№ 1467
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000502186 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.06.2023г., постановено по гр. д. № 13426/21г. по описа на СГС, ГО,
22 с-в, е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да
заплати в полза на И. Х. И. сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване (за
периода от 12.02.2007г. до 24.08.2020г.), приключило с Решение на ВКС № 105 от
24.08.2020г., по к.н.д. № 355/2020г. и Решение на ВКС № 174 от 07.11.2016г. по НОХД №
685/2016г., последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение, ведно със
законната лихва, считано от 24.08.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2
248,40 лева, разноски, съобразно уважената част от иска на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над 70 000 лв. до
пълния предявен размер от 300 000 лв., за периода от 05.12.2006г. до 11.02.2007г., и за
законна лихва, считано от 05.12.2006г. до 23.08.2020г., като неоснователни.
С определение от 21.09.2023г. без уважение е оставена молбата на Прокуратурата на РБ за
изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана ч.ж. от
ответника по делото.
1
Жалбоподателят-ищец И. Х. И. оспорва решението в неговата отхвърлителна част,
както следва: за разликата над присъдената сума от 70 000 лв. до пълния претендиран размер
от 300 000 лв. неимуществени вреди, както и досежно законната лихва. Посочва, че
определеният размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от 70000 е
многократно занижен, тъй като наказателното производство срещу него е започнало на
05.12.2006г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че периодът от привличане на
ищеца като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда (13 години 6 месеца 11
дена) е прекомерен. В тази връзка е налице основание за завишаване на присъденото
обезщетение, тъй като икономическата обстановка в страната към датата на постановяване
на Решението също се е изменила спрямо тази, която е била преди 13 години, а процесният
период е прекомерен от обективна страна и предполагащ завишаване на присъденото
обезщетение. Счита, че присъденото обезщетение до известна степен не отговаря на
претърпените и доказани по делото от ищеца вреди и следва да бъде завишено, предвид
прекомерната продължителност на наказателното производство.
Също така, първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че е налице широка
медийност и публичност по отношение на наказателното дело, водено срещу ищеца, което
също е основание за увеличаване на присъденото обезщетение. Обстоятелството, че ищецът
не е бил в пенсионна възраст към момента на повдигане на обвинението също би следвало
да е основание за увеличаване на присъденото обезщетение, тъй като незаконното
обвинение неминуемо се отразява на дейността му, доходите му и професионалното му
развитие през следващите години. Посочва, че не са отчетени правилно фактите, че и към
настоящия момент продължава да търпи неимуществени вреди под формата на болки и
страдания от воденото срещу него незаконно наказателно производство; Негативните
последици от воденото наказателно производство за общото физическо и психическо
състояние на ищеца, изразяващо се във влошено здравословно състояние и психически
проблеми под формата на повишено артериално налягане, тревожност и невротични
симптоми; отдръпването на голяма част от обкръжението от ищеца, в това число и неговите
познати, приятели и колеги, отново следствие от воденото наказателно производство и
незаконното обвинение; негативните последици от воденото наказателно производство за
семейството на ищеца - същият се чувства виновен за болките и страданието, което
причинява на своето семейство. Счита, че СГС правилно е отбелязал наличието на
психосоматично разстройство у ищеца, но не е обосновал направените от вещото лице
изводи и какво отражения имат те що се отнася до присъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Вместо това, е посочил в мотивите си единствено обстоятелства,
които са налице от обективна страна (стр.11, 12 и 13 от Решението) що се отнася до
определяне на размера на присъденото обезщетение, но по никакъв начин не се е позовал и
не е обсъдил подробно заключението на извършената по делото експертиза, както и
показанията на свидетелите. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България, оспорва
решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли иска изцяло
2
респ. да намали неговия размер. Посочва, че в мотивите си съдът е посочил всички
обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, но не е обсъдил коя вреда се явява
в причинна връзка с дейността на органи на ПРБ, не е посочил значението им за техния
размер и не е дал отговор защо именно тази сума - 70 000 лева, е приета за справедлива
обезвреда. Съдът не е обсъдил отделните критерии и тяхното значение спрямо присъдения
размер на обещетение. При постановяване на своето решение съдът не е съобразил в
достатъчна степен, че наказателното производство е приключило в разумен срок, /тъй като
обвинението е за документно престъпление/, преминало е през всички съдебни инстанции,
не е съобразена взетата мярка за неотклонение, както и заключението на СПЕ, от която е
видно, че не са налице трайни вреди върху психично здраве на ищеца, като липсват
доказателства и за трайни вреди върху физическото му здраве. Резултата от СМЕ показва, че
заболяванията на ищеца датират от преди исковия период на повдигане на обвинение. Не се
доказва причинно-следствена връзка между влошаване здравословното състояние на ищеца
и повдигнатото обвинение т.е. не се доказва, че ако не му бе повдигнато обвинение,
влошаването нямаше да настъпи отново. Изброените болести са в резултат от начина на
живот на ищеца още от преди повдигане на обвинението. Следователно, дори хипотетично
да се приеме наличността на негативно въздействие на факта на предявеното му обвинение,
същото в съвсем минимална и незначителна степен би повлияло върху здравословното му
състояние, предвид изобщо липсата на лекарска намеса в случая. Липсата на доказателства в
тази насока обосновава извод за липса и на негативно отражение на факта на предявеното
му обвинение с негативен интензитет, твърдян от ищеца. Няма данни по делото
Прокуратурата на РБ да е изнасяла информация по повод наказателното производство
срещу ищеца до медиите. Не може да се носи отговорност за медийни публикации които са
резултат от политиката на конкретната медия с цел определена от директора на медията.
