№ 442
гр. Търговище, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530100317 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата твърди в исковата си молба, че с договор от 04.05.2007 год. е
закупила от С. М. дворно място от около 1 дка в с.П., общ.Търговище, ведно с
едноетажна паянтова къща и от тогава владее и ползва имота явно и
необезпокоявано повече от 14 години. Твърди, че нейната праводателка е
купила имота от С. Л., б.ж. на с.П.. При опит да се снабди с документи от
общ.Търговище ищцата установила, че имота, който владее и счита за
собствен попада в друг по-голям имот – складова зона, стопанисван от
общ.Търговище. В молбата се твърди, че по плана на с.П. от 1928 год.
процесния имот е представлявал част парцел I, с пл.№ 10, в кв.5 и е бил
собственост на С. Л., а в последващия план от 1986 год. имота е част от
складова зона, в регулация, в северната крайна част на селото, в кв.3 по плана
на с.П.. По искане на ищцата е бил изготвен проект за попълване плана на
селото, като от общ.Търговище е предоставен проекто номер 330, в кв.3, а при
заснемане на имота се установило, че същия е с площ от 702 кв.м. Ищцата
твърди, че дворното място, което владее и ползва никога не е било
одържавявано, или отнемано за общински нужди, не е подлежало на
реституция по ЗСПЗЗ тъй като няма статут на земеделска земя и винаги е
било в регулацията на с.П.. Считайки, че е придобила собствеността върху
1
имота по силата на давностно владение ищцата моли съда да постанови
решение, с което да я признае за собственик на ПИ с № 330, в кв.3 по плана на
с.П., с площ от 702 кв.м., с построената в имота жилищна сграда, с
идентификатор 0.330.1, с площ от 48 кв.м. Претендира разноски. В съдебно
заседание подържат иска чрез процесуален представител, като молят съда да
постанови решение при признание на иска. Заявила е, че не претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Не е
изразено становище по допустимостта и основателността на молбата. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител заявява, че признава
предявения иск и моли съда да се постанови решение при признание на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна: От представения по делото
договор за покупко-продажба от 04.05.2007 год. се установи, че ищцата е
закупила от С. А. М., недвижим имот, описан в договора като Дворно място
от около 1 дка, заедно с едноетажна паянтова къща, с площ от около 50 кв.м.,
находящо се в северната част на с.П., общ.Търговище, в края на селото, за
сумата от 2000 лв., като владението върху имота е предадено на ищцата към
момента на сключване на договора. Безспорно е по делото, че от тогава
ищцата владее и ползва имота, считайки го за собствен, владението е било
явно и необезпокоявано. Безспорно е също така, че праводателката на ищцата
е закупила имота от С. Л.. От заключението на СТЕ, приета без възражения и
от изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установи, че по
отменения план на с.П. действащ до 1986 год. процесния имот е
представлявал част от УПИ I-10 в кв.5 по регулационния план на селото, като
в разписния лист имота е бил записан на С. Л., а по плана, приет от 1986 год.,
действащ и към момента процесния имот е в регулация и е част от ПИ в кв.3,
отреден за Складова зона, но не е нанесен в плана, като е изготвен проект за
попълване на имота в плана, с проектен № 330 в кв.3 на с.П.. От заключението
се установи също така, че имот с проектен № 330 в кв.3 с.П. е идентичен с
имота, предмет на договора за покупко-продажба от 2007 год., с който ищцата
се легитимира като собственик, площта в регулация, която се владее и ползва
от ищцата е 702 кв.м. ( защрихована в жълто по скицата на вещото лице), а на
построената в имота жилищна сграда е 48 кв.м., както и че имота не е бил
предмет на отчуждителни, или реституционни процедури.
2
В съдебно заседание ответникът призна, както фактите и
обстоятелствата изложени от ищцата, така и основанието на предявения иск.
Признава, че ищцата е носител на правото на собственост върху процесния
имот на основание изтекла придобивна давност.
Ищецът е направил искане да се постанови решение при признание на
иска и съдът прекрати съдебното дирене.
С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл.237 от
ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения иск, с
оглед направеното признание е основателен, поради което следва да бъде
уважен.
Страните не са претендирали разноски в производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община
Търговище, представлявана от Кмета д-р Д. Д., че С. С. М., ЕГН **********
от с.П., общ.Търговище, действаща чрез пълномощник адв.Т. В. от ТАК, със
съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Л.“ № *, вх. *, кантора * е собственик на
Поземлен имот с проектен № 330 в кв.3 по плана на с.П., с площ от 702 кв.м.
ведно с построената едноетажна масивна жилищна сграда, с идентификатор
0.330.1, с площ от 48кв.м., при граници : от изток-свободен терен, от запад-
свободен терен, отреден за Складова зона, от юг- улица „Надежда“, от север-
земеделски земи извън регулацията на с.П., по скица на вещото лице, която е
неразделна част от решението, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
3