П Р О
Т О К О Л
Година 2018 Град Пазарджик
Пазарджишкия
районен съд Гражданска колегия ІХ–ти състав
На 07 – ми февруари
2018г. две
хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА
Секретар: ИВАНКА
ПАНЧЕВА
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от съдия ПОПОВА
Гражданско дело № 3577 по описа за 2016 година
На именното повикване в 10: 00 часа
се явиха:
Ищцата В.Г.Т., редовно призована се явява лично и с процесуалния й
представител адвокат Е.Б. ***, надлежно
упълномощена, с пълномощно представено по делото.
Ответникът И. Г., редовно призован, не
се явява.
Депозирана е молба с входящ № 2703
от 7.2.2018 година, с която се моли съдът да отложи
производството по делото за друга дата, тъй като процесуалният представител на
ответника е ангажиран по друго дело в
гр. Варна. Приложена е призовка удостоверяваща
твърденията, поради която причина и не може да се яви съдебно заседание.
Поддържа се заявеното с отговора
на Исковата молба липса на между компетентност на българския съд да разгледа настоящото дело.
АДВОКАТ Б. – Уважаема госпожо районен
съдия, ако вие прецените, че няма да
давате ход на делото, аз няма да ви отнемам процесуално време, за да обоснова
защо е компетентен българския съд за се произнесе. Тъй като
това се явява преюдициален
въпрос.
Съобразно
изискването на нашия ГПК, не е достатъчно само
адвоката да е препятстван, а
трябва да има данни, че и страната е в невъзможност да се яви. Аз прекрасно
съзнавам, че ответникът живее в Германия,
но странно е според мен за адвокат според мене е изтъкнал това обстоятелство,
нали аз го разбирам, че е така и тъй
като делото се разглежда по правилата на
ГПК. Вие разбира се сте в състоянието да констатирате, че ответникът не живее
в на
територията на Република
България, но това е измежду обстоятелствата даващи ви основание да
приемете невъзможност да се яви.
Аз мисля, че така или иначе не е изпълнено
условието на текста поне дори не е въведено твърдението невъзможност и защо има
невъзможност за ответника да се яви. Поради която причина, аз ще ви моля да дадете
ход на делото, за да мога да изразя становището си във връзка с направеното
изявление за липса на международна компетентност на българския съд. А пък разбира се, че за
отлагане, тъй като интересите на дете сме длъжни да ги следим, ще се даде
възможност ако искат те да ангажират
доказателства. Госпожо съдия в такъв
случай, че им кажа да си отидат, за да не го лишаваме от тази възможност.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по даване ход
на делото, тъй като в депозираната по делото молба от 7.2.2018 г. от процесуалния
представител на ответника не е посочено, че ответникът е в невъзможност да се яви, поради причина,
която не може да отстрани съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Поради което,
Съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на
делото от фактическа страна по реда на чл. 143 от ГПК:
АДВОКАТ Б. – Уважаема
районен съдия, аз поддържам подадената Искова молба, но искам да изложа
най-напред съображения си
пред Вас – защо смятам, че делото е подсъдно на българския съд.
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.7,
изречение–последно от Кодекса за международно частно право, в който текст чл. 48 ал. 7
от Кодекса за международно частно право се пояснява що е то, определящ какво е обичайно местопребиваване
във връзка с уреждане на граждански спорове, в които съдържат елементи и на международно
правни отношения, изрично е дадена възможност
страната да се позове на обичайно местопребиваване, което има намерение да
установи. Още в Исковата молба съм посочила и днес поддържам, че доверителката
ми, от момента когато окончателно се прибира в България в началото
на месец август 2016 г. е с ясно заявено намерение за обичайно местопребиваване
в България (вън от обстоятелството, че както доверителката ми, така е детето
са български граждани.)
В подкрепа
на това нейно намерение за установяване на
това нейно обичайно местопребиваване
в България, сме представили удостоверение за постоянен адрес на детето,
ангажиране на личен лекар, посещение на
учебно заведение, посещение на различни на народни танци, всичко това е в
подкрепа на нашето твърдение за намерението на моята доверителка какво
намерение Кодекса за международно частно право определено съобразява и дава възможност
на страната да се позове на тези свои намерения.
Значи намеренията на моята доверителка
не е само на въпрос на позиция, а то е
подкрепено с нейни конкретни действия,
които изразих вече пред вас.
СЪДЪТ
счита, че съгласно Разпоредбата на чл. 12, чл. 18 от Регламент (ЕО) № 2201/2013 НА СЪВЕТА от 27
ноември 2003 година, относно компетентността, призоваването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата свързани с родителска отговорност какъвто е настоящия случай и чл. 1 от глава
първа на същия Регламент, българският съд
не е компетентен да разгледа настоящия спор, тъй като чл. 12 от Регламента сочи,
че компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата членка на
обичайното пребиваване на детето, освен в случай на промяна на пребиваване
на детето, по силата на споразумение между носителите на родителска отговорност.
По делото не са налице данни да има такова
споразумение.
Съгласно
чл. 18 на същия регламент когато съдът е
бил сезиран в последната държава
членка, този съд или централната власт
трябва да уведоми страните за решение по неправомерно отвеждане или задържане на детето от държава членка, в която
детето е имало обичайно пребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане
– чл. 10, съгласно, който член съдът в страната, в която детето е имало обичайното
местопребиваване преди отвеждането му запазва своята компетентност, докато
детето придобие обичайно пребиваване в друга държава членка.
В настоящия
случай видно от кориците на делото, същото
е било спряно с определение №
2925 от 05.12.2016г., тъй като на основание чл. 16 от Хагската конвенция бащата
на детето – И. Г. е предявил иск пред СГС, с
правно основание посочено в Исковата молба.
Съгласно
запитване на настоящия съд разглеждащ гр. д. № 3577/2017г.
по описа на Районен съд – Пазарджик, е отговорено, че гр.д. № 15417/2016г. по описа
на Софийски градски съд е приключило,
като е налице постановено решение № 2427
от 23.11.2017г. по в.г.д. № 4676/2017г. по описа на Апелативен съд – София,
съгласно което решение е отменено изцяло решението на Софийски градски съд е и
разпоредено връщането на детето Л. Г. в държавата по обичайното му
местопребиваване – ФР Германия.
В
тази връзка и съгласно чл. 10 ал. 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2013 НА
СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година, съдът счита, че не е компетентен да разгледа
настоящото производство и същото следва да бъде прекратено. Съгласно чл. 118
от ГПК ал. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно,
ал. (2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния
съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване
молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват
силата си.
Настоящият
състав на съда счита, че не е от компетентността му да разгледа настоящата
Искова молба, във връзка с цитирания Регламент на ЕО делото е подсъдно на съдилищата във ФР
Германия, където е било обичайното местопребиваване детето преди предявяването на настоящия иск.
Водим от
горното и на основание чл.118 ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК, Съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело № 3577 / 2016 година по описа на РС Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок
пред Окръжен съд Пазарджик, считано от днес за ищцовата страна, за
ответната от получаване на съобщението.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:27 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: