О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.София, …....2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XIV въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет
и девети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2.КРИСТИНА ГЮРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Дечев ВНЧД № 560
по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба на П.К.К., ЕГН:********** срещу
Определение на СРС, 94 с-в от 08.01.2021 г. по н.ч.д. № 16508 по описа за 2020
година, с което е потвърдено постановление на прокурор при СРП от 18.11.2020 г.,
с което е прекратено наказателно производство по досъдебно производство № 114/2020
г. по описа на СДВР, пр. пр. № 36500/2019 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.127, ал. 2 от НК.
В жалбата се излагат доводи, на първо място, че
определението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и подлежи на отмяна поради
следните причини. Според жалбоподателя разследването е непълно и необективно.
Твърди, че обективната истина за настъпилата на 28.07.2019 г. в психиатрична
болница „Св. Иван Рилски“ – Нови Искър смърт на неговия брат С. К.К. е останала
неразкрита. Жалбоподателят аргументира, че фактическата обстановка не е
изяснена, а приетата за установена е възприета въз основа на негодни
доказателствени средства. П.К. е категоричен, че смъртта на неговия брат е в
пряка каузална връзка с принудителното му и незаконосъобразно отвеждане в
психиатрична болница от органите на МВР /4 РУ на МВР/ на 21.07.2019 г., както и
в резултат на лечението, което му е приложено там. Според жалбоподателят именно
тази причинно-следствена връзка не е изследвана в хода на досъдебното
производство. Моли въззивният съд да отмени определението на СРС, 94 с-в от
08.01.2021 г. по н.ч.д. № 16508 по описа за 2020
година.
След като
обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, въззивният съд
намери следното:
Въззивният съдебен състав, като взе предвид приложеното
съобщение за връчен препис от обжалваното определение на СРС, установяващо
точната дата на връчването, прецени, че жалбата
е процесуално допустима -
подадена е от лице, което разполага с активна процесуална легитимация,
доколкото има качеството пострадал от деянието, предмет на воденото досъдебно
производство, в законоустановения в чл.243, ал.7 от НПК седемдневен преклузивен
срок, поради което се дължи разглеждането ѝ по същество. На 28.01.2021 г.
определението на СРС от 08.01.2021 г. е връчено на пострадалия, а на 04.02.2021 г. чрез пощенски услуги жалбата е
подадена в СРС.
По същество жалбата
е неоснователна с оглед следните съображения:
Досъдебно производство № 114/2020 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
36500/2019 г. по описа на СРП е образувано на 10.06.2020 г. на основание
чл.212, ал.1 от НПК за това, че неизвестен
извършител в периода от неустановена дата до 27.07.2019 г. в гр. София е
подпомогнал или склонил към самоубийство С. К.К. и е последвало такова, което
прокурорът е квалифицирал като престъпление по чл. 127, ал. 2 от НК
По досъдебното производство няма лице, привлечено в
качеството на обвиняем.
С постановлението от 18.11.2020 г. наблюдаващият
досъдебното производство прокурор, е приел, че в хода на досъдебното
производство са извършени всички възможни и необходими действия по разследване,
но въз основа на събраните доказателства не могат да се установят признаците на
извършено престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК, както и на друго престъпление
от Особената част на НК. Според прокурора са налице предпоставките на чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.1, пр. 1-во от НПК, поради което наказателното
производство следва да бъде прекратено.
При проведеното разследване е установена от СРП и СРС
следната фактическа обстановка, която се споделя от настоящия въззивен съдебен
състав, а именно:
С. К.К. е роден на *** г. През 1969 г. му била
поставена диагноза „параноидна шизофрения“.
Към месец юли 2019 г. С. К. живеел заедно със своя
брат П.К. в жилище, находящо се в гр. София, ул. „********В период от около 10
г. преди 2019 г. С. К. не е посещавал лекар психиатър, както и не е приемал
медикаменти за поставената му през 1969 г. диагноза. С. К. проявявал вербална
агресия спрямо съседите си. Той твърдял, че те го следят и искат да му
навредят. Никога не е изразявал суицидни намерения. Съседите на С. К. твърдят,
че се е случвало той да уринира на междустълбищната площадка в блока, което
било и повод за конфликт помежду им.
На 21.07.2019 г. в следобедните часове П.К. бил извън
дома си. В жилището бил само С. К.. Тъй като отново възникнал конфликт между
него и съседите, те подали сигнал до СДВР. На мястото били изпратени служители
на 04 РУ-СДВР и екип на ЦСМП. С. К. бил задържан и транспортиран до ДПБ „Св.
Иван Рилски“ в гр. Нови Искър. Там бил приет от дежурен лекар – св. Д-р Р.К..
Бил настанен в отделение по обща психиатрия за възрастни, затворен тип, мъже.
Свидетелката К. прегледала С. К. и установила психотична симптоматика. Според
нея пациентът бил психомоторно възбуден и проявявал вербална агресия и
физическа агресия към предмети. С. К. не съобщил за никакви придружаващи
заболявания и свидетелката също не установила признаци за такива. С. К. отказал
да подпише каквито и да били документи при постъпването му в болницата. Той
отказал и провеждането на доброволно лечение. Свидетелката К. съобщила по
телефона на П.К., че неговият брат се намира в психиатричната болница.
За лекуващ лекар на С. К. бил определен свидетелят д-р
В.У.. След среща с П.К. свидетелят получил информация за състоянието на С. К. и
продължил провежданата спрямо него медикаментозна терапия.
На 23.07.2019 г. от директора на ДПБ „Св. Иван Рилски“
пред СРС било направено искане по реда на чл. 154 от Закона за здравето за
провеждане на задължително лечение по отношение на С. К.. Образувано било НЧД №
11935/2019 г. по описа на СРС, НО, 136-ти състав. Насроченото за 25.07.2019 г.
съдебно заседание било отложено. Било представено становище от лекуващия лекар
д-р Урумов, че пациентът К. е интензивно психомоторно напрегнат, несъдействащ и
с дезорганизирано поведение, което не позволява транспортирането му до сградата
на съда.
На 28.07.2019 г. С. К. все още бил в ДПБ „Св. Иван
Рилски“ в гр. Нови Искър. В този ден около 17 ч. му бил направен тоалет. Не е
било установено влошаване на обичайното му състояние. В 18:30 ч. при нов сестрински преглед дежурната сестра е
установила, че пациентът е починал. Тя уведомила дежурния в този ден лекар -
свидетеля д-р С.Д., който констатирал смъртта на С. К.. В съобщението за
настъпилата смърт свидетелят е посочил като причина за смъртта „остра сърдечна
и дихателна недостатъчност“ и като друго важно състояние, способствало
настъпването ѝ – „органично налудно разстройство“. Свидетелят Д. уведомил
брата на починалия пациент за настъпила смърт.
На 29.07.2019 г. П.К. попълни декларация, че желае
тялото на неговия брат да бъде освободено от психиатричната болница, след което
то било транспортирано до погребална агенция. Впоследствие П.К. оттеглил
съгласието си за неизвършване на аутопсия.
Съгласно заключението на назначената СМЕ на труп при
аутопсията на С. К. причината за смъртта му не може да бъде конкретизирана, тъй
като е налице състояние на напреднало трупно гниене, довело до промяна на
оригиналния морфологичен вид на органите и структурите. Вещите лица са
установили, че липсват морфологични находки, които могат да се асоциират с
травматични увреждания по тялото и главата на трупа, за каквито съобщава П.К..
От заключението на вещите лица става ясно, че резултатът от проведения
токсикологичен анализ е негативен. Въз основа на проведена СМЕ вещите лица съобщават
за установена хронична исхемична болест на сърцето – миокардиофиброза,
коронаросклероза, което формира и крайният им извод, че причината за смъртта е
болестна, най-вероятно със сърдечна генеза.
Съгласно заключението на назначената СХЕ от
изпратените за химическо изследване проби от вътрешни органни части (стомах,
черен дроб и бъбрек), взети от трупа на С. К., не се е доказало наличие на алкалоиди
(синтетични и опиеви наркотични вещества), барбитурати, салицилати, бета-блокери,
фенотизинови, бензодиазепинови и имипраминови лекарствени средства.
