№ 191
гр. Габрово, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря В. Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20214200100420 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 и чл.
415, ал. 1 от ГПК.
Предмет на иска е заявената от ищеца „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, чрез
пълномощника си Х. Д. със съдебен адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 15 срещу В. Й. И.,
с адрес в гр. Габрово, ул. „*** искова претенция с цена 29 667,89 евро или 57 852,39 лева.
Приложил е доказателства за твърдените факти и обстоятелства.
Настоящото производство е обусловено от заповедното и в него следва да се установи
съществуването на „изпълняемо право”, въз основа на което е издадена заповед за незабавно
изпълнение, което е било предмет на заповедното производство по ч.гр.д. 619/2021 г. по
описа на Районен съд – Габрово.
В исковата молба се твърди, че ответникът е полазвал банков кредит за сумата от
49500,00 евро със срок за издължаване от 240 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита 24.07.2006 г., като в чл. 7 от договора е уговорено, че кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 8,99 %. Към
договора за кредит са подписани погасителен план, в който са посочени дължимите вноски
за главница и лихва, Общи условия на Банка ДСК за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити и Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити. „Банка ДСК" АД е изпълнила
задълженията си по Договор за ипотечен кредит и е предоставила кредит на В. Й. И. в
размер на 49 500 евро. Кредитът е усвоен в пълен размер по разплащателна сметка на
кредитополучателя съгласно клаузите на сключения договор за жилищен кредит (чл.3).
Невнасянето в срок на договорените месечни погасителни вноски от страна на
кредитополучателя съставлява неточно и непълно изпълнение на поетите от последния
договорни задължения, а именно: кредитът да се погасява с месечни вноски съгласно
погасителен план. В разпоредбата на т. 20.2. от Общите условия, подписани от
кредитополучателя, се съдържа правило, че при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски е допусната
1
забава в плащанията над 90 дни, с оглед на което и на основание раздел VII „Отговорност и
санкции", т. 20.2. от Общите условия към Договора за кредит и във връзка с чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции, за Банката е възникнало договореното потестативно право
да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо.
Доколкото по своята правна същност обявяването на задължението за предсрочно
изискуемо е едностранно волеизявление, което съставлява субективно потестативно право,
за да настъпят правните последици, в резултат на упражняването му, е необходимо
изявлението да достигне до неизправния длъжник. Банката е упражнила надлежно правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем. До постоянния и настоящ адрес на В. Й. И. е
изпратено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с изх. № 01-20-
05526/11.03.2021 г., връчено на 15.03.2021 г. на лице по чл. 46, ал. 2 от ГПК, съгласно
направените удостоверявания от ЧСИ З. В.а, рег. № 734 на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд Габрово. Предвид изложеното, след като в банката е получено уведомлението
за връчване, на 24.03.2021 г. кредитът е отнесен като предсрочно изискуем, като към тази
дата не са погасени 12 броя дължими погасителни вноски, като общият размер на
просрочената сума е в размер на 5 690.02 евро.
Съгласно постигнатата договореност в т. 20.1. на раздел VII "Отговорности и
санкции", от Договора за ипотечен кредит при допусната забава, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Допълнително, съгласно т.20.2 на раздел VII
"Отговорности и санкции", от Общите условия по Договора за ипотечен кредит, след
отнасяне на кредита в просрочие до предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. Към датата на подаденото от
„БАНКА ДСК" АД Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение -
02.04.2021 г. кредитното задължение на В. Й. И., което е отразено и в извлечението от
счетоводните книги, е било както следва: 26 771.92 евро - дължима главница по Договор за
ипотечен кредит от 12.07.2006 г.; 2652.63 евро - договорна лихва за периода от 27.03.2020 г.
до 23.03.2021 г.; 41.41 евро - лихвена надбавка за забава за периода от 24.02.2020 г. до
23.03.2021 г.; 66.93 евро - законна лихва за периода от 24.03.2021 г. до 01.04.2021 г.; 135,00
евро - заемни такси и разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендираните от Банката заемни
такси, в размер на 135,00 евро, включват: - 48,00 евро - такса управление, съгласно
Тарифата за такси по жилищни и ипотечни кредити към Договор за ипотечен кредит от
12.07.2006 г., начислена за период 24.07.2019 г. - 24.07.2020 г. - 60,00 евро - такса
изискуемост, съгласно Тарифата за такси по жилищни и ипотечни кредити към Договор за
ипотечен кредит от 12.07.2006 г., начислена на 24.03.2021 г. - 27,00 евро - заплатени от
Банката за сметка на Кредитополучателя застрахователни премии, съгласно т. 27 от Общите
условия към Договора за ипотечен кредит от 12.07.2006г., начислена за период 15.09.2020 г.
- 14.09.2021 г. Точният размер, съответно способ за начисляване на таксите по кредита е
посочен и в подписаното от кредитополучателя и приложено към договора за кредит
Приложение № 3 - Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити. Действащите към
датата на сключване на договора Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити и Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити на „Банка ДСК" АД са
неразделна част от договора за кредит от 12.07.2006 г., приложени са към него и са
подписани от кредитополучателя, ответник по настоящия иск.
На 02.04.2021 г. в качеството си на кредитор „Банка ДСК" АД на основание чл. 60,
ал.2 от ЗКИ е подала до Районен съд Габрово заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз
основа на извлечение от счетоводни документи - извлечение счетоводни книги, по което е
образувано ч. гр. дело № 619/2021 г. по описа на РС Габрово срещу В. Й. И.. С
2
Разпореждане на РС Габрово е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
318 от 05.04.2021 г. въз основа на документ и е издаден Изпълнителен лист № 105 от
05.04.2021 г. срещу длъжника с дължимите към Банката суми, на база представеното
извлечение от счетоводни документи по сметка и други доказателства. Въз основа на
издадения изпълнителен лист в полза на Банка ДСК АД са присъдени още заплатената по
сметка на Районен съд - Габрово държавна такса върху материалния интерес в размер на 2%,
а именно 1 160,51 лева, както и 50 лева възнаграждение на юрисконсулт.
С определение № 787 от 14.09.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 619/2021 г. на
Районен съд -Габрово, получено от „Банка ДСК" АД на 07.10.2021 г., банката е уведомена,
че издадената заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е
връчена на длъжника от ЧСИ С.И. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В тази връзка на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и в указания с определението срок, е предявен
настоящия иск за установяване съществуване на вземането на ищеца към 02.04.2021 г.
С разпореждане № 45 от 27.01.2022 г. съобщението до ответника е приложено по
делото, на основание чл.47, ал. 6 във вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК. С Определение № 146 от
10.03.2022 г. на ответника е назначен особен представител – адв. Е. П. от ГАК.
В законния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от особения
представител. В отговора се взема становище, че предявените искове са недопустими и
неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло. Прави възражение за разминаване между
основанието на претендираното вземане, посочено в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и това в исковата молба. В едното е посочено извлечение от счетоводните
книги, а в другото, че произтича от договор за ипотечен кредит. Твърди, че сключения с
ответника договор е потребителски и съдържа неравноправни клаузи. Счита, че са
допуснати пороци в хода на заповедното производство. Позовава се на чл. 23 от ЗПК, че
когато договора за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия. Оспорва
датата на настъпване на предсрочната изискуемост.
С определение № 236 от 29.04.2022 г., съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните и е изготвил предварителен доклад, който им е предоставен своевременно.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за ипотечен кредит от
12.07.2006 г. с разрешен размер от 49 500 евро и срок за издължаване 240 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита. Кредитът е бил отпуснат за закупуване на недвижим имот.
В чл. 6 от договора е уговорено, че за обезпечаване на отпуснатия кредит
кредитополучателя предоставя в полза на банката първа по ред ипотека върху недвижим
имот- „***“ на площ от 18,53 кв.м., ведно с допълнително прилежащата към магазина
търговска площ от 5,60 кв.м., който магазин е част от търговки център построен в УПИ ІІ в
кв. 32 по плана на к.к. „***“, Община ***, Бургаска област, целият с площ от 3530 кв.м.,
находящ се в УПИ ІІ, кв. 32 плана на к.к. „***“, Община ***, Бургаска област.
Неразделна част от договора са общите условия за предоставяне на ипотечни кредити,
които кредитополучателят е получил и подписал. Била е сключена застрахователна полица
№ 8300019920010219 "Пожар и други щети на имущество“.
Чрез ЧСИ З.В. е изпратена покана за изпълнение до В. Й. И., във връзка със забавата в
плащанията по Договор за банков кредит от 12.07.2006 г., отпуснат в размер на 49 500,00
евро, отчитан по сметка № 0000000012521000, като банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем. Поканата е връчена чрез бащата на ответника със задължение да
предаде на 15.03.2021 г.
3
„Банка ДСК" АД на 02.04.2021 г. /пощенско кл. От 01.04.2021 г./ подава пред РС –
Габрово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Образувано е
ч.гр.д. № 619/2021 г. Претендирано парично вземане в размер на 26 771,92 евро – главница;
заемни такси в размер на 135 евро: такса изискуемост 60 евро, такса управление 48 евро,
такса за застраховка на обезпечението 27 евро; лихва в размер на 2652,63 евро за периода
27.03.2020 г. – 23.03.2021 г.; лихва в размер на 41,41 евро за периода 24.02.2020 г.-
23.03.2021 г.- лихвена надбавка за забава 3% по т.20.1 от ОУ към договора за кредит, като за
периода на извънредното положение от 13.03.2020 г.-14.05.2020 г. по кредита не е
начислявана лихва за забава; лихва в размер на 66,93 евро от 24.03.2021 г. до 01.04.2021 г.,
вкл.; законна лихва върху главницата от 02.04.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането; направените по делото разноски в размер на 1160,51 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. Представено е извлечение от счетоводните книги на
банката за сметка № 12521000 към 02.04.2021 г. по Договор за ипотечен кредит от
12.07.2006 г. В т.14 от заявлението е посочено, че към датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита – 24.03.2021 г. не са погасени 12 броя дължими погасителни
вноски,които са надлежно отразени в приложеното извлечение от счетоводните книги.
Заповедният съд е издал заповед № 318 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК на 05.04.2021 г. като е разпоредил длъжникът да
заплати претендираните суми. Издаден е изпълнителен лист № 105 от 05.04.2021 г.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с
Определение № 787 от 14.09.2021 г. по ч.гр.д. № 619/2021 г., съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си. Спрял е изпълнението по изпълнително дело №
20218050400425 по описа на ЧСИ С.И., с район на действие ОС- Бургас, образувано по
изпълнителен лист, издаден на 05.04.2021 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 318 от 05.04.2021 г. по ч.гр.д. №
619/2021 г. на Районен съд – Габрово, на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК. Определението е
връчено на заявителя, който в указания срок се е възползвал от дадената му възможност и е
предявил установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно -счетоводна
експертиза. Вещото лице М. е установило, че по договорът за ипотечен кредит от 12.07.2006
г. главницата е усвоена еднократно на 24.07.2006 г., като кредитът се е олихвявал с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на кредита е 8,99 %. Сумата от
49 500 евро е получена директно по разплащателната сметка № BG34STSA93000011090652
на титуляра В. Г.Н., продавач на ипотекирания имот. Договорните задължения по получения
кредит са се погасявали по разплащателната сметка № BG20STSA9000012450456, чийто
титуляр е В. И.. Първата вноска е платена на 12.09.2006 г. с просрочие. Дължимите вноски
по кредита се усвояват от банката на падежно число 24-то число на текущия месец. Ако е
имало налични парични средства по разплащателната сметка се е усвоявала цялата сума, ако
не- частично до наличните средства, а останалата сума по вноските – след захранване на
сумата от титуляра. Допускани са просрочия на погасителните вноски периодично. На
24.12.2019 г. е преустановено редовното погасяване на кредитното задължение, като не е
платена цялата сума по дължимата главница. Дължимата вноска по главницата с падеж
24.01.2020 г. също не е платена изцяло и на падеж. Дължимата лихва и главница към
24.02.2020 г. не са платени на падеж /плащането е извършено на 02.03.2020 г./. Плащането
по главница и лихва с падеж 24.03.2020 г. е извършено на 16.04.2020 г. С останалите
средства по разплащателната сметка е платена част от дължимата лихва с падеж 24.04.2020
г. Забавата за периода 24.12.2019 г.-24.03.2020 г. е 92 дни. Последното захранване на
сметката от кредитополучателя е на 16.04.2020 г. На 24.03.2021 г. е променен статута на
договора за кредит като предсрочно изискуем, което е отразено в счетоводните книги на
ДСК АД. Според заключението, размерът на неиздължената главница към банката кредитор
по Договора за банков кредит към датата на подаване на заявлението е 26 771,92 евро.
4
Размерът на дължимата договорна лихва към датата на подаване на заявлението е 2 652,63
евро. Дължимото обезщетение за забава е в размер на 108,34 евро /41,41+66,93 евро/.
Дължимите такси по обслужване на кредита са в размер на: такса изискуемост 60 евро,
такса управление 48 евро, такса за застраховка на обезпечението 27 евро. Върху
действително преведената сума от 49 500,00 евро не са удържани такси.
Съдът е допуснал изготвянето на допълнителна експертиза от вещото лице. До датата
на прекратяване на плащанията на дължимите вноски по кредита е трябвало да заплати
73011,62 евро при лихвен процент 8,99 %. След увеличаването на лихвения процент
двукратно на 9,49% от м. Октомври 2007 г. и на 9,99% от м. Ноември 2008 г.
кредитополучателят е платил на банката 77 475,82 евро, т.е до периода на прекратяване на
погасяването на кредита 4 464,20 евро повече.
В съдебно заседание вещото лице допълва и отговаря на поставените от страните
въпроси по отношение на начислените такси за периода 2007-2020 г. Тези такси
кредитополучателя са били заплатени от кредитополучателя и са отразени в първоначално
представеното заключение. Сумата от 672 евро за такси от 2007 г. до 2020 г.
кредитополучателят редовно си ги е плащал и не ги дължи. Автоматично са били взимани
през м. Септември или м. Октомври всяка година.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема,
че исковата претенция е частично основателна и доказана спрямо В. Й. И..
От събраните по делото доказателства е установено, че между страните е възникнало
правоотношение по Договор за ипотечен кредит от 12.07.2006 г. сключен между „Банка
ДСК" АД и В. Й. И. за сумата от 49 500,00 евро. В договора е уговорен лихвен процент,
който е определен в чл. 8,99%. В раздел ІІІ „Олихвяване“ на Общите условия, които са
неразделна част от договора, е посочено, че кредиторът има право едностранно да променя
базовия лихвен процент, за което уведомява Кредитополучателя по подходящ начин /чл.8.1/.
според чл. 9.1 при промяна на базовия лихвен процент Кредиторът определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на Кредитополучателя актуализиран
погасителен план. От заключението на вещото лице се установява, че кредиторът на два
пъти е увеличил договорения лихвен процент – на 9,49% през м. Октомври 2007 г. и на
9,99% през м. Ноември 2008 г. Срокът за издължаване е определен на 240 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. Крайният падеж е 24.07.2026 г.
Нормите на Закона за защита на потребителите относими към неравноправния
характер на клаузи в потребителски договор са повелителни. Обстоятелството, че в чл.7 от
договора и чл. 8.1 от ОУ между страните по спора е изрично договорен начина на
определяне на лихвения процент на ищцовата банка не означава, че разписаната в тях
изчислителна процедура е ясна и достатъчно разбираема за кредитополучателя по вид,
количествени изражения и относителна тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни
индекси и/или индикатори, за да се счете, че доставчикът на конкретната финансова услуга
не е недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща
се в чл. 143, ал 1 от ЗЗП.
Така формулирани договорните клаузи поставя в зависимост от волята на кредитора
промяната на лихвения процент по договора. Липсва яснота, относно методиката и
математическия алгоритъм за начина на формиране на едностенно променената лихва, респ.
липсва обвързаност на конкретния размер на повишението на лихвата. Единствено от
банката зависи с колко точно ще се измени лихвата.
В чл. 9.1 и чл. 2 от ОУ е посочено, кога банката има право да променя едностранно
лихвения процент. Посочените основания не попадат в хипотезата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от
ЗЗП, за да се приеме, че е налице изключение от общото правило.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че клаузата в чл. 9.1 от ОУ е
5
неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 11 от ЗЗП, тъй като дава възможност на
банката да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание. В този смисъл е и константната съдебна практика.
По делото не се доказа клаузата за промяна на лихвения процент в договора да са били
индивидуално уговорени по смисъла на 146, ал. 1 от ЗЗП. Ответникът по Договор за
ипотечен кредит от 12.07.2006 г. има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП, поради което на общо основание подлежи установяването на клаузите в
договора, че са индивидуално договорени, т.е че потребителят не е бил принуден да ги
приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с
икономическия си интерес или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били
предложени от самия потребител. Предоговарянето на условията на кредита относно
размера на дължимото от кредитополучателя, макар и подписано от него, не санира
нищожността на неравноправните клаузи, поради което не обосновава дължимостта на
исковата претенция. По този въпрос е постановено решение по реда на чл. 290 от ГПК –
Решение № 65 от 06.07.2018 г. на ВКС по т.д. № 1556/2017 г., І т.о. Не се доказа по делото,
че клаузите в договора, в частта относно размера на възнаградителната лихва са
индивидуално уговорени, въпреки че съдът е разпределил в доказателствена тежест на
ищеца доказването на този факт. От заключението на вещото лице се установи, че
изменения на лихвения процент от страна на банката са били извършвани, като само за
първата година на кредита е имало фиксиран лихвен процент.
На следващо място, съдът следва да провери дали е настъпила предсрочната
изискуемост по кредита и дали тя е била обявена по надлежния ред на ответника.
По делото е представена покана за изпълнение до В. Й. И., в която банката кани
ответника, поради забава в плащанията по Договор за банков кредит от 12.07.2006 г. да
заплати цялата непогасена главница по договора за кредит. Кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане на 12 бр. дължими погасителни вноски, като общия
размер на просрочената сума е в размер на 5690,02 евро за периода 24.04.2020 г.-24.03.2021
г. Последната погасителна вноска е била на 24.04.2020 г. в размер на 24,42 евро. Платената
главница е 22 728,08 евро, при дължима главница и лихви, при първоначално договорен
лихвен процент в размер на 8,99%, в размер на 73 011,62 евро до датата на прекратяване на
договора. Ответникът е заплатил на банката сумата от 77 475,82 евро. Сумата от 4 464,20
евро е заплатена в повече от ответника. По първоначално подписания договор и
погасителен план, при лихва 8,99% общо дължимата сума е в размер на 106 809,49 евро.
Ответникът е издължил на банката сумата от 77 475,82 евро и като задължението за
неплатена главница е в размер на 26 771,92 евро.
По смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, се изисква кредитът или отделни вноски от него да
не са издължени на договорените дати за плащане или при неплащане на една или повече
вноски по кредита. В тези случай законът е предвидил, че банката може да поиска издаване
на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. От представеното към заявлението по чл. 417 от ГПК извлечение от
счетоводните книги е видно, че банката е приела, че има непогасени 12 погасителни вноски
към 24.03.2021 г. на стойност 5 690,02 евро, но това твърдение на ищеца е оборено със
заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, според която има
надвнесени 4 464,20 евро от ответника. Разликата е в размер на 1 225,82 евро, която е по-
малко от три вноски по първоначално уговорените условия с договора.
Съобразявайки се с разрешението дадено в ТР № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк.д.
№ 8/2017 г. на ОСГТК, допустимо е предявяването на иск по реда на чл. 422 от ГПК за
установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
6
заповед да изпълнение въз основа на документ. До длъжникът е била изпратена покана, чрез
ЧСИ З. В.а, в която е упоменато, че поради забава в погасяване на задълженията по Договор
за банков кредит от 12.07.2006 г., отпуснат в размер на 49 500,00 евро кредита се обявява за
предсрочно изискуем. Законът не предвижда конкретно съдържание на поканата, с която се
обявява предсрочната изискуемост, но според съдебната практика /напр. решение № 106 от
20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60152/2016 г., IV г. о., ГК/, волеизявлението следва да
съдържа изрично и недвусмислено обявяване на предсрочната изискуемост на целия
остатък от кредитното задължение и покана за доброволно плащане, с посочване размерите
на начислените към този момент главница и договорни лихви. В конкретния случай
приложената на л. 25 от делото покана няма това съдържание, поради което настоящият
състав не приема, че е налице предсрочна изискуемост на вземането.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване на дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Във връзка с горното разрешение дадено в тълкувателното решение, в полза на банката
ищец следва да се присъди сумата за вноските с настъпил падеж до датата на формиране на
сила на присъдено нещо, като се вземе предвид и надвнесената сума от ответника в размер
на 4464,20 евро. За периода 24.04.2020 г. – 24.09.2022 г. не са внесени 29 бр. погасителни
вноски, всяка една на стойност 445,05 евро или общо 12 906,45 евро главница и лихва. Към
24.03.2021 г., ищецът е посочил че се дължи сумата за 12 бр. погасителни вноски в размер на
5690,02 евро. Съобразно заключението на вещото лице, ответникът е надвнесъл сумата от
4464,20 евро, която следва да се приспадне от претендираната 5690,02 евро, като разликата
се явява 1225,82 евро. От 24.04.2021 г. до 24.09.2022 г. има падежирали 17 бр. погасителни
вноски от по 445,05 евро, които са на обща стойност 7576,85 евро. Като се приспадне сумата
от 1225,82 евро от 7565,85 евро ответникът остава да дължи на ищеца сумата от 6340,03
евро за вноски с настъпил падеж, включващи главница и лихва, към датата на формиране на
сила на присъдено нещо, а именно последното съдебно заседание, когато устните състезания
са приключили.
Следва да се присъди в полза на ищеца и претенидираните от банката заемни такси в
размер на 135,00 евро, които включват: такса изискуемост 60,00 евро, изчислена до
24.03.2021 г., такса управление 48,00 евро, начислена за периода 24.07.2019 г.-24.07.2020 г.,
такса за застраховка на обезпечението 27,00 евро – заплатени от банката за сметка на
кредитополучателя застрахователни премии, начислена за периода 15.09.2020 г. – 14.09.2021
г.
Предявеният иск за сумата от 29 667,89 евро, с левова равностойност 57 852,39 лв.
следва да бъде уважен за сумата от 6 340,03 евро или 12 363,06 лв., дължими за периода
24.03.2020 г. - 24.09.2021, както и за 135,00 евро или 263,25 лв. – заемни такси, а в
останалата част за разликата от 45 226,08 лв., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Направено е искане за присъждане на разноските, което също е основателно и следва
да се уважи, съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
В заповедното производство разноски са направени разноски в размер на 1 160,51 лв.
7
–заплатена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да
се присъдят съобразно уважената и отхвърлената част на иска, които се равняват на 264,19
лв.
Ищецът е претендирал да му бъдат заплатени сумите в настоящото производство:
1160,51 лв. – заплатена държавна такса; 800,00 лв. – внесен депозит за вещо лице; 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. За производството пред ГОС на ищеца се дължат разноски
в размер на 994,68 лв. Съобразно уважената и отхвърлена част на иска, на ищеца се дължат
разноски в общ размер на 1 258,87 лв.
На ответникът не се дължат разноски, тъй като той е бил защитаван от назначения му
особен представител.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, чрез пълномощника си Х. Д. със съдебен адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 15
и В. Й. И., с адрес в гр. Габрово, ул. „***, че ответникът дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, следните суми, предмет на издадената Заповед № 318 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ от 05.04.2021 г. по ч.гр.д. № 619/2021 г. на Районен съд
– Габрово за незабавно изпълнение, а именно: сумата от 6 340,03 евро /шест хиляди
триста и четиридесет евро и 3 евроцента/ или 12 363,06 лв. /дванадесет хиляди триста
шестдесет и три лева и 06 ст./, падежирали вноски за периода 24.03.2020 г. - 24.09.2021,
както и 135,00 евро /сто тридесет и пет евро/ или 263,25 лв. /двеста шестдесет и три лева и
25 ст./– заемни такси, дължими по Договор за ипотечен кредит от 12.07.2006 г. и Общите
условия към него, на основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415 от ГПК, като отхвърля
предявения иска за сумата от 45 226,08 лева /четиридесет и пет хиляди двеста двадесет и
шест лева и 08 ст./ до пълния претендиран размер от 58 852,39 лв. /петдесет и осем хиляди
осемстотин петдесет и два лева и 39 ст./, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Й. И., с адрес в гр. Габрово, ул. „***1 да заплати „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, чрез пълномощника си Х. Д. със съдебен адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 15
сумата от 1 258,87 лв. /хиляда двеста петдесет и осем лева и 87 ст./ - деловодни разноски за
заповедното и исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл. 259 от ГПК.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело №
619/2021 г. по описа на Районен съд - Габрово, за съобразяване.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8