№ 268
гр. Пазарджик, 17.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20215200500713 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На второ повикване в 10:23 ч. се явиха:
За жалбоподателя представител не се явява, редовно призован. От тях е
постъпило писмено становище по хода на делото и по съществото на спора,
като по същество излагат доводи само, че поддържат въззивната си жалба.
Представени са доказателства и за направени разноски
Ответникът Д. Р. Д. се явява лично.
Отв. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Велинградски районен съд ,постановено по гр.д.№ 293 по
описа на съда за 2021 година е осъдена „Многопрофилна болница за активно
лечение““ гр.Велинград, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
1
гр.****, да заплати на Д. Р. Д., ЕГН ********** от гр.****, действащ в
професионалното качество на „адвокат“ вписан в Адвокатска колегия гр.
Пазарджик, сумата от 1917,88 лв. /хиляда деветстотин и седемнадесет лева и
88 ст./ -мораторна лихва за забава върху главница от 6700лв. за периода от
23.03.2018 г. до 22.03.2021 г., като е отхвърлен иска по чл.79 ЗЗД за
заплащане на сумата от 6700 лева - главница, съставляваща сбор от
незаплатени възнаграждения по Договор за абонаментно правно обслужване с
вх. №12/07.01.2016г., за периода от 01.06.2016 г. до 25.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на искова молба в
съда - 23.03.20201 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен
поради погасяване по давност.
Присъдени са разноски.
В срок решението е обжалвано от МБАЛ Велинград ЕООД.
Решението се обжалва в частта, с която е осъдена „МБАЛ-Велинград“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ***, да заплати на
Д. Р. Д., сумата от 1917,88 лв. (хиляда деветстоти и седемнадесет лева и
осмедесе и осем стотинки) - мораторна лихва за забава върху главница от 6
700.00 лв. за периода от 23.03.2018 г. до 22.03.2021 г.
В тази част намират решението за неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства
,както и необосновано.
Правилно съдът приел, че се касае за периодични плащания на едно и
също по размер възнаграждение за всеки отделен месец, представляващо
възнаграждение за абонаментна услуга. Тъй като на основание чл. 111,6. "в"
ЗЗД е приложима кратката 3 - годишна погасителна давност, то вземането по
договора, последното от които е такова за периода от 01.10.2017г. до
25.10.2017г. е погасено по давност към 01.11.2020г.
Искова молба е постъпила в съда на 23.03.2021г., към който момент
вече вземанията на ищеца по Договор за абонаментно правно обслужване с
вх. № 12/07.02.2016г. в размер на общо 6700 лева - главница е погасено по
давност, според приетото от съда.
След като е приел това неоснователно съдът е присъдил в полза на
ищеца по делото мораторна лихва в размер на 1917.88 лв. за периода от
23.03.2018г. до 22.03.2021г. поради липса на погасителна давност. Съдът
2
неправилно е приел, че мораторна лихва се дължи след погасяване по давност
на главницата. Поради погасяване на главното вземане се погасява и
произтичащите от него допълнителни вземания, в случая претендиралата
мораторна лихва в размер на 1917.88 лв. за периода от 23.03.2018г. до
22.03.2021г. съгласно чл. 119 от ЗЗД .
Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и иска за лихва
– отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът Д.Д. не оспорва допустимостта и ,но я намира за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Предявени били два кумулативно съединени, иска като единия с правно
основание чл. 79 ЗЗД за незаплатена сума, съставляваща сбор от неплатени
задължения по Договор за абонаментно правно обслужване, а втория с правно
основание чл. 86 ЗЗД и е за незаплатена мораторна/наказателна лихва за
периода от 23.03.2018г. до 22.02.2021г. в размер на 1917.88 лв. В конкретния
случай чл. 119 ЗЗД се явявал неприложим (а дори и да е приложим, то следва
да бъде тълкуван в по-долу посочения смисъл относно давността в пункт
втори).
По въпроса „Дължат ли се лихви, когато искът е предявен след като са
изтекли три години от възникване на вземането за лихва?” била налице
трайна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК и имаща
задължителен характер, като в Решение № 24/17.02.2009г. по Търговско дело
№ 574 по описа за 2008г. на Върховен касационен съд гр. София, I т.о. се
възприема тезата, че след като искът е предявен след като са изтекли три
години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а
само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на
иска. В случая искът е предявен на 23.03.2021г., и считано три години назад
ще е погасено вземането за лихви за времето от 01.01.2016г. до 22.03.2018г.
За времето от 23.03.2018г. до 22.03.2021г. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ ответникът дължи лихви за забава, изчислени от вещото лице
Д.Т. в размер на 1917.88 лв. и понеже изрично за същия период са
претендирани мораторните/наказателни лихви в исковата молба, то и за този
размер се явява основателен предявения иск. В същия смисъл били и Решение
№ 20/30.06.2010г. по Търговско дело № 484 по описа за 2009г. на Върховен
3
касационен съд гр. София, II т.о.; Решение № 38/23.02.2011г. по Гражданско
дело № 276 по описа за 2010г. на Върховен касационен съд гр. София, III г.о.;
Решение по Гражданско дело № 2304 по описа за 1969г. на Върховен съд гр.
София; Решение № 2648 по Гражданско дело № 1767 по описа за 1978г. на
Върховен съд гр. София; Решение № 188 по Гражданско дело № 925 по описа
за 2003г. на Върховен касационен съд гр. София и Решение № 504 по
Граящанско дело № 3251 по описа за 2004г. на Върховен касационен съд гр.
София. Във всички тях се възприемала тезата, че давностният период следва
да се определи за три години преди подаване на исковата молба, като се
считат за погасени лихвите, които са дължими преди тригодишния срок от
предявяване на иска.
Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и
моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Отв. Д. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам така подадения
отговор. Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Отв. Д.: - Ув. окр. съдии, считам решението в частта, в която е
обжалвано за правилно и законосъобразно, като ще моля да се произнесете с
решение, с което да го потвърдите. По отношение на направените разноски,
поддържам направеното възражение за прекомерност в писмения отговор.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
17.12.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:25
часа.
4
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5