№ 5219
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110159291 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Н. П. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 31.10.2019г. сключил договор за паричен заем №
********** с /фирма/ за сумата от 500лв. В чл. 4 от договора било уговорено
договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица поръчители или банкова
гаранция в полза на заемодателя, като поръчителите следвало да отговарят на редица
условия. На същата дата ищецът и ответникът сключили договор за предоставяне на
гаранция № **********, съгласно който ответникът се задължил да обезпечи пред
кредитодателя задълженията на ищеца. По този договор ищец имал задължение да
заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което било разсрочено заедно с
месечните вноски по договора за кредит и сумите следвало да бъдат плащани на
кредитодателя. Ищецът платил всички задължения.
Ищецът посочва, че договорът за поръчителство имал акцесорен характер,
поради което бил предпоставен от съществуването на валидно главно правоотношение.
Счита, че възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да бъде
включено в ГПР по договора за кредит, а целта била заобикаляне на нормативните
изисквания относно максималния допустим размер. Поради това счита, че договорът за
кредит е недействителен, а оттам и договорът за поръчителство. Отделно от това
твърди, че и самият договор за поръчителство е лишен изначално от основание, тъй
като ищецът не получава насрещна услуга. Изтъква, че едноличен собственик на
капитала на ответника е кредитодателят, като печалбата се разпределя в полза на
собственика. Посочва, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите
нрави, като с него се цели само едно допълнително оскъпяване на заема, за да се
избегнат ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а и самото възнаграждение възлиза на
повече от половината от сумата по отпуснатия заем.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че договорът за предоставяне на поръчителство №
**********/31.10.2019г. е нищожен, както и ответникът да бъде осъден да заплати
сума в размер на 158,64лв., представляваща недължимо платена по договора, ведно със
1
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Излага съображения за недопустимост на установителния иск поради липса на правен
интерес, както и че поведението на ищеца представлява злоупотреба с права.
Евентуално излага доводи за тяхната неоснователност, като твърди, че договорът
отговаря на всички нормативни изисквания и не противоречи на добрите нрави.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД и осъдителен иск искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 31.10.2019г.
между ищеца, в качеството на заемател, и /фирма/, в качеството на заемодател, е
сключен договор за паричен заем № **********, съгласно който заемодателят предава
в собственост на заемателя сумата от 500лв., като последният се задължава да я върне
на 12бр. седмични вноски, всяка в размер от 43,78лв. Посочено е, че ГЛП по кредита е
40,00%, ГПР 45,45% и общо дължимата сума възлиза на 525,36лв.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три от
сключване на договора за кредит, да предостави на кредитодателя едно от следните
обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, всяко от които да има нетен
осигурителен доход над 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е
заемател или поръчител по друг договор с кредитодателя, да няма неплатени
осигуровки за последните две години и др.; 2. банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7; 3. одобрено от заемодателя дружество – гарант,
което предоставя гаранционни сделки.
На същата дата – 31.10.2019г. между ответника, действащ чрез /фирма/, и ищеца
е сключен договор за предоставяне на гаранция под същия номер – **********,
съгласно който потребителят е отправил искане до дружеството да предостави
гаранция за изпълнение на задълженията му към кредитодателя. С договора
ответникът се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на кредитодателя с
цел гарантиране на всички задължения на потребителя по договора за кредит. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от договора, за поемането на това задължение потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 158,64лв., платимо разсрочено на вноски, всяка
от които по 13,22лв. и са със същите падежи като вноските по договора за кредит.
Посочено е, че потребителят заплаща сумите по начина, описан в договора за паричен
заем, като заемодателят е овластен да приема вместо гаранта плащанията. Уговорено е,
че гарантът се задължава при поискване от страна на кредитодателя да плати всички
изискуеми задължения на потребителя по договора за заем.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена. От нея се установява се, че в изпълнение на сключените договори за заем и
поръчителство ищецът е извършил плащания в общ размер от 683,11лв., последното от
които на 13.01.2020г. (преди крайния срок на договора), с които са погасени главница
от 500лв., договорна лихва от 24,47лв. и възнаграждение на поръчителя от 158,64лв.