Както и не е съобразен чл.4 ЗОДОВ където се изисква пряка и непосредствена причинно
следствена връзка между повдигнатото обвинение и вредите. Затова моли да бъде намален
размера на присъденото обезщетение. Намира направените от ищеца разноски за
прекомерни, но съдът не е съобразил направеното от тях възражение за прекомерност.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и
чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ищецът И. Х. И., твърди, че с Постановление от 05.12.2006г. било образувано наказателно
производство срещу него и група лица (пр.пр. № 9640/2006г., по описа на СГП, дознание №
82/2006 г. по описа на ГД „БОП“ - НСП) за престъпления по чл.212 ал.5, по чл.321 и по
чл.253 НК. С Постановление за привличане на обвиняем от 12.02.2007г. е повдигнато
обвинение за престъпления по чл. 321, ал. 2, вр, ал. 1 НК, по чл. 212, ал. 5, вр.ал.3, вр.ал.1,
вр.чл.20 ал.2 НК и по чл.253 ал.5, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл.20 ал.2 НК. С постановление
на прокурор при СГП от 13.02.2007г. бил задържан под стража до 72 часа. С Постановление
3
от 05.12.2007г. на СГП от дознание № 82/2006 г., по описа на ГДБОП - НСП, пр. пр. №
9640/2006 г. по описа на СГП, материалите касаещи обвинението за престъпление по чл.
253, ал. 5, вр. ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК били отделени в отделно производство - пр. пр. №
14076/2007г., по описа на СГП. Във връзка с направено искане на СГП било постановено
Определение от 08.03.2007г. по НЧД № И-37/2007г. на СГС, НО, 11 с-в, изменено с
Определение от 16.05.2007г. по ВНЧД № 555/2007г. САС, НО, 6 с-в, с което били допуснати
спрямо И. И. мерки за процесуална принуда, а именно: запор върху 5 банкови сметки в
Първа Инвестиционна Банка; възбрана върху недвижим имот и вещни права,
собственост на И. И. - Апартамент в гр. ***, ж.к. „***”, бл.***, вх. *, ет. *, ап. **; запор
върху Банковата сметка на „Птицекладница Чубра“ ООД, чийто управител бил
ищецът. Така наложените мерки били отменени едва с Определение № 826 от 13.03:2013г.
на СГС, 6 с-в по НЧД № 1134/2013г.
С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
13.11.2007г. на дознател в ГД „БОП“ бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство - дознание № 82/2006г. за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал.
1 и по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр.20, ал. 2 НК за участие в организирана
престъпна група. С Присъда от 30.06.2010г. СГС го признал за виновен по така
повдигнатите обвинения, като му било определено едно общо най-тежко наказание - 10
години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието в затвор или затворнически общежития от затворен тип. Съдът го лишил от
правото да заема държавна или обществена длъжност, както и да упражнява дейност,
свързана с получаване на средства от европейски фондове за срок от 3 години, постановил и
конфискация на 1/2 от имуществото му. С Решение № 266 от 02.08.2012г., по ВНОХД №.
461/2021г., по описа на САС, присъдата била отменена, като делото е върнато на
прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С Присъда
от 130.05.2017г., постановена по НОХД № 770 /2014г. по описа на СпНС, IX-ти състав
съдът го признал за невиновен. Срещу Присъдата от 30.05.17г., постановена по НОХД №
770/2014г. по описа на СпНС от прокурор при СП бил депозиран протест. С Решение № 4 от
27.02.2020г. по ВНОХД № 7/2018г. АСНС потвърил Присъда от 30.05.2017г. Срещу
Решение № 4 от 27.02.2020г. по ВНОХД № 7/18г. по описа на АСНС бил депозиран
касационен протест. С Решение № 105 от 24.08.2020г., постановено по н.д. № 355/2020г.
по описа на ВКС било потвърдено Решение № 4 от 27.02.2020 г. т.е. присъдата е влязла
в сила.
По отделените материали от пр.пр. № 9640/2006г. било образувано дознание № 134/2007г.
по описа на ГД „ДП“-МВР, пр.пр.№ 14076/2007г. по описа на СГП. С Постановление за
привличане на обвиняем от 16.03.2009г. ищецът бил привлечен като обвиняем за
престъпления по чл.321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 253, ал. 6, вр. ал. 3, т. 2, пр. 1, вр.
ал. 1, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Тъй като разследването по
досъдебното производство продължило повече от две години от датата, на която
обвиняемите били привлечени, те депозирали пред СГС молби по реда на чл. 368, ал. 2
4
НПК. С Определение, постановено на 16.06.2009г. по НЧД № 2451/2009г. на СГС, НО, 4 с- в
съдът дал указания на СГП в двумесечен срок да внесе материалите от досъдебното
производство за разглеждане в съда, съобразно чл.368, ал. 1 НПК. На 31.07.2009г. в СГС бил
внесен обвинителен акт по пр.пр.№ 14076/2007г. На същата дата образувано НОХД
3222/2009г. по описа на СГС, НО 29-ти състав. Съдията - докладчик констатирал, че в хода
на досъдебното производство било допуснато съществено процесуално нарушение. С
Определение № 2419 от 17.08.2009г., съдът прекратил производството и върнал делото на
прокуратурата за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения - в едносмесечен
срок. На 01.09.2009 г. СГП внесла в СГС обвинителен акт и било образувано НОХД №
3693/2009 г. по описа на СГС, НО, 29-ти състав. След проведени множество съдебни
заседания на 29.03.2010г., СГС, НО, 29-ти с-в произнесъл присъда № 122/29.03.2010г., с
която подсъдимите били признати за виновни в това, че в периода от м. март 2003г. до м.
декември 2006г., в гр. Перник, гр. Шумен, гр. Ямбол, гр. Карнобат и гр. София участвали в
ОПГ, създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 НК и на основание чл. 321, ал. 3
вр.ал.2 вр.ал.1 пр. 2 НК. При условията на чл. 54 НК на И. Х. И. било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 4 години, което да изтърпи в затвор при първоначален строг
режим. Със същата присъда подсъдимите били признати за виновни в това, че в периода от
м. март 2003г. до м. декември 2006г., в гр. Перник, гр. Шумен, гр. Ямбол, гр. Карнобат, гр.
Пловдив и гр. София, като извършители извършили два и повече от два пъти финансови
операции с имущество-превод на парични суми в общ размер от 12 838 033,90 лева, за които
знаели, че са придобити чрез престъпление (по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК) и на основание чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2, пр.,2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал.
2 от НК за подс. И., вр. ал. 3 и 4 от НК и по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 1, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 20, ал.
2 от НК за подс. Г. и подс. А., при условията на чл. 54 от НК били наложени следните
наказания: ..., подс. И. И., ... лишаване от свобода за срок от 6 години и глоба в размер на 30
000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК така определените наказания били групирани и на
ищеца било определено едно общо наказание в размер на 6 години „лишаване от
свобода“. С присъдата било постановено наказанието лишаване от свобода да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.23 ал.3 НК към
наказанието лишаване от свобода било присъединено наказанието глоба.
Присъдата на СГС е обжалвана и образувано, ВНОХД № 251/2011г., по описа на САС, НО,
7-ми състав. С присъда № 23 от 21.09.2012г. САС отменил първоинстанционната присъда на
СГС в частите й относно: ищеца по предявените му обвинения по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр.
ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 3, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като го
признал за невинен по тези обвинения: в това за периода месец март 2003г. до месец
декември 2006 г. в гр. Шумен, гр.Ямбол, гр. Карнобат, гр. Перник, гр. Бургас и гр. София
участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да извърши престъпления по чл.
253 НК; признал ищеца, за невинен в това, че „за времето от 28.01.2004г. до 28.01.2004г. в
„Булбанк” АД, клон "Ямбол", гр. Ямбол, като извършител в съучастие с М. А. Н.
(подбудител и помагач), в условията на продължавано престъпление, от сметка №
**********, разкрита в „Булбанк” АД, клон "Ямбол" с титуляр "Палмигра" ЕООД да е
5
извършил два пъти финансови операции с имущество (средства в общ размер на 1 405 000,
00 лв.), като сумата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, за които средства
и имущество знаел, че са придобити чрез престъпление (по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр.
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено от него и в съучастие с други
лица, в периода от месец декември 2002 г. до месец декември 2003г., чрез използване на
множество документи с невярно съдържание, при което е получена без правно основание
сумата от 1 407 564,17 лв., представляваща субсидия по програма "САПАРД", с
намерение противозаконно да я присвои”, поради което и на основание чл. 304 НПК го е
оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т.2, пр. 1,
вр. ал.1, пр.1, алт, 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. В останалата й част
обжалваната присъда била потвърдена.
На 24.09.2012г. прокурор при САП подал „бланков” протест против присъдата. С протеста е
поискано да бъде отменена присъдата изцяло и делото да бъде върнато за разглеждане от
друг състав на САС. След запознаване с мотивите на присъдата, на 11.10.2012 г. прокурор
при САП подал допълнение към протеста. На 21.11.2012 г. апелативният прокурор на
Софийска апелативна прокуратура депозирал оттегляне на протеста, в което било посочено,
че се оттегля изцяло първоначалния протест и допълнението към него срещу въззивната
присъда. Присъдата е влязла в сила. На 07.01.2013г. било депозирано искане за
възобновяване на наказателното дело от Главния прокурор на РБ. На 29.04.2013г. е
образувано НД № 903/2013г. В съдебното заседание на 13.11.2013г., с Решение № 568 от
12.03.2014г. ВКС отменил по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в законна
сила присъда № 23 от 21.09.2012г. по ВНОХД № 251/2011г. на САС в частите й, с които е
отменена присъда № 122 от 29.03.2010г., постановена от СГС по НОХД № 3693/2009 г. в
частта й относно осъждането на подсъдимия И. Х. И. по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от
НК и по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т, 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, 3 и 4 от НК, относно
приложението на чл.23 НК. Ищецът бил оправдан. На 13.03.2014г. делото било върнато
на САС за ново разглеждане от друг състав. На 13.03.2014г. било образувано ВНОХД №
219/2014г. по описа на САС, НО, 7-ми състав. С Присъда № 22/2015г., била отменена
Присъда № 122/29.03.2010г. по НОХД 693/2009г. на СГС и ищецът бил признат за невинен.
На 19.11.2015г. бил подаден касационен протест от прокурор при САП. На 29.06.2016г.
било образувано НД № 685/2016 г. по описа на ВКС.
С Решение № 174/07.11.2016г. по НД № 685/2016г. на ВКС, 2 НО, била оставена в сила
новата въззивна Присъда № 22 от 09.11.2015г., постановена по ВНОХД № 219/2014г. по
описа на САС, НО, 4-ти състав. Общата продължителност на цялото наказателно
производство е 13 години, 8 месеца и 19 дни.
Ищецът твърди, че преживял огромен стрес. Бил дискредитиран и злепоставен пред
колегите и обществото. Здравословното му състояние се влошило. Изпаднал в депресия.
Развил комплекс за професионална малоценност. Претендира сумата от 300 000 лева,
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2006г.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените
6
искове изцяло - както по основание, така и по размер. На първо място счита, че отсъстват
доказателства органите на ПРБ да са извършвали други действия освен правно
регламентираните в НК. В тежест на ищеца е да докаже твърдените неимуществени вреди,
непосредствената им връзка с процесното обвинение, както и техния размер. Заявява, че не
са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и
непосредствен резултат от обвинението. Недоказани са твърденията за причинен
изключителен психологически дискомфорт, възникнали здравословни проблеми и
затруднена кариера в причинна връзка с процесното обвинение. Оспорва иска за
обезщетяване на неимуществени вреди като недоказан по основание и по размер, като
несъобразен с икономическия стандарт в страната, както и с принципа на чл. 52 ЗЗД и
трайната съдебна практика. При преценката за продължителност на производството следва
да се има предвид фактическата и правна сложност на делото, както и факта, че обвиняеми
са били няколко лица, а освен това делото е преминало през три съдебни инстанции.
Релевира възражение за давност на лихвите.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че с Постановление от
05.12.2006г. било образувано наказателно производство срещу И. И. и група лица (пр.пр. №
9640/2006г., по описа на СГП, дознание № 82/2006 г. по описа на ГД „БОП“ - НСП) за
престъпления по чл.212 ал.5, по чл.321 и по чл.253 НК, за това че през периода от 2002 г. до
2005 г. е действала международна мрежа за „покупко – продажби“ на стари машини в
затворен кръг, с участие на едни и същи фирми от Германия, Швейцария и България, с цел
кандидатстването им пред ДФЗ за получаване на безвъзмездна помощ по програма
САПАРД. Обвинението е за документна измама - съставяне на документи с невярно
съдържание, чиято цел е използването им пред ДФ Земеделие за удостоверяване на
извършени „инвестиции“ от българските фирми – бенефициенти.
С Постановление за привличане на обвиняем от 12.02.2007г. спрямо него е повдигнато
обвинение за престъпления по чл. 321, ал. 2, вр, ал. 1 НК, по чл. 212, ал. 5, вр.ал.3, вр.ал.1,
вр.чл.20 ал.2 НК и по чл.253 ал.5, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл.20 ал.2 НК. С постановление
на прокурор при СГП от 13.02.2007г. бил задържан под стража до 72 часа.
Досъдебното производство започнало под № 82/2007 г. по описа на ГД”БОП” - НСП,
прокурорска преписка № 9640/2006 г., срещу М. Н., Л. С., ищецът в настоящото
производство, М. Н., Р. П. и П. Х. за престъпления по чл.212, ал.5, чл.321, ал. 3 и чл. 253, ал.
5 НК.
С постановление от 05.12.2007г. прокурорът разделил досъдебното производство, като
отделил в самостоятелна прокурорска преписка с № 14076/2007г. /досъдебно производство
№ 134/2007 г. /материалите, касаещи престъпната дейност за изпиране на пари по чл.253,
ал.5 НК.
С постановление от 18.01.2008г. по прокурорска преписка 9640/2006г. производството било
частично прекратено по отношение на М. Н., М. Н., Р. П., П. Х., А. Ш. и ищецът относно
престъпление по чл. 321 НК в частта за участието им в престъпна група за извършване
на престъпление по чл. 253 НК със съображения, че в рамките на това производство
7
липсват доказателства, които да ги уличават в така квалифицираната престъпна дейност. По
преписката останало обвинението, че същите лица участвали в организирана
престъпна група, извършвала престъпления по чл. 212 НК.
В крайна сметка прокурорска преписка № 9640/2006 г. по описа на СГП довела до внасяне в
Специализирания наказателен съд на обвинителен акт срещу М. Н., М. Н., Р. П., ищецът,
сега жалбоподател И. И., П. Х., А. Ш., Л. Г. и В. А. с обвинения по чл.321 ал.1 НК – за
образуване и ръководство / досежно М. Н. / и участие – за останалите обвиняeми, през
периода м.август 2002г. – м.декември 2005г. в организирана престъпна група за
извършване на престъпления по чл.212, ал.5, вр. с ал.3, пр.2, вр. ал.1, пр.1 , вр. с чл. 20,
ал.2, 3 и 4 и чл. 26 от НК, като групата се състои от М. Н., М. Н., А. Ш., Л. Г., Г. Г., В. А., И.
И., Р. П. и П. Х., и по чл. 212, ал.5,вр. с ал.3,пр.2 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.20 и чл.26 НК –
документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай,
осъществена от посочените обвиняеми като извършители, от М. Н. като подбудител и
помагач, Р. П. и П. Х. – като помагачи, и А. Ш. – като помагач и извършител .
По този начин прокуратурата разделила инкриминираната престъпна дейност за
предикатното престъпление / документна измама / от последващата дейност за
изпиране на пари, като обособила и две организирани престъпни групи – едната
организирана и ръководена от М. Н. с цел извършване на документни измами, а другата –
организирана от Л. С. и отново ръководена от М. Н., но с цел изпиране на парите, получени
от същите тези документни измами. Няма пълно съвпадение и на мястото на
престъпленията: организирането, ръководенето и участието в групата за изпиране на пари за
разлика от групата за документни измами, която е локализирана само в София, Шумен и
Ямбол. Различни са и периодите на осъществяване на инкриминираната дейност – за групата
за измамите от м.август 2002 до м.декември 2005 г. а за групата за изпиране на пари – от
м.март 2003 г. до м.декември 2006 г.
Жалбоподателят-ищец И. е бил обвиняем респ. подсъдими и по двете производства,
като и по двете в крайна сметка е оправдан с влезли в сила присъди, както следва:
1. Във връзка с направено искане на СГП било постановено Определение от 08.03.2007г. по
НЧД № И-37/2007г. на СГС, НО, 11 с-в, изменено с Определение от 16.05.2007г. по ВНЧД
№ 555/2007г. САС, НО, 6 с-в, с което спрямо И. И. били допуснати мерки за процесуална
принуда, а именно: запор върху 5 банкови сметки в Първа Инвестиционна Банка; възбрана
върху недвижим имот и вещни права, собственост на И. И. - Апартамент в гр. ***, ж.к.
„***”, бл.***, вх. *, ет. *, ап. **; запор върху Банковата сметка на „Птицекладница Чубра“
ООД, чийто управител е И.. Така наложените мерки били отменени едва с Определение №
826 от 13.03:2013г. на СГС, 6 с-в по НЧД № 1134/2013г.
2. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
13.11.2007г. на дознател в ГД „БОП“ бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство - дознание № 82/2006г. за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал.
1 и по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр.20, ал. 2 НК за участие в организирана
8
престъпна група. Въз основа на внесен в СГС, на 21.07.2008г., Обвинителен акт по
прокурорска преписка № 9640/2006г. по описа на СГП Дознание № 82/2006г. по описа на
ГДБОП-ДСП, срещу него и останалите обвиняеми било образувано НОХД № 2227/2008г. по
описа на СГС, НО, 19 с-в.
С Присъда от 30.06.2010г. СГС го признал за виновен по така повдигнатите обвинения,
като му било определено едно общо най-тежко наказание - 10 години „лишаване от
свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор или
затворнически общежития от затворен тип. Съдът го лишил от правото да заема държавна
или обществена длъжност, както и да упражнява дейност, свързана с получаване на средства
от европейски фондове за срок от 3 години, постановил и конфискация на 1/2 от
имуществото му.
С Решение № 266 от 02.08.2012г., по ВНОХД №. 461/2021г., по описа на САС, присъдата
била отменена, като делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения.
След връщане на делото, последвали изменения в процесуалния закон с ДВ, бр. 13/2011 г., с
които подсъдността по делата за организирана престъпна група / по чл. 321 от НК/ е
променена и новият обвинителен акт е внесен в Специализирания наказателен съд, където
било образувано нохд № 770/14г. С Присъда от 30.05.2017г., постановена по НОХД № 770
/2014г. по описа на СпНС, IX-ти състав признал за невиновни подсъдимите и на
основание чл. 304 от НПК ги е оправдал . Срещу Присъдата от 30.05.17г., постановена по
НОХД № 770/2014г. по описа на СпНС от прокурор при СП бил депозиран протест. С
Решение № 4 от 27.02.2020г. по ВНОХД № 7/2018г. АСНС потвърил Присъда от
30.05.2017г. Срещу Решение № 4 от 27.02.2020г. по ВНОХД № 7/18г. по описа на АСНС бил
депозиран касационен протест.
С решение № 4 от 27.02.2020 г., / подписано с особено мнение от член от съдебния състав/,
въззивният съд отменил присъдата в частта, в която подс. Л. Г. Г. и подс. И. Х. И. са
признати за невиновни и оправдани по обвинението за престъпление по чл.321, ал.2 НК и
прекратил наказателното производство срещу тях за същото престъпление, поради изтичане
на абсолютната давност.
С Решение № 105 от 24.08.2020г., постановено по н.д. № 355/2020г. по описа на ВКС било
потвърдено Решение № 4 от 27.02.2020 г. т.е. присъдата е влязла в сила.
ВКС е посочил, че съобразен със задължителната практика на Върховният съд, развита в
Постановление № 3/82 г. на Пленума, е извода на съда, че предмет на лъжливо
документиране могат да бъдат само удостоверителните документи, каквито в случая, из
множеството изброени в обвинителния акт, са фактурите и декларациите за достоверност.
Инкриминираните такива, не са средство на престъплението по чл. 212 НК, тъй като не са в
състояние да изпълнят предназначението, придадено им от закона, а именно : от една страна
да послужат, макар и привидно, като основание за получаване на чуждо имущество и от
втора - да доведат до заблуждение съответното длъжностно лице при ДФЗ, да извърши акт
9
на имуществено разпореждане със средствата, предоставени от ЕС на българската държава
по програма САПАРД. Документите, подробно изброени от съда, не съчетават
коментираните два белега и следователно не са годно средство за извършване на
документната измама по чл. 212 НК, независимо, че са „използвани“ от подсъдимите, като
доказателство за направени разходи от дружествата - бенифициенти за закупуване на
машинно оборудване. Последните са част от документацията, придружаваща заявките за
изплащане на субсидиите от ДФЗ, но не са правопораждащият факт за тяхното отпускане.
Те като част от фактическия състав за извършване на плащането, само доказват изпълнение
на част от предвидените в Наредбата предпоставките за отпускане на помощта –
направената инвестиция - вида на закупената техника и нейната стойност, но не са
средството, послужило на подсъдимите за да извършат документна измама. Основанието за
получаване на безвъзмездната финансова помощ за дружествата са сключените договори на
основание чл.23, ал. 2 от Наредба № 16/18.05.2001г. на Министъра на земеделието и горите,
между изпълнителният директор на ДФЗ и управителите на дружествата -бенифициенти.
/един от които е жалбоподателят-ищец И./
Следователно производството по това обвинение е продължило считано от 12.02.2007г. до
27.02.2020г. или общо 13 години и 6 месеца по първото обвинение.
По второто отделено от първото обвинение след проведени множество съдебни заседания на
29.03.2010г., СГС, НО, 29-ти с-в произнесъл присъда № 122/29.03.2010г., с която
подсъдимите били признати за виновни в това, че в периода от м. март 2003г. до м. декември
2006г., в гр. Перник, гр. Шумен, гр. Ямбол, гр. Карнобат и гр. София участвали в ОПГ,
създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 НК и на основание чл. 321, ал. 3
вр.ал.2 вр.ал.1 пр. 2 НК. При условията на чл. 54 НК на И. Х. И. било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 4 години, което да изтърпи в затвор при първоначален строг
режим. Със същата присъда подсъдимите били признати за виновни в това, че в периода от
м. март 2003г. до м. декември 2006г., в гр. Перник, гр. Шумен, гр. Ямбол, гр. Карнобат, гр.
Пловдив и гр. София, като извършители извършили два и повече от два пъти финансови
операции с имущество-превод на парични суми в общ размер от 12 838 033,90 лева, за които
знаели, че са придобити чрез престъпление, както и 6 години лишаване от свобода и глоба в
размер на 30 000 лева. На основание чл.23, ал.1 НК така определените наказания били
групирани и на ищеца било определено едно общо наказание в размер на 6 години
„лишаване от свобода“. С присъдата било постановено наказанието лишаване от свобода
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.23 ал.3 НК към
наказанието лишаване от свобода било присъединено наказанието глоба.
Присъдата на СГС е обжалвана и образувано, ВНОХД № 251/2011г., по описа на САС, НО,
7-ми състав. С присъда № 23 от 21.09.2012г. САС отменил първоинстанционната присъда на
СГС в частите й относно: ищеца по предявените му обвинения по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр.
ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 3, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като го
признал за невинен по тези обвинения. След като оправдателната присъда е влязла в сила,
на 07.01.2013г. било депозирано искане за възобновяване на наказателното дело от
10
Главния прокурор на РБ. С Решение № 568 от 12.03.2014г. ВКС отменил по реда за
възобновяване на наказателни дела влязлата в законна сила присъда № 23 от 21.09.2012г. по
ВНОХД № 251/2011г. на САС в частите й, с които е отменена присъда № 122 от
29.03.2010г., постановена от СГС по НОХД № 3693/2009 г. в частта й относно осъждането
на подсъдимия И. Х. И. по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3,
т, 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, 3 и 4 от НК, относно приложението на чл.23 НК. Ищецът бил
оправдан. На 13.03.2014г. делото било върнато на САС за ново разглеждане от друг
състав. На 13.03.2014г. било образувано ВНОХД № 219/2014г. по описа на САС, НО, 7-ми
състав. С Присъда № 22/2015г., била отменена Присъда № 122/29.03.2010г. по НОХД
693/2009г. на СГС и ищецът бил признат за невинен и оправдан. На 19.11.2015г. бил
подаден касационен протест от прокурор при САП. С Решение № 174/07.11.2016г. по НД
№ 685/2016г. на ВКС, 2 НО, била оставена в сила новата въззивна Присъда № 22 от
09.11.2015г., постановена по ВНОХД № 219/2014г. по описа на САС, НО, 4-ти състав.
Общата продължителност на цялото наказателно производство по първото обвинение е 13
години, 6 месеца, а по отделеното - 9 години, 9 месеца, считано от 12.02.2007г. до
07.11.2016г.
С Констативен протокол от 11.08.2017г. /л.281, том 3/ СЗИВСС е приел, че
производството е продължило 9 години, 8 месеца и 25 дена, считано от 13.02.2007г.
/когато И. е задържан за срок от 72 часа/ и е привлечен в качеството на обвиняем до
07.11.2016г., когато приключва с решението на ВКС. Проверяваното наказателно
производство е водено срещу шест лица за престъпления, свързани с ръководене и участие в
организирана престъпна група, и с пране на пари. Обвиненията са по чл.253 от НК и чл.321
от НК, които са „тежки” според разпоредбата на чл.93, т.7 НК. В хода на досъдебното
производство и съдебното следствие е събран значителен по обем доказателствен материал,
извършени са голям брой процесуални действия, изготвени са множество експертизи.
Поради това следва да се приеме, че проверяваното производство отговаря на критериите за
фактическа и правна сложност. Формиран е извод, че жалбоподателят-ищец не е
допринесъл за продължителността на наказателното производство.
Според Инспектората разследването по дознание №134/2007г. на ГД БОП - МВР е
провеждано ритмично, необходимите процесуално-следствени действия са извършвани
своевременно и не са установени периоди на бездействие от страна на разследващите
органи. Допуснато е нарушение на процесуалните правила от наблюдаващия прокурор,
който не е извършил необходимото за връчване на постановлението за частично
прекратяване от 19.05.2009 г. на всички подсъдими. Това е довело до прекратяване на
съдебното производство по НОХД №3222/2009 г. на СГС, връщане на делото на СГП и
удължаване на общата продължителност с 1 месец.
В проверяваното наказателно производство са констатирани следните нарушения,
допуснати от съда : по НОХД № 3693/2009 г. на СГС съдията-докладчик Р. Ч. е нарушила
чл.308 НПК, като е постановила присъдата на 29.03.2010г., а е предала мотивите на
22.12.2010г. Това е довело до забавяне на производството с около 8 месеца; по ВНОХД №
11
251/2011г. на САС са допуснати съществени процесуални нарушения, поради които ВКС по
реда на възобновяване на наказателни дела е отменил постановената присъда и е върнал
делото на САС за ново разглеждане от друг състав. Поради това се е увеличила и общата
продължителност на наказателното производство с около 1 година и 6 месеца; по НД №
903/2013г. на ВКС, последното съдебно заседание е проведено на 13.11.2013г., а решението
за възобновяване на делото е постановено на 12.03.2014г. Налице е забавяне с около 3
месеца; по ВНОХД № 219/2014 г. на САС съдът е постановил присъдата на 09.11.2015
г., а е предал мотивите на 11.05.2016г. Нарушението на чл.308 НПК е довело до забавяне на
производството с около 5 месеца.
След анализ на проверяваното производство Инспектората е формирал краен извод, че
процесуалното поведение на съда е довело до прекомерна продължителност на
проверяваното производство и нарушаване на правото на заявителя за разглеждане и
решаване на делото в разумен срок. Самото то е с прекомерна продължителност. Към
това следва да се кумулира факта, че в един и същи период са налице две висящи
наказателни производства, по които първоначално И. е бил признат за виновен и
осъден на лишаване от свобода от СГС /съответно на 10г. и 6 г./, при това ефективно,
след което бива оправдан от по-горна инстанция.
От заключението на депозираната на л.488 от делото съдебно-психологична експертиза,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че събитията по повод наказателното производство значително разстроили,
променили и повлияли негативно на ежедневието, личния и професионален живот, както и
на житейските планове на И.. В дългия процесния период 2007-2020г. психо-емоционалното
състояние на ищеца е било разстроено с описаните негативни преживявания и прояви в
психосоматичната сфера. Към момента са налице остатъчни симптоми на тревожност и
невротични симптоми. Налице е причинно-следствена връзка между негативните
преживявания в процесния период и емоционалните състояния, които е преживял ищецът.
Целият процесен период се е отразил с негативи върху семейството, промени в начина на
живот. Продължителният период е засегнал психичните ресурси и начина на живот и
въпреки, че симптомите, които са наблюдавани от експерта по време на изследването не
покриват критериите по МКБ 10, са налице негативни преживявания, които имат
депресивен и тревожен характер. Същите не достигат критериите за психопатология в
тесния смисъл на психиатричното понятие. Налице са преживявания на тревожност, страх,
безпокойства и напрежение. Преживените симптоми имат негативен за емоционалната
сфера характер и са отключили повишение на артериалното налягане. Налице са данни за
накърняване на достойнството, доброто име и професионалния авторитет.
От заключението на депозираната на л.458 от делото съдебно-медицинска експертиза,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че жалбоподателят-ищец е с изключително влошено здравословно състояние,
тъй като са безспорно установени следните заболявания: хиперТ.чна болест III ст.
ХиперТ.чно сърце без сърдечна недостатъчност; хроничен бронхит с чести обостряния;
12
прекаран дълбок тромбофлебит в дясно (лекуван в Ст. Загора от съдов хирург); подагра
ставна форма с пристъпи от остро ставно възпаление; през 2006г. счупване на крайна
фаланга на пети пръст на дясна ръка; чести оплаквания за болки в кръста, говорещ в полза
на остеоартрит; варусна (О образна) деформация на коленни стави; през 2005г. аденом на
простата; 10.02.2007г. бронхоплевмония; 2014г. карцином на простатата; Артериалната
хиперТ.я е хронично заболяване и изисква ежедневно лечение. Подаграта като заболяване се
лекува по време на пристъпите. Тя се нуждае и от специална диета най-вече храна бедна на
пурини. За карцинома на простатата в медицинската документация няма описано лечение.
Обичайно е оперативно и допълнително с химиотерапия и лъчелечение. Няма яснота за
причините за възникването на карцином на простатата, но рискови фактори са възрастта -
над 50г., друг болен член на семейството и наднормено тегло. Според вещото лице всички
заболявания са с хроничен характер и практически са трайни- остават за цял живот (с
изключение на бронхита, пневмонията и тромбофлебита) и изискват системно лечение.
От всички описани заболявания хиперТ.чната болест е единственото заболяване, което може
да провокира кризи в условия на стрес. Всички останали заболявания не са свързани със
стресови състояния. По-новия ТЕЛК, който е свързан със злокачествено образувание на
простатата, според вещото лице ракът на простатата фактически се свързва с възрастта на
мъжа, с генетика, наднорменото тегло също играе роля. Стресът може да е причина за
намаляване на имунитета. Единствено от всички заболявания артериалната хиперТ.я се
намира в пряка причинно-следствена връзка с обвинението.
Досежно обема неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени
средства, а именно - разпит на св.И. /съпруга/ и А. /приятел и колега/ и К. в о.с.з. на
31.05.2022г.
Според показанията на св. А.: /счетоводител в птицекланица „Чубра“/. разбрала от медиите,
тъй като било разпространено за ищеца участвал в организирана престъпна група,
фалшифицирал документи и са извършвали пране на пари. Посочва, че Г-н И. бил много
уважаван и чудесно си ръководел предприятието. След обвинението хората изменили
отношението си към него (работещи, заобикалящите го - познати). Станал много
разтревожен и неспокоен. При това негативно отношение, което се получило спрямо него,
изведнъж, настъпили и здравословни проблеми. Избягвал да контактува с хора. Започнал да
се поддържа с лекарства.
От своя страна св. И. /съпруга на ищеца/ уточнява, че влиянието на медиите, информацията
във вестниците и други дали голямо и крайно негативно отражение върху него: не само
неговото психическо състояние, но и на семейството като цяло. Той бил летец-изтребител,
бил преживял много кризисни моменти в летенето, но това, което преживявал в момента на
обвинението, било ужасно за него. Станал нервен; започнали болестите, наложи се
посещение в болници за лечение. Той се чувствал много виновен, тъй като трябвало да се
грижи за възрастната си майка, а имали и две деца, които били студентки в гр. София.
Налагало му се някъде два - три пъти в месеца да присъства на съдебни заседания в София и
това струвало допълнително средства на семейството. Бил много много разстроен, защото
13
бил възпитан като офицер в народната армия, като по тази причина, след всяко заседание се
чувствал още по-зле. Имал проблеми със сърцето, проблеми с нервите, други здравословни
проблеми, наложило се да бъде регистриран от ТЕЛК комисия с над 90 %
неработоспособност. Преди 2006г. нямал такива здравословни проблеми. По природа бил
много темпераментен и енергичен човек. Честта му била наранена, загубил и приятели и
авторитет.
По делото е дала показания св. К., според която съдебните дела се отразили на ищеца много
неблагоприятно за него. Била работила с него в общината, а го познавала от 1983г. За нея
(общината) бил направил много - разкрил цехове, и не в централното село Войника, а в две
села. През 2006г. имало коренна промяна и към приятелите си и към познатите си, към
колегите си, затворил се в себе. Не можел да понесе този позор, който много от медиите
огласявали постоянно. В съдебната зала при първите процеси, когато той влязал в съдебната
зала с белезниците, а гр. Ямбол е малък град, и много се коментирало. Загубил част от
приятелския си кръг. Самият той не искал да общува с хората. Твърди, че според нея
продължават промените в емоционалното и психологическо състоянието, определено се
чувствали, защото той почти винаги бил под напрежение, под някакъв стрес, всеки момент
можел да избухне, намирал се в постоянно нервно състояние. Преди обвиненията бил
изключително контактен и много общителен.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на вещото лице,
анализирани в тяхната съвкупност, се доказва пълно и главно, че именно заради воденото
наказателно производство ищецът изпитвал притеснение и срам от всички близки приятели,
още повече в малко населено място, каквото е Ямбол, появило се постоянно напрежение,
вследствие което се влошило психичното му състояние, изпитвал чувство за опустошение,
объркване, т.е. действително е преживял значителна психосоматична реакция на стресовите
събития и загуба на контрол върху живота, изразяваща се в значително отдръпване от
хората, нарушаване на съня, депресивна реакция, влошено здравословно състояние, което
безспорно е отражение на психоемоционалното такова на физически план.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на ОС за
правилно по същество по следните съображения:
Първо - основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на
прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а
наложената мярка за неотклонение е отменена поради липса на законно основание -
несъставомерност, изразяваща се в липса на авторство, именно тези обстоятелства дават
основание обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
в рамките на правомощията на разследващия орган. Тези изводи съответствуват напълно и
на указанията по приложението на материалния закон, дадени в т. 3 на ТР № 3/2004 г. на
14
ОСГК на ВКС, в което е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди само
ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданите../в този смисъл
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18 ОТ 22.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3948/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че е налице
повдигнато и поддържано обвинение от органите на прокуратурата спрямо ищеца, като
наказателното производство е продължило повече от 13 години и половина, за
престъпления, които са тежко умишлени, както и че от тези действия на прокуратурата на
последния са причинени неимуществени вреди - силно изживян стрес и притеснения,
влошено здравословно състояние и уронен авторитет в малък град като Ямбол, както и
имуществени такива, под формата на претърпяна загуба - обстоятелства, които обуславят
кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ.
Отговорността по ЗОДОВ на държавата и общините е деликтна и доколкото няма специални
правила, размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от
общата норма - чл. 52 ЗЗД, която определя справедливостта като единствен критерий.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи по реда на пълното доказване настъпилото влошаване на общия му здравословен
статус и психическо състояние, претърпените болки и страдания, както и наличието на
причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство,
претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му и репутацията
му. Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение се преценява именно като
обстоятелство, което е от значение за справедливото овъзмездяване на оневинения обвиняем
/подсъдим/. Това обстоятелство, обаче, няма и не може да има самостоятелно значение, нито
може да бъде определено парично изражение на неимуществените вреди, за които се
претендира по чл. 2 ЗОДВПГ, по текстове на НК.
Правно релевантно е как то се е отразило върху обвиняемия /подсъдимия/, което няма
как да бъде напълно еднакво за различните лица, а при специфичните за всеки случай
факти и обстоятелства.
От събраните доказателствени средства, се констатира, че спрямо ищеца е била взета най-
тежката мярка за процесуална принуда - че предприетото наказателно преследване е
продължило повече от 13 години, отразило се е крайно неблагоприятно върху личността му
и него вото емоционално и най-вече психическо състояние - бил притеснен, подтиснат,
изплашен, депресиран, влошено здравословно физическо състояние.
Следва да се посочи, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с
привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет
на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на
размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в
решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно
претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая продължителността се намира в
15
пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е повече от 13 години, започва когато
ищецът е на 56г. към началото на производството и на 70г. в края на същото.
От друга страна обвинението е за участие в ОПГ с няколко обвиняеми/подсъдими и
преминава през три съдебни фази до ВКС вкл., като няколко пъти е прекратявано от съда и
връщано с дадени указания след допуснати процесуални нарушения. Първоначално е осъден
с лишаване от свобода /съответно на 10г. и на 6г./, което само по себе си предполага
негативни изживявания. По-късно е променена подсъдността и е прехвърлено към
Спациализирания наказателен съд, който именно го оправдава. При положение, че именно
прокуратурата е протестирала (неоснователно) оправдателните съдебни актове, то не може
да се обоснове извод, че след като ищецът е бил оправдан още на първа инстанция, то е
спаднал осезаемо интензитетът на търпените от него неимуществени вреди. Напротив,
наказателното производство срещу него е било висящо, докато е влязло в сила решението на
ВКС. В този смисъл не е налице принос на пострадалия по смисъла на чл.5 ЗОДОВ, тъй
като неговото поведение не се намира в пряка причинно-следствена връзка със забавяне на
производството. Забавянето е по обективни причини извън поведението на подсъдимите по
делото.
САС отчита факта, че спрямо И. И. са били допуснати мерки за процесуална принуда, а
именно: запор върху 5 банкови сметки в Първа Инвестиционна Банка; възбрана върху
недвижим имот и вещни права - Апартамент в гр. ***, ж.к. „***”, бл.***, вх. *, ет. *, ап.
**; запор върху Банковата сметка на „Птицекладница Чубра“ ООД, чийто управител
бил ищецът. Така наложените мерки били отменени едва с Определение № 826 от
13.03:2013г. на СГС, 6 с-в по НЧД № 1134/2013г. От друга страна е инициирано
производство по закона за отнемане на незаконно придобито имущество, за което няма
данни на какъв етап се намира.
Във връзка с твърдението, че е останало недоказано „ уронването на доброто му име в личен
и професионален план, константна е съдебната практика относно неимуществените вреди,
че човек поначало се ползва с презюмирано добро име в обществото, което неминуемо бива
накърнено, ако срещу него бъде повдигнато и поддържано незаконосъобразно обвинение.
Респективно това неминуемо води до вреди за ищеца, които следва да бъдат репарирани,
чрез присъждане на парично обезщетение в полза на пострадалото лице, още повече същият
живее в малко населено място, каквото е гр.Ямбол т.е. хората се познават лично и всички
научават по-бързо какво точно се е случило. Започват негативни коментари, последвани от
отдръпване на приятели и познати, за което сочат свидетелите. Неоснователни са доводите
на прокурора, че държавата не отговаря за последиците от разгласяване на факта на
повдигане на обвинение по медиите, тъй като тази разгласа, дори да не е станала по
инициатива на прокуратурата, е пряка последица от повдигнатото от нея обвинение.
Причинната връзка между необоснованото наказателното преследване и вредите от
широкото разгласяване в обществото на започването и протичането му, е несъмнена и тези
вреди трябва да бъдат обезщетени.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
16
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска, а по
отношение на размера на обезщетението намира, че същият правилно е определен т.е.
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 300 000 лв., като и двете жалби съдът намира за неоснователни.
Затова разноски не следва да бъдат присъдени за тази инстанция. Отделно няма направени
разноски, нито списък по чл.80 ГПК.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА по чл.248 ГПК
С определение от 21.09.2023г. СГС е оставил без уважение молбата на Прокуратурата за
изменение на решението в частта за разноските. САС намира определението за правилно по
същество. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (преди измененията от 08.11.2022г.), минималният размер
на адвокатското възнаграждение в процесния случай, спрямо предявения иск в размер на
300 000лв., следва да бъде в размер на сума от 9036 лева с ДДС, което възнаграждение е
правилно определено от СГС. В крайния съдебен акт, СГС е уважил исковата претенция на
ищеца до сума в размер на 70 000лв., като е отхвърлил претенцията за разликата до пълния
предявен размер от 300 000 лв. При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ, СГС правилно е преценил, че ответникът дължи сумата от 2 248,40 лева, сторени
деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и заплатената държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.06.2023г., постановено по гр. д. № 13426/21г. по описа на
СГС, ГО, 22 с-в, както и определение от 21.09.2023г. , с което без уважение е оставена
молбата на Прокуратурата за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17