№ 27
Силистра,
14.03.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Галя Иванова и в
присъствието на прокурора….
като разгледа докладваното от
съдия Стоева гр. д. № 20 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 456/27.11.2018г., постановено по гр.д. № 602/2018г. по описа на СРС, е признато за
незаконно уволнението на Н.Й.Г. и е отменена Заповед 467/11.10.2017г. на
Изпълнителния директор на “Пътперфект- Т” ЕАД гр. Силистра, с която е
прекратено правоотношението между тях на основание чл.330,т.6 от КТ, във връзка
с чл.187,ал.1,т.3 и т.9 от К Т и 190,ал.1,т.3 от КТ. Възстановен е Н.Й.Г. на
длъжността “машинист на пътно-строителни машини”, в отдел „Автотранспорт и
механизация“. Отхвърлен е искът с правно основание чл.225,ал.1 от КТ, предявен
от Н.Й.Г. срещу “Пътперфект- Т” ЕАД гр. Силистра, за заплащане на сумата
2036.47 лв. - обезщетение за незаконно уволнение, дължимо за периода
09.03.2018г.-09.09.2018г. Осъдено е “Пътперфект- Т” ЕАД гр. Силистра да заплати
на Г. сумата от 800 лв. - разноски по делото.
Осъдено е “Пътперфект- Т” ЕАД гр. Силистра да заплати на по сметката на СРС
сумата от 260 лв.- държавна такса по делото.
Жалбоподателят Н.Й.Г. обжалва решението в частта, в която е отхвърлен
искът му за заплащане на обезщетение за незаконно уволнение в размер на
1 243,58 лв. за периода от 02.08.2018г.-09.09.2018г., включтелно и за
заплащане на законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до
окончателното й заплащане, както и в частта относно присъдените по съразмерност
в негова полза разноски. Счита че решението в тази част е неправилно и моли
съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи претенцията му по чл.
344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл. 225 КТ и за сумата от 1 243,58 лв.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по жалбата “Пътперфект- Т” ЕАД гр. Силистра чрез изпълнителния
си директор заявява, че предоставя на съда да вземе решение.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е основателна.
За да бъде уважен иск за присъждане на обезщетение при незаконно
уволнение, следва да са налице няколко предпоставки - уволнението да е признато
за незаконно, заповедта за уволнение да е отменена като такава и работникът или
служителят да е останал без работа поради незаконно уволнение. Вредата,
подлежаща на обезщетяване, се съизмерява с пропуснатото брутно трудово
възнаграждение на работника за месеца, предхождащ уволнението, за периода
през който той е останал без работа, но не повече от 6 месеца.
В настоящия случай уволнението е признато за незаконно и е отменена
заповедта за уволнение на жалбоподателя.
СРС е приел, че искът е неоснователен, тъй като за сочения период ищецът
е бил нетрудоспособен и е ползвал отпуск поради болест, от което следва, че дори
да не е противоправно поведението на работодателя, то работникът пак не би
реализирала трудово възнаграждение и няма да е налице причинно-следствена
връзка между поведението на работодателя и липсата на трудово възнаграждение на
работника за периода на болничния.
/ В този смисъл са и Решение № 323
от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 784/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Б. И., Решение № 360 от 8.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1491/2011 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б../
По делото не се спори, а и от доказателствата е видно, че ищецът е
ползвал болничен за периода от 09.03.18г. до 1.08.18г. вкл, а шестмесечният
период по см. на чл. 225 КТ обхваща времето от
датата на връчване на заповедта за уволнение – 9.03.18г. до 9.09.18г.
Следователно за времето от 2.08.18г. до 9.09.18г. работникът не е бил в
болничен и оставането му без работа в този период, респективно без трудово
възнаграждение, е в причинно-следствена
връзка с поведението на работодателя, изразяващо се в незаконното уволнение на
ищеца.
Видно от заключението на ВЛ по назначената съдебно-счетоводна експертиза
/стр.141/, последният пълен отработен месец от ищеца е м. юли 2017г., в който
са отработени 21 дни, за които му е начислено брутно възнаграждение в размер на
1 004,83лв. или 47,83 лв. на ден. Съгласно справката в
констативно-съобразителната част на заключението за 23 работни дни през м. август
2018г. на ищеца би било дължимо обезщетение по чл. 225 КТ в размер на
1 100,09 лв. , но тъй като на 1.08.18г. той е бил в болничен, то дължимото
му обезщетение за този месец се равнява на 1 052,26 лв. /1 100,09 лв. –
47,83 лв./. От 1.09.18г. до 9.09. 2018г. има 4 работни дни, като при
среднодневно брутно трудово възнаграждение от 47,83 лв. дължимото обезщетение за периода 1.09.18г. до
9.09. 2018г. възлиза на 191,32 лв. /47,83 лв. х 4 дни/. Или общо за периода
2.08.18г. – 9.09.18г. дължимото на ищеца обезщетение за оставането му без
работа поради незаконното уволнение възлиза на 1 243,58 лв. /1 052,26 лв.
+ 191,32 лв./.
Като е отхвърлили иска в тази част, СРС е постановил неправилно решение,
което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се
уважи искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл. 225 КТ за сумата от 1 243,58
лв.
Предвид уважаването на иска с правно основание чл. 344,ал.1, т.3 КТ, на
уважаване подлежи и предявеният аксесорен иск за присъждане на лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
11.05.2018г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на процеса пред СОС, на жалбоподателя следва да се
присъдят направените от него деловодни разноски пред двете съдебни инстанции,
възлизащи общо на 1 360 лв.
Пред СРС ищецът представя 3 бр.фактури, с които удостоверява заплащането
на уговореното възнаграждение за адвокат общо в размер на 1 200 лв. Тъй като
липсва специална уговорка относно възнаграждението, дължимо по всеки от
предявените искове, съдът е приел, че за всеки от тях се дължи по 400 лв. и
предвид уважаване на първите два иска и отхвърляне на третия иск, в полза на
ищеца са присъдени разноски в размер на 800 лв.
СОС, съобразявайки, че на уважаване подлежи и третият иск до размера на 1
243,58 лв. от претендираните пред СРС 2 036,47 лв., то решението на СРС
следва да се отмени изцяло в частта за разноските и вместо него се постанови
друго, с което в полза на ищеца и настоящ жалбоподател да се присъдят деловодни
разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 1 360 лв., от които
800 лв. заплатен адвокатски хонорар за уважените два иска, 200 лв. за частта от
третия уважен иск и 360 лв. за
направените по въззивното обжалване разноски под формата на заплатен адвокатски
хонорар.
Предвид изхода на процеса пред въззивната инстанция, работодателят “Пътперфект- Т” ЕАД гр. Силистра следва да
бъде осъден да заплати на по сметката на СОС сумата от 50 лв. - държавна такса
върху уважения размер на иска по чл. 344 КТ във вр. с чл. 225 КТ и 25лв. – ДТ за
въззивно обжалване
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 456/27.11.2018г., постановено по гр.д. № 602/2018г. по описа на СРС, в частта, с която
е отхвърлен предявеният от Н.Й.Г. срещу “Пътперфект- Т” ЕАД гр. Силистра иск за
заплащане на сумата до размера на 1 234,58 лв. - обезщетение за незаконно
уволнение, дължимо за периода 02.08.2018г.-09.09.2018г., както и в частта, в
която е осъдено “Пътперфект- Т” ЕАД гр. Силистра да заплати на Н.Г. сумата от 800 лв. - разноски по делото, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Пътперфект- Т” ЕАД гр. Силистра, с ЕИК *********, да заплати на Н.Й.Г.,
сумата от 1 234,58 /хиляда двеста
тридесет и четири лева и 58 ст./лв. - обезщетение за незаконно уволнение,
дължимо за периода 02.08.2018г.-09.09.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.05.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1 360 /хиляда триста и шейсет
лева/ лв., представляваща направени от последния деловодни разноски пред двете
съдебни инстанции.
ОСЪЖДА “Пътперфект- Т” ЕАД гр. Силистра да заплати по
сметката на СОС сумата от 75 /седемдесет и пет лева/ лв.- държавна такса върху
уважения размер на иска по чл. 344 КТ във вр. с чл. 225 КТ и за въззивно
обжалване.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: