№ 104
гр. , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510101614 по описа за 2021 година
Гражданско дело №1614/2021 г. по описа на Районен съд К, е образувано по
предявен иск от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, гр. СЗ, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. СЗ, ул. „*****“ ***,
представлявано от РТР – управител, чрез пълномощника адв. И.М., против
СТ. В. В., ЕГН **********, с адрес с. К, общ. К, с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, с цена на иска 3 273,89 лева. Процесуалният представител на
ищеца сочи, че по реда на чл. 410 и следващите от ГПК РС – К издал Заповед
за изпълнение №*** от 19.03.2021г. по ч. гр. дело №***/2021г. срещу
длъжника СТ. В. В. за сумата 3 150,50 лева – главница, 123,39 лева лихва
върху тази главница за периода от 15.09.2020г. до 05.03.2021г. (датата на
издаване на лихвения лист), законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед – 16.03.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 65,48 лева
разноски по делото. Твърди, че срещу посочената заповед за изпълнение от
длъжника било подадено възражение. Ищецът сочи, че ответникът имал
открита партида в представляваното от него дружество под №********** за
имот, находящ се в село К, общ. К, ул. „*****“ **. За периода 13.08.2020г. –
14.09.2020г. представляваното от него дружество издало фактура
№*****/15.09.2020г. на стойност 3 150,50 лева с вкл. ДДС за услуги по
доставка на питейна вода, предоставени на абоната. Фактурата следвало да
бъде заплатена в срок от тридесет дни от датата на издаването, което не било
сторено и в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, върху
дължимите суми била начислявана лихва за забава, която към момента била в
размер на 123,39 лева, считано от 15.09.2020г. до 05.03.2021г. Заявява, че
нямало постъпвали заявления по чл. 61, ал. 1 от Общите условия на
1
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД за промяна на титуляра или в
ползването на вода. Твърдението на ищеца е, че към датата на подаване на
исковата молба СТ. В. В. не е заплатил дължимите суми към дружеството за
периодични доставки на вода и услуги по фактура №*****/15.09.2020г. на
стойност 3 150,50 лева.
Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на „Водоснабдяване
и Канализация“ ЕООД сумата 3 273,89 лева, от които: 3 150,50 лева –
главница, произтичащи от доставка на питейна вода за периода: 13.08.2020г.
– 14.09.2020г.; лихва за забава върху тази сума за периода от 15.09.2020г. до
05.03.2021г. в общ размер на 123,39 лева и законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед – 16.03.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, направените разноски в размера
65,48 лева и разноските по установителния иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва всички
изложени в исковата молба факти и правни твърдения. Оспорва задължението
по фактура №*****/15.09.2020г. като твърди, че такава фактура не му е
връчвана, не е получавал екземпляр от нея и изразява категоричното си
несъгласие със задължението, отразено в същата. Твърди, че е плащал
регулярно месечните си задължения по банков път, като сметките му не
превишавали 30 лева месечно. Според ответника било обективно невъзможно
за периода от 13.08.2020г. до 14.09.2020г., за 31 дни, семейството му да
изразходи количеството вода, посочено в процесната фактура, което
количество било над 100 пъти спрямо обичайното му месечно потребление.
Ответникът твърди, че не съществува основание, на което исковата сума да се
претендира от него, като оспорва твърдението, че ищецът му е доставил
количеството вода, посочено във фактурата. Претендира разноски в
производството.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното ч. гр. дело №***/2021 г. по описа на РС - К се установява, че
по заявление на ищеца, подадено по реда на чл. 410 от ГПК, съдът е издал
Заповед №***/19.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредил ответникът да заплати на ищеца сумите: 3 150,50 лева главница,
123,39 лева лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 05.03.2021 г.,
законната лихва върху главницата от 16.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 65,48 лева съдебни разноски. В
законоустановения срок ответникът – длъжник е подал възражение с вх.
№***/13.04.2021 г., с което е възразил, че не дължи сумите, посочени в
заповедта за изпълнение. Ищецът е уведомен за подаденото срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение възражение и същият е
депозирал в законоустановения месечен срок исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото дело.
От фактура – оригинал №*****/15.09.2020г. се установява, че
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД е начислило на ответника СТ. В. В.
по партида №********* – 1316 куб. метра вода за периода: 13.08.2020г. –
14.09.2020г. на обща стойност 3 150,50 лева с вкл. ДДС. Върху фактурата не е
положен подпис на абоната СТ. В. В.. Няма данни фактурата да му е връчена
2
по какъвто и да е начин – електронно или физически.
От справка за неизплатени задължения за абонат 212364, изготвена от
ищцовото дружество се установява, че задължението на ответника към
05.03.2021г. възлиза на 3 150,50 лева главница и 123,39 лева лихва.
От електронна справка на Агенция по вписванията – Имотен регистър,
направена по партидата на ответника е видно, че същият е вписан като
ипотекарен длъжник за имот, находящ се в село К, общ. К, ул. „*****“ **.
От Удостоверение рег. №*******0г. е видно, че от посочената в
удостоверението банкова сметка с титуляр СТ. В. В. през периода м. август
2019г. – месец юли 2020г. ежемесечно са плащани суми между 5,88 лева и
28,73 лева с основание „студена вода“.
По делото беше допусната и назначена съдебно – икономическа експертиза,
чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно, обективно и
добросъвестно, но същото следва да бъде обсъдено по същество с оглед
направеното от ответника възражение относно съдържанието на процесната
фактура. От заключението се установява, че по представената с исковата
молба фактура (неподписана от ответника и без данни да му е връчена) е
формирано задължение в размер на 3 150,50 лева главница и 132,15 лева
мораторни лихви. Вещото лице посочва, че това задължение е произведение
от 1316 куб. метра вода, умножени по цената на водата - 1,995 лева.
Въпреки изричното оспорване, направено от ответника, че ищецът не му е
доставил услугата, отразена в процесната фактура, в хода на делото не бяха
представени доказателства, че тази услуга (доставка на вода) е извършена от
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД и е приета от абоната СТ. В. В..
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Основателността на главния иск се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение,
елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на
претендираната парична сума, представляваща възнаграждение (цена) за
предоставена услуга водоподаване; настъпила изискуемост на задължението и
релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално
изпълнение, предвидена в чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер
на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и
главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение
за престиране на съответната парична сума (възнаграждение за
предоставената услуга), е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който
го изключва – точно изпълнение. В случая, ответникът не твърди да е
изпълнил задължението си по процесната фактура.
3
Отношенията между страните по делото се регулират от разпоредбите на
НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, като чл. 8 от същата конкретизира, че получаването на услугите ВиК
се осъществява при публично известни общи условия, с които се определят:
1. правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2. редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и
отведените отпадъчни води; 3. отговорността при неизпълнение на
задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5. редът за
осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на
потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните
водоснабдявани имоти.
От представените по ч. гр. дело №***/2021 г. по описа на КРС Общи условия
(ОУ), приети от ищцовото дружество, достъпни и на електронен адрес
http://wik-stz.com/bg се установява следното: Съгласно разпоредбата на чл. 2
от ОУ потребители на В и К услуги са юридически или физически лица -
собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно чл. 7, т. 6 от ОУ, ВиК
операторът е длъжен да отчита показанията на средствата за измерване при
условията и сроковете, определени в тези Общи условия и да издава фактури
или други разходно – оправдателни документи, отговарящи на изискванията
на Закона за счетоводството. В разпоредбата на чл. 22 и сл. от ОУ е уреден
редът за отчитане на питейната вода, като е предвидено изразходваните
количества питейна вода да се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от ВиК оператора. Показанията на водомерите на
водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб. м. за период не по-
дълъг от 3 месеца за потребители на вода за питейно-битови нужди. В
междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно
начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на
представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на
свидетеля. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие
на потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е
съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с ВиК
оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок
не по-дълъг от една година от последното отчитане.
Анализирайки цитираните по-горе разпоредби и предвид становището на
страните по спора съдът приема за безспорно, че ответникът има качеството
на абонат спрямо ищцовото дружество относно имота му, находящ се в село
К, общ. К, ул. „*****“ **.
Въпреки безспорното качеството на ответника на потребител на ВиК услуги
за процесния период съдът счита, че същият не дължи на ищеца
претендираните с исковата молба суми за процесния период. Това е така, тъй
като ищецът не доказа в рамките на настоящото дело, при условията на пълно
4
и главно доказване да е изпълнил задълженията си, установени в цитираните
по-горе Общите условия на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, гр. СЗ за
отчитане данните на водомера и документирането им с надлежни отчетни
документи, които да ангажират договорната отговорност на потребителя на
услугите. В този смисъл съдът приема за недоказано твърдението на ищеца,
че ответникът е получил и използвал количеството вода, описано в
процесната фактура, тъй като за това количество не бяха представени по
делото надлежно съставени и подписани писмени отчети за показанията на
водомера, съставени при условията и в сроковете, определени ОУ.
Представената по делото фактура, макар да отговаря на изискванията на
Закона за счетоводството, не е годно основание за ангажиране отговорността
на ответника, тъй като не е подписана от последния и сама по себе си не
установява извършването на услугата по доставка на вода. Същата като
частен документ, изходящ от страната - ищец и удостоверяващ изгоден за нея
факт не съставлява годно доказателствено средство за факта на извършена
доставка на услугата, посочена в нея. Документът, удостоверяващ по
безспорен начин доставката на вода и други услуги е карнетът, съдържащ
подписа на страната или неин представител, поради което и съдържащ в себе
си признание за получаване на услугата. В този смисъл изготвеното експертно
заключение не се кредитира от съда в частта му, касаеща определяне размера
на задължението на СТ. В. В. към ищцовото дружество.
С оглед изложеното по-горе съдът счита, че ищецът не доказа съществуването
на вземането си по основание и размер. Предявеният иск за заплащането на
главница в размер на 3 150,50 лева с вкл. ДДС е неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде оставен без уважение.
Относно претендирането на мораторни – иск с правно основание чл. 86 ЗЗД и
с оглед акцесорността на този иск съдът приема, че същият е неоснователен и
следва да бъде оставен без уважение.
Ищецът „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД е направил искане за
присъждане на разноски по делото, като е представил договор за правна
защита, доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение и списък по
чл. 80 ГПК.
Съгласно т. 12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В
мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в
частта й относно разноските отпада. С оглед крайния изход на спора съдът
счита, че на ищеца не се дължат разноски нито за заповедното производство,
нито за производството по установителния иск.
Ответникът СТ. В. В. е направил искане за присъждане на разноски по
делото, като е представил Списък на направените разноски в размер на 600,00
лева и договор за правна защита с отразено в него плащане в брой на сумата.
С оглед изхода от спора съдът счита, че сторените от ответника разноски
5
следва да му бъдат присъдени изцяло.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр. СЗ, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. СЗ, ул. „*****“ ***, представлявано от
РТР – управител, против СТ. В. В., ЕГН **********, с адрес с. К, общ. К, ул.
„*****“ **, иск съдът да признае за установено на основание чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК и чл. 79 ЗЗД, че СТ. В. В., ЕГН ********** дължи на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, гр. СЗ сумата 3 150,50 (три хиляди
сто и петдесет лева и петдесет стотинки) лева за доставка на питейна вода за
периода 13.08.2020г. – 14.09.2020г., удостоверена във фактура
№*****/15.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаването на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр. СЗ, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. СЗ, ул. „*****“ ***, представлявано от
РТР – управител, против СТ. В. В., ЕГН **********, с адрес с. К, общ. К, ул.
„*****“ **, иск съдът да признае за установено на основание чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК и чл. 86 ЗЗД, че СТ. В. В., ЕГН ********** дължи на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, гр. СЗ сумата 123,39 (сто двадесет и
три лева, тридесет и девет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва
върху претендираната главница за периода от 15.09.2020г. до 05.03.2021г.
ОСЪЖДА ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр. СЗ,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. СЗ, ул. „*****“ ***,
представлявано от РТР – управител, да заплати на ответника СТ. В. В., ЕГН
**********, с адрес с. К, общ. К, ул. „*****“ **, сторените от последния
съдебни разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К: _______________________
6