МОТИВИ към решение № 243 от 29.03.2018
година
по а.н.дело № 759 по описа на 2018 година
на Старозагорския районен съд:
Постъпило е постановление на Районна прокуратура Стара Загора с предложение за освобождаване на основание чл.78а от НК на обвиняемите Д.Г.Ч., ЕГН **********, и Б.Г.Ч., ЕГН **********, от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във връзка
с чл.130,
ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във
връзка с с
ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 22.10.2016 год. в гр.Стара Загора в съучастие помежду
си като съизвършители причинили на немския
гражданин ..лека телесна повреда,
изразяваща се в временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, вследствие
на кръвонасядания и отоци в областта на лицето
и главата, разкъсно-контузни рани на лявата
вежда, охлузвания в лявата теменна област, кръвонасядания под слизестите обвивки на двете
очни ябълки, охлузвания, кръвонасядания и оток в областта на горната устна, счупване на
предната стена на левия челен
синус, кръв в левия челен синус, счупване на
носни кости, сътресение на
мозъка и охлузване в основата на втори
пръст на дясната ръка, като
деянието е извършено по хулигански подбуди.
Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира обвиняемите
да бъдат признати за виновни, като на основание чл.78а от НК бъдат
освободени от наказателна отговорност
за извършеното от тях престъпление и им бъдат наложени административни наказания „глоба“ в размер около средния, предвиден в
закона.
Защитникът адв.Ж.Б.
не оспорва обвинението и пледира на основание чл.78а от НК подзащитните
й да бъдат освободени от наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление,
като им бъдат
наложени административни наказания „глоба“ в минималния предвиден от закона
размер.
Обвиняемите Д.Г.Ч. и Б.Г.Ч. се признават за виновни, съжаляват за извършеното и поддържат пледоарията
на защитника си.
Съдът, като прецени събраните в наказателното
производство по проведеното досъдебно производство и в хода на съдебното
следствие доказателства, намери за установено следното:
Обвиняемите Недялко
Д.Г.Ч. и Б.Г.Ч. са неосъждани, включително и по реда на чл.78а от НК
(обвиняемият Б.Ч. е бил реабилитиран за предходните си осъждания по НК).
Обвиняемите Д.Ч. и Б.Ч.
са братя. На 21 срещу 22 октомври 2016 год. те се намирали в заведението „Ил Мондо“ в гр.Стара Загора на ул.“Цар Иван Шишман“ № 52. Около
02.30 часа обвиняемият Д.Ч. се спречкал с неустановено по делото лице от друга компания. Масите им се намирали в
близост до бара. Барманът – св.Тодор Димов Василев, извикал охраната – св.... Последният
задърпал обвиняемия Д.Ч. с намерението да го изведе навън, но той проявил
агресия към него и го ударил в областта на лицето, при което св.К.го съборил на
земята, докато се укроти. Обвиняемият Д.Ч. се успокоил и св.К.го извел на
улицата, пред заведението. С тях излязъл навън и обвиняемият Б.Ч.. Извън
заведението обвиняемият Д.Ч. отново се сбил със същото лице, с което преди това
се бил сбил в заведението. Св.К.ги разтървал, след което двамата обвиняеми си
тръгнали, като се насочили на юг по ул.“Цар Иван Шишман“. По това време от бара
излязъл и друг клиент на заведението - пострадалият немски гражданин ..(със статут на постоянно пребиваващ в Република
България), който бил редовен посетител на „Ил Мондо“.
Св.Ш.запалил цигара и наблюдавал скандала, като видял също, че обвиняемите си
тръгват, а св.К.се прибира в заведението, но той самият останал на улицата в
близост до входа на ресторант „Бухчевата къща“. Изненадващо
за св.Ш.обвиняемите се върнали и го нападнали, като обвиняемият Д.Ч. скочил
върху него и му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. От неочакваното
нападение св.Ш.загубил равновесие и паднал на земята, а двамата обвиняеми
започнали да го удрят с ритници по главата. Очевидец на побоя над св.Ш.станала
св.Ивета И. Минева, която по същото време и по същата улица се прибирала към
дома си. Св.Минева чула викове и се насочила към мястото, откъдето идвали. Пред
ресторант „Бухчевата къща“ тя видяла двамата
обвиняеми да бият падналия на земята св.Шааф. На
виковете се отзовали също св.К.и св.Василев. Обвиняемият Д.Ч. побягнал на
север, а брат му – на юг, св.К.и св.Минева напръскали с вода св.Шааф, а св.Василев извикал линейка и полиция. В този момент
обвиняемият Д.Ч. се върнал и се качил на капака на една от паркираните наблизо
коли, при което св.К.го свалил на земята и го задържал там до идването на
полицейските служители – свидетелите ..и ..(старши полицаи в Първо РУ към ОД на
МВР гр.Стара Загора). Пострадалият св.Ш.бил откаран от екипа на ЦСМП и
настанен за лечение в Клиника по
неврохирургия при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД
гр.Стара Загора.
В резултат на
нанесения му от обвиняемите побой св...получил
кръвонасядания и отоци в областта на лицето и
главата, разкъсно-контузни рани на лявата вежда, охлузвания
в лявата теменна област, кръвонасядания под
слизестите обвивки на двете очни ябълки, охлузвания, кръвонасядания
и оток в областта на горната устна, счупване на предната стена на левия челен
синус, кръв в левия челен синус, счупване на носни кости, сътресение на мозъка
и охлузване в основата на втори пръст на дясната ръка, причинили му временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В случая
обвиняемите и св...не са се познавали преди възникналия инцидент и между тях не
е имало лични отношения на вражда, неприязън и други подобни, което изключва личния
мотив за причиняване на телесната повреда, още повече, че действията на
обвиняемите с нищо не са били провокирани от поведението на св.Шааф. Ето защо действията на двамата обвиняеми от една
страна съставляват демонстрация на явно неуважение към установения в страната правов
ред и общоприетите морални норми на поведение, а от друга страна – израз на
пренебрежение към човешката личност и незачитане на нейната физическа
неприкосновеност, което характеризира подбудите им за извършването им като
хулигански.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на наказателното
производство по проведеното досъдебно производство писмени и гласни
доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им в съдебно заседание на основание чл.378,
ал.2 от НПК (декларация за семейно и
материлано положение и имотно състояние на обвиняемия Д.Ч., декларация за
семейно и материлано положение и имотно състояние на обвиняемия Б.Ч.,
определение № 1652 от 23.10.2016 год по ч.н.дело № 3085/2016 год. на РС-Стара
Загора, протокол за претърсване и изземване от 22.10.2016 год. с фотоалбум към
него, протокол за доброволно предаване от 22.10.2016 год., протокол за разпит
на св...от 22.10.2016 год., протокол за разпит на св...от 22.10.2016 год.,
протокол за разпит на св...от 22.10.2016 год., протокол за разпит на св...от
22.10.2016 год., протокол за разпит на св...от 25.10.2016 год., протокол за
доброволно предаване от 22.10.2016 год., съдебномедицинска експретиза на живо
лице № 341/2016 год. от 27.10.2016 год.,
искане за рентгенологично изследване на Б.Ч. и резултати, искане за
рентгенологично изследване на Б.Ч. и резултати, съдебномедицинска експертиза на
живо лице № 340/2016 год., съдебномедицинска експертиза на живо лице № 339/2016
год., съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 53–III/2016 год., протокол
за разпит на св...от 21.12.2016 год., протокол за разпит на св...от 21.12.2016
год., писмо изх.№ РД 23-10688 от 28.12.2016 год. на УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян
Киркович“ АД, медицинска документация за ИЗ 20934 на лицето ..,
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 48–III/2016 год.,
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 49–III/2016 год., комплекна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 11-А/2017 год., консултация на
образи от КТ изследване на глава от 22.10.2016 год., приемо-предавателен
протокол от 16.02.2017 год., протокол за изготвена съдебно-балистична
експертиза № 57 от 13.02.2017 год., изследване към дата 09.02.2017 год. на ..,
амбулаторен лист № 83 от 07.02.2017 год., амбулаторен лист № 135 от 23.02.2017
год., документи от очен лекар на .., протокол за разпит на св...от 26.04.2017
год., повторна комплексна тройна съдебномедицинска експретиза, протокол за
разпит на обвиняемия Д.Г.Ч. от 20.10.2017 год., протокол за разпит на
обвиняемия Б.Г.Ч. от 20.10.2017 год., протокол за разпит на св...от 26.01.2018
год., предавателно-приемен протокол от 20.11.2017 год., оръжеен сертификат за
притежание на въздушно/газово оръжие от 12.08.2010 год., разписка от 22.02.2018
год., разписка от 22.02.2018 год.), както и от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства – справки
за съдимост за обвиняемите и обясненията им, които, макар и лаконични, имат
характер на направени самопризнания, като в тази насока следва изрично да се
отбележи, че:
доколкото са налице
противоречия между обясненията на обвиняемите, дадени в хода на досъдебното
производство (в тези си обяснения те твърдят, че пострадалият първи е нападнал
единия от тях, в резултат на което двамата паднали на земята, след което
другият обвиняем успял да измъкне брат си и с него си тръгнали, т. е. не са
нанасяли побой на пострадалия), и обясненията им, дадени в съдебно заседание и имащи
характер на самопризнания, съдът кредитира с доверие в тази им част именно
последните, макар да са лаконични, тъй като първо не са в техен интерес и второ
кореспондират с другите доказателства, респективно – не кредитира с доверие в
тази им част обясненията на обвиняемите, дадени в хода на досъдебното
производство и имащи характер на защитна тяхна позиция, понеже са изолирани от
останалия доказателствен матирали по делото и не
намират подкрепа в него (що се отнася до данните за получени от обвиняемите
телесни увреждания, доколкото не се събраха доказателства последните да са им
били причинени от пострадалия, следва да се приеме, че е възможно те да са били
получени при сбиването в заведението на единия от обвиняемите с клиент на
заведението и при извеждането на двамата обвиняеми от охраната на заведението,
съответно при задържането от охраната на единия от тях до пристигане на
органите на полицията, но тези обстоятелства не са предмет на конкретното
обвинение и нямат връзка с него, понеже не се установи съпричастността на
пострадалия към телесните увреждания на обвиняемите, т. е. не е необходимо да
бъдат обсъждани);
относно вида и характера на причинените на
пострадалия немски гражданин телесни увреждания съдът изходи от заключенията на експертизите в
тази насока, понеже при изготвянето им са били взети предвид събраните към
съответния момент гласни и писмени доказателства за това, а и именно
експертизата е способът за събиране и преценка на факти и обстоятелства, за
които съдът не разполага със специални знания;
в случая и трите
експертизи, имащи отношение към причинените на пострадалия немски гражданин
телесни увреждания (единичната съдебномедицинка
експертиза на живо лице № 341/2016 год., комплексната съдебномедицинка
експертиза по писмени данни № 11-А/2017 год. и повторната комплексна съдебномедицинка експертиза по писмени данни), са
единодушни по отношение но това, че причинените на пострадалия телесни
увреждания са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за
живота, т. е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, макар да
са налице противоречията между тях при описанието на конкретните телесни
увреждания;
доколкото обаче са
налице между експертизите, имащи отношение към причинените на пострадалия
немски гражданин телесни увреждания, макар и само по отношение описанието на
последните, съдът кредитира с доверие и съответно изходи именно от повторната
комплексна съдебномедицинка експертиза по писмени
данни, понеже в състава й за разлика от единичната експертиза са взели участие
трима експерти, а за разлика от предходната комплексна експертиза – за първи
път единият от експертите е бил неврохирург, за участието на какъвто са
настоявали пострадалия и повереника му, като при това
и тримата експерти не са от населеното място, където живеят обвиняемите, което
(при наличие на данни за противното) изключва всякакви съмнения относно тяхната
безпристрастност и обективност, а и тази експертиза е „повторна“, което пък
означава, че е била назначена поради съмнения относно обосноваността и
правилността на предходните заключения и в частност на предходната комплексна
експертиза – чл.153 от НПК;
в останалата им
част събраните доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват,
без да са налице съществени противоречия между тях, поради което и не се налага
поотделното им обсъждане в тази им част.
При така приетата за установена фактическа обстановка
съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 22.10.2016 год. в гр.Стара Загора в съучастие помежду
си като съизвършители обвиняемите
Д.Г.Ч. и Б.Г.Ч. са причинили на немския гражданин ..лека
телесна повреда, изразяваща се в временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, вследствие
на кръвонасядания и отоци в областта на лицето
и главата, разкъсно-контузни рани на лявата
вежда, охлузвания в лявата теменна област, кръвонасядания под слизестите обвивки на двете
очни ябълки, охлузвания, кръвонасядания и оток в областта на горната устна, счупване на
предната стена на левия челен
синус, кръв в левия челен синус, счупване на
носни кости, сътресение на
мозъка и охлузване в основата на втори
пръст на дясната ръка, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, с
което са осъществили от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.131, ал.1,
т.12, във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във
връзка с с
ал.1 от НК.
За да признае обвиняемите за виновни в извършването на гореописаното
престъпление, съдът прие, че те са извършили деянията си при пряк умисъл, тъй
като са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждал
са настъпването на общественоопасните им последици и са
искал настъпването им. На този извод навеждат механизмът и начинът на
извършване на деянията, както и обстоятелствата, при които те са били извършени.
Тъй като, видно от приетите като писмени доказателства справки за
съдимост, обвиняемите не са осъждан за престъпление от общ характер
(обвиняемият Б.Ч. е бил реабилитиран) и не
са
освобождавани от
наказателна отговорност на основание чл.78а НК, а от
друга страна от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, като
същевременно за извършеното умишлено
престъпление
законът предвижда наказание „лишаване от свобода до три години”, съдът на основание на
основание чл.78а от НК освободи обвиняемите Д.Г.Ч. и Б.Г.Ч. от
наказателна отговорност за извършеното престъпление, като наложи на всеки от
тях административно наказание „глоба” в
размер на 1500 лева, т. е. при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
При
определяне на размера на наказанията съдът отчете чистото съдебно минало на
обвиняемите (настъпилата реабилитация за обвиняемия Б.Ч. заличава за в бъдеще последиците,
които законът свързва с предходните му осъждания, т. е. същият следва да се
счита за неосъждан – чл.85, ал.1 от НК), направените в съдебно заседание самопризнания,
изразеното от тях критично отношение към извършеното и младата им възраст, като
смекчаващи отговорността им обстоятелства, а като отегчаващо отговорността им
обстоятелства – множеството телесни увреждания на пострадалия немски гражданин,
включени в състава на инкриминираната лека телесна повреда.
С оглед на признаването на обвиняемите за виновни по
повдигнатото им обвинение съдът присъди в тежест на обвиняемите направените по
делото съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от 936,72 лева за всеки един от тях.
Съдът постанови веществените доказателства – един чифт дънки, един чифт мъжки бели чорапи, един чифт мъжки спортни
обувки от плат в бежов цвят с надпис на вътрешната част на езика „Eur 42“, предадени доброволно от обвиняемия Д.Г.Ч. с
протокол от 22.06.2016 год. (л.40, том първи от досъдебното производство) и
намиращи се на съхранение при домакина на Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара
Загора съгласно предавателно-приемателен протокол рег.№ 122 от 31.12.2016 год. (л.243,
том втори от досъдебното производство), да бъдат върнати на собственика им – обвиняемия Д.Ч..
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: