Решение по дело №453/2018 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 170

гр. С., 20.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

  РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Екатерина Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 453 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Е. Г. ***, обжалва Наказателно постановление № 470 от 10.09.2018 г., издадено от Дир. на РДГ– С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Ц.Т., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.

Въззиваемата страна РДГ – С., чрез пълномощника си юрк. И.И., оспорва жалбата, заявява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който е образувано административно-наказателното производство, е съставен срещу жалбоподателя в отсъствието му, без да са били налице предпоставките за това, визирани в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

От съвкупната преценка на съдържанието на АУАН № 470/2018 г. /по регистъра/ с бланкови серия и номер ЮЗДП 2014 г. 062312 и на показанията на свидетелите Х.М. – актосъставител и С.Д. – свидетел по АУАН, двамата на длъжност „помощник лесничей” в ТП „ДГС“ – С., се установява, че АУАН срещу жалбоподателя не е съставен на място при установяване на процесното нарушение на 10.06.2018 г. в землището на с. М., а впоследствие – на 28.06.2018 г. в сградата на ДГС в гр. С., както и че жалбоподателят не е присъствал при съставяне на акта. Жалбоподателят е бил известен на актосъставителя М. още към момента на установяване на твърдяното нарушение, което е видно не само от показанията му пред съда, а и от обстоятелството, че в съставения срещу жалбоподателя АУАН са вписани неговите три имена, ЕГН и адрес, независимо, че той не е представил на М. документ за самоличност на мястото на установяване на твърдяното нарушение, тъй като си тръгнал от това място. Затова в хипотезите на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствието му би могло срещу него да се състави АУАН ако същият не е бил намерен, за да бъде поканен да присъства при съставяне на АУАН срещу него или ако е бил намерен в този смисъл, но след покана не се е явил за съставяне на АУАН. По делото не са ангажирани никакви доказателства жалбоподателят да е бил търсен, за да бъде уведомен да се яви на определени дата и място за съставяне на АУАН, но да не е бил намерен, нито пък да е била доведена до знанието му покана в каквато и да било форма с такова съдържание и след като е узнал за нея той да не се е явил на 28.06.2018 г. в ДГС – С. за съставяне на АУАН в присъствието му.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно-наказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Затова съставянето на акта срещу твърдяния нарушител в негово отсъствие, без да са налице визираните за това предпоставки съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, съставлява нарушение на процесуални правила, което е съществено, тъй като засяга самото образуване на административно-наказателното производство, а и е ограничило процесуалното право на жалбоподателя да присъства при съставяне на акта и своевременно при неговото съставяне да изложи възражения срещу фактическите констатации на актосъставителя.

Ето защо поради съставяне на АУАН в отсъствие на жалбоподателя при липсата на предпоставките за това, визирани в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, издаденото въз основа на този акт НП следва да бъде отменено дори само на това основание.

Дори и евентуално това становище да бъде прието за дискусионно и да не бъде споделено, съдът в настоящия си състав намира, че в конкретния случай нарушението на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН при съставяне на АУАН срещу жалбоподателя, ценено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, обосновава и извод, че обжалваното НП е по същество незаконосъобразно.

Това е така, защото съдът не следва да изгражда фактически изводи, относими към предмета на доказване по делото, въз основа на така съставения АУАН. Този акт няма обвързваща съда доказателствена сила относно фактическите констатации в него, но на общо основание в съдебното производство той е писмено доказателствено средство. В случая АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, което го лишава от доказателствена стойност по делото /арг. от чл. 105, ал. 2 от НПК, приложим в настоящото производство на основание чл. 84 от ЗАНН/ и е недопустимо от съдържанието му съдът да изгражда фактически изводи за обстоятелствата на твърдяното нарушение.

На следващо място, в единствения приобщен като доказателство по делото констативен протокол с бланков номер 6022610/12.06.2018 г., съставен от св. Х.М., не може да се открие нито една дума за каквото и да било деяние на жалбоподателя, извършено на 10.06.2018 г. в землището на с. М., Община С..

И не на последно място, от показанията на свидетелите Х.М. и С.Д. също не могат да се установят факти и обстоятелства, относими към деяние на жалбоподателя, каквото е посочено в АУАН и в НП. Свидетелят М. сочи пред съда, че на 10.06.2018 г. при обход в поверения му охранителен участък в землището на с. М. видял жалбоподателя Е. П. и лицето И.М.да стоят на пътя до три отсечени борови дървета, всяко с дължина 4 м., а до тях се намирал автомобил „УАЗ” без регистрационни табели, като в това време В.Б.изкарвал от реката моторна резачка. Жалбоподателят и И.М.сложили резачката в автомобила и потеглили с него, а В.Б.останал на място и започнал да убеждава св. М. да не му съставя акт за нарушение. Впоследствие на място пристигнал и свидетелят С.Д., който установил наличието на отсечените дървета и видял как Б.и М. разговарят относно съставянето на акта. Така нито св. М., нито св. Д. непосредствено са възприели деяние на жалбоподателя, изразяващо се в това той да е отсякъл едно дърво от вида бял бор, а и за такова деяние липсват други доказателства. При това положение идеята на св. М. по един твърде своеобразен начин да „раздели” предмета на нарушението на три и да вмени на всяко от първоначално установените от него на място лица извършването на сеч на по едно от дърветата, е напълно произволна и не се подкрепя от никакви доказателства. Буди интерес, но само в сферата на любопитството, какво би сторил актосъставителят ако бе установил брой отсечени дървета, който не е кратен на три /на броя на заварените до дърветата лица/, т. е. дали би приел, че всяко от лицата е отсякло по 1 и 1/3 от всяко дърво или по 1 и 2/3 от него и т. н. Вярно е, че институтът на съучастието не е непознат в материята на административното наказване, но той няма нищо общо с подобно разделяне на деянието предвид естеството и количеството на предмета му, нито факти за такова съучастие са вменени на жалбоподателя, а те са твърде съществени.

В обобщение, от събраните по делото доказателства не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да е извършил на 10.06.2018 г. в 17,30 ч. в землището на с. М., Община С., в отдел 719, подотдел „в” административни нарушения по чл. 266, ал. 1, предл. първо от Закона за горите /ЗГ/, едното от които – изразяващо се в това същият, в нарушение на забраната по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, да е отсякъл едно дърво с обща кубатура 1 куб. м., иглолистна едра строителна дървесина от бял бор, немаркирано с контролна горска марка, а второто – изразяващо се в отсичане на това дърво без писмено позволително за сеч, издадено по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Поради това обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде изцяло отменено.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 470 от 10.09.2018 г., издадено от Дир. на РДГ– С..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред АС– С.-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: