства се потвърждават и от служебна справка в Търговския регистър по
партидите на дружествата „ЧЕНСФИЛД-55“ ЕООД и „ХОУМЪР“ ЕООД. Съдът обявява за
служебно известни обстоятелствата вписани в ТР, както и последиците от т.д. №
177/2015 г., по описа на ВОС.
По правната квалификация (чл. 148, ал. 1, т. 2 ГПК):
Предявеният иск за установяване
неистинността на обявени в ТР документи следва да се квалифицира по чл. 124,
ал. 4, предл. I ГПК. Искът за претърпени от ищеца вреди вследствие на съставени
документи с невярно съдържание следва да се квалифицира като непозволено
увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Искът на ищеца в условията на евентуалност за
неоснователно обогатяване на ответниците вследствие на получаване на исковата
сума без основание, следва да е квалифицира по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.
По доказателствената тежест (чл. 148, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на
делото с доказателства (чл. 146, ал. 2 ГПК):
По иска по чл.
124, ал. 4 ГПК
В тежест на
ищеца е да установи неистинността на ГФО за 2012 г., обявен по партидата на
ищцовото дружество въз основа на заявление образец Г2 №20130701195052, протокол
от 23.03.2013 г. на едноличния собственик на капитала на „ЧЕНСФИЛД-55“ ЕООД за
приемане на ГФО и декларация за
истинността на обстоятелствата, в частта относно автентичността на
подписите, положени от името на Стефко Стефанов.
Ответниците не
носят доказателствена тежест по този иск.
По иска по чл.
45, ал. 1 ЗЗД
В тежест на
ищеца е да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на
деликта, а именно: извършено от ответниците противоправно и виновно деяние, в
причинна връзка с което са настъпили вреди за ищеца в претендирания размер.
Вината се предполага.
Ответниците не
носят доказателствена тежест по този иск.
По иска по чл. 55, ал. 1,
предл. I ЗЗД
В тежест на
ищеца е да установи преюдициално нищожността на договорите за услуга (поради
липса на съгласие и/или привидност), както и даването и получаването на сумата
от 170 100 лв.
В случай на
доказване нищожността на договорите за услуга, в тежест на ответниците е да
установят друго основание за получаване на сумата.
Няма подлежащи на
установяване твърдения, за които не се сочат доказателства.
Всяка от страните носи
доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея
плащания за разноски по производството.
ОТМЕНЯ Определение №
417/02.02.2018 г. постановено по делото, на основание чл. 253 ГПК.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от страните писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ПОВТОРНО ответника „ХОУМЪР“ ЕООД, на основание чл. 190 ГПК,
в срок до датата на о.с.з., да
представи оригиналите на договорите и приемо-предавателните протоколи, описани
в т. 6.2 от исковата молба, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА,
че при неизпълнение съдът може да приложи последиците на чл. 161, вр. чл. 190,
ал. 2 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца
„ЧЕНСФИЛД- 55“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Г.А., съдебно
удостоверение, за да му послужи пред НАП ТД-ВАРНА за снабдяване със заверен
препис от Ревизионен акт, издаден на „ХОУМЪР“
ЕООД, ЕИК ********* въз основа на РД №
1402225/25.07.2014 г. и с Извлечение от данъчната сметка на дружеството, след
представяне на доказателства за заплатена държавна такса по сметка на ВОС.
УКАЗВА на ищеца
след снабдяване с документите да представи копия от тях на вещото лице по ССЕ - Р.С. за
съобразяване, ако последният към този момент не е имал възможност да се снабди
с тях, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при
неизпълнение съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника „ХОУМЪР“ ЕООД да представи счетоводни
документи за 2012 г.
ДОПУСКА провеждането
на съдебно-графична експертиза, вещото лице по която, след запознаване с
материалите по делото и евентуалното снабдяване с оригинали на проверяваните
документи от ответника „ХОУМЪР“ ЕООД, да даде отговор на следните въпроси:
1. Подписите положени под графа
„Ръководител“ на копията от документите: Справка
за оповестяване на счетоводната политика към 31.12.2012 г.; Баланс; Отчет на
приходите и разходите; Отчет за паричния поток и Отчет за собствения капитал и
Протокол от 23.03.2013 г. на едноличния собственик на капитала на „ЧЕНСФИЛД-55“
ЕООД за приемане на ГФО, намиращи се на л. 192 – 195 (гръб) по делото,
изпълнени ли са от лицето Стефко Пенков Стефанов, ЕГН **********, управител на
ищеца?
2. Подписът положен под графа „декларатор“
на преписа от документа – Декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския
регистър (предоставена на вещото лице от съда) изпълнен ли е от лицето Ц.К.Ц.,
ЕГН **********?
3. Подписите положени под графа
„Възложител“ на преписите от документите съдържащите се по делото (при
непредставяне на оригиналите) и посочени в т. 6.2 от исковата молба (договори и
приемо-предавателни протоколи) изпълнени ли са от лицето Стефко Пенков
Стефанов, ЕГН **********, управител на ищеца?
4. При изследване на подписите положени
под всички горепосочени документи по въпроси 1 и 3 да отговори дали има
съвпадение в пространственото разположение на отделните елементи (начална,
средна и заключителна част) и ако има съвпадение може ли да се направи
категоричен извод, че същите са еднакви, т.е. копие един на друг, установяват
ли се данни за копирането на подписа и пренасянето му от един документ на друг?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лева, вносим
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за
това в същия срок.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице Емил
Атанасов, който да се уведоми за поставената му задача след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от
определението на вещото лице, ведно със служебно снет от партидата на ищеца в
ТР по Заявление образец Г2 №
20130701195053 на Декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР изготвена от Ц.Ц..
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението
си в срока по чл. 199 ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА
на вещото лице, че за
определяне на окончателен размер на дължимото по ССЕ възнаграждение следва да
представи справка – декларация, съгласно Наредба за вещите лица.
ЗАДЪЛЖАВА лицата Стефко Пенков Стефанов, ЕГН **********
и Ц.К.Ц., ЕГН ********** да предоставят на вещото лице сравнителни образци от
подписите си, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА,
че при неизпълнение съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ищеца за задължаване на ответниците, евентуално за издаване на съдебни
удостоверения, за налични разплащателни сметки и за задълженията им през 2012
г., движения по сметките и др.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца
„ЧЕНСФИЛД- 55“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Г.А., след
представяне на доказателства за заплатена държавна такса по сметка на ВОС, съдебно
удостоверение, което да му послужи пред ЧСИ Надежда Денчева за снабдяване с
информация по изп.дело № 20128070400303 и изп.дело № 20138070400277, а именно:
въз основа на какво изпълнително основание са образувани, погасени ли са
вземанията от взискателя, по какъв начин, като се предоставят заверени за
вярност копия от изпълнителните основания.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца
„ЧЕНСФИЛД- 55“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Г.А., след
представяне на доказателства за заплатена държавна такса по сметка на ВОС, съдебно
удостоверение, което да му послужи пред ЧСИ Даниела Петрова-Янкова за
снабдяване с информация по изп.дело №
20147110400790, а именно: въз основа на какво изпълнително основание е
образувано, погасено ли е вземането от взискателя, по какъв начин, като се
предостави заверено за вярност копие от изпълнителното основание.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, в
срок до датата на о.с.з., да конкретизира искането си по оспорване на представените
от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства, като изрази
становище дали го поддържа, ако го поддържа, да посочи за всеки отделен
документ какво точно оспорва (автентичността на подписите или др.), като посочи
значението на оспорването за производството по делото. В случай, че желае
откриване на производство по чл. 193 ГПК да формулира конкретни въпроси към
експертизата, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение съдът ще остави
доказателственото искане без уважение
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането
на ищеца до датата на о.с.з.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, в
срок до датата на о.с.з, да конкретизира исканията си за допускане на двама
свидетели за установяване на обстоятелството кое е лицето, което е водило
счетоводството на ищеца през 2012 г., както и издаване на съдебно удостоверение
кое лице е подавало декларации пред НАП, като посочи какво ще установява с тези
доказателствени искания, като извърши преценка дали същите не могат да бъдат
установени с други вече допуснати по делото доказателства, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение съдът ще остави доказателственото искане без
уважение.
ЗАДЪЛЖАВА ответника Ц.Ц.,
на основание чл. 145 ГПК, да отговори на въпросите: Оспорва ли обстоятелството,
че е извършвал счетоводни услуги за ищеца през 2012 г.? Подавал ли е СД, ДП,
ГДД за 2012 г. на ищеца и по какъв начин?, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение съдът може да
приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането
на ищеца до датата на о.с.з
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника за задължаване на управителя на ищеца да даде обяснения пред съда
чрез отговори на поставените с ОИМ въпроси.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК може
да взема предвид и факти, настъпили в хода на процеса, но за тези от тях,
настъпили преди приключване на размяната на книжа допълнително следва да се спазят условията по чл. 147 ГПК (да не са могли да
ги узнаят и посочат до изтичане на съответния срок).
УКАЗВА
на страните съобразно
разпоредбата на чл. 375, ал. 1, във вр. с чл. 374, ал. 2 от ГПК, съдът, че
могат да изложат становища по настоящия проект за доклад по делото,
разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти,
като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и
преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба
с препис за насрещната страна.
УКАЗВА
на страните, че преклузията за посочване и представяне на
допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно
заседание, съображения за
което са изложени в мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на
страните, че следва най-късно
до приключване на последното заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл. 80 ГПК). В случай, че се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в списъка по чл. 80 ГПК същото следва да е достатъчно конкретизирано по
основание и размер.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното
заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и
възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез
медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.04.2018
г. от 14:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: