№ 5567
гр. с....., 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110123423 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Л. Д., ЕГН ********** срещу Б. Н. Ц., ЕГН
**********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди на ищеца въз основа на противоправно деяние на
ответницата, изразяващо се в извършване и разпространение на запис на проведен между
страните служебен разговор от 13.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 2000
лв. от датата на подаване на исковата молба - 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че е заместник - ректор по Учебни дейности, избран от Академичния
съвет на Химикотехнологичния и металургичен университет в гр. с..... от 24.07.2023 г.
Посочва, че през първата половина на месец февруари 2024 г. срещу неговия колега и
преподавател по френски език Б. Ц. били подадени жалби от студенти, които той следвало да
администрира предвид длъжността, която заемал. Сочи, че изискал от ответницата учебни
материали, свързани с жалбите. Твърди, че след този момент от страна на ответницата
започнали постоянни телефонни обаждания и присъствени разговори (срещи), със задаване
на различни въпроси, като разговорите веднага или на по-късен етап били насочвани към
подадените срещу нея жалби. Според ищеца, при поредно посещение на ответницата в
кабинета му, същата записала с личния си телефон водения служебен разговор, без да
уведоми или да иска от ищеца разрешение за това. По-късно разпространила записа сред
колеги в университета. Ищецът сочи, че е научил за направения запис на по-късен етап от
директора на Центъра за френскоезично обучение проф. Д.Д., като след това проф. Д. предал
1
на ищеца направения от ответницата запис. Твърди, че ответницата целенасочено и с умисъл
извършила запис на разговора, с вероятна цел да го манипулира и да се опита да измъкне
информация относно подадените срещу нея жалби и други обстоятелства, а след това да се
възползва от тази информация по изгоден за нея начин. Ищецът сочи, че след като разбрал
за извършения запис, мигновено сигнализирал Етичната комисия към университета, като в
производството пред Етичната комисия ответницата признала за извършения запис. Сочи, че
е дългогодишен преподавател в катедра „Биотехнология“ при Химикотехнологичен и
металургичен университет /ХТМУ/ в гр. с..... и от 2020 г. заема длъжността „Ръководител
катедра“, а освен това е главен редактор на университетските научни списания Journal of
Chemical Technology and Metallurgy Journal of Chemical Technology and Metallurgy и Science,
Engineering and Education и дълги години ръководи кандидат-студентската дейност в ХТМУ.
Твърди, че противоправното поведение на ответницата – направеният запис, в нарушение на
забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, е предизвикало у него
силно напрежение, стрес и промяна в отношението му към околните - колеги и близки, а и в
тяхното отношение към него, освен това имал физически оплаквания - безсъние, повишаване
на кръвното налягане, главоболие и липса на концентрация. Постоянно мислел защо
ответницата си е позволила да го запише и с каква цел го е направила. Чувствал се
тревожно, не знаел първоначално какво съдържа записът, защо е направен, къде може да
бъде използван и какви биха били последствията за ищеца. Ищецът поддържа, че потърсил
психиатрична помощ, като му било назначено лечение от д-р П. Д.. но въпреки проведената
терапия все още се чувствал неспокоен и напрегнат. Твърди, че с действията си ответницата
е накърнила доброто му име в академичното общество. С оглед гореизложеното моли за
уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че е филолог, дългогодишен уважаван
преподавател по френски език с над 15 години професионален стаж, първоначално в
Софийския университет „Св. К.О. а към момента в Химикотехнологичния и металургичен
университет /ХТМУ/ в гр. с...... Твърди, че от около година започнала да забелязва
враждебно отношение към нея от някои членове на администрацията на ХТМУ. Ищецът
проф. Д. и началникът на учебния отдел гл. ас. д-р инж. Владислава И. си позволявали
грубо, презрително и обидно отношение към ответницата и я подминавали по коридорите,
без да отговорят на поздрава й, правейки се, че не я виждат, отправяли подигравателни и
заядливи подмятания. Ответницата твърди, че през 2023 г. успешно осъществила
едноседмична преподавателска мобилност по програмата „Еразмус+“ в Университета в Рен,
Франция, а през 2024 г. отново подала документи за такъв обмен и въпреки изявената
готовност от приемащата институция, докладът до ръководството се „изгубил“ безследно, в
резултат на което командировката й не била процедирана и се провалила в последния
момент. Сочи, че процесният запис бил направен от нея действително без знанието и
съгласието на ищеца, но в контекста на тревогата, която тя започнала да изпитва на
работното си място поради подчертано негативното отношение към нея. Посочва, че
конкретен повод за извършване на записа станала поредица от събития, осъществили се в
2
периода месец януари - месец февруари, които започнали с уведомяването й, че срещу нея е
подадена жалба от студент/и. На 31.01.2024 г. ответницата получила телефонно обаждане от
проф. Д., който я уведомил, че е научил от ищеца, че срещу нея е постъпило оплакване във
връзка с оценяването, поради което следва да предаде всички материали, въз основа на които
е определяла оценките. Посочва, че била изключително озадачена, поради което се свързала
с ищеца да изиска информация кои документи било нужно да предаде. Твърди, че основната
причина да направи записа бил стремежът й да се защити, тъй като в хода на изтеклите две
седмици и в резултат на така описаните събития започнала да се опасява за работата си, а
трудовото й възнаграждение било основният й източник на доходи. Твърди, че в записа се
чувало, че ищецът й съобщавал, че срещу нея имало множество жалби, както и че сигналът
съдържал ужасяващи неща, но без да й съобщи какви, че работното й място е застрашено, че
следва да занижи критериите си за оценка и др. заплашителни фрази. Твърди, че
единственият човек, на когото предоставила процесния запис, бил прекият й ръководител -
проф. Д., отново в опит да се защити срещу несправедливи обвинения и да запази работата
си. В периода между 15.02.2024 г. и 01.03.2024 г. проф. Д. предоставил записа на ищеца
проф. Д., който подал жалба до Комисията по етика на ХТМУ, вх. № 24-Ж178/19.02.2024 г.,
като Комисията по етика осъдила постъпката на Б. Ц. като недопустима и противоречаща на
етичните правила, заложени в Етичния кодекс за академично единство на ХТМУ.
По същество оспорва иска като неоснователен поради липсата на изпълнен
фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. На първо място счита, че не е
извършила противоправно деяние, доколкото действията й били продиктувани от
негативното влияние за нейното професионално развитие и лично негативно отношение на
ищеца спрямо нея. Посочва, че в случаите, когато интересът на лице, осъществяващо намеса
в неприкосновеността на личността на друго лице, надделява, не е налице нарушение на
КЗПЧОС, дори намесата да е съществена. На следващо място оспорва претърпените вреди
от ищеца и наличието на причинна връзка между тях и извършеното от нея деяние. Твърди,
че от извършения преглед при психиатър било видно, че ищецът нямал по-сериозни
симптоми, както и че не били накърнени отношенията му с останалите колеги. Счита, че
констатираното от психиатър нервно напрежение би могло да се дължи на множество други
фактори. Сочи, че в случай, че са настъпили вреди от записа, то те не подлежат на
обезщетяване, тъй като са под необходимия праг на поносимост на вреди, подлежащи на
обезщетяване. В условията на евентуалност счита, че претендираното от ищеца обезщетение
е прекомерно по смисъла на чл. 52 ЗЗД. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на
предявения иск, евентуално за присъждане на обезщетение в по-нисък размер и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
3
обстоятелството, че ответницата Б. Ц. – преподавател по френски език в ХТМУ е направила
запис на служебен разговор, проведен с ищеца Д. Д. – заместник – ректор по учебни
дейности в ХТМУ без неговото знание и съгласие на 13.02.2024 г., съдържанието на който е
представено на оптичен носител по делото.
По делото е приет Протокол от проведено заседание за Комисията по етика на ХТМУ
на 05.03.2024 г., на което е разгледана и обсъдена жалбата на проф. Д. Д. относно установен
запис на разговор между него и преподавателката по френски език г-жа Б. Ц., направен със
записващото устройство на мобилния телефон, който запис е предаден от г-жа Ц. на проф.
Д.Д., ръководител на Центъра за френскоезично обучение, във връзка с постъпили
оплаквания на студенти срещу Б. Ц.. Видно от протокола, ответницата е поканена да даде
обяснения, като е заявила, че е направила записа и го е предала на проф. Д., както и че няма
основание студентите да са недоволни от начина й на преподаване и оценяване. Комисията
по етика на ХТМУ е излязла със становище, че осъжда постъпката на преподавателката по
френски език Б. Ц. и препоръчва на ректора на ХТМУ това да стане достояние на
академичния състав на ХТМУ, както и по преценка на Академичното ръководство да й се
наложи административно наказание.
Прието е Становище на Комисията по етика на Химикотехнологичен и металургичен
университет относно постъпила жалба от проф. Д. Д., заместник - ректор на ХТМУ, от
05.03.2024 г., видно от което Комисията по етика е констатирала наличието на процесния
запис, направен без уведомяването и съгласието на ищеца, като е отразено становище, че
постъпката на Б. Цанова е недопустима, като са нарушени етичните правила, заложени в
Етичния кодекс на ХТМУ – злоупотреба с доверието на лице, заемащо ръководна длъжност
в ХТМУ – заместник - ректор по УД на ХТМУ; недопустимо поведение и нелоялност към
член от ръководството на ХТМУ, грубо погазване на етичните норми и морални
отговорности на всеки преподавател в ХТМУ. Във връзка с констатираното е предложено на
университетското ръководство да оцени извършеното съгласно Заключителните разпоредби
на Етичния кодекс на ХТМУ: „За нарушения според Етичния кодекс за Академично
единствено на ХТМУ се носи морална, а не дисциплинарна отговорност, по смисъла на
правилниците на институцията. Изключение са случаите, при които нарушенията на
моралната норма съвпадат с административно или трудово нарушение, за което се носи
дисциплинарна отговорност“, като на Ц. се наложи наказание, съгласно извършеното
деяние.
По делото е прието копие от Амбулаторен лист № 24068601ВА90/08.03.2024 г.,
издаден от д-р П.Д. психиатър, видно от който ищецът е постъпил с оплаквания за
напрежение, безсъние и тревожност след психотравмено събитие на работното място, в
обективно състояние: психомоторно – леко напрегнат по време на разговора, емоционално
съответен, ангажиран мисловно с психотравменото събитие, с поставена диагноза: други
смесени тревожни разстройства, и назначена медикаментозна терапия с Hedonin 25.
По делото е представен доклад от 06.03.2023 г. от проф. д-р инж. Д.Д. до ректора на
ХТМУ и институционален ЕРАЗЪМ координатор за командироване на ответницата, като
4
преподавател по френски език и комуникация към специалността Инженерна химия и
биохимия, с преподаване на френски език във Висшето национално училище по химия в гр.
Рен, Франция по програма Еразмус+, преподавателска мобилност за периода от 11.04.2024 г.
до 20.04.2024 г., с цел повишаване на качеството на обучение по френски език на студентите
и преподавателите в ЦФО при ХТМУ.
По делото е приета и имейл кореспонденция между ответницата, ищеца, проф. Д.Д. и
проф. С.Т от 31.01.2024 г. за изпращане на материали от проведени от ответницата
изпитвания на студенти и начина на формиране на оценките по тях.
Прието е искане за становище от ответницата до Етичната комисия при ХТМУ от
06.03.2024 г., с въпроси за етичното поведение на преподаватели и членове на академичната
общност във връзка с подадените срещу ответницата оплаквания.
Прието е запитване от ответницата до ректора на ХТМУ проф. д-р инж. Сеня
Терзиева-Желязкова, с рег. № 24-Ж-167/15.02.2024 г. относно дейността на Комисията по
жалбите, реда за оплакване от студенти и срока за това, етапа, на който съответният
преподавател, за който е подадена жалба би могъл да се запознае със съдържанието й.
Приет е Правилник за подаване и разглеждане на сигнали, жалби и предложения от
студенти, докторанти и специализанти в ХТМУ, приет с решение на Академичния съвет на
ХТМУ от 15.11.2017 г. (Протокол № 22/15.11.2017 г.) и Правилник за приложение на Етичен
кодекс за Академично общество на ХТМУ.
Приета е длъжностна характеристика за длъжността „преподавател“ в ХТМУ.
Представеният протокол акт № 95, том V, рег. № 15446 от 24.06.2024 г. на нотариус
И.Д., с който е удостоверено съдържанието на електронна страница съдът не обсъжда, тъй
като не се установява нито точната дата на направа на снимките, нито ищецът да е
присъствал на тържеството по случай 8 март.
За установяване на фактите по извършването на записа и начина, по който ищецът се
е почувствал след като е разбрал за него са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите В.Х.И. и Й.Б.Т.
От разпита на свидетеля В.Х.И., началник на учебен отдел на Химикотехнологичен и
металургичен университет и заместник - директор на Центъра по Френскоезично обучение в
университета, се установява, че работата й се изразява в организиране на учебния процес,
записване на студентите. С ищеца се познавали от повече от 10 години, първоначално като
колеги от Центъра за френско езично обучение, а през 2015 г. били назначени в комисията за
кандидатстудентска дейност на университета, работели ежедневно с ищеца и до известна
степен свидетелката е в йерархическа зависимост от него. Според свидетелката ищецът е
изключително ерудиран човек и се ползва с авторитет пред всички колеги и студенти,
изключително уважавана личност, за което говорят научните му публикации и избирането
му за заместник - ректор на университета. И. заявява, че няма практика да се правят записи
на колеги, никой не е бил записван никога, за първи път се случвало такова нещо. Добавя, че
разбрала за записа, който бил направен от Б. Ц. на разговор с ищеца, от проф. Д.. Ищецът
5
бил притеснен от записа, започнал да пуши повече, преди това бил отказал цигарите. Бил
загубил желание за научна дейност, включително се стигнало до забавяне на публикация.
Твърди, че ищецът не променил отношението си към колегите – държал се академично.
Заявява, че и други колеги разбрали за записа от проведения ректорски съвет, като всички
реагирали негативно. Твърди, че впоследствие ищецът сложил в стаята си надпис, че
забранява да се записва с микрофони и с камери, имало и период, в който не допускал
колеги да влизат поединично при него в кабинета му, за да разговарят, искал да има
свидетел, докато разговарят. Според И. работата на ищеца по принцип не е толкова стресова
- той се занимава повече от 10 години с кандидатстудентската кампания, която е голяма част
от работата на заместник - ректора. Свидетелката заявява, че познава и ответницата Б. Ц.,
която е старши преподавател по френски език. Във връзка с изпитване на студенти по
френски език имало подадени жалби срещу ответницата, като не може да каже дали преди
или след записа. Имало комисия в университета, която разглежда жалбите и само тя имала
достъп до материалите.
От разпита на свидетеля Й.Б.Т.се установява, че познава ищеца от над 10 години,
винаги е много мил, коректен, добър приятел, никога не е повишавал тон или нападал
някого вербално. Свидетелят научил, че ищецът бил записан от колега в университета, след
проведен телефонен разговор с ищеца. Поискал свидетелят да му препоръча добър
психиатър, за да може да направи консултация с него и при необходимост да започне
лечение. Бил притеснен по телефона, след това се видели на живо и свидетелят му
препоръчал психиатър. Ищецът бил доста по – напрегнат, изнервен, пушел много повече от
обикновено. Добавя, че с ищеца се чуват поне един път месечно. Свидетелят заявява, че не
му били съобщени подробности за записа, само че е станало в университета в стаята на
ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 от
Конституцията на Република България (КРБ).
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/
осъществяване на противоправно поведение (действие) от страна на ответницата,
изразяващо се в извършване и разпространение на запис на проведен между страните
служебен разговор, без знанието и съгласието на ищеца; 2/ претърпени от ищеца
неимуществени вреди и техния размер, 3/ причинно-следствена връзка между
противоправното и виновно поведение на ответницата и настъпилите за ищеца вреди, и 4/
вина, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
При установяване на тези предпоставки, в тежест на ответницата е да докаже всички
свои възражения, както и да обори презумпцията за вина.
В правната теория относно института на непозволеното увреждане
противоправността се определя като противоречие на деянието с императивна правна норма,
6
формулирана като забрана или определяща задължения на лицата. Когато поведението на
едно лице е в отклонение от предписаното с посочените правни норми е налице
противоправно деяние. Противоправността в тези случаи се изразява в нарушаване на
изрично формулирана в правната норма забрана, в неизпълнение на задължения, които
според императивната норма е следвало да се изпълнят. При преценка дали е противоправно
поведението на едно лице от значение е и признаването на абсолютните права, каквито са
правата по глава втора от Конституцията на Република България, например правото на
живот, правото на лична свобода, неприкосновеност на личния живот и др. Когато деянието
нарушава абсолютно право на едно лице, например правото на неприкосновеност на
личността, правото на собственост, неприкосновеността на личния живот и др. деянието е
противоправно.
В практиката на ВКС се приема още, че противоправно поведение по смисъла на чл.
45 ЗЗД е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие),
обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната
разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено
или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото
състояние на човека (отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание)
представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД.
Правото на личен и семеен живот и неговата неприкосновеност е основно човешко
право, съгласно чл. 32 КРБ.
Правото на личен и семеен живот е гарантирано и в членове 7 и 8 от Хартата на
основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и чл. 8 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи (КЗПЧОС). По-конкретно, чл. 8 от Конвенцията, подобна на
която е разпоредбата в чл. 7 от Хартата, предвижда, че всеки има право на неговия личен и
семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения. Зачитането на
основните права е общ принцип на правото на ЕС (свързани дела С-402/05 Р и С-415/05 P,
Yassin Abdullah Kadi and Al Barakaat International Foundation v. Council of the European Union
and Commission of the European Communities, ECR 2008 I-06351). Правото на
неприкосновеност на личния живот не е абсолютно право и може, но само при спазване на
изискванията на чл. 8 КЗПЧОС, да бъде ограничавано със закон, ако преследва една или
повече легитимни цели и което е съществено – ограничаването да е необходимо в
демократичното общество. КЗПЧОС предвижда в чл. 8, ал. 2 изчерпателен списък на целите,
допускащи ограничаването на това право, като посочва inter alia защитата на правата и
свободите на другите. ХОПЕС допуска ограничаване на правото на неприкосновеност на
личния живот за цели от общ интерес, признати от ЕС, или ако ограниченията отговарят на
необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора, при спазване на принципа
на пропорционалност (чл. 52, ал. 1 ХОПЕС) - така и Решение № 8 от 15.11.2019 г. по к. д. №
4/2019 г. на КС.
Според чл. 32, ал. 1 КРБ личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има
право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу
7
посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Неприкосновеността на личния живот на гражданите включва забраната те да бъдат
следени, фотографирани, филмирани, записвани или други подобни действия, без тяхно
знание и въпреки изричното им несъгласие, освен в предвидените от закона случаи.
Съгласно чл. 32, ал. 2 КРБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран,
записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото
изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Забраната, предвидена в чл. 32,
ал. 2 КРБ не е абсолютна, тъй като може да се дерогира от закон – т. е. в личната сфера на
индивида е допустима намеса, но само в случаи, изрично определени по основание и ред в
закон – чл. 32, ал. 2, пр. последно – като например Закона за специалните разузнавателни
средства, Закона за защита на личните данни и др. (така Решение № 13 от 14.09.2021 г. по гр.
д. № 4896/2019 г. на ВКС, IV г. о.).
Между страните не е спорно, че ответницата е направила запис на разговор със
служебен характер, проведен с ищеца без неговото знание и съгласие на 13.02.2024 г., с
което е нарушила установената в чл. 32, ал. 2 КРБ забрана за записване. Извършеното от
ответницата деяние е противоправно, тъй като записването на разговора не е обосновано с
цел, пропорционална на нарушаване на личната неприкосновеност на ищеца – не са
ангажирани доказателства, че по някакъв начин ищецът е имал противоправно поведение
спрямо ответницата, което да налага записването на разговора помежду им (по делото не са
представени никакви доказателства, че ищецът е имал враждебно, грубо, презрително и
обидно отношение - тенденциозно негативно отношение и опити да бъде ограничено и
предотвратено професионалното развитие на ответницата, граничещо с тормоз), не се
установява провалената командировка на ответницата да е била по вина на ищеца, т. е.
същият да препятства професионалното й развитие, което поведение да се е осъществило
преди записа и налагащо извършването му. Желанието на ответницата да се защити във
връзка с подадените срещу нея жалби от студенти и начина на оценяване при изпълнение на
служебните й задължения не оправдава извършването на записа, още повече, че компетентен
да разгледа, да вземе становището на ответницата и се произнесе по жалбите е Комисията по
етика на ХТМУ (ищецът има задължение само да администрира същите), съответно не
отнема противоправността на извършеното. Осъществената намеса не е оправдана, тъй като
не е доказано по делото, че ответницата е била подложена на тормоз, нито че преди записа
не е била третирана в съответствие с изискванията на Етичния кодекс, приет в университета.
Опасението на ответницата да не загуби работата си – съмненията за негативно влияние
върху нейното професионално развитие и право на полагане на труд, което отново почива
единствено на нейни твърдения, не прави деянието й правомерно, съответно допустима
намесата в личния живот на ищеца, като не е необходимо разговорът да е от интимен
характер, да съдържа обиди или клевети, или да засяга съществени интереси на ищеца, за да
се приема, че само тогава засяга негови субективни права. В тази връзка следва да се посочи,
че представените с отговора на исковата молба писмени доказателства изхождат от
ответницата, като не са подкрепени от други такива, които да сочат оправдана намеса в
8
личния живот на ищеца, в защита на личните права и свободи на ответницата. Още повече
ако целта на разговора е била единствено ответницата да разбере повече за жалбата – от
колко студенти е направена, в какво се състои, би ли могла да даде становище по нея и да
изрази гледната си точка и при нужда – да коригира работата си, т. е. информация, която
лично и пряко засяга само нея, то е безпредметно записването на разговора, освен ако
причината не е и да дискредитира ищеца – самата тя твърди, че е записала разговора, за да
покаже предубеденото отношение на ищеца. Съдът приема, че по делото не е доказано
интересът на ответницата да надделява над правото на личен живот на ищеца или
извършването на записа да касае обществен интерес. Със записването на ищеца е било
неправомерно нарушено правото му на неприкосновеност на личния живот, част от чиято
защита е забраната за записване. Накърняването на това право в случая е неправомерно,
доколкото е извършено без съгласието и знанието на неговия титуляр и при липса на други
обстоятелства, които оправдават това нарушение.
Не се твърди и не са налице данни по делото записването да е извършено при
наличие на изключения, предвидени в закон по смисъла на чл. 32, ал. 2 КРБ.
От показанията на свидетелите Владислава И. и Йордан Тодоров, които съдът
кредитира изцяло, се установява, че процесното записване на разговор между страните на
процесната дата е причинило негативни изживявания на ищеца, изразяващи се в
притеснение, напрежение, започнал да пуши повече, загубил желание за научна дейност,
наложило се да ползва помощта на психиатър (съдът приема, че интензитетът на
негативните чувства и емоции е бил значителен непосредствено след научаването за записа).
Показанията на двамата свидетели са в резултат от личните им впечатления, същите са
обективни и последователни, както и не се опровергават от други доказателства по делото.
Тук е мястото съдът да акцентира, че не е налице основание да не се довери на показанията
на свидетеля И., макар същата да заявява, че е йерархически подчинена на ищеца,
включително след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, доколкото е нормално за
претърпените от ищеца страдания да свидетелстват именно хора от най-близкото му работно
обкръжение, които пряко са ги възприели, а от друга страна показанията й се подкрепят от
изнесеното от свидетеля Тодоров, както и от представената медицинска документация –
амбулаторен лист от 08.03.2024 г. за проведен психиатричен преглед на ищеца,
непосредствено след научаване за записа.
Налице е и причинна връзка между деянието, извършено от ответницата и
причинените на ищеца неимуществени вреди, която също се установява от събраните гласни
доказателствени средства и от амбулаторен лист от 08.03.2024 г., в който е отразено
посещението на ищеца именно във връзка с психотравмено събитие на работното място.
Няма данни промяната в емоционалното състояние на ищеца да е предизвикана от други
фактори. Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на ответницата, че е налице
минимален праг за нанасяне на неимуществени вреди, поради което те не подлежат на
обезщетяване, тъй като актуалната съдебна практика, включително цитираното в писмената
защита на ответницата Решение № 18 от 05.03.2009 г. по гр. д. № 6264/2007 г. на ВКС, III г.
9
о., приема, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили като пряка
последица от непозволеното увреждане. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди и естеството и характера на страданията, за които то се присъжда се определят от съда
по справедливост. Като не всяко неприятно усещане и чувство и не всяка душевна депресия
дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези които
справедливостта изисква да бъдат възмездени. Всеки случай е конкретен и за всеки
преценката на съда е индивидуална. При това - при преценката си съдът не прилага
субективен критерии, а възмездява вредите, изхождайки от общите схващания за
справедливост. Съобразявайки тези постановки съдът приема, че търпените от ищеца
неимуществени вреди подлежат на обезвреда в конкретния случай.
В гражданското право вината като субективен елемент се презумира – арг. чл. 45, ал.
2 ЗЗД. Наред с това по делото се доказа, че ответницата е действала виновно, тъй като е
знаела, че телефонът й записва провеждания разговор.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че основанията за
деликтната отговорност са доказани по безспорен начин, което от своя страна ангажира
отговорността на ответницата по чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. Съобразно създадената съдебна практика -
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и постановените по реда на чл. 290
ГПК решения на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, каквито са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
настъпило, състоянието на увредения, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото
в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Формираната практика по приложението на посочената разпоредба приема, че
справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането.
В настоящия случай, при определяне размера на следващото се обезщетение, съдът
съобрази естеството на извършеното от ответницата деяние, изразяващо се в извършване и
предаване на записания разговор на проф. Д.Д. – ръководител на Центъра по френскоезично
обучение на ХТМУ, обстоятелството, че този запис е засегнал негативно ищеца - отразил се
е върху емоционалното му състояние – същият станал напрегнат, притеснен, започнал на
10
пуши повече, загубил желание за научна дейност, наложило се посещение при психиатър,
предприетите мерки – поставяне на табела на вратата на кабинета на ищеца, забраняваща
записването му; високата академична длъжност, заемана от ищеца и общественото му
положение сред академичните среди – заместник - ректор по учебни дейности на ХТМУ,
предполагаща, че личността му се ползва с голям авторитет пред колегите, който личен и
професионален авторитет е бил засегнат от извършването на записа; възрастта на ищеца – 47
г.; както и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към 2024 г.
Същевременно съдът съобрази, че процесният запис не е бил разпространен от ответницата
сред широк кръг от лица – съгласно българския тълковен речник понятието
„разпространявам“ означава „правя да обхване голяма територия или много хора;
разпръсквам, разнасям“ - узнаването за записа от колеги на ищеца не се дължи пряко на
поведението на ответницата, а е в резултат от извършената проверка от Комисията по етика
на ХТМУ; че съдържанието на записа е било доведено до знанието единствено на Етичната
комисия в университета, като същото не съдържа позорящи ищеца обстоятелства, или
такива, засягащи личния му живот, а разговорът е свързан с организацията на работа и
начина на преподаване и на оценяване в ХТМУ; факта, че ищецът с оглед заеманата
длъжност следва да има по-голяма устойчивост на стрес; че не се доказа записът да е оказал
отрицателно влияние върху доброто име на ищеца в обществото и в академичните среди
(свидетелката И. заявява, че не е имало промяна в отношенията с колегите); че няма данни
записът да е повлиял на здравословното му и емоционалното му състояние за значителен
период от време – не се установява вследствие на записа да се е проявило увеличено кръвно
налягане, главоболие у ищеца, безсъние, да е имал проблеми с колеги и близки, както и да се
е дистанцирал от тях, в какъвто смисъл са изложените твърдения в исковата молба. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелствата, че липсват
доказателства изживените нервно-психическо напрежение и притеснения да са в значителна
степен, тъй като не са довели до болестни изменения в психиката на ищеца, а са преживени
само негативни усещания и неудобства, но и това, че се касае за накърняване на права на
високопоставена и уважавана личност – професор, при явно незачитане на йерархическите
отношения, и то в академична среда. Всички тези обстоятелства кореспондират с понятието
за неимуществени вреди - страдания и неудобства, които в случая съдът намира, че се
съизмеряват със справедливо парично обезщетение в размер от 1000 лв., до който размер
искът е основателен и следва да бъде уважен. Претенцията за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 2000 лв. следва да се отхвърли като неоснователна.
Правна последица от уважаването на осъдителния иск е присъждането на законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.04.2024 г. до окончателното й
изплащане.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни съразмерно с
уважената и отхвърлената част от иска.
От ищеца се претендират разноски за държавна такса в размер на 80 лв. и адвокатско
11
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. съгласно договор за правна защита и
съдействие от 22.04.2024 г. в размер на 500 лв. В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК съразмерно с уважената част от иска следва да се присъди сумата от 40 лв. – държавна
такса, а в полза на процесуалния му представител адв. Г. С. на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. – сумата от 250 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска.
От ответницата се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., но по
делото не са представени доказателства за реалното плащане на адвокатското
възнаграждение. Съгласно разясненията на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. по описа
на ОСГТК на ВКС, т. 1, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Поради липса на представени доказателства в тази
връзка, в полза на ответницата не следва да бъдат присъждани разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. с....., ж. к. „О.К., бл. 403, вх. В, ет. 2,
ап. 31, да заплати на Д. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. с....., бул. „К.О“ № 18, ет. 1, ап. 6,
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България,
сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат от записване на проведен служебен разговор между ищеца Д. Л. Д. и
ответницата Б. Н. Ц. на 13.02.2024 г., без знанието и съгласието на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.04.2024 г. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 1000 лв. до пълния предявен размер от 2000 лв.
ОСЪЖДА Б. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. с....., ж. к. „О.К., бл. 403, вх. В, ет. 2,
ап. 31, да заплати на Д. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. с....., бул. „К.О“ № 18, ет. 1, ап. 6,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 40 лв. - разноски по делото, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. с....., ж. к. „О.К., бл. 403, вх. В, ет. 2,
ап. 31, да заплати на адв. Г. С. С. от САК, с личен № .......... и адрес: гр. с....., ул. „Ш...“ № 33,
ет. 2, офис 9, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. сумата от 250 лв. -
разноски за безплатна правна помощ, предоставена на ищеца Д. Л. Д., ЕГН **********, в
хода на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
12
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13