Номер 201414.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 14.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело №
20203100501542 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на „Морски дюнер“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Здравец, община Аврен, обл. Варна, ул.
„Св. Архангел Михаил“ № 18, подадена чрез пълномощник, срещу Определение №
3803/09.03.2020 год., постановено по ч. гр. дело № 17390/2019 год. по описа на РС-Варна, в
частта му, с която е прието възражението по чл. 414а, ал. 2 ГПК с вх. № 83364/12.11.2019
год., подадено от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, срещу издадената по делото заповед № 8136/24.10.2019 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта за сумата от 325 лева, представляващи сторени
в заповедното производство разноски, от които: 25 лева – внесена държавна такса и 300 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
В частната жалба са наведени оплаквания, че определението в атакуваната от
жалбоподателя част е недопустимо, евентуално – неправилно и незаконосъобразно.
Отправено е искане за обезсилване на определението в обжалваната част, евентуално
– за отмяната му.
В писмен отговор насрещната страна счита жалбата за неоснователна и настоява да се
остави без уважение, ведно с присъждане на разноски за настоящото производство.
При извършената служебна проверка на допустимостта на жалбата, настоящият
състав намира, че същата е процесуално недопустима, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани
частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и в
случаите, изрично посочени в закона (т. 2).
Обжалваното определение, с което съдът е приел (счел е за основателно) възражението
1
на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК, че не дължи разноски за заповедното производство, не
попада в нито една от предвидените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК категории.
На обжалване по реда на глава ХХІ-ва от ГПК подлежи разпореждането, с което се
уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаването на изпълнителен лист (чл.
407 ГПК), вкл. и за разноските за заповедното производство, който акт на съда е законна
последица от констатацията му за основателност, респ. за неоснователност на възражението
на длъжника по чл.
414а, ал. 2 ГПК, че не дължи разноски за заповедното производство при произнасянето му в
хипотезата на чл. 414а, ал. 4, изр. второ ГПК.
Съобразно изложеното настоящият състав намира, че частната жалба е подадена
срещу акт, за който законът не предвижда да бъде обжалван по реда на частното обжалване,
поради което е и процесуално недопустима.
Образуваното по недопустима жалба производство подлежи на прекратяване.
Жалбоподателят не е претендирал разноски.
Ответникът по частната жалба с писмения си отговор е направил искане за
присъждане на разноски за настоящото частно производство но не е представил
доказателства, че е извършил разноски, поради което и такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 1542/2020 год. по описа на ОС-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2