№ 14072
гр. София, 02.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 137 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
и прокурора П. Ст. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Частно
наказателно дело № 20231110210554 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
За СРП се явява прокурор П. Р..
ОБВИНЯЕМАТА: М. Ч. И., редовно уведомена, доведена от НСлС,
явява се лично и с адв. Н. от САК, упълномощен защитник от ДП.
АДВ. Н.: Запозната съм с делото и мога да поема защитата.
ОБВИНЯЕМАТА: Съгласна съм адв. Н. да ме защитава в настоящото
производство.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и като намери, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИСТЪПВА КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА
ОБВИНЯЕМОТО ЛИЦЕ:
М. Ч. И., на 32 г., ЕГН: **********, ..... със средно образование, работи
в Стопански факултет като хигиенистка, неомъжена, живее във фактическо
съжителство, неосъждана. (Самоличността снета по данни на обвиняемото
лице и въз основа на лична карта).
СЪДЪТ разясни правата на ОБВИНЯЕМОТО ЛИЦЕ, които има в
настоящото производство.
1
ОБВИНЯЕМАТА: Разбирам правата си в настоящото производство.
Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
АДВ. Н.: Нямам искания за отводи. За нуждите на настоящото
производство представям 3 бр. удостоверение за раждане на малолетните деца
на моята подзащитна.
Представям и копие на трудов договор в уверение на това, че същата е
трудово ангажирана.
ПРОКУРОРЪТ: Да бъдат приети, същите са относими.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните намира, че
представените от адв. Н. писмени доказателства следва да бъдат приети и
приобщени поради тяхната относимост, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от адв. Н. писмени
доказателства.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ НА ПРОКУРОРА ДА ИЗЛОЖИ
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ВКЛЮЧЕНИ В ИСКАНЕТО ПО ЧЛ. 64, АЛ. 1 ОТ
НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането.
2
АДВ. Н.: Оспорвам искането.
СЪДЪТ, на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА ПРИЛОЖЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме доказателствени искания. Считаме,
че делото е изяснено от фактическа страна.
СЪДЪТ като съобрази, че делото е изяснено от фактическа страна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, поддържам внесеното
искане за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“ спрямо обвиняемата М. И.. Считам, че са налице всички изискуеми
от закона предпоставки за вземане на тази мярка за неотклонение.
На първо място, обвиняемата е привлечена за престъпление, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 години, тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
На следващо място, от събраните доказателства, макар и за краткия
срок на разследване, може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемата И. е извършила престъплението, за което е привлечена в това
качество.
Същото предложение е изводимо от следните събрани доказателства, а
именно от показанията на свидетелите Йорданова, Ганев, Величков, Кънев,
Йорданов, Лалков и Минковски. От показанията на свидетелите Кънев, Ганев
и Величков безспорно се установи, че посочените трима свидетели са
3
задържали обвиняемата заедно с нейната съучастничка, като има данни за
трети такъв съучастник, който не е установен към момента, с торби, които са
били пълни с дрехи, които не са били заплатени, като това задържане, което
споменавам е в близост до Мол „Paradise“, където се намира магазин „Sinsay“.
От показанията на свидетеля Йорданова се установи, че дрехите, които
са установени във владение на обвиняемата и нейната съучастничка са взети
от магазина, в който същата е работила.
По делото са налице и приобщени видеозаписи, които са заснели
извършването на инкриминираното деяние и движението на обвиняемата и
нейната съучастничка както на територията на магазин „Sinsay“, така и на
територията на мол „Paradise“. Посочените записи са предявени и прегледани
от двама служители на 04 РУ СДВР, а именно свидетелите Лалков и
Минковски, които категорично са разпознали заснетите на същите лица като
обвиняемата И. и нейната съучастничка.
