Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 06.08.2021г.
гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд, в публичното заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. Маринов
с участието на секретаря Валентина Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №133 по
описа за 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – И. ***-Е-18,
ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №254р-173/16.02.2021г.
на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 30.12.2020г. около 06:00
часа в гр.Димитровград, на бул.“**“, до спирка „**“, в автобус с рег***на фирма
„***“, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в Република
България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с
издадена заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването- въвеждаща
противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в
които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и
др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа,
шал, шлем и др.), е установено, че А. не е изпълнил посоченото в заповедта,
като се намира в горепосоченото транспортно средство за обществен превоз и не е
поставил защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата му, с
което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.4 от Закона за
здравето, вр. т.7 от Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност
и необоснованост на наказателното постановление, липса на установеност на
извършеното. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят- редовно призован, не се явява, не взема становище по жалбата си.
Упълномощеният процесуален подкрепя жалбата,
излага доводи за процесуални нарушения при издаването на наказателното
постановление, неустановеност на самото деяние, заявява, че автобусът бил
ведомствен за превоз на работници на дружеството, а не предназначен за
обществен превоз. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на
направените разноски по делото.
ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково-
редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната
жалба.
Районна Прокуратура- Хасково,
ТО-Димитровград – редовно призовани, не изпраща представител и не взема
становище по депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 30.12.2020г. полицейските служители при РУ-МВР-Димитровград-
св.Р.П. и св.Л.Д. извършвали служебните си задължения и осъществявали проверки
по различни обществени места из гр.Димитровград за спазване на въведените в
страната противоепидемични мерки. Същите рано сутринта били на установъчен
пункт на бул.“**“- в близост до спирка „**“.
Към6,00ч. сутринта забелязали движещ се по булеварда малък автобус и спрели
същия за проверка. През прозорците на автобуса забелязали, че вътре има пътници
без поставени предпазни маски, покриващи носа и устата.
Представили се и извършили проверка, при която
установили, че едно от лицата без маска е настоящият жалбоподател И.А..
За констатираното нарушение св.Р.П. в присъствието
на св.Л.Д. съставил АУАН №254р-173/30.12.2020г., като в акта описал, че А. се
намира на обществено място- автобус на фирма „***“ЕООД, като не е поставил
защитна маска за лице и с това не изпълнил противоепидемичните мерки.
Като нарушена е описана разпоредбата на чл.209а,
ал.1, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗдравето, вр. т.7 от Заповед №РД-01-675/2020г. на
Министъра на здравеопазването.
Актът е връчен на същата дата на жалб.И.А., който го
подписал, като описал възражение, че бил с поставена маска.
Въз основа на така съставеният
акт за установяване на административно нарушение, е издадено предметното на
делото наказателно постановление №254р-173/16.02.2021г. на Директора на
ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
във връзка с
чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-675/2020г.
на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето на жалб.И.А. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300 (триста) лева.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 13.03.2021г.,
видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е получена
от адм.-наказващия орган на 15.03.20201г.- видно от поставения входящ номер -
т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от акт за установяване на административно нарушение №254р-173/30.12.2020г.,
наказателно постановление №254р-173/16.02.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково,
показанията на актосъставителя Р.П., тези на свидетеля по установяване на
нарушението и съставянето на акта Л.Д., от приетите като доказателства писмени
документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по
начин и в обем- описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания
на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
- При
съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р-173/30.12.2020г.,
като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
При
издаването на обжалваното наказателно постановление също са спазени като цяло
правилата.
Налице е обаче допуснато
нарушение, свързано с липсата на основен елемент от състава на
административното нарушение.
Заповед № РД-01-675/2020г.
в т.7 повелява: „Всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в
които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и
др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа,
шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.“.
Контролните органи и
административно-наказващия такъв са приели, че в случая жалбоподателят А. се
намира в транспортно средство за обществен превоз. Видно от писмените
документи- приети като доказателство по делото, включително и съставения АУАН,
описанието на транспортното средство е автобус на фирма „***“. Воденият от
жалбоподателя свидетел **заявява в показанията си, че микробусът е служебен и в
него пътуват едни и същи хора до местоработата и обратно, без да се качват
други пътници извън служители на фирмата.
Съдът няма причини да
изразява съмнения в показанията на така водения свидетел, доколкото същите са
логични, житейски оправдани, а и не се опровергават от показанията на
разпитаните полицейски свидетели. В тази връзка обаче следва да се направи
преценка доколко така описания микробус на посоченото дружество се явява
„транспортно средство за
обществен превоз“.
Понятие за обществен
превоз е дефинирано в § 1, т.1 от Закона за автомобилните превози: "Обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.“.
В случая обаче
осъществявания превоз не може да се причисли под определението за обществен,
доколкото с него се превозват ограничен кръг лица по конкретен маршрут до
месторабота, без възможност за превозване на неограничен кръг от лица.
В тази връзка това
транспортно средство не попада под обхвата на цитираната заповед на Министъра
на здравеопазването, доколкото същото не се явява такова за обществен превоз. Липсва
логичност в това да може един такъв вид превоз да не попада под обхвата на
цитираната заповед, но в същото време заповед на Министъра на здравеопазването
не може да се тълкува разширително и да се допълва по смисъл.
Ето защо, предвид
липсата на един от основните елементи от състава на така описаното нарушение,
издаденото наказателно постановление се оказва незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Така описаното допуснато
нарушение се явява съществено, доколкото е накърнило съществено правата на
нарушителя, вменявайки му като извършено административно нарушение с лисващи
основни елементи от състава му.
Доколкото по проведеното
съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били
направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в
размер на 150 (сто и петдесет) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени
разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице
доказателства за размера на така направените разноски- представен договор за
правна защита и съдействие с описана сумата от 150 лева като заплатена, то тези
разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
административно-наказващият орган.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №254р-173/16.02.2021г. на
Директора на ОД-МВР-Хасково, с което на И. ***-Е-18, ЕГН **********, за това,
че на 30.12.2020г. около 06:00 часа в гр.Димитровград, на бул.“**“, до спирка „**“,
в автобус с рег***на фирма „***“, в условията на въведена извънредна епидемична
обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на
Министерския съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01-675/2020г. на
Министъра на здравеопазването- въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се
в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че А. не
е изпълнил посоченото в заповедта, като се намира в горепосоченото транспортно
средство за обществен превоз и не е поставил защитна маска за лице или друго
средство покриващо носа и устата му, с което за виновното нарушение на чл.209а,
ал.1, вр. чл.63, ал.4 от Закона за здравето, вр. т.7 от Заповед №
РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1
от Закона за здравето му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300 (триста) лева – като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД-МВР-
гр.Хасково, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати на И. ***-Е-18, ЕГН **********
направените разноски по делото (АНД 133/2021г. по описа на РС-Димитровград) за
настоящата съдебна инстанция, в размер на 150 (сто и петдесет) лева –
произтичащи от адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Ив.Маринов)