Вещото лице посочва, че ако към параметрите на договора за заем се включи и
месечната такса към дружеството – поръчител, ГПР би бил в размер от 1294,90%, а не
45,31%.
При горните фактически данни, съдът извежда следните правни изводи:
2
Ищецът в производството отговаря на всички изисквания съгласно легалната
дефиниция, дадена в пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което се явява потребител и
спрямо него са приложими всички императивни норми на потребителската защита.
Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице,
което се явява свързано лице с кредитодателя, тъй като /фирма/ е едноличен
собственик на капитала на /фирма/, на същите дата и място, на които е подписан
договорът за кредит, чрез самия кредитодател - /фирма/, обуславя извод, че на
длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално
договаряне, респективно че сключването на въпросния договор не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца. При горните обстоятелства възниква обосновано съмнение за
типично неравноправно договаряне чрез използване на предварително фиксирани
клаузи и договори, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Предварителното одобряване от кредитодателя на евентуалния поръчител и
отправянето на предложение към него за сключване на договор за поръчителство,
обвързването на падежа на възнаграждението по този договор с падежа на
задълженията по договора за заем, плащането на това възнаграждение съгласно
погасителния план чрез кредитодателя и свързаността между двете дружества навежда
на извод за недобросъвестност при сключване на договорите за заем и за предоставяне
на поръчителство, които очевидно се намират във взаимна връзка. Може да се направи
обосновано заключение, че със сключването на договора за предоставяне на
поръчителство не се преследва легитимна цел, а единствено оскъпяване на договора за
кредит и заобикаляне на императивните правила на Закона за потребителския кредит
относно максимално допустимите размери на ГПР. Тоест чрез формално законни
средства се преследва забранена от закона цел.
Също така, поставянето като условие за отпускането на заема предоставяне на
поръчителство от предварително одобрено дружество, сочи на възползване от
икономически слаби участници в оборота, изпитващи недостиг на материални
средства, за облагодетелстване на други правни субекти. Свободата на договарянето не
може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т. ч. този на добрите нрави - правоотношенията следва да се сключват при
спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на
този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия
спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно
право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за
обезпечаване чрез поръчителство, длъжникът на практика бива задължен да се ползва
от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство със
свързано с кредитора лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор.
Отделно от това, не може да бъде пренебрегнато, че възнаграждението се дължи
само за евентуалната и абсолютно несигурна възможност някога имуществото на
поръчителя да бъде обременено със задълженията на длъжника, което зависи
единствено от свързаното дружество – кредитодател, доколкото дали да насочи
претенциите си спрямо поръчителя или да търси изпълнение само от главния длъжник
е негова преценка. Но дори това хипотетично да се случи някога, това лице има право
на регресни вземания спрямо длъжника за всички платени суми, ведно със законната
лихва. Такива уговорки създават значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което се явяват неравноправни.
По изложените съображения, съдът намира, че този договор влиза в пряко
3
противоречие с изискванията за добросъвестност, нарушава принципа за съответствие
на договорите с добрите нрави и като такъв се явява нищожен, поради което
предявеният установителен иск е основателен. От това следва, че всички плащания по
него са при изначална липса на основание – чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и подлежат на
връщане. Техният размер възлиза на 158,64лв. съгласно експертното заключение,
колкото е и размерът на претенцията на ищеца съгласно допуснатото с протоколното
определение от 30.03.2023г. изменение на иска (л. 86-гръб). С оглед на това,
предявеният осъдителен иск също се явява изцяло основателен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на присъжадане на сторените
разноски, от които 110лв. за държавни такси, 300лв. депозит за експертиза и 1000лв. за
платено адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно и адв. възнаграждение следва да
бъде намалено на 400лв., предвид липсата на правна и фактическа сложност по делото,
извършените процесуални действия, броя и цената на предявените искове. Ето защо, на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 810лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Н. П., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/,, установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че сключеният между страните договор за предоставяне
на поръчителство № **********/31.10.2019г. е нищожен.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на С. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 158,64лв., платена при начална липса на
основание по нищожен договор за предоставяне на поръчителство №
**********/31.10.2019г., сключен между страните, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 01.11.2022г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 810,00лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4