На следващо място считам, че е налице и третата кумулативно
изискуема предпоставка за вземане на исканата мярка за неотклонение, а
именно опасност обвиняемата И. да извърши друго престъпление. Същото е
изводимо от приложените към ДП 4 бр. отказа за образуване на досъдебни
производство, чийто номера на преписките за процесуална икономия няма да
цитирам, тъй като са приложени по делото, но от същите е видно, че за
период от около 3 години обвиняемата И. най-малко четири пъти е
установена като извършител на престъпление против собствеността, като за
три от тези случаи е наказана по административен ред, като е издавано НП по
реда на чл. 18, ал. 1 НК. Въпреки това, очевидно тези наказания не са
постигнали своя възпиращ и превъзпитателен ефект и обвиняемата
продължава да извършва еднотипни деяния, а именно кражби, като краде
стоки от различни магазини.
Считам, че ако се вземе по-лека мярка за неотклонение, която не
възпрепятства нейното свободно придвижване, същата ще продължи да
извършва подобен тип деяния.
С оглед на гореизложеното, моля да уважите така направеното искане
на СРП и да вземете мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемата И..
4
АДВ. Н.: Уважаема г-жо Председател, както заявих и по-рано, аз
оспорвам искането на СРП, като след като изслушах и аргументите на
представителя на държавното обвинение в съдебна зала днес, мога да изразя
своето следно становище: Факт е, в производство по реда на чл. 64 НПК, че
сме в началната фаза на ДП. Също така е и факт, че спрямо подзащитната ми
действително е повдигнато обвинение, което предвижда наказание „лишаване
от свобода“, но аз не мога да се съглася категорично с аргументите, които са
посочени в искането, с което Вие сте сезирана в рамките на днешния ден за
това, че единствената адекватна мярка за неотклонение се явява мярката
„задържане под стража“, като ще се аргументирам защо застъпвам това свое
становище. Мярката за неотклонение „задържане под стража“ е изключителна
по своя характер и се взема в изключителни случаи тогава, когато се касае за
лице с такава висока степен на обществена опасност, при което единствено
правилно и законосъобразно е да бъде ограничено неговото право на
свободно придвижване.
В материалите от настоящото ДП, а и от представените в днешното
съдебно заседание писмени доказателства, касаещи семейната и трудова
ангажираност на моята подзащитна не може да се направи подобен извод, че
се касае за такова лице с такава висока степен на обществена опасност,
каквато се опитва да изложи пред Вас прокуратурата, че изобщо да бъде
инициирано подобно производство и съответно да бъде направено такова
искане за налагане на най-тежка мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Факт е, разпитани са на фазата на ДП свидетели, които бяха цитирани
от страна на представителя на държавното обвинение, в т.ч. и лица, които са
охранители и съответно са установили и задържали моята подзащитна и
другата обвиняема, но както посочи прокуратурата е налице и едно трето
неустановено лице към момента.
Факт е, тези лица са разпитани. Въпросните дрехи, за които се твърди в
техните показания, съответно които са посочени в постановлението за
привличане в качеството на обвиняем на М. И., съответно са налични, те са
били установени, върнати към магазина, от който са били взети. Що се касае
обаче до показанията на двамата свидетели, които са служители на 04 РУ
СДВР - свидетелите Иван Лалков и Тодор Минковски, от гледна точка на
5
правото с категоричност оспорвам процесуалната стойност на тези разпити, и
то доколкото този въпрос е абсолютно принципен и това е една порочна
практика, която се прилага вече доста често в досъдебните производства.
Тези двама свидетели в своите показания излагат твърдението, че са гледали
записи от охранителни камери, съответно сочат в показанията си имената и
единните граждански номера както на моята подзащитна, така и на другата
обвиняема, без да се сочи от къде те разполагат с тези данни, при положение,
че е отразено, че не ползват бележки и излагат едни твърдения как те едва ли
не са провели нещо подобно на разпознаване, при условие, че НПК изрично
посочва как се провежда това процесуално-следствено действие и съответно,
че те посочват как са възприели отделни действия, извършвани от двете жени.
Не мога да се съглася, че тези показания следва да бъдат ценени и
следва да бъдат приемани за годни доказателства, доколкото редът и начинът
за установяване на това, което има на въпросните дискове - веществени
доказателства, е посредством назначаване и изготвяне от експерти - вещи
лица на съответните експертни заключения, технически експертизи, които ще
могат да дадат отговор на въпроса дали може да бъде идентифицирано някое
от лицата, които са заснети и съответно, ако това може да бъде направено, то
може ли да се установи някакво сходство по индивидуални и общи белези в
частност моята подзащитна. Тези двама свидетели Лалков и Минковски са
полицейски служители и от това, което аз прочетох от протоколите за
техните разпити не виждам същите да разполагат със специални знания за да
провеждат това действие, наподобяващо разпознаване.
Като акцентирам на това обстоятелство, както посочих, защото в крайна
сметка ние следва да кредитираме и да ценим годните доказателства. Аз
моля да приемете, че за нуждите на настоящото производство, ако счетете, че
тези данни, които са налични в кориците на делото са достатъчни за
обосноваване на извод за обосновано предположение, то категорично другата
предпоставка, която е зададена от закона при условията на алтернативност, а
именно опасност от укриване и/или извършване на друго престъпление,
категорично не е налице. Опасност от укриване и самата прокуратура не
излага в своята пледоария и не сочи в своето искане. Аз считам, че няма
такива данни или доказателства в кориците на делото, че при една различна
мярка за неотклонение М. И. може да се укрие или да осуети хода на
наказателното производство. Както сами установихте, а и от представените
6
доказателства, същата е с установена самоличност, уседналост на територията
на гр. София и има три малолетни деца, за които полага грижи, има трайно
изградени семейни връзки и отделно от това представих пред Вас и
документи за това, че тя упражнява трудова дейност към Софийски
университет - Стопански факултет т.е. няма нито една данна, която да води до
подобен извод, че тя може да се укрие, а една от целите на мерките за
неотклонение е да се попречи именно на обвиняемото лице да се укрие.
Такава хипотеза в настоящия случай не е налице .
Не е налице и опасност от извършване на друго престъпление с такъв
интензитет, който трайната съдебна практика изисква за да бъде наложена и
взета най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“. Днес в
съдебна зала, а и в искането на СРП правилно е отчетено едно единствено
обстоятелство и това е, че моята подзащитна М. И. не е осъждана и данни за
съдимостта на същата могат да бъдат вадени единствено и само от
свидетелството за съдимост, което е част от материалите по делото и което
отразява именно това обстоятелство. Този подход да се представят пред Вас
едни постановления за отказ от образуване на ДП т.е. едни факти, които
трябва да се считат в полза на едно лице, да се тълкуват в негова вреда е
абсолютно недопустимо. Свидетелството за съдимост е ясно и точно и то
показва, че М. И. е неосъждана.
Налагането на административни санкции не може да води до извод, че
същата е лице с толкова висока степен на обществена опасност, че трябва да
бъде задържана в условията на „Г.М. Димитров“ с мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Няма такива данни, които да водят до подобен извод
и аз Ви моля да приемете, че тези доводи, изложени в искането на
прокуратурата са абсолютно неоснователни и необосновани. Аз считам, че
няма и други доказателства в материалите по делото, които да водят до
изводи в подобна насока.
Също така, ние сме в производство по реда на чл. 64 НПК. Тук не е
налице хипотезата на чл. 63, ал. 2 НПК. Нито обвинението, което е
повдигнато на подзащитната ми е при условията на повторност на опасен
рецидив, нито се касае за предходни осъждания, както и не са налице другите
две точки, визирани в чл. 63, ал. 2 НПК за да се счита и да бъдат правени
подобни изводи в подобна насока. В конкретния случай, както посочих по-
7
рано, мерките за неотклонение имат конкретно определени цели и аз Ви моля
да приемете, че с една различна мярка за неотклонение също може да бъде
обезпечен и подсигурен хода на наказателното производство.
Няма никакви данни или доказателства в кориците на делото, че по
някакъв начин М. И. може да възпрепятства събирането на доказателства или
пък да пречи на хода на разследването. Отделно от това аз Ви моля да
приемете, че такива не са съществували в нито един момент, не са налице и
понастоящем.
Считам, че различна мярка за неотклонение, която ще даде възможност
на моята подзащитна в крайна сметка и да полага грижи за своите три
невръстни деца, едното от които е родено през 2018 г., съответно да бъде
близо до децата си. Считам, че всички материали по делото категорично не
могат да водят до извод, че нейното право на свободно придвижване трябва
да бъде ограничено. Именно в тази връзка и с оглед на всички тези
обстоятелства аз Ви моля да не уважавате искането на СРП и да вземете една
по-лека мярка за неотклонение, като съответно приемете изложените от нас
аргументи, най-вече и относно степента на обществена опасност на дееца, че
не е такава, която да изисква прилагането на тази изключителна санкция.
В тази връзка Ви моля да постановите Вашия акт.
ОБВИНЯЕМАТА: Поддържам становището на защитника си. Никога
няма да крада вече.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА:
ОБВИНЯЕМАТА: Моля да ме пуснете с по-лека мярка.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
След проведеното съвещание, като се запозна с материалите по
делото и изслуша доводите на страните в днешното съдебно заседание, съдът
прие за установено следното:
СРС е сезиран с искане от СРП с правно основание чл. 64, ал. 1 НПК за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо М. Ч. И. -
8
обвиняема по досъдебно производство № 1258/2023 г. по описа на 04 РУ-
СДВР, пр. пр. № 28081/2023 г. по описа на СРП. С постановление за
привличане на обвиняем от 31.07.2023 г. спрямо нея е повдигнато обвинение
в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 194, ал.1, вр. с
чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
На първо място, налична е първата законоустановена предпоставка за
вземането на мярка за неотклонение спрямо обвиняемата, доколкото за
престъплението, в извършването на което е обвинена, се предвижда
наказание „лишаване от свобода“. В случая последното е до осем години
лишаване от свобода, което характеризира деянието като тежко умишлено по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Втората задължителна предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.
63, ал.1 НПК, е наличието на „обосновано предположение“, че обвиняемата е
извършила престъплението, в което е обвинена. Към този ранен етап на
наказателното производство, законът не изисква обвинението да е доказано
по несъмнен начин, а само да е налице обоснована вероятност за авторството,
която вероятност да бъде обоснована от съвкупната преценка на
доказателствения материал. От събраните към момента доказателствени
материали- разпити на свидетели, писмени доказателства и др., може да се
направи обосновано предположение на този етап от разследването, че И. е
извършила деянието, за което й е повдигнато обвинение. Същото е изводимо
от събраните по делото показания на свидетелите ..... са задържали
обвиняемата и нейната съучастничка в близост до магазина, където се
предполага, че е извършено инкриминираното деяние, като обвиняемото лице
е носело у себе си инкриминираните вещи. Обоснованото предположение
съдебният състав извежда и от наличните по делото писмени доказатеслтва –
протокол за доброволно предаване, приемо – предавателен протокол,
протоколи за обиск на лице и други. Следва да се има предвид, както бе
споменато по – горе, че производството е на много ранен етап и евентуално
предстоят изготвянето и на експертизи по ДП, разпити и на друг и свидетели
по делото, които биха могли да допълнят доказателствената съвкупност по
делото.
Наред с горепосочените задължителни предпоставки за взимане на
най-тежката мярка за неотклонение, законодателят е предвидил и две
9
допълнителни предпоставки, а именно – реална опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши престъпление. Въпросните предпоставки следва да са
реални, а не хипотетични, като същите са дадени в алтернативност – т.е.
достатъчно е наличието на поне една от тях, за да може да се вземе МНО
„Задържане под стража“ спрямо обвиняемото лице.
Що се отнася до предпоставката реална опасност от укриване на
обвиняемата, съдът констатира, че опасност от укриване от страна на И. не би
могла да бъде изведена от наличните по делото материали, доколкото
обвиняемата е с установена самоличност и известен адрес. Що се отнася до
опасността от извършване на престъпление обаче, същата е налична в
конкретния случай. Действително, обвиняемата е неосъждана, видно от
представената справка за съдимост. По делото обаче са налице данни за
недобри характеристични данни на лицето, които се извеждат от
представените четири броя постановления за отказ от образуване на
досъдебно производство на СРП, видно от които спрямо обвиняемата са
водени разследвания за престъпления по чл. 194 НК. Във връзка с предходно
цитираните постановления са издадени наказателни постановления за
извършени деяния по чл. 218б, ал. 1 НК – за кражби. По отношение на
обвиняемото лице освен това вече веднъж е приложена и разпоредбата на чл.
9, ал. 2 НК отново за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3 НК. Съдът взе
предвид и обстоятелството, че престъплението, за което е било повдигнато
обвинение на обвиняемата е извършено в съучастие с друго лице, за което
има данни по делото, че е било също извършител, а освен това е имало и
трето лице, което е успяло да избяга от охранителие на МОЛ „Парадайз“. Не
на последно място при преценка относно наличието на предпоставката за
реална опасност обвиняемата да извърши престъпление се взе предвид от
съдебния състав и голямата стойност на инкриминираните вещи, което
свидетелства за неревизиране на поведението на обвиняемата предвид
данните й за предходни прояви. Следва да се има предвид, че И. е привлечена
като обвиняема за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7
НК. Съгласно практиката на ЕСПЧ се застъпва становището, че
самостоятелно тежестта на деянието дори и при чисто съдебно минало може
да послужи като основание за прилагането на най – тежката МНО задържане
под стража, без да се накърнява забраната за самоцелно прилагане на същата
и ненужното ограничаване на правата на обвиняемото лице. В конкретния
10
случай се касае именно за такива обстоятелства, при които обвиняемата е
привлечена за тежко умишлено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Ето защо,
единствено и само липсата на предходни осъждания не може да обоснове
извода за ниска степен на обществена опасност на дееца. Последната се
извежда не само от съдимостта на обвиняемата и предходните й прояви, а и
от цялостната фактическа обстановка по ДП и извършеното от същата деяние.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че са налице всички
предпоставки, поради което и единствено мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ се явява адекватна и би обслужила целите по чл. 57
НПК, като ограничаването на правото й на свободно придвижване в по-лека
степен не би постигнала залегналите в закона цели.
С оглед на факта, че срокът за обжалване на процесното определение
изтича на 07.08.2023г., в случай на жалба или протест СРС намери, че делото
следва да се насрочи за разглеждане от СГС на 08.08.2023г. от 10.00 часа.
Така мотивиран и на основание чл. 64, ал. 5 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо М. Ч. И., на 32 г., ЕГН: **********, ..... със средно
образование, работи в Стопански факултет като хигиенистка, неомъжена,
живее във фактическо съжителство, неосъждана - мярка за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл. 64, ал.5 НПК подлежи на
незабавно изпълнение.
УКАЗВА обвиняемата М. Ч. И., да бъде приведена в Следствения арест
на бул. „Г. М. Димитров“.
УКАЗВА на органите на ДП на основание чл. 63, ал.7 НПК
НЕЗАБАВНО да уведомят за задържането семейството на обвиняемата или
друго посочено от обвиняемата лице.
УКАЗВА заверен препис от определението да се връчи на органа на
досъдебното производство с оглед незабавното му изпълнение.
УКАЗВА Заверен препис да се изпрати на Началника на Следствения
11
арест на „Г.М.Димитров“ в гр. София за сведение и изпълнение, като
настоящият състав УКАЗВА на същия да следи стриктно за спазването на
разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2, свързани с обезпечаване
на здравословното състояние на обвиняемата, като в случай на нужда да
предприеме всички необходими действия за запазване здравето и живота на
обвиняемата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на осн. чл.64, ал.6 НПК подлежи на обжалване и
протестиране с частна жалба или частен протест пред СГС в тридневен срок
от днес, като в случай на жалба или протест, насрочва делото за разглеждане
от СГС на 08.08.2023г. от 10.00 часа , за която дата и час страните са редовно
уведомени.
Препис от протокола да се издаде на страните, при поискване.
Да се уведоми началникът на Следствения арест, който да осигури
присъствието на обвиняемата, за разглеждане на делото пред висшата
инстанция.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи
в 15:13 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
12