Р Е Ш Е Н И Е №
Град Тетевен 25.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенски районен съд- първи състав в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Ани Георгиева
При секретаря: Виолета Монова
Като разгледа докладваното от
Председателя Гр. Дело № 608 по описа на Р.С.Тетевен за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявен иск от по повод предявен иск от С.Ч.Ж. *** срещу М.Л.М.
*** , понастоящем с адрес с. Бяла Вода
,общ. Белене с цена на иска 7202,60лв
главница , законна лихва считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда , разноски.
В исковата молба се твърди ,че на
10 Май 2011 год. между „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. **********и М.Л.М., с ЕГН **********, в
качеството й на Кредитополучател, и ищцата С.Ч.Ж., с ЕГН **********, в
качеството и на съдлъжник е сключен Договор за потребителски кредит. Съгласно
чл. 1 от Договора, Банката отпуска на М.Л.М. кредит в размер на 8491, 73 лв.
/осем хиляди четиристотин деветдесет и един лева и седемдесет и три стотинки/,
който ще бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди.
Договорът влиза в сила от датата на подписването му и е с краен срок на
погасяване на кредита 10.05.2018г. Според чл. 3 от Договора, Банката отпуска
еднократно цялата сума по Настоящия договор по сметка на Кредитополучателя М.Л.М.
при Банката. В чл. 3.2. от Договора е посочено, че в случай на рефинансиране на
кредит, БАНКАТА превежда дължимите суми по кредита по сметка на кредитополучателя
при ДСК Банка. Според чл. 4 За ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на
банката годишна лихва в размер на Стойността на банковия ресурс за BGN + 4.45
пункта надбавка. Към датата на сключване на Договора, годишната лихва е в
размер на 11.95%. Лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по
Кредита на база 360 дни годишно за използване на всяка сума по кредита при 30
дни в месеца, 360 дни в годината /вкл. Първия и без последния ден от този
период/. Общата сума дължима от кредитополучателя по договора за потребителски
кредит, изчислена към датата на сключване на договора, т.е. 10.05.2011г.
възлиза на 13132, 97 лв. /тринадесет хиляди сто тридесет и два лева и
деветдесет и седем стотинки/. При така определената лихва, годишният процент на
разходите ГПР за Кредита към момента на сключване на Договора за кредит е в
размер на 14.63 %. Според чл. 4.6. При забава в плащането на дължимите суми по
кредита, Кредитополучателят дължи на банката Обезщетение за забава - наказателна
надбавка към лихвата, в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума
/вноска или част от вноска/ от времето на забава, до окончателното изплащане на
забавените: Към датата на сключване на договора, лихвеният процент при
просрочени плащания, изчислен съгласно предходното изречение, е в размер на 21,
95 %. Според чл. 5.2. Кредитът следва да бъде погасен на 84 равни анюитетни
месечни вноски, всяка една в размер на 149, 68 BGN, дължими до 10-то число на
съответния месец, считано от 10.06.2011г. до 10.05.2018г., съгласно Погасителен
план, който е неразделна част от Договора. Съгласно чл. 5.3 За целите на
изпълнение на Договора, Кредитополучателят се задължава да открие и поддържа
разплащателна сметка в Банката, във валута, еднаква с валутата на Кредита.
Според чл. 5.5. Дължимите суми по Кредита се издължават по сметка IBAN ***, по
която Кредитополучателят е длъжен да осигурява ежемесечно необходими средства
на посочената по-горе дата. Съгласно чл. 6.1. кредитополучателят се задължава
да погасява всички дължими суми в т.ч. Главница, лихва, наказателна надбавка /
в срок и съгласно условията на настоящия договор. Видно от Чл. 10.
Непогасяването в срок на задълженията, произтичащи от настоящия договор, води
до неблагоприятни последици, като напр. Наказателна надбавка към лихвата,
принудително изпълнение за събиране на дължимата сума и др.Съгласно чл. 12, 1 с
подписването на настоящия договор, съдлъжникът неотменимо и безусловно се
съгласява да изплати всички задължения на кредитополучателя съм банката по
Договора и последващо сключените анекси към него, включващи Главница, ЛИХВА,
наказателна надбавка, разноски по обслужването на Кредита, разноски по събирането
на Кредита по съдебен или извънсъдебен ред. Според чл. 12,2 Съдлъжникът се
задължава и да отговаря солидарно с Кредитополучателя /при условията на чл. 121
и сл. От ЗЗД/ пред Банката за изпълнението на всички задължения на
Кредитополучателя така, както са уговорени в настоящия договор. Видно от чл.
12.3 Съдлъжникът отговаря по настоящия Договор пред Банката до Окончателното
погасяване на всички задължения на Кредитополучателя към Банката, съгласно
условията на настоящия договор. Според чл. 12, ал. 4 Съдлъжникът е длъжен при
писмено поискване от страна на Банката да плати цялото задължение по настоящия
Договор. Искането за плащане може да бъде отправено директно към Съдлъжника,
при което последният е длъжен да плати, независимо от факта дали такова искане
за плащане е било отправено или не към Кредитополучателя. В началото,
ответницата плащала редовно вноските си по Договора за потребителски кредит от
10.05.2011г., но в последствие преустановила погасяването на задълженията си по
неизвестни за мен причини, поради което няколко пъти през годините, и ищцата била поканена от „РАЙФАЙЗЕН БАНК”, в
качеството и на Съдлъжник по Договора, да погаси задълженията, което и
направила видно от следните Документи:Вноска бележка № 00008 от 19.06.2013г.,
издадена от Райфайзенбанк, от която е видно че внасям сума в размер на 200,00
лв., с основание Вноска от съдлъжник по нередовен заем;Вноска бележка № 00050
от 30.06.2014г. на Райфайзенбанк, от която е видно че моята позната ц.й.с.
внася вноска в размер на 660, 00 лв., с основание С.Ч.Ж., с ЕГН ********** - поръчител. _Ищцата заявява , че тя дала
парите на ц.й.с., за да ги внесе по банкова сметка *** М.Л.М..Извлечение
по сметка на С.Ч.Ж., издадено от Райфайзенбанк - 10,03.2015г. - за периода от
28.02.2015г. до 31.03.2015г., от която е видно че на 10.03.2015 г, е внесла
сума в размер на 347,00 лв., с основание превод за погасяване на просрочие
бенефициент М.М.:Вноска бележка № 00024 от 08.04.2015г. на Райфайзенбанк - за
сумата от 150, 00 лв. - основание Вноска по кредит в полза на М.М.;Вноска
бележка № 00011 от 13.05.2015г. на Райфайзенбанк- за сумата от 120,00 лв. -
основание вноска по кредит в полза на М.М.;Вноска бележка № 00017 от
08.06.2015г. на Райфайзенбанк- за сумата от 150,00 лв. - основание вноска по
кредит в полза на М.М.;Вноска бележка № 00003 от 17.07.2015г, на Райфайзенбанк-
за сумата от 150,00 лв, - основание вноска по кредит в полза на М.М.;Вноска
бележка № 00007 от 10.08.2015г. на Райфайзенбанк- за сумата от 160,00 лв. -
основание вноска по кредит в полза на М.М.;Вноска бележка № 00005 от
07.09.2015г. на Райфайзенбанк - за сумата от 160,00 лв. - основание вноска по
кредит в полза на М.М.;Вноска бележка № 00004 от 20.10.2015г. на Райфайзенбанк
- за сумата от 160,00 лв. - основание вноска по кредит в полза на М.М.;Вноска
бележка № 00003 от 20.11.2015г. на Райфайзенбанк - за сумата от 160,00 лв. -
основание вноска по кредит в полза на М.М.;Вноска бележка № 00006 от
20.11.2015г. на Райфайзенбанк - за сумагта от 160,00 лв. - основание вноска по
кредит в полза на М.М.;Вноска бележка № 00007 от 13.01.2016г. на Райфайзенбанк,
от която е видно че моята позната З.М., внася вноска в размер на 160, 00 лв. -
основание Вноска кредит Михайлова в полза на М.М.. Заявява, че тя ищцата дала парите на Звездица Михайолова, за да ги
внесе по банкова сметка *** М.М.:Вноска бележка № 00004 от 10.02.2016г. на
Райфайзенбанк- за сумата от 160,00 лв. - основание вноска по кредит в полза на М.М.;Вноска
бележка № 00003 от 9.05.2016г. на Райфайзенбанк- за сумата от 300,00 лв. -
основание вноска по кредит в полза на М.М.;Вноска бележка № 00004 от
21,06.2016г. на Райфайзенбанк - за сумата от 200,00 лв. - основание Вноска по
кредит в полза на М.М.;Вноска бележка № 00008 от 10.08.2016г. на Райфайзенбанк-
за сумата от 300,00 лв. - основание вноска по кредит в полза на М.М.;Вноска
бележка № 00026 от 8.09.2016г. на Райфайзенбанк- за сумата от 150, 00 лв. -
основание вноска по кредит в полза на М.М..Видно било от всички вноски бележки,
вноските са в полза на М.М., по посочената в чл. 5,5 от Договора банкова
сметка. ***, ищцата отишла да живее и работи в чужбина, но ответницата М.Л.М. очевидно
е продължила да не погасява задълженията си по Договора за потребителски кредит
от 10.05.2011г. В резултат, на което „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ********,
във връзка с правомощията си по Договора от 10.05.2011г. са започнали съдебно
събиране на вземането, като по ч. гр. Дело № 945/2018г. по описа на PC Тетевен,
е издадена Заповед № 491 от 16.10.2018г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която е разпоредено
Длъжникът М.Л.М., с ЕГН ********** и ищцата
да заплатят солидарно на Кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
следните суми:Сумата от 1936,14 лв. – главница;Сумата от 88, 80 лв. - изискуема
редовна лихва за периода 10.03.2017г. до 09.05.2018г. вкл.Сумата от 192,77 лв.
- изискуема наказателна лихва за периода 10.03.2017г. до 11.10.2018г.
вкл.Законна лихва за забава от 12.10.2018г. до изплащане на вземането;Сумата от
44,35 лв. - разноски за държавна такса;Сумата от 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.Със Заповед № 491 от 16.10.2018 г. е допуснато предварително
изпълнение на Заповедта на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК и е разпоредено да
се издаде Изпълнителен лист, който е издаден.Видно било от Изпълнителен лист №
684 от 16.10.2018 г., издаден по ч.гр. дело № 945/2018 г. по описа на PC гр.
Тетевен, М.Л.М., с ЕГН ********** и ищцата
са осъдени да заплатят солидарно на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, сумите
описани в Заповед №491 от 16.10.2018 г. по същото дело, а именно: Сумата от
1936,14 лв. - главница; Сумата от 88,80 лв. - изискуема редовна лихва за
периода 10.03.2017 г. до 09.05.2018 г. вкл.; Сумата от 192,77 лв. - изискуема
наказателна лихва за периода 10.03.2017 г. до 11.10.2018 г. вкл.; Законна лихва
за забава от 12.10.2018 г. до изплащане на вземането; Сумата от 44,35 лв. -
разноски за държавна такса; Сумата от 50,00 пв. - юрисконсултско
възнаграждение.
След получаване на изпълнителния
лист, „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ******** подава молба за образуване
на изпълнително дело - вх. № 00036/02.01.2019 г. по описа на ЧСИ В П, вписан
под №879 на КЧСИ, с район на действие - ОС гр. Ловеч., по което е образувано
изп. дело №10/2019 г. С молбата се моли да бъдат събрани освен сумите по
Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, така също и разноските в
изпълнителното производство.Във връзка с образуваното изп. дело, ЧСИ изпраща
съобщение до КВЗ ЦЗ ООД на основание чл. 42, ал. 1 и чл. 49 от ГПК да приеме и
връчи ПДИ с изх. № 468/04.01.2019г. и запорно съобщение с изх. № 469/04.01.2019г.
на М.Л.М., тъй като същата е Длъжник по изп. Дело № 10/2019г. по описа на ЧСИ В
П,В отговор, ЧСИ В П получава Уведомително писмо от КВЗ ЦЗ ООД с вх. №
04462/05.02.2019г., с което уведомяват, че работничката М.Л.М., с ЕГН **********
е длъжник и по друго изпълнително дело, при друго ЧСИ, чието изплащане е
започнало през м. Ноември 2018г. Поради това, КВЗ ЦЗ ООД не може да й направи
удръжки от възнаграждението, поради ограничението по ГПК.Поради несъбираемостта
на вземането от М.Л.М., ЧСИ В П е изпратил до ищцата Покана за доброволно
изпълнение по изп. Дело № 10/2019 с изх. № 05319/25.02.2019г, с което ме
уведомява, че ми е наложен запор на вземанията на осн. Чл. 507 ГПК. Поканата е
получена на 19.03,2019г. от Дамяна Добревска - подписана като пълномощник. С
Поканата, ЧСИ В. П кани ищцата да заплати следните суми: главница в размер на 1936,14
лв., законна лихва върху нея от 12.10.2018г. към 25.02.2019г. в размер на 73,29
лв. до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 973,22 лв.,
както и всички бъдещи такси и разноски вкл, И таксата по чл. 26 от „Тарифата за
таксите и разноските“ към ЗЧСИ, с вкл. ДДС, която към момента е в размер на 276,
35 лв. в полза на взискателя ” РАЙФАЙЗЕН БАНК” АД.
Впоследствие, на 28.05.2019г. се сключил
Договор за цесия към Рамков Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.11.2016г. между „РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ******** и „Макроадванс” АД, с ЕИК *********, с който
Банката прехвърля напълно вземанията си /ведно с дължимите лихви, неустойки,
привилегии и обезпечения/ спрямо всички длъжници по изп. Дело № 10/2019г. по
описа на ЧСИ В П. - Молба с вх. № 23062/ 28.06.2019г. по описа на ЧСИ В. П .С
Вносна бележка № ТТ/19353/27378 от 19.12.2019 г. на ОББ клон Ловеч, ищцата
внесла сумата от 3450, 00 лв. /три хиляди четиристотин и петдесет лева/, с
което погасила всички задължения по ИД 20198790400010 по описа на ЧСИ В. П -
главница, редовна и наказателна лихви, разноски във връзка с образуваното
изпълнително дело.Тъй като се оказало, че ищцата надвнесла 94, 50 лв., - сумата и била
възстановена от ЧСИ В П с референция № FT20008379928474 от 08.01.2020г. на ОББ,
Поради неплащане на дължимото вземане от страна на Ответника М.Л.М., с ЕГН **********
и наличието на изискуемо парично вземане, ищцата - С.Ч.Ж. подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д, №
255/2020г. по описа на PC Тетевен. С разпореждане от 04.09.2020г. по същото
дело, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 4 и е указано, че в
едномесечен срок от съобщението мога да предяви установителен иск срещу
Длъжника М.Л.М., с ЕГН **********, поради което за мен се поражда правният
интерес от съдебното положително установяване на вземането и.
Моли съда да постановите решение, с
което да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че длъжникът М.Л.М., с ЕГН **********, в
качеството й на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит от 10 Май
2011 год. дължи на Кредитора - С.Ч.Ж., с ЕГН **********, сумата от 7202, 60
лева (седем хиляди двеста и два лева и шестдесет стотинки), представляващи
получен кредит от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ „ЕАД, с ЕИК ********, използван за
рефинансиране на кредит и потребителски нужди от длъжника М.Л.М., с ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените
съдебни разноски в настоящото установително производство и заповедното .
Разпореждането с препис от иска с
доказателствата по чл.131 от ГПК е
връчено на ответника на дата 11.02.2021 г. ,чрез Ангел Маринов съжител на
ищцата , но същата не е подал отговор в законово установения срок.
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1
във вр. с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против
ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит от 10.05.2011г. ,
като ищцата е съдлъжник по реда на чл.121 от ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалния
представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение .
Ответника не се явява в съдебното
заседание от17.05.2021г. ,също така не
се представлява .
Видно е от материалите по делото разпореждането по
чл.131 от ГПК в едно с препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответницата чрез Ангел Маринов съжител на ищцата на 11.02.2021г. като в разпореждането по
чл.131 ГПК изрично е вписано ,че в
случай ,че не подаде отговор на исковата
молба и не се яви в първото по делото съдебно заседание без да е направено искане делото да се
разгледа в отсъствие на ответника ищецът
може да поиска неприсъствено решение В законово установения срок отговор на
исковата молба от ответната страна не е
постъпил.за първото по делото заседание ответницата е призована по реда на
чл.41 ал.1 и 2 от ГПК, като за последиците е предупредена със съобщението
връчено на 11.02.2020г. /л.59/, както и с разпореждането по чл.131 от ГПК
/л.50/ .
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи : В районен съд Тетевен е било образувано ч. гр.д. № 255 /2020 г на Р.С.Тетевен ,като разпореждането №260 067 от 04.09.2020 г по ч.гр.д. № 255
/20г. на ТРС за предявяване на иск по
реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, е връчено на заявителя на 08.09.2020г , а иска е подаден на 07.10.2020г. / , тоест спазен е
едномесечния срок за предявяването на
установителния иск в съда
.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не се явява и не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил
искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
От приложените към исковата молба писмени
доказателства : Договор за потребителски кредит от 10.05.2011 г.; Справка за погасяване на
задълженията;Вноска бележка № 00008 от 19.06.2013г; Вноска бележка № 00050 от
30.06.2014г.; Вноска бележка № 00024 от 08.04.2015г.; Извлечение по сметка на С.Ч.Ж.,
издадено от Райфайзенбанк - 10.03.2015г. - за периода от 28.02.2015г. до
31.03.2015г; Вноска бележка № 00011 от 13.05.2015г-.; Вноска бележка № 00017 от
08.06.2015г.; Вноска бележка № 00003 от 17.07.2015г.; Вноска бележка № 00007 от
10.08.2015г.; Вноска бележка № 00005 от 07.09.2015г.; Вноска бележка № 00004 от
20.10.2015г.; Вноска бележка № 00003 от 20.11.2015г.; Вноска бележка № 00006 от
20.11.2015г.; Вносна бележка №00006 от 03.12,2015 год.; Вноска бележа № 00007
от 13.01.2016г.; Вноска бележка № 00004 от 10.02.2016г.; Вноска бележка № 00003
от 9.05.2016г.; Вноска бележка № 00004 от 21.06.2016г.; Вноска бележка № 00008
от 10.08.2016г.; Вноска бележка № 00026 от 8.09.2016г;Заповед № 491 от
16.10.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл,
417 от ГПК, издаден по ч.гр.дело № 945/2018;Изпълнителен лист № 684 от
16.10.2018г., издаден по ч.гр.дело № 945/2018; Молба
за образуване на изпълнително дело - вх. № 00036/02.01.2019г. по описа на при
ЧСИ В П;Съобщение изх. № 000475/04.01.2019г- на ЧСИ В П до КВЗ ЦЗ
ООД;Уведомително писмо от КВЗ ЦЗ ООД с вх. № 04462/05.02.2019г.;Покана за
доброволно изпълнение по изп. Дело № 10/2019 с изх. №
05319/25.02.2019г;Разписка за получена Покана за доброволно изпълнение по изп.
Дело № 10/2019г.;Молба с вх. № 23062/28.06.2019г. - уведомление за цесия;Вноска
бележа № ТТ/19353/27378 от 19.12.2019г. на ОББ клон Ловеч;Референция №
FT20008379928474 от 08.01.2020г. на ОББ може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл.238 ГПК, с което предевения установителен иск следва да се уважи изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски. Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното
производство по ч. гр.д. №255/20г. на Т.Р.С. заявителят е заплатил държавна
такса в размер 144,06лв и 482,09 лв. адвокатско възнаграждение, в НАСТОЯЩОТО исково производство е платена
държавна такса по установителния иск от още 146,48 лв за ДТ.
Въз основа на горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на М.Л.М., с ЕГН **********,***
и настоящ адрес *** в качеството й на
Кредитополучател по Договор за потребителски кредит от 10 Май 2011 год.,че същата
дължи
на Кредитора - С.Ч.Ж., с ЕГН ********** *** , сумата от 7202, 60 лева
(седем хиляди двеста и два лева и шестдесет стотинки), представляващи получен
кредит от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ „ЕАД, с ЕИК ********, използван за
рефинансиране на кредит и потребителски нужди от длъжника М.Л.М., с ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. № 255 /20г. на ТРС
в съда 29.05.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в
настоящото установително производство и заповедното .
ОСЪЖДА М.Л.М., с ЕГН **********, в качеството й на Кредитополучател
по Договор за потребителски кредит от 10 Май 2011 год. да заплати на Кредитора - С.Ч.Ж.,
с ЕГН **********, сумата 146,48 лв. за
ДТ по настоящото гр.д. 608/2020г. на Р.С.Тетевен , както и разноски по ч. гр.д.№255/2020г. на Р.С.Тетевен сумата от 144,06 лв.
за държавна такса и 482,09
лв. адвокатско възнаграждение
Настоящото решение е
неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от неприсъственото решение да
се връчи на страните.
УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено М.Л.М., че
може да поиска от ОС-Ловеч неговата
отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: