Р Е Ш Е Н И Е
№ 260418/22.3.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и
седми състав
На
десети март година две
хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пл. Караниколов
Секретар Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 4207 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Т.В., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 20 -0819 - 000621/16.03.2020 г. на Началника
група към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“ , с което на В.В.
са наложени следните административни наказания: 1. “Глоба” в размер на 20 лв. на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, 2. „Глоба“ в размер на 200 лв. и Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месец на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, 3. „Глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП.
В
жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, а
именно, че наказателното постановление е издадено в противоречие с чл.33 ал.1
от ЗАНН, тъй като за същото деяние има образувано наказателно производство
срещу въз.В.. С оглед на това се излага становище, че е недопустимо воденето на
две съдебни производства – наказателно и административно, за едно и също деяние. Поради това се иска
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание въз.В., редовно
призована, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител – адв.П., ВАК, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания. Не се
претендират разноски направени в хода на делото.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки в
които моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да се
потвърди НП като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и
с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.01.2020 г. около 15.30 часа. в
гр.Варна, ж.к.“Чайка“, входа на „Приморски парк“ до „Делфинариум“
жалбоподателят управлявал л.а „БМВ Х 2“ с рег. № В 82-15 СА,собственост на
„ОТП лизинг“ ЕООД – клон Варна, като при движение назад допуснала ПТП с
пострадали лица – Д.И.Д. и Г.Н.Г.. Напуснала ПТП без да уведоми съответните
служби на МВР. Управлява с наложено наказание „глоба“ с фиш сер.
Н/878801 от 02.09.2019 г., незаплатена в срока за доброволно заплащане.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане, а разгледана
по същество се явява основателна.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган. Същото е издадено в шестмесечния преклузивен срок,
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, съдържа пълно описание на нарушението,
датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира обаче, че наказващия
орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и неправилно е
приел, че въз.В. е извършила виновно описаното в акта и постановлението
нарушение.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за установено, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато нарушение на чл.33 ал.1
от ЗАНН. Тази норма сочи, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратурата, административно-наказателно
производство не се образува.
Видно от представените по делото доказателства
/справка от ВРП – пр.пр. № 1533/2020 г. на Районна
прокуратура – Варна/, че за същото деяние - описано по-горе и извършено от въз. В.Т.В. е било образувано ДП № 125/2020 г
по описа на Второ РУ ОД МВР - Варна за престъпления по: т.1. чл.131, ал.2,
пр.4, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК, т.2. по чл.131, ал.2, пр.4, т.3, вр. чл.130,
ал.1 от НК и т.3 по чл.270, ал.1 от НК. Досъдебното производство към настоящия
момент не е приключило.
При произнасянето си съдът взе
предвид Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на Общото събрание на
Наказателна колегия на ВКС. В мотивите на решението е посочено, че при един
сравнителен преглед на понятията „престъпление” и „административно нарушение”
се установява, че и двете представляват деяние - действие или бездействие,
общественоопасно, противоправно и извършено виновно. Разликата е в това, че
престъплението е наказуемо с наказание, налагано по съдебен ред, докато
административното нарушение е наказуемо с административно наказание, налагано
по административен ред. Тази разлика произтича от разликите им в степените на
обществена опасност. Във всички случаи на първо място трябва да е налице деяние
– външно проявена постъпка, акт на външно изразено поведение на човека,
съзнателен волев акт. Това деяние ще представлява обективната страна на
престъплението, неговите обективно-правни белези. Наблягайки именно върху
фактите като отправна точка на преценката за наличието на idem,
Съдът на ЕС е акцентирал, че престъплението (нарушението) следва да се
разглежда като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се
отнасят до един и същ извършител и са неразделно свързани помежду си във
времето и в пространството. Налице ще е idem, когато
един фактически състав на противоправно поведение бъде санкционирано повече от
веднъж. Според СЕС отправната точка за преценка на понятието „същото деяние” е „конкретното
незаконно поведение”, „идентичността на фактическите актове” (ТР №3/22.12.2015
г.) Приложението на правилото non bis
in idem не бива да се
изключва заради различия в правната квалификация на едно и също деяние или с
оглед критерия „тъждество на защитения правен интерес”, който може и да не е
еднакъв.
Правната квалификация на деянията е
критерий без решаваща роля за определянето на idem.
Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от
обективна и субективна страна на конкретното осъществено от дееца поведение.
Преценката за idem изисква във всеки отделен случай
да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват
от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при
осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е
предприето поведението на дееца. Престъплението, като деяние с по-висока степен
на обществена опасност в сравнение с административното нарушение, поглъща
фактическия състав на административното нарушение.
Българското законодателство предоставя
разрешение, което в принципен план изключва възможността за повторение на
наказателно и административно-наказателно производства спрямо едно и също лице
за едно и също деяние, насочено срещу един и същи защитен обект. Нормата на чл.
33 от ЗАНН въплъщава идеята на законодателя за приоритет на наказателната
отговорност над административната, като поначало въобще не допуска конкуренция
между административно-наказателно и наказателно производства срещу едно и също
лице за едно и също извършено деяние. Щом за дадено деяние е инициирано
наказателно производство, административно-наказателно производство не се
образува, а започналото се прекратява. В този смисъл спазването на
предписанията на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е надежден механизъм за
предотвратяване на нарушения на принципа non bis in idem
при паралелно или последователно провеждани административно наказателни и
наказателни производства, защото изключва подобна процесуална ситуация.
Привличането
към наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на
прокурора, който с оглед конституционните си правомощия решава дали да започне
наказателно производство за дадено деяние, и с това предопределя реда за
преследването му. Решението на прокурора е задължително за административните
органи и императивно изключва възможността за образуване и провеждане на
административно наказателно производство за деянието, ако прокурорът е
преценил, че то е престъпно. Това разбиране е синхронизирано и с разпоредбата
на чл. 211 от НПК - достатъчно данни за образуване на Д.П. са налице, когато
може да се направи основателно предположение , че е извършено престъпление,
т.е. когато са налице обективно-правните белези на престъпление; не са нужни
данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили
престъплението или относно правната му квалификация.
В настоящият казус, престъпленията, за
които жалбоподателят е разследван включва от обективна страна в своя фактически
състав деяние, съставляващо и административно нарушение, причиняване на телесна
повреда при настъпило ПТП и напускане на местопроизшествието.
Безспорно е, че вмененото във вина на
въз.В. с издаденото наказателно постановление нарушение касае причиняване на
телесна повреда при настъпило ПТП и напускане на местопроизшествието. Поради
това съдът намира, че при тези факти по делото срещу въззивника не е следвало
да се образува и административно-наказателно производство при наличието на
образувано наказателно такова. Наказващият орган е следвало от една страна да
проведе разследване на спорните обстоятелства, наведени във възраженията на
въз.В., а от друга да прецени приложимостта на чл.54 от ЗАНН. Това обаче не е
било сторено, поради което и наказателното постановление се явява неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед направеното искане от страните за
присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно
процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл.143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл.144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящото производство юрисконсулт е
извършил процесуално представителство на въззиваемата страна ОД МВР - Варна.
Същият е поискал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но предвид
изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал.8
от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20 – 0819 -000621/16.03.2020 г. на Началника на
група към ОД МВР Варна, сектор „ПП“, с което на В.Т.В., ЕГН ********** са
наложени административни наказания: 1. “Глоба” в размер на 20 лв. на основание
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, 2. „Глоба“ в размер на 200 лв. и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месец на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, 3. „Глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.185
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: