Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Димитричка Георгиева
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 1436 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба
депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД срещу Решение № 2712/17.06.2019 г., постановено по
гр.д. № 17090/2018 г. на ВРС, с което е:
отхвърлен предявеният иск с пр. осн.чл. 422, вр.415 ГПК и чл.86 ЗЗД от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, за установяване на вземането
му по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.14095/18 г. на ВРС срещу И.Г.И., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 689.19лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия за
обект с абонатен № ********** и адрес на потребление гр. В., ул. „Л.К.“ № **, 68 ВПО, прикл.,
за която за периода от 13.02.2018 г. до 28.02.2018г. са издадени фактури № ФП
**********/13.02.2018г. за сумата от 337.85лв.,
№ФП **********/28.02.2018 г. за сумата от 351.54лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 18.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 29.23лв. представляваща обезщетение за
забава за заплащане на горното задължение, начислено от датата на падежа на
съответната фактура до 17.08.2018г.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Претендира се отмяна и
постановяване на ново по същество, с
което искът да се отхвърли като неоснователен и да се присъдят разноски за
двете инстанции.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия И.Г.И. .
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, установява от
фактическа и правна страна следното :
Производството е образувано по
предявен установителен иск с
пр.осн.чл. 422, вр.415 ГПК и чл.86 ЗЗД за установяване на вземането на кредитора „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.14095/18 г. на ВРС с
която е разпоредено длъжникът И.Г.И.,
ЕГН **********, да заплати на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********,
сумата от 689.19 лева, представляваща главница за незаплатена
ел.енергия за обект с абонатен номер ********** и адрес на потребление гр. В.,
ул. „Л.К.“ № **, 68 ВПО, прикл., за която за периода от 13.02.2018 г. до
28.02.2018 г. са издадени фактури № ФП0262562642/13.02.2018 г. за сумата от
337.85 лв., № ФП0263539751/28.02.2018 г. за сумата от 351.54 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 18.09.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 29.23 , лева,
представляваща обезщетение за забава за заплащане горното задължение, начислено
от датата на падежа на съответната фактура до 17.08.2018 г.
Твърденията в молбата са, че вземането на
ищеца е за задължения за незаплатена ел.енергия за обект с абонатен
номер ********** и адрес на потребление гр. В., ул. „Л.К.“ № **, 68 ВПО по
договор за продажба на ел. енергия на „Енерго - Про Продажби” АД, на осн.чл.
107 от Закона за енергетиката за което са издадени фактури №№ ФП
**********/13.02.2018 г. с падеж 01.03.2018 г., РП **********/28.02.2018 г. с
падеж 02.04.2018 г., издадени за периода от 13.02.2018 г. до 28.02.2018 г.,
подробно посочени в т. 9в) от заявлението, за обект с абонатен № **********
находящ се в в гр.В., ул.Л.К. № 62, 68 ВПО
и клиентски № **********. Ищецът
моли за уважаване на иска и заплащане на разноски за заповедното и за исковото
производство от страна на ответника.
В срока за отговор ответникът И.Г.И. е
представил възражение в което сочи, че
потребителя и собственика не са уведомени от ищеца за наличието на задължения
за ел.енергия. Ако има такива ищецът е следвало да преустанови ел.захранването
в обекта на потребление, но не е сторил това. Партидата е прехвърлена между
наемодател и наемател през м.февруари 2018 г. и към този момент не е имало
незаплатени задължения. Липсата на задължения е условие за прехвърляне на партидата.
Ответникът възразява срещу иска като сочи, че за процесния период титуляр на
партидата е бил наемателят „Вита Логистик“ ЕООД и предявеният иск срещу него е
неоснователен.
За установяване наличието на правен интерес
от предявеният иск ищецът сочи, че ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК
против издадената в негова полза заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК.
Съдът след
преценка на събраните в производството доказателства както поотделно, така и в
тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид вида на предявения
специален установителен иск за установяване съществуването на вземането на
кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта
на доказване за установяване
съществуването на вземането е върху
ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване
предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и
обстоятелства по възраженията си, водещи
до неоснователност на исковата
претенция.
По ч.гр.д.№ 14095/18 г. на
ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.09.2018 г. с която е разпоредено длъжникът
И.Г.И., ЕГН ********** да заплати
на кредитора „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********, сумата от 689.19 лева ,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия за обект с абонатен номер
********** и адрес на потребление гр. В., ул. „Л.К.“ № **, 68 ВПО, прикл., за
която за периода от 13.02.2018 г. до 28.02.2018 г. са издадени фактури №
ФП0262562642/13.02.2018 г. за сумата от 337.85 лв., № ФП0263539751/28.02.2018
г. за сумата от 351.54 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.09.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 29.23 лева, представляваща обезщетение за
забава за заплащане горното задължение, начислено от датата на падежа на
съответната фактура до 17.08.2018 г., както и сумата от 75.00 лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса от 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК. Посочено е, че вземането произтича от задължения за незаплатена ел.енергия за обект с абонатен
номер ********** и адрес на потребление гр. В., ул. „Л.К.“ № **, 68 ВПО
Установено е по делото,че на ответника по иска са издадени две фактури за
периода 13.02.2018 г. – 28.02.2019 г. с посочени суми за плащане по всяка, дата
на документа, падеж и лихва към 02.04.2018 г. – общо за 718.42 лева от които
главница 689.19 лева и 29.23 лева лихва.
Представена е справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца и за начислени суми по фактури за
периода към дата 12.10.2018 г.
Съгласно Гл-Пета, р.Втори на ОУДПЕЕ на
ищцовото дружество, доставчикът фактурира ежемесечно дължимите от клиента суми
въз основа на представените от „Енерго-про мрежи“ АД данни за измереното
количество ел.енергия /чл.18/, а клиентът заплаща ежемесечно фактурираната
ел.енергия /чл.28/. Цената на
ел.енергията се определя с решение на КЕВР.
Ответникът е представил договор
за наем от 13.12.2017 г. с нотариална заверка на подписите от който се
установява, че обектът на потребление е отдаден под наем на трето лице –
наемател за срок от пет години от датата на подписването на договора.
Представен е и втори договор за наем от 05.02.2018 г. с нотариална
заверка на подписите от който се установява, че обектът на потребление е
отдаден под наем на трето лице – наемател за срок от пет години от датата на
подписването на договора, като наемателят се задължава да заплаща наемната цена
по начин и в срокове, посочени в договора, както и да заплаща всички текущи
разходи за ток и вода.
Пред ВРС е приета СТЕ,която съдът
кредитира, според която посоченото
количество ел.енергия в справката е за редовни месечни инкасирани отчети. До
20.02.2017 г. посоченият обект е бил с монтиран електромер МЕ162 с №
1114021162036717 - еднофазен, двойнотарифен, статичен. Същият е бил подменен по
искане на абоната с електромер МТ174 с № 1114171667032375 - трифазен,
тройнотарифен, статичен и е вписан в
държавния регистър на одобрените СТИ. Метрологичната му проверка е от 2017 г. и
срокът за метрологичната му годност е 4
години. Начисленото количество ел.енергия по двете фактури с №№ ********** и
********** е изчислено на база снети показания от СТИ за м.01.2018 г. и за
м.02.2018 г. при действаща цена на ел.енергия 0.19163 лева за 1 квтч плюс акциз
от 0.002 лева за квтч. Същото е изчислено математически правилно. Цената по
тарифи Т1, Т2 и Т3 /нощна, дневна и върхова/ е идентична. От приложенията към
заключението се установява, че на
23.02.2018 г. наемателят на обекта „Грифен Ритейл” ЕООД е подал заявление за
вписването му като потребител на ел.енергия на основание договор за наем от
05.02.2018 г. Представено е съгласие на собственика – ответникът И.Г.И. от
19.02.2018 г.
На 26.02.2018 г. на обекта на
потребление в гр.В., ул.Л.К. № ** е монтиран електромер МТ174 с №
1114171667032375 по заявление на клиент „Грифен Ритейл” ЕООД. Посочени са
показанията по трите тарифи – дневна, нощна и върхова.
В производството по
предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи,
че съществува субективно относително
право на кредитора към длъжника,
признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно
ищецът следва да установи наличието на договорни отношения с ответника, по
силата на които е изпълнил своето задължение да достави ел.енергия за битови нужди на ответника за обекта, който
държи и ползва в посоченото количество. Без значение е в случая
обстоятелството дали между страните е
налице писмен договор или не е налице такъв. В настоящият случай съдът намира за установено по
безспорен начин от доказателствата по делото, че ищецът е доставчик на
ел.енергия в обекта на потребление в
гр.В., ул.Л.К. № **,
В настоящия случай
спорът е по правото и се съсредоточава върху въпроса - чие е задължението за
заплащане на потребената ел.енергия, след
като правото на ползване върху обекта е било предоставено на наемател - ползвателят, който е търговско дружество „Графен Ритейл” ЕООД, а сумите
по издадени фактури за процесния период представляват стойността на
ел.енергията, консумирана от потребителя за редовен месечен отчет за реално
потребление, а не за корекция, за
периода - период, посочен в издадените
от ответното дружество фактури, а именно
21.12.2017 г. – 26.02.2018 г.
Наведено е от ответника правоизключващото
възражение за недължимост на процесната сума, тъй като бил прехвърлил
ползването върху обекта още преди
процесния период на потребление, поради което не се явявал титуляр на същото.
На първо място, в конкретния случай съдът не може да се позове
на решението на ВКС, ІІІ ГО, № 205/28.02.2019 по гр.д.№ 439/2018, постановено
по реда на чл.290 ГПК, доколкото след изменението на посочената разпоредба с ДВ
бр.86/2017 , че решението на ВКС по ал.2 не представлява задължителна съдебна
практика,още повече, че в коментираното решение по чл.290 ГПК, установената
фактическа обстановка е различна от тази по настоящото дело.
Бил е поставен въпросът: кой дължи цената на доставената ел.енергия за битови нужди в периода след
прехвърляне на собствеността върху имота – старият или новият собственик,
когато за същия имот няма сключен договор за доставка на ел.енергия за битови
нужди между крайния снабдител и ползвателя.
Касационната инстанция се е позовала на ТР № 2/17.05.2018г по тълк.д. №
2/2017г ОСГК на ВКС, като е посочила, че в същото е направено тълкуване на
разпоредбите на ЗЕ, който свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна
енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с
качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия
имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и
доставчика на топлинна енергия.
С горепосоченото решение е прието, че при действието на ЗЕ, когато правото
на собственост върху електроснабден имот е било прехвърлено, старият собственик
на имота, на когото е била доставяна ел.енергия за битови нужди, не дължи
цената на доставената енергия за периода, следващ изгубването на собствеността.
Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.97 ал.1 т.4 ЗЕ, съгласно която
длъжник на цената е новият собственик, без значение дали е битов или небитов
клиент по смисъла съответно на § 1 т.2а или т.33а от ДР на ЗЕ. В мотивите на
решението е посочено и това, че отговорът по
спора, с който е сезиран ВКС, не
обхваща хипотезите, в които имотът е бил предоставен за ползване по силата на
договорно отношение от стария или новия собственик на имота, а разглежда хипотезата, когато между ползвателя на договорно основание и крайния снабдител не е бил сключен
договор за продажба на ел.енергия за
същия имот.
Що се отнася до ТР № 2/17.05.2018г
по тълк.д. № 2/2017г ОСГК на ВКС, ,настоящият въззивен
състав намира, че същото не може да
намери приложение в процесния случай по сл. съображения:
С ТР е извършено тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
като са дадени отговори относно : 1/ Кой правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбата
на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото
вещно право или титулярът на облигационното право на ползване и 2/ Прекратява
ли се облигационното правоотношение между топло преносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия в съответната сграда – етажна собственост в
случаите на чл.78 от Наредба № 16-334/ 6.04.2007г за топлоснабдяването.
По първия въпрос е отговорено,
че собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между самия ползвател на договорно
основание и топлопреносното предприятие е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
В мотивите си ВКС е обсъдил разпоредбата на чл.153 ал.1 ЗЕ, отнасяща се към Гл.Х „Топлоснаблдяване“ и
разглеждаща специална хипотеза, според която „всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140 ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл.36 ал.3. В допълнение направен е и анализ и съдържанието на ОУ към договора
за продажба на топлинна енергия, сключен с топлопреносното предприятие.
По втория въпрос е посочено, че в хипотезата на чл.78 ал.7 от Наредба №
16-334/6.04.2007г за топлоснабдяването, облигационното правоотношение между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната
сграда-етажна собственост не се прекратява по силата на закона (ex lege). При
неизпълнено задължение на топлопреносното предприятие по чл.78 ал.1 от
Наредбата клиентите на топлинна енергия дължат цената за топлинната енергия за
сградна инсталация.
От горното се налага
изводът, че дадените решения не могат да бъдат приложени направо за случаите,
касаещи ползването на ел.енергия, предвид особеностите на всяка една от тях като
вещ съобразно физическите й качества /електричество, съответно водна пара или
гореща вода/ същите са подчинени на различен режим както за производство, така
и за доставка, отчитане на консумираното количество, а също и по отношение на
задължените лица, които следва да заплатят консумираното количество енергия.
В общата част на ЗЕ, е
посочено, че отношенията с потребителите се уреждат чрез договори, в чието
съдържание задължително следва да са включени елементите, посочени от т.1 до
т.8 от същата разпоредба. Указано е, че енергийните предприятия изготвят Правила
за работа с потребителите на енергийни услуги, които са част от ОУ на
договорите. Условията и редът за одобряване както на договорите при общи
условия, така и на правилата за работа с потребителите на енергийни услуги, са
уредени с Наредбата, издадена въз основа на чл.60.
Така в гл.ІХ „Електроенергетика“, р-л V “Търговски взаимоотношения. Страни по сделките с ел.енергия“,
чл.95 ал.2, е посочено, че снабдяването с ел.енергия е услуга от
обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на
договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с
правилата по чл.91 ал.2. Съобразно чл.98а
крайният снабдител продава ел.енергия при публично известни общи условия, които следва да съдържат задължително:
1. информация,
която се предоставя от снабдителя;
2. срок на
договора и права и задължения на страните по договора;
3. условията за
прекратяване или прекъсване на снабдяването;
4. ред и срокове
за заплащане, включително възможност за заплащане на месечни вноски;
5. отговорността
на енергийното предприятие при неизпълнение на общите условия;
6. ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
по чл.83 ал.1 т.6:
7. видовете лични
данни, които задължително се обработват от крайния снабдител, включително, но
не само: а) имена; б) единен граждански номер; в) адрес. ОУ се публикуват и
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без да е необходимо изрично
писмено приемане.
Що се отнася до снабдяването с топлинната
енергия в Закона липсва изрично посочване услугата да е от обществен
интерес. В гл.Х „Топлоснабдяване“, р-л ІІ „Търговски взаимоотношения“, чл.150 е указано, че продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се
определят:
1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия;
3. отговорността при неизпълнение на задълженията;
4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления;
6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение;
7. видовете лични данни, които задължително се обработват от
топлопреносното предприятие, включително, но не само: а) имена; б) единен
граждански номер; в) адрес.
ОУ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
От съпоставката на
двете разпоредби се налага изводът, че законодателят е посочил само общите
рамки, указвайки на задължителните елементи от съдържанието на договорите при
ОУ, които следва да бъдат съобразени от различните доставчици на енергийни
услуги. Детайлното разписване на клаузите е предоставено на всеки един от
енергийните доставчици, щом като не противоречи на императивни разпоредби и е в
рамките на договорната свобода, съобразно общото правило на чл.9 ЗЗД.
В допълнение, следва
да се има предвид и това, че в Глава „Топлоснабдяване“ са включени специални
разпоредби, свързани с естеството на съоръженията, по които се подава горещата
вода или пара до крайните клиенти в сгради - етажна собственост /ЕС/..
Следва да се отбележи
и това, че в гл.ІХ за ел.енергия и в гл.Х за топлинната енергия се съдържат
препращащи норми към подзаконови нормативни актове, касаещи всеки вид енергия и
съдържащи по-подробната регламентация.
Следователно, ЗЕ е
установил различен режим според вида на подаваната енергия – електрическа или
топлинна. Във втория случай е от значение на кого принадлежи правото на
собственост, което обуславя дължимостта на сметките за консумирана ТЕ. В тази
връзка са и дадените с ТР указания. От това следва, че липсва празнота при
уреждането на отношения за търговия с ЕЕ, за да се приеме, че са приложими по
аналогия законовите разпоредби, касаещи ТЕ, след като за търговията с един от
двата вида енергия са предвидени специални разпоредби.
От съдържанието на чл.97 т.4 ЗЕ, не може да се направи извод, че сключването на
договора за доставка и ползване на ЕЕ, е обвързано с правото на собственост.
В главата за електроенергетиката е използвано понятието „потребители на енергийни услуги“, за
което в §1 от ДР на ЗЕ т.41б е дадена легална дефиниция - „краен клиент, който купува енергия или
природен газ и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването
му с енергия“. Нормата на §1 т.27г
/също нова и приета със същото изменение обн.ДВ бр.54/2012г, в сила от
17.07.2012г/ указва, че под "краен клиент" следва да се
разбира „клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване. С легалните дефиниции, дадени в § 1 т.2а и 33а /също нови и приети със същото изменение обн.ДВ
бр.54/2012г, в сила от 17.07.2012г/ са
разграничени видовете клиенти според предназначението на закупуваната ЕЕ или ТЕ – за собствени битови нужди или за небитови.
Това понятие е
възпроизведено и в разпоредбата на чл.4 от ОУДПЕЕ на дружеството - настоящ ищец.
Посочено е че потребител
на ЕЕ за битови нужди: това може да е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва ЕЕ за домакинството си, и е
снабдявано и закупува същата от „Е.ОН България Продажби" АД ; ал.2 -
потребител на ЕЕ за стопански нужди-физическо или юридическо лице, което купува
ЕЕ за стопански нужди, вкл. и лица на издръжка на държавния или общинския
бюджет. В ал.3 са
изведени особени качества на потребителя на ЕЕ за стопански нужди-възложителят,
съответно собственикът на сградата, в случаите на временно снабдяване с ЕЕ,
необходима за извършването на строителство, ремонт или реконструкция. Нормата
на чл.6 от ОУ визира и други лица, които могат да имат качеството на
потребител: според ал.2 и ал.3, и в случаите на потребление на ЕЕ за битови и
за небитови нужди, може да е и друго лице при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал пред "Енерго Про
Продажби" АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде
потребител за определен срок; в този случай за задълженията към енерг.дружество
собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно с
лицето, за което е дал съгласието си. Затова, съгл.ал.4, е прието, че страна в
отношенията с "Енерго Про Продажби" АД е лицето, явяващо се
потребител по смисъла на ал.2 или ал.З и всички фактури се издават на негово
име.
Нормата на чл.92 ЗЕ визира видовете страни по сделките с ЕЕ, сред които са
посочените по т.2 - краен снабдител на ЕЕ
и по т.4 - краен клиент. А в
чл.91 ал.2 е указано, че сделките с ЕЕ се извършват при спазване разпоредбите
на този закон и Правилата за търговия с електрическа енергия, които се
публикуват от енергийните предприятия и КЕВР на интернет страниците им.
Съобразно специалните разпоредби на Правилата за търговия с електр.енергия
/ПТЕЕ/, гл.ІІІ „Договори на пазара на електр.енергия“ е посочено какви видове
договори могат да бъдат сключвани. Процесният случай попада под хипотезата на
чл.11 т.4 договор за продажба на ЕЕ. Когато ЕЕ се продава по регулирани цени
/чл.15 ал.2 т.3 от ПТЕЕ/, страни по него са крайните снабдители, от една страна,
и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение.
Няма спор, че между
ответника и ищеца „Енерго Про
продажби“АД е съществувала облигационна връзка по силата на договор за доставка и продажба на
ел.енергия, сключен при публично
известните Общи условия ОУ-061/07.11.2007г /ОУДПЕЕ/, приети въз основа на
чл.98а от Закона за енергетиката и одобрени с решение на ДКЕВР /сега КЕВР/.
Съобразно
горепосочените разпоредби ищецът по делото има качеството на доставчик на ЕЕ, а
ответника – на потребител на ЕЕ - краен клиент, който купува ЕЕ за собствени
небитови нужди.
По своята същност
договорът за доставка и продажба на ЕЕ при Общи условия се явява такъв за търговска продажба. Като договор търговската продажба е двустранен,
възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от
закона случаи/. По силата на същия възникват права и задължения за всяка от
страните. Затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално
обусловено от изпълнение задължението на другата страна. Задължение на
продавача е да достави ел.енергия до имота на ответника, а задължението на
последния е да заплати стойността на потребеното количество ел.енергия.
Част от задължителните
елементи от съдържанието на договора за доставка и продажба на ЕЕ са правата и
задълженията на двете страни, които подробно са разписани в ОУ. Една от тях е
клаузата на чл.17 т.3 от ОУДПЕЕ на
„ЕОН“ /сега „Енерго Про“АД/, одобрени от КЕВР. Съгласно същата потребителят има задължението да съобщава
в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл.11 ал.1 от
настоящите Общи условия, както и за промени свързани със собствеността.
Тази уговорка не противоречи на императивна разпоредба на ЗЕ
и е в рамките договорната свобода, установена с нормата на чл.9 ЗЗД.
На второ място, последица
от неизпълнението на това задължение е, че задължението за заплащане на
консумираната ел.енергия остава да тежи върху бившия собственик. Действително,
така би могло да се стигне до погасяване на чуждо парично задължение, което да
бъде основание за претендиране на обезщетение за неоснователно обогатяване
между бившия и новия собственик на имота. Това, обаче, стои извън предмета на
договорната отговорност по настоящия спор. Ето защо, тази последица се явява и
санкцията за неизпълнение на поетото от страна на потребителя задължение. Това
обуславя и интереса на бившия собственик своевременно да уведоми доставчика на
енергийна услуга.
В тази връзка следва
да се посочи, че срокът на договора между
страните по настоящия спор е този на действието на ОУ докато е валидна
лицензията на дружеството-ищец, освен ако е налице изключението, посочено в
закона,каквото в настоящия случай липсва.
От
изложеното следва, че договорът за доставка и продажба на ЕЕ с крайните клиенти
– потребители на енергийна услуга, е безсрочен. При това положение уведомяването по чл.16 т.7 за
настъпили промени в данните, за които потребителят е имал задължението още при
сключване на договора да предостави на ищцовото дружество /т.нар. идентифицираща информация, посочена в чл.12
ал.1 ОУ/, може да се тълкува и като известие за прекратяването на безсрочния
договор за доставка и продажба на ЕЕ за конкретния потребител за ползвания от
него конкретен обект. В противен случай, щом като договорът е безсрочен, то той
би останал да действа., което от своя страна поражда задължението за страната
по него – краен клиент да заплаща цената на доставената енерг.услуга.
В допълнение може да
се посочи и това, че житейски и логически не е оправдано са се мисли, че може
да бъде вменено като задължение на доставчика да следи ежедневно и ежемесечно
за всяка настъпила промяна в собствеността на всеки един от обслужваните от
него множество обекти, притежавани от множество потребители. А от друга страна,
потребителят не може да извлича изгодни за себе си правни последици
/недължимост на доставената ел.енергия/ от собственото си неправомерно
поведение /неуведомяване на доставчика за настъпилите промени/.
Всичко изложено
по-горе, отнесено към процесния случай налага извода, че в тежест на ответника е било да установи както настъпилата
промяна в собствеността върху обекта, така и факта на своевременно уведомяване
на ищеца преди началната дата на периода на претендираното вземане.
Ползването върху обекта е било прехвърлено на трето лице
по силата на сключен договор за наем на 13.12. 2017г и следователно, от него
момент за собственика е възникнало задължението да уведоми доставчика в
30-дневен срок, т.е. до 13.01.2018г. От данните по делото е видно, че
„Енерго-Про Продажби“ АД е било уведомено едва на 23.02.2018 год, като на 26.02.2018 год е бил монтирано
ново СТИ .,която посочена дата съвпада с
крайния период на исковата претенция.
Изложеното налага
крайния извод за дължимост на процесната сума от ответника, който по смисъла на
ОУ е било потребител за процесния период 13.02.3018 год до 28.02.2018 година
Ето
защо предявеният положителен установителен иск е доказан по основание и по
размер.
Като последица от
основателността на главния иск, основателен би бил и предявеният акцесорен иск за обезщетение за забавено
изпълнение, на осн.чл.86 ЗЗД.
С оглед изложеното, решението на ВРС
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи
предявения иск изцяло
С оглед изхода на правния спор, в полза на
въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски прев
двете инстанции в размер общо на 550 лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2712/17.06.2019 г., постановено по гр.д. № 17090/2018 г. на ВРС, С
КОЕТО СЕ :
ОТХВЪРЛЯ предявен иск с пр.осн.чл.
422, вр.415 ГПК и чл.86 ЗЗД от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” 258,
Варна Тауърс Г, представлявано от Б.М., Б.П.и П.С. за установяване на вземането му по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.14095/18 г. на ВРС срещу И.Г.И., ЕГН **********,***, 5А за
заплащане на сумата от 689.19 /шестстотин
осемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия за обект с
абонатен номер ********** и адрес на потребление гр. Варна, ул. „Л.К.“ № 62, 68
ВПО, прикл., за която за периода от 13.02.2018 г. до 28.02.2018 г. са издадени
фактури № ФП0262562642/13.02.2018 г. за сумата от 337.85 лв., №
ФП0263539751/28.02.2018 г. за сумата от 351.54 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 29.23 , /двадесет и девет лева и двадесет и
три стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава за заплащане горното задължение, начислено от датата на
падежа на съответната фактура до 17.08.2018 г.
И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание предявен иск с пр.осн.чл. 422,
вр.415 ГПК и чл.86 ЗЗД от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” 258,
Варна Тауърс Г, представлявано от Б.М., Б.П.и П.С. за установяване на вземането му по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.14095/18 г. на ВРС срещу И.Г.И., ЕГН **********,***, 5А , ЧЕ И.Г.И.,
ЕГН **********,***, 5А ДЪЛЖИ НА „Енерго – Про Продажби” АД,
ЕИК ********* за заплащане на сумата от 689.19 /шестстотин осемдесет и девет
лева и деветнадесет стотинки/ лева,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия за обект с абонатен номер
********** и адрес на потребление гр. В., ул. „Л.К.“ № **, 68 ВПО, прикл., за
която за периода от 13.02.2018 г. до 28.02.2018 г. са издадени фактури №
ФП0262562642/13.02.2018 г. за сумата от 337.85 лв., № ФП0263539751/28.02.2018
г. за сумата от 351.54 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
18.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 29.23
, /двадесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
забава за заплащане горното задължение, начислено от датата на падежа на
съответната фактура до 17.08.2018 г.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 550 лева разноски за двете
инстанции, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на осн.чл.280 от ГПК .
Председател: Членове:1. 2.