Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
24.04.2023 г., гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Административен
съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на трети април през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-Г.А
при секретаря Албена Ангелова
изслуша докладваното от
съдия КОСТОВА-Г.А
адм. д. №75 по
описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 и ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на “ДМ Холдинг“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Раднево, представлявано от Управителя М.А.Г.,
против Заповед №23-1228-000017 от 05.01.2023 г., издадена от Началник група към
ОД на МВР-Стара Загора, сектор Пътна полиция-Стара Загора /г. А./, с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ - „прекратяване
на регистрация на ППС“ за срок от шест месеца, считано от 05.01.2023 г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването мy в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон и при несъобразяване с целта на закона. Твърди се, че при
предоставяне на МПС за ползване на различно от собственика лице била налична
обективна невъзможност за извършване на проверка по отношение валидността на
притежаваното от лицето свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/, като се акцентира, че българските граждани и работодатели нямали
достъп до служебна информация, касаеща чуждестранно СУМПС. В този смисъл и за
конкретния случай, собственикът на МПС - “ДМ Холдинг“ ЕООД не могъл да узнае, че СУМПС на водача, спрямо
когото била извършена полицейска проверка бил невалидно, а както твърди
жалбоподателят между него и водача, към онзи момент, нямало съществуващо
трудово правоотношение. Отделно от това се посочва, че с наложената ПАМ се
засягали права и законни интереси на собственика на МПС в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът бил издаден. От съда се иска отмяна
на заповед
№23-1228-000017 от 05.01.2023 г.
Жалбоподателят, редовно и
своевременно призован в съдебно заседание се представлява от законния си
представител, Управителя М.А.Г., който поддържа изцяло изложените в жалбата съображения.
По делото е представено и писмено становище в подкрепа на основната защитна
теза, поддържана от жалбоподателя.
Ответникът - началник
група към ОД на МВР-Стара Загора, сектор Пътна полиция-Стара Загора, редовно и
своевременно призован не се явява и не се представлява, както и не взема
становище по основателността на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №23-1228-000017 от 05.01.2023 г. издадена от началник група към ОД
на МВР-Стара Загора, сектор Пътна полиция-Стара Загора /л. 6/ на жалбоподателя “ДМ Холдинг“ ЕООД, ЕИК
********* била наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца”, считано
от 05.01.2023 г. Заповедта била издадена на основание и
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване й били изложени
констатирани в АУАН серия АД, бл. №251238 от 05.01.2023 г. /л. 11/
обстоятелства, който бил съставен против г. н. г.Съгласно същите, на 05.01.2023 г., около 14.54 часа в гр. Стара Загора на
ул. „Х. Морфова“ до №1, в посока изток-запад, лек автомобил марка „Дачия“,
модел „Логан“ с рег. ***, собственост на “ДМ Холдинг“ ЕООД, ЕИК ********* бил управляван от Г.Г.
Г., ЕГН ******…***, като лицето не притежавало валидно СУМПС, тъй като представеното в хода на извършената полицейска
проверка СУМПС с №********* /чужд, гръцки образец/ за А и В категории, било с
липсващи елементи, отличаващи го от оригиналния образец на гръцко СУМПС.
Чрез съставения АУАН, серия АД, бл. №251238 от
05.01.2023 г. на основание чл. 172, ал. 4 от ЗДвП във връзка с чл. 171, т. 2а, б. „а“ и
чл. 150, ал. 1 от ЗДвП били иззети свидетелство за регистрация на
моторно превозно средство /СРМПС/ част II с №*********, както
и два броя регистрационни табели ***. Иззето било и представеното чуждестранно
СУМПС с №*********. Във връчения
акт било посочено, че нарушителят нямал възражения. Извършеното от Г. нарушение
било определено, като такова по смисъла на чл. 150 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН било издадено и НП №23-1228-000032 от 26.01.2023 г. /л.
9/, с което на Г.Г., за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2 от същия закон била наложена глоба в размер на 300.00 лв. В НП било
посочено, че иззетото на 05.01.20223 г. чуждестранно СУМПС с №********* било
изпратено за изследване в БНТЛ при ОД на МВР-Стара Загора. По делото се
представя изготвена експертна справка №20 от 11.01.2023 г. /л. 13/, като според
заключението, съдържащо се в същата, представеното за изследване СУМПС,
издадено от Република Гърция представлявало неистински документ за управление
на МПС.
Оспорената и жалена тук Заповед за налагане на ПАМ
№23-1228-000017
от 05.01.2023 г., е връчена
на представляващия “ДМ Холдинг“ ЕООД – М.Г. на 20.01.2023 г., като жалбата срещу нея е
депозирана чрез административния орган на 25.01.2023 г.
По делото е приета като доказателство, административната
преписка по издаване на оспорения административен акт. Приложена е справка за извършените нарушения по
ЗДвП, за Г.Г., разпечатка от информационните масиви на МВР по отношение
собствеността на МПС, част II от СРМПС №*********, експертна справка №20 от
11.01.2023 г., както и
доказателства за компетентността на издателя на ЗПАМ. От страна на
жалбоподателя е представена разпечатка от портала за електронни услуги на МВР.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:
По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт, в преклузивният срок и пред местно
компетентния административен съд, като липсват други основания
по смисъла на чл. 159 от АПК за
оставянето й без разглеждане.
Разгледана по съществото си, жалбата е неоснователна, като се съобрази следното:
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт.
Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се
налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения по този закон, поради което те са
преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Издадената
заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП,
на основание чл.2, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел
втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което
се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на
ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставеният АУАН има доказателствена сила за обстоятелствата, които се визират в него, до доказване на противното. Същият представлява и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и има обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение
първо във връзка с чл. 154, ал. 1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН е изцяло за жалбоподателя.
Процесната Заповед №23-1228-000017 от
05.01.2023 г. е валиден
административен акт, като издаден от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който
принудителните административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а”, т. 6 и 7 от ЗДвП
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателства заповед №349з-4467 от 23.12.2021 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора /л. 15/, с която
на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с ал. 3, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 165 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи /също приложена по делото на л. 16-18/, се оправомощават длъжностни
лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП/, сред които попадат и началниците на групи в сектор Пътна
полиция при ОД на МВР-Стара Загора. С оглед на тези неоспорени доказателства,
следва изводът, че конкретният издател на ЗПАМ, в лицето на служителя г. А., доколкото същият очевидно към
релевантният момент заема длъжността „Началник група към ОД на МВР-Стара Загора, сектор
Пътна полиция-Стара Загора“ се явява компетентен административен орган, който в рамките на предоставените му по закон и
надлежно оправомощаване правомощия е издал процесната заповед, поради което същата е
валиден административен акт.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП по отношение на собственика,
чието моторно превозно средство е управлявано от неправоспособно лице. В
заповедта е пропуснато да бъде отразено конкретно коя от хипотезите на
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ е възприета като материално-правно
основание за налагането на принудителната административна мярка. Доколкото
обаче в изложените от административния орган мотиви се съдържа подробно описание
на фактическата обстановка, свързана с установеното управление на МПС, собственост
на лице, различно от водача на същото МПС и доколкото при недвусмислено описание
на обстоятелството управлението на МПС от водач, който не е негов собственик и
не притежава валидно СУМПС, то няма никакво съмнение, че правното основание за
налагане на ПАМ е това по чл. 171, т. 2а, б. „а“, предложение последно от ЗДвП. Следва също да се отчете, че в диспозитива на обжалвания административен
акт МПС-то е
индивидуализирано с конкретни номера и с други документи, касаещи именно него /в случая- номер на СРМПС и два броя
регистрационни табели с изписани номера/, поради което следва да се приема, че обхватът на действие на
ПАМ е изяснен по безспорен начин, както по отношение на ППС-то, така и по отношение на неговия
собственик.
Съдът не установява и да има допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаване на ЗПАМ. Ето
защо не са налице и основания по см. на чл.146, т-.2-3 от АПК за обявяване на
заповедта за незаконосъобразен административен акт
Съдебният контрол за материална законосъобразност
на оспорения административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от компетентния орган и релевирани от него
в акта факти /изложени, като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно -
следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиниция на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, ся уредени в съответния закон /чл. 23 от ЗАНН/. В случая
Заповед №23-1228-000017 от 05.01.2023 г., е издадена на основание чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която
норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство”
на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година, като именно
последната хипотеза е конкретното ангажираната от административния орган, като
правно основание за издаване на ЗПАМ.
Приложената на “ДМ Холдинг“ ЕООД с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171,
т.2а, б. „а”, предложение посл. от ЗДвП от фактическа страна се основава на
констатациите, посочени в АУАН серия АД №251238 от 05.01.2023 г. съставен
против Г.Г., че е установено управление на МПС, собственост на жалбоподателя “ДМ Холдинг“ ЕООД от неправоспособен водач, защото
представеното от водача чуждо /гръцко/ СУАМПС няма отличителни елементи,
характерни за образеца на гръцко СУМПС.
По делото не е спорно, а и се потвърждава от
представените от ответника не оспорени
писмени доказателства, че въпросното МПС с рег. *** имащо валидно свидетелство
за регистрация и управлявано на 05.01.2023г. от Г.Г., е собственост на “ДМ Холдинг“ ЕООД, както и не е спорно, че Г.Г.
действително няма валидно СУМПС за категорията от която е управляваното
превозно средство. Това е така, първо защото не се доказва Г. да притежава
валидно СУМПС, издаден от Р. България, а на второ място се удостоверява, че представеното
и представено за легитимация на контролните органи чуждестранно свидетелство /по
гръцки образец/, съставлява неистински документ. Следва да се отбележи, че още
в хода на извършената полицейска проверка на водача Г., контролните органи са
отчели липсващи характерни елементи от представеното им гръцко СУМПС, които са
го отличили от одобрения образец на този документ в другата държава. Тези факти
са били и визираните в АУАН, като именно въз основа на тях е прието, че Г. е
неправоспособен водач, тъй като не притежава валидно СУМПС. Т.е., последното е
установено в хода на извършената полицейската проверка и за това свидетелстват
констатациите, съдържащи се в АУАН, които в последствие са и потвърдени от
изготвената експертна справка №20 от 11.01.2023 г. /л.13-14/.
Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда, те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП и при управление на пътно превозно средство от неправоспособен водач, като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от друго лице, непритежаващо валидно СУМПС /в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП/, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т. н. управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. В действителност, за прилагането на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, законът не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагане на ограничението наличието на субективно отношение /знание, съгласие и т. н./ на собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената материално-правна предпоставка на ПАМ чл.171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП. Това обаче не означава, че при липсата на каквато и да е било обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност, той следва да търпи неблагоприятните правни последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда,
Последните съобръжения обаче
биха били относими в случай, че конкретната фактическа обстановка разкрива
именно липсата на каквато и да е било обективна и субективна съпричастност на
собственика към действията на лицето, управлявало без право чуждото му МПС.
Независимо от своевременното и коректно разпределение на доказателствената
тежест по делото, от страна на жалбоподателя “ДМ Холдинг“ ЕООД не се ангажираха конкретни
доказателства за установяване именно на тези обстоятелства.
На първо място, по делото не се разкриха каквито и да било конкретни обстоятелства по какъв начин автомобилът е попаднал
във фактическата власт и е управляван от водача Грозе, кога се случило това, при какви обстоятелства
и кой в крайна сметка е отговорен за експлоатацията на МПС и неговото
предоставяне на трето за
собственика лице. В тази връзка изявлението на жалбоподателя, че нарушителят към момента на
извършване на полицейската проверка не е бил в трудови правоотношения с
дружеството по никакъв начин не спомага за изясняването
при какви обстоятелства и с каква цел Г. е придобил възможността да управлява автомобила, както и че собственикът
на МПС в действителност не е предизвикал противоправния резултат.
На второ място, не следва да се приема за
основателно и изтъкнатото от жалбоподателя твърдение за наличието на обективна
невъзможност за законния собственик на МПС, да извърши проверка за наличието на
валидно СУМПС по отношение на конкретен водач, още повече в хипотезата, когато
той представя чуждестранно издадено такова. Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, като
разпоредбата на чл.150а от закона указва, че, за да
управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от
право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а
от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено. На основание чл.
161, ал. 1 от ЗДвП, СУМПС, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в определени случаи, посочени в т. 1 – т. 5. Съгласно чл.
27, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина - за всеки водач, получил СУМПС, се водят на отчет определени данни, посочени в т. 1 – 8, като ал. 2
предвижда, че данните по отчета за всеки водач се водят в централизирана
автоматизирана информационна система. Отделно от последното и по аргумент на чл.
17, ал. 13, т. 2 от същата наредба, извършването на проверка на издадени и
валидни чуждестранни СУМПС е възможна чрез отдел
"Пътна полиция" при ГД“НП“ посредством европейската система за обмен на информация за свидетелства за
управление на МПС. Следователно, когато собственик на автомобил го предоставя на друго лице същият е длъжен,
под угрозата да понесе неблагоприятни за него последици, да установи дали отговаря
лицето /водачът на койтосе
предоставя управлението на МПС/ на изискванията на чл.
150, чл. 150а, ал. 1
или чл.
161, ал. 1 от ЗДвП, като за целта проверката се извършва в
администрацията на органите на МВР. Следва да се приеме, че фактическото представяне на
СУМПС от определено лице,
които дори не е в никакви правни връзки със собственика, т.е. е трето за него
лице, в действителност не е
достатъчно, за да се
възприеме извод, че пред собственика е удостоверено от това трето лице, че
притежава валидно СУПМС. Ето защо, доводът на
жалбоподателя, че е нямал
обективна възможност да установи, че представеното чуждо СУМПС от Г.Г. било неистински документ, се явява неоснователен и не обоснова извод, че заповедта е
незаконосъобразно издадена.
Конкретните факти в случая,
изпълващи хипотезата за прилагане на ПАМ, са установени с АУАН серия АД №251238 от 05.01.2023 г., който, както бе посочено по-горе, се ползва с
доказателствена сила за
обстоятелствата, посочени в него, до доказване на противното, поради
което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка,
различна от тази, визирана в
АУАН, лежи върху жалбоподателя, като
последният не постигна оборването й. Актът е част от административната преписка и в
хода на съдебното производство
жалбоподателят не оспори истинността на събраните по тази
преписка доказателства по реда на чл.
193, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Събраните доказателства по
административната преписка, съгласно чл.
171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия
процес. Съдът цени тези доказателства, защото са безспорни и следващите от тях
фактически установявания са конкретни, логични, непротиворечиви и не на
последно място, не са опровергани. В случая АУАН е издаден от компетентен орган, в
установените от закона форма и ред, поради което е съставлява валидно
доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното с него обстоятелство за констатирано управление
на собственото на жалбоподателя МПС неправоспособен водач, т.е., такъв който не
притежава валидно СУМПС за категорията, от което е управляваното превозно средство.
Съгласно чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП,
времевият период, за който се налага прекратяване на регистрация на пътното
превозно средство, е от 6 месеца до една година. В случая, административните органи действат при обвързана компетентност
и налагането на предвидената в закона ПАМ не подлежи на преценка при
реализиране на предпоставките за това. Мярката е наложена за минимално
посочения в чл.
171, т. 2а от ЗДвП срок от 6 месеца, поради което Съдът приема на тази плоскост, че е спазен принципът за съразмерност, установен с чл. 6 от АПК. Органът е упражнил предоставените му правомощия в съответствие с целта
на чл.
22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171
от ЗДвП. - да се осигури безопасността на
движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения, поради
което ЗППАМ отговаря и на целта на закона.
Доколкото обаче се касае за акт на
държавата, чрез който се ограничава едно право-правото на собственост, Съдът е
длъжен да извърши преценка дали наложената мярка не ограничава по недопустим начин правото на
собственост, гарантирано в чл.1 на Протокол
№ 1 към Европейската конвенция
за защита правата на човека
и основните свободи, съгласно коята "Всяко
физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите
притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания, освен в интерес на обществото и
съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното
право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на
държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за
осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с
общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления
или глоби.". Съгласно
чл. 5 от Протокол № 1, чл. 1,
чл. 2, чл. 3 и чл. 4 са
допълнителни членове на Конвенцията, а последната, като ратифицирана от Република България със закон, приет от
НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г.,
обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., е в сила от 7.09.1992 г., като съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
Република България международните договори, ратифицирани по конституционен
ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното
право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат.
Европейският съд по правата на човека
чрез своята съдебна практика е дал критериите, въз основа на които се определя
дали е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1, то която се следва, че първо
следва да се провери дали е налице право на собственост, което да попада в
приложното поле на разпоредбата; 2) след това следва да се прецени дали е
налице намеса на държавата при упражняване на това право от лице, ползващо се
със защита и какво е естеството на тази намеса. На последно място следва да се установи дали намесата
е позволена съгласно чл. 1, Протокол № 1, т.е., дали тя е предвидена в закона, в
интерес на обществото ли е и спазен ли е справедлив баланс между конкуриращите се интереси, т.
е. намесата трябва да е съразмерна.
Според Конвенцията, понятието "собственост" има автономно значение, което не се
ограничава с притежаването на вещи. В случая обаче се касае за типично право на
собственост върху движима вещ, каквото е правото на собственост на
жалбоподателя върху автомобила, което безспорно попада в приложното поле на чл.
1 от Протокол № 1 към Конвенцията. Процесната принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от шест месеца, несъмнено представлява намеса на държавата при
упражняване на правото на собственост на жалбоподателя върху автомобила, тъй
като го лишава от възможността за шест месеца не само той лично, но и чрез
друго лице да си служи с вещта, която притежава. Както бе посочено
по-горе тази мярка е законоустановена със Закона за движение по пътищата.
Мярката е предвидена в интерес на обществото – с цел осигуряване на
безопасността на движението по пътищата, тъй като управлението на МПС от
неправоспособен водач е дейност, която носи висок риск за живота и здравето на
водача, евентуалните пътници в автомобила и другите участници в движението,
както и за материални щети. Доколко е налице и справедлив баланс между правата
на засегнатото лице и интереса на обществото, следва да се прецени с оглед конкретната обстановка: по делото се установи допускане на
ползване на автомобила от едно трето лице, което обаче се легитимира като водач чрез един неитински офоциален
документ. Собственикът на автомобил, който е
търговско дружество, носи задължението, както сам да си служи с него правомерно, така и да не
допуска автомобилът да се ползва от лице, което няма право да управлява МПС,
поради което и дължи една завишена отговорност при предоставянето управлението на
собственосот си дружество на това трето лице, което дори не в никакви правни
връзки с него.
Още повече се
установи и възможността да се извърши
проверка за валидността на чуждо свидетелство. Не изпълнявайки това си задължение, Съдът приема, че в конкретния случай правото на
собственост на жалбоподателя не е засегнато по недопустим от Конвенцията начин, съотв. се следва и изводът
за съразмерността на приложеното
ограничение.
Предвид извършения анализ на събраните
доказателства и относимите правни разпоредби, Съдът намира за установено
фактическото и материално-правно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. "а", предложение последно от ЗДвП, поради което приема, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, както и че заповедта е издадена при наличие на соченото правно и
фактическо основание, както и при спазване на предвидената в закона цел - за
преустановяване на извършването на административно нарушение, което обосновава
извод и за законосъобразност на процесния административен акт, а жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответникът не
прави искане за разноски, поради което такива не следва да му се присъждат в
това производство.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на “ДМ Холдинг“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Раднево, представлявано от М.А.Г.,
против Заповед №23-1228-000017 от 05.01.2023 г., издадена от Началник група към
ОД на МВР-Стара Загора, сектор Пътна полиция-Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
Административен съдия :