Извършени са всички действия по разследване с цел разкриване
на обективната истина, в това число и СМЕ на труп, с която да бъде установена
причината за смъртта на С. К.. При така установената фактическа обстановка и след
подробен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност по делото, СРП в
обжалваното постановление е приела, че въз основа на събраните доказателства не
могат да се установят признаците на извършено престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК, както и на друго престъпление от Особената част на НК. Затова прокурорът е
приел, че са налице предпоставките на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1,
т.1, пр. 1-во от НПК, поради което е прекратил наказателното производство.
В производството по чл. 243, ал. 4 от НПК районният
съд, след като е направил пълна преценка на обосноваността и
законосъобразността на обжалвания прокурорски акт, e стигнал до правния извод,
че обжалваното постановлението на СРП, с което се прекратява наказателното
производство, следва да се потвърди напълно като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционният съд е споделил аргументите на СРП, че в настоящото
наказателно производство липсват доказателства, като допълва, че дори не би
могло да се предположи, че конкретно лице от полицейските служители, болничния
персонал, други пациенти в болницата или пък съседи, е въздействало върху С. К.
по какъвто и да е начин, че с действията си да доведе до възникването на
общественоопасните последици.
Правните изводи на СРП и СРС напълно се споделят от
въззивния съд.
Въз основа на правилно анализираните от СРП и СРС
доказателства се установява горецитираната фактическа обстановка, от която се
стига до извода, че смъртта на С. К. е в резултат на развилите се в тялото му
болестни процеси, върху които няма доказано умишлено човешко въздействие, нито
пък има данни за причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, в процесния
случай медицинската професия.
Въззивният съд напълно споделя анализа от правна
страна извършен от районния съд в обжалваното определение. По делото не са
събрани никакви данни, че някое от медицинските лица или други хора, които са
имали контакт със С. К. в болничното заведение, докато е бил жив, да са
извършвали действия по подпомагане или склоняване на пациента към самоубийство.
От заключенията на СМЕ и СХЕ безспорно се установява, че по тялото на починалия
няма следи от физическо насилие (т.е. изключва се версията С. К. да се е
самоубил, засягайки физически орган от тялото му, по начин който прави
невъзможен продължаването на живота му), нито са открити следи от синтетични и
опиеви наркотични вещества или отровни вещества, приемат на които би довел до
летален изход. От друга страна, от свидетелските показания не се доказаха действия по подпомагане или склоняване
на пациента към самоубийство. Предвид много задълбочения доказателствен и
правен анализ на контролирания съд, който напълно се споделя от настоящия
съдебен състав, не е необходимо да се повтарят доказателствените и правни
аргументи.
Настоящият съд споделя гледището, че смъртта на С. К.
е настъпила по необичаен начин, на необичайно място – в психиатрична болница, 7
дни след приемането му. Тази фактическа обстановка разбираемо провокира съмнения
у П.К. за причината за смъртта на неговия брат, които е изложил и в подадената
от него жалба. Те обаче не намират упора
в заключенията на назначените СМЕ и СХЕ, свидетелските показания и писмените
доказателства, поради което възраженията му, че не е разкрита обективната
истина, са неоснователни. От заключенията на експертизите става ясно, че
настъпването на смъртта не е в пряка причинно-следствена връзка с травматично
увреждане, причинено му от конкретно лице, с което е общувал дните преди
смъртта си, или от него самия, в
резултат на проявена автоагресия. Не се обосновава и изводът, че смъртта е вследствие
на наркотични и упойващи вещества, употребени по време на престоя му в
психиатричната болница. Установено е, че причината за смъртта е болестна, най-вероятно със сърдечна генеза.
Въззивният съд счита, че в досъдебното производство е
било проведено всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото, поради което са били изследвани всички възможни версии и са били
събрани всички необходими доказателства.
Правилно СРП и СРС са възприели становището, че въз
основа на събраните доказателства не могат да се установят признаците на
извършено престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК, както и на друго престъпление
от Особената част на НК.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира
обжалваното определение на районния съд за законосъобразно и обосновано, поради
което то следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.243, ал.8 от НПК,
Софийски градски съд, XIV въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение на СРС, 94 с-в от 08.01.2021
г. по н.ч.д. № 16508 по описа за 2020 година, с което е потвърдено
постановление на прокурор при СРП от 18.11.2020 г., с което е прекратено
наказателно производство по досъдебно производство № 114/2020 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 36500/2019 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.127, ал. 2 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………… ЧЛЕНОВЕ:1…………….. 2………………