№…………
гр.
Варна, 21.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на единадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №2842/2019
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 198, ал.5 вр. чл. чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ),
вр. чл. 145, ал.2, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба от „АКСАКОВО
СИТИ ЦЕНТЪР“ ООД, ЕИК ********* с управители заедно: Р. П.П., С.Г.Д.С.А.Ф.и И.Я.Б.срещу
Заповед № 515/06.08.2019 г. издадена от кмет на Община Аксаково, в частта относно УПИ ХI-2658 „за
жилищно строителство“, кв.101 по действащия план на гр. Аксаково, общ.
Аксаково, обл. Варна, одобрен със Заповед № 358/20.12.2001 г. на кмет на Община
Аксаково, изменен със Заповед № 91/03.02.2010 г. на зам. – кмет на Община
Аксаково и Заповед № ЗП-37/17.08.2018 г. на директор на Дирекция „УТ“ при
Община Аксаково с площ 1015 кв. м.
Жалбоподателят изтъква, че не е започнала процедура по
изготвяне и одобряване на подробен устройствен план /ПУП/. Отделно от това процедурата
по създаване на ПУП съгласно чл. 198,
ал.1 от ЗУТ не спира приложението на действащите планове. Това е възможно в
случай, че от заданието по чл. 125 от ЗУТ и от проектите по чл. 126 от ЗУТ е
налице разлика в режима на застрояване на съответната територия, включително и
УПИ ХI-2658 „за жилищно строителство“, кв.101 по действащия план на гр.
Аксаково. Целта на чл. 198, ал.1 от ЗУТ е да се осигури реализация на
предвижданията за предназначението и устройството на засегнатите терени, като в
случая не са налице такива. Сочи, че е допуснато нарушение на чл. 59, ал.2, т.4
от АПК поради липса на фактически основания за издаването на заповедта, което е
съществено процесуално нарушение. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител жалбата се поддържа, в допълнение е изтъкнато, че чрез съдебно –
техническата експертиза по делото е установено, че не е налице съществено
изменение в характера и начина на застрояване, което обуславя
незаконосъобразност на оспорената заповед. Отправено е искане за отмяна на
обжалвания административен акт, присъждане на сторените разноски и възнаграждение
за адвокат, съобразно представен списък.
Ответникът – кмет на Община Аксакова, чрез процесуален представител оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна, тъй като процедурата по одобряване на
ОУП и ПУП за гр. Аксаково са отделни производство. Разработката за конкретни
имоти ще бъде дадена с проекта за изменение на устройствения план, което е
бъдещо събитие, което предстои да се случи, поради което както и експертизата е
установила към момента само с процесната заповед и заданието не се предвижда промяна в застрояването
относно имота на жалбоподателя. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С Договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 26.08.2019 г., Акт № 123, том
VІІ, дело 2498/2019 г. на СВ – Варна, „АКСАКОВО СИТИ ЦЕНТЪР“ ООД е получило в
дял и е станало собственик на УПИ ХІ-2658 „за жилищно строителство“, в кв.101
по действащия план на гр. Аксаково, одобрен със Заповед № 358/20.12.2001 г. на
кмет на Община Аксаково /л. 36 от делото/ , изменен със Заповед № 91/03.02.2010
г. на кмет на Община Аксаково /л.37 от делото/ и Заповед № ЗП- 37/17.08.2018 г.
на директор на Дирекция „УТ“ при Община Аксаково /л. 39 от делото/ с площ 1015
кв. м.
Издадено е Задание за изработване на
проект за изменение на действащия застроителен, регулационен и кадастрален план
на гр. Аксаково от кмет на Община Аксаково. С Решение № 51.10/18.06.2019 г. на
Общински съвет – Аксаково е одобрено представеното задание; възложено е на кмет
на Община Аксаково да започне процедура по възлагане на ПУП за изменение на
действащия застроителен, регулационен и кадастрален план на гр. Аксаково; да
издаде заповед за налагане на строителна забрана и е определено средствата за
финансиране на плана да се осигурят от бюджета на Община Аксаково.
Издадена е Заповед № 515/06.08.2019 г.
на кмет на Община Аксаково, с която:
І. Наложена е строителна забрана за
цялата територия на гр. Аксаково в обхвата на действащия ЗРП, одобрен със
Заповед № 358/20.12.2001 г. на кмет на Община Аксаково за срок от 2 години,
считано от датата на влизане на настоящата заповед.
ІІ. На основание чл. 194, ал.4 от ЗУТ е
спряно прилагането на влезлия в сила ПУП за частите на територията за която се
отнася, с изключение на:
1.ПУП в частта за имоти, за които към
датата на влизане в сила на заповедта за строителна забрана, са налице издадени
разрешения за строеж, за реализация на бъдещи инвестиционни намерения,
инвестиционни проекти, предвиждащи изграждането на техническа и/или инженерна
инфраструктура, както и за строителството на еднофамилни жилищни сгради и
необходимото за тяхното функциониране допълващо застрояване.
2. ПУП за прилагане на допуснатите със
заповед или решение на Общински съвет – Аксаково проекти за изменение на
действащия план.
3. ПУП в частта за имоти, в които се
предвижда извършването на строителство без необходимост от издаване на
разрешение за строеж по смисъла на чл. 151, ал.1 от ЗУТ.
4. ПУП в частта за имоти, за които към
датата на влизане в сила на настоящата заповед са налице започнати производства
по издаване на разрешения за строеж.
ІІІ. Допуснато е предварително
изпълнение на заповедта на основание чл. 60, ал.1 от АПК.
Разпореждането за допускане
предварително изпълнение е изявено в
процесната заповед, но то е самостоятелен акт, подлежащ на оспорване по
реда на чл. 60, ал.5 от АПК. Оспорено е от жалбоподателя и с Определение № 2277/03.09.2019 г. по ч. адм.
д. № 2542/2019 г. на Адм. съд – Варна е отменено, съответно с определение № 2309/12.02.2020 г. по адм. д. №
805/2020 г. на ВАС в частта за процесния имот е потвърдено определението.
Поради това разпореждането за предварително изпълнение не е предмет на
настоящото производство.
Уведомление за откриване на
производство по издаване на общ административен акт на основание чл.66 от АПК
е съобщено, чрез: постановя обявление на
табло в Община Аксаково на 05.07.2019 г., в сайта на Община Аксаково и в бр.
132/05.07.2019 г. на вестник „Позвънете“. На 06.08.2019 г. е съставен
констативен протокол от трима служители на Община Аксаково, в който е посочено,
че не са постъпили искания и възражения относно обявлението.
Оспорената заповед е обявена в сайта на
Община Аксаково и в „Държавен вестник“ бр. 68/27.08.2019 г. Посочено е в
обявлението в Държавен вестник, че заповедта може да се оспори в 30 – дневен
срок от обявлението в „Държавен вестник“.
По делото е приета СТЕ, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена, чрез която е установено
следното:
Действащият Подробен устройствен план за УПИ XI-2658 за
жилищно строителство в кв.101 по плана на гр. Аксаково е този, одобрен със
Заповед № ЗП-37 от 17.08.2018 г. на директор на Дирекция „УТ“ – Община Аксаково
/л.39 от делото/. Графичната част на плана е приложена на л.41 от делото. Този
план предвижда разделянето на имот 2658, урегулиран по предходен план като УПИ
VIІI-2658 за жилищно строителство и магазини на два имота - УПИ X-2658 за
жилищно строителство и УПИ XI-2658 за жилищно строителство. Както в самото
отреждане за УПИ XI-2658 за жилищно строителство, така и в таблицата с
градоустройствените показатели към графичната част на плана, устройственото
предназначение на имота е за жилищно строителство, устройствена зона Жм, ниско застрояване до 10 м,
с максимална плътност на застрояване 60% и Коефициент на интензивност 1.2
Предходният Подробен устройствен план е одобрен със Заповед № 91 от 03.02.2010 г. на
зам. – кмет на Община Аксаково /л.37 от делото/. Теренът на имота на
жалбоподателя е част от УПИ VIІI-2658 за жилищно строителство и магазини. За
разлика от последващия план, тук отреждането за УПИ VIІI-2658 е за жилищно
строителство и магазини. Предназначението, посочено в таблицата с
градоустройствените показатели към графичната част на плана е само по отношение
на устройствената зона - Жм,
жилищна зона с ниско застрояване до 10 м. По отношение на Плътността на
застрояване и Коефициента на интензивност е посочен чл.27, ал.3 от ЗУТ. В
редакцията му към 2010 г. тази разпоредба е както следва: «Плътността
и интензивността на застрояване не се ограничават в ъгловите урегулирани
поземлени имоти със свързано основно застрояване на двете странични
регулационни линии.“
Планът, който се отнася за
цялото населено място – с. Аксаково е
Застроителен, регулационен и кадастрален план, одобрен със Заповед № 358 от
20.12.2001 г. на кмет на Община Аксаково /л.36 от делото/. Устройствената зона,
посочена в този план за територията на
имот 2658 е Жм – жилищна зона за малки населени места, с преобладаващо застрояване с малка височина.
Направен е
извод, че предназначението на територията, в която попада имота на
жалбоподателя, по предвижданията на разработените подробни устройствени планове
от 2001 г. и до настоящия момент е за предимно жилищно строителство.
От огледа на
място, както и от предоставените графични материали и планове от Община
Аксаково е установено, че имотът на жалбоподателя се намира в частта от
населеното място, която вече е почти изцяло застроена със индивидуални жилищни
сгради, с изградена и установена улична мрежа и инфраструктура.
При изготвянето
на новия Подробен устройствен план на гр. Аксаково, тези обстоятелства би
следвало да бъдат отчетени.
В момента е в
процес на изготвяне и одобряване Общ устройствен план на Община Аксаково.
Предварителният проект на плана е публикуван в сайта на Община Аксаково.
Предмет на плана са предимно териториите извън населените места. Цялата
територия на гр. Аксаково е посочена в този план като жилищна територия, като в
графичната част е отбелязано само предвиждане за разширение на действащото
гробище.
В Заданието за
изработване на проект за изменение на действащия Застроителен, регулационен и кадастрален план на
гр. Аксаково /л. 4 - 7 от адм. преписка/, няма изричен текст, който да
регламентира предназначението и режима на застрояване на конкретни имоти,
включително и имотът на жалбоподателите. В заданието обаче е посочено, че
основен акцент на изменение на плана ще бъдат
незастроените терени, в които тепърва
ще се реализира по-активно ново строителство, в територии с неурегулирани
поземлени имоти и неприложена първа регулация на основание чл.16, ал.1 от ЗУТ.
„След направен анализ на територията на
гр. Аксаково, се установи, че незастроените терени, в които тепърва ще се
реализира по-активно ново строителство са в територии с неурегулирани поземлени
имоти и неприложена първа регулация, за които според чл.16, ал.1 от ЗУТ е
необходимо изработване на подробен устройствен план, с който да се определят
необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура -
публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система и на
общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Лицето и площта на
новообразуваните урегулирани имоти, конкретното им предназначение, характерът и
начинът на застрояването им ще се определят със самия подробен устройствен
план. Последното налага да се предприемат необходимите законови действия за
промяна на действащия ЗРП на гр. Аксаково, в частта му касаеща застроителната
съставка и прилагане разпоредбите на чл.16, ал.1 от ЗУТ, като бъдат изработени
и необходимите план - схеми за елементи на техническата инфраструктура, с което
ще се обезпечи и бъдещото строителство на територията на града, като се анализира
съществуващата социална и техническа инфраструктура, нейния капацитет и
възможности за бъдещо развитие, предвид нарастващото население на гр. Аксаково.“
В този смисъл, и при наличието на действащ за имота на жалбоподателя Подробен устройствен план, както
и на основание чл.108, ал.5 и чл.125, ал.2 от ЗУТ, че предвижданията на
плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за
целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите,
както и да отчитат наличието на действащите за съответната територия
устройствени планове, вещото лице е дало заключение, че в заданието не са
поставени изисквания за съществени изменения
в режима на
застрояване (характера и начина на застрояване) за имота на жалбоподателя - УПИ
XI-2658 за жилищно строителство в кв.101, гр. Аксаково.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
В обявлението в
бр.68/27.08.2019 г. на „Държавен вестник“ е посочено, че Заповед №
515/06.08.2019 г. на кмет на Община Аксаково може да се оспори в 30 – дневен срок
от обнародването й в „Държавен вестник“. Процесната заповед не е общ административен
акт, а индивидуален такъв, което се извлича от нормата на чл.198, ал.5 от ЗУТ, поради
което подлежи на оспорване в 14 – дневен срок от съобщаването й, съобразно
чл.198, ал.5 от ЗУТ вр. чл.215, ал.4 от ЗУТ. На основание чл. 62, ал.3 от ГПК, вр. чл. 144
от АПК, поради посочен по-дълъг срок за оспорване /30 дни от обявлението в „Държавен
вестник“/ жалбата, която е от 17.09.2019 г. е подаден в срок, от лице с правен
интерес, поради това, че е собственик на имот, относно който е наложена
строителна забрана и не е в изключенията на част ІІІ от процесната заповед.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмет на Община
Аксаково, съобразно чл. 198, ал.1 от ЗУТ.
В административният акт не е посочено конкретното основание, на което се
издава т.1 или т.2 от чл.198, ал.1 от ЗУТ, но с оглед посочването, че е във
връзка с изменение на действащ застроителен, регулационен и кадастрален план
съдът приема, че заповедта е издадена на основание чл. 198, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗУТ, които норми предвиждат - Строителна забрана може да се налага със заповед на кмета на
общината за времето, необходимо за създаване
на общи и подробни устройствени планове. Строителната
забрана се налага еднократно за срок не по-дълъг от две години.
Предпоставки за издаване на заповед на основание чл. 198, ал.1, т.1 от ЗУТ са: 1. Започнала процедура за създаване на
ОУП или ПУП и 2. Разлика в режима на застрояване между предвиденото със
заданието по чл.125 от ЗУТ или проектите
по чл. 126 от ЗУТ и влезлия в сила ПУП за имота. В този смисъл е съдебната практика: решения на ВАС по адм. дела № 14162/2017 г., №
9437/2008 г., № 10426/2016 г., № 839/2009 г., № 8094/2017 г., №7175/2017 г. и №
3629/2017 г.
В
случая е налице решение на Общински съвет – Аксаково издадено на основание чл.
чл. 124а, ал.1 от ЗУТ и чл.125 от ЗУТ, с което е одобрено представено задание
по чл.125 от ЗУТ от кмет на Община Аксаково и му е възложено да започване процедура по възлагане
на ПУП. Следва, че е налице първата предпоставка за налагане на строителна
забрана, поради това, че е започнала процедура по изработване на ПУП за
изменение на действащ ЗРП.
Към
настоящия момент освен задание за ПУП не е налице проект за ПУП, поради което
данните за бъдещите предвиждания на ПУП следва да се извличат от наличното
задание. За УПИ ІХ-2658 е налице действащ ПУП, който е одобрен със Заповед №
ЗП-37/17.08.2018 г. на кмет на община Аксаково. Този план предвижда за имота - жилищно
строителство. В заданието за изработване на проект за изменение на действащия застроителен,
регулационен и кадастрален план на гр. Аксаково, няма изричен текст, който да
сочи режима на застрояване за имотите, включително и този на жалбоподателя. От
заданието се установява, че незастроените
терени, в които тепърва ще се реализира по-активно ново строителство са в
територии с неурегулирани поземлени имоти и неприложена първа регулация, за
които според чл.16, ал.1 от ЗУТ е необходимо изработване на подробен
устройствен план, с който да се определят необходимите площи за изграждане на обектите
на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленените площи,
обединени в зелена система и на общите мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура. За имота на жалбоподателя е налице действащ ПУП, т.е. той не е неурегулиран имот, поради което
за него не е предвидено изрично, че ще има промяна в режима на застрояване.
Това налага извод, че липсва втората предпоставка за налагане на строителна
забрана. Следва разликата в режима на
застрояване категорично да е предвидена в заданието за ПУП. В случая такава
разлика не е предвидена, поради което липсва основание за издаване на заповед
за строителна забрана в частта на процесиня имот. Това, че в заданието не е
предвидена промяна в режима на застрояване не се оспорва от ответника, напротив
в съдебно заседание проведено на 11.02.2020 г., процесуален представител на
административния орган е заявила, че в последващите актова по одобряване на ПУП
ще се конкретизира промяната в режима на застрояване. След като в момента не е
установена и от ответника промяна в режима на застрояване, следва че заповедта
в оспорената част е издадена в нарушение
на материалния закон - чл. 198, ал.1, т.1 от ЗУТ.
В
оспорената заповед не са изложени факти относно наличие на разлика в режима на
застрояване, т.е. в заповедта липсват мотиви, които са обосновали налагането на
строителната забрана в процесната част в нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.
В случая нарушението е съществено, поради това, че препятства жалбоподателя да
се защитава срещу конкретни факти, обосноваващи налагането на строителната
забрана, съответно съдът да извърши контрол налице ли са разлики в
застрояването.
Заповедта
в оспорената част не е в съответствие с целта на закона, поради това, че
препятства упражняване правото на собственост /владеене, ползване,
разпореждане/. Наложена е строителна забрана, относно която не е обосновано
наличие на разлика в режима на застрояване, т.е. не е доказано, че се цели
постигане на общественополезна цел, която да е по-голяма от интересите на
жалбоподателя. Това налага извод, че заповедта е издадена в противоречие с чл.
6, ал.2 от АПК.
Строителната
забрана е наложена за срок от 2 години, считано от влизане в сила на заповедта.
В случай, че заповедта не беше оспорена
тя щеше да е в сила от 27.09.2019 г. /30 дни след обнародването в „Държавен
вестник“, поради изявлението на адм. орган относно оспорването й/ и строителната
забраната щеше да е до 27.09.2021 г. Допуснато е предварително
изпълнение на заповедта. В частта за процесния имот е оспорено разпореждането
за предварително изпълнение. В случай, че не беше оспорено посоченото
разпореждане, строителната забрана щеше да е в действие от 06.08.2019 г.
/датата на издаване на заповедта и разпореждането за предварително изпълнение/
и съобразно нормата на чл. 198, ал.2 от ЗУТ, в случай че заповедта не беше оспорена
забраната следваше да е до 06.08.2021 г. Следва, че се получават две
крайни дати, до които да е строителната забрана, което е незаконосъобразно.
Следвало е административният
орган да посочи, че заповедта е със срок на действие 2 години, който започва от
влизане в сила на разпореждането за предварително изпълнение или от влизане в
сила на заповедта за строителна забрана, защото за всеки имот този срок е
различен в зависимост от това оспорено ли е разпореждането за предварително
изпълнение и оспорената ли е заповедта.
С чл. 198, ал.2 от ЗУТ е предвидено - Строителната
забрана се налага еднократно за срок не по-дълъг от две години, т.е. срокът
така трябва да е предвиден, че да не надвишава две години. Изявлението за срока
на строителната забрана е съществен елемент от нея, с оглед предвиденото
ограничение да не е за срок по-дълъг от две години. Неяснотата в изявлението относно
продължителността на строителната забрана е равносилно на липса на такова,
поради което оспорената заповед в частта за процесния имот е в нарушение на чл.
198, ал.2 от ЗУТ, което е самостоятелно основание за отмяната й.
Изложеното
налага извода, че оспорената заповед в процесната част е издадена в нарушение
на материалния закон, процесуалните правила и целта на закона. Налице са
отменителни основание съгласно чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Предвид изхода на спора и по
агр. на противното на чл. 143, ал.4 от АПК, искането на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от
съда.
Жалбоподателят е претендирал
присъждане на строени разноски и възнаграждение за адвокат. От същия са
заплатени държавна такса – 50 лева, депозит за СТЕ – 300 лева и възнаграждение
за адвокат – 600 лева /Договор за правна защита и съдействие № 14/30.12.2019 г.
сключен между жалбоподателя и адв. Д. П., в който е посочено, че е договорено и
платено възнаграждение в размер на 600 лв./, което е в предвидения минимум
съгласно чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. От ответника е направено възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, но поради това, че то е
платено в минимален размер съдът не следва да го намалява по аргумент на
противното на чл. 78, ал.5 от ГПК. На основание чл.143, ал.1 от АПК на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 950 лева, платима от
администрацията към която се числи ответника – Община Аксаково.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 515/06.08.2019 г. издадена от кмет на Община Аксаково, в частта относно УПИ ХI-2658 „за
жилищно строителство“, кв.101 по действащия план на гр. Аксаково, общ.
Аксаково, обл. Варна, одобрен със Заповед № 358/20.12.2001 г. на кмет на Община
Аксаково, изменен със Заповед № 91/03.02.2010 г. на зам. – кмет на Община
Аксаково и Заповед № ЗП-37/17.08.2018 г. на директор на Дирекция „УТ“ при
Община Аксаково, с площ 1015 кв. м., по жалба от „АКСАКОВО СИТИ ЦЕНТЪР“ ООД, ЕИК *********
с управители заедно: Р. П.П., С.Г.Д.С.А.Ф.и ИВАН ЯНЧЕВ БЪЧВАРОВ.
ОСЪЖДА Община Аксаково да заплати на „АКСАКОВО СИТИ ЦЕНТЪР“ ООД, ЕИК *********
сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева,
представляваща сторени разноски и възнаграждение за адвокат.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: