Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 28.11.2019 г., в
състав:,
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 450 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 32647/05.11.2019 г., подадена от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, чрез адв. О.Т., с която е формулирано искане за допълване на постановеното по делото Решение № 937/29.10.2019 г. с изрично произнасяне по отношение на претендираните суми по Договор № 030816/25.02.2015 г. за м.06.2016 г. в размер на 9 660 лева, представляващи вложени медицински изделия, ведно с лихва за забава върху главницата, както и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение на НЗОК, чрез юриск. П.И.-С., с която депозираната молба се оспорва като неоснователна по съображения, че решението съдържа произнасяне по цялата претендирана сума за м.06.2016 г., а именно 147 445 лева.
Молбата по чл. 250 от ГПК е подадена в срок, от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима. Не се налага разглеждането й в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба от МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, гр. Варна, с която предявени искове по чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против Национална здравноосигурителна каса, гр. София за осъждане на ответника да заплати следните суми: 1. По договор № 030816/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки – 229 435 лева, ведно обезщетение за забава в общ размер на 55 905.87 лева за проведено лечение на пациенти, както следва: 1.1. за м. 05.2016 г. в размер на 1 150 лева главница, ведно с лихва за забава за периода 01.07.2016 г. – 21.03.2019 г. в размер на 317.54 лева; 1.2. за м.06.2016 г. в размер на 147 445 лева, ведно с обезщетение за забава върху главницата за периода 01.08.2016 г. – 21.03.2019 г. в размер на 39 391.94 лева, 1.3. за м. 07.2016 г. в размер на 3100 лева главница и лихва за забава за периода 01.09.2016 г. – 21.03.2019 г. в размер на 802.54 лева; 1.4. за м.11.2016 г. в размер на 714 лева, ведно с лихва за забава за периода 01.01.2017 г. – 21.03.2019 г. в размер на 160.65 лева; 1.5. за м.03.2017 г. в размер на 77 026 лева главница ведно с лихва за забава за периода 01.0.2017 г. 21.03.2019 г. в размер на 15 233.20 лева. 2. По договор № 031896/18.05.12016 г. за извършване на амбулаторни процедури в размер на 1250 лева главница и общ размер на обезщетението за забава 302.56 лева, както следва: 2.1. за м.06.2016 г. в размер на 500 лева и лихва за забава за периода 01.08.2016 г. – 21.03.2019 г. в размер на 133.78 лева; 2.2. за м. 11.2016 г. в размер на 750 лева главница и лихва за забава за периода 01.01.2017 г. – 21.03.2019 г. в размер на 168.78 лева.
Съдът се е произнесъл с Решение № 937/29.10.2019 г., с което е осъдил Национална здравноосигурителна каса, ЕИК ********* гр. София да заплати на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, ЕИК *********, гр. Варна следните суми: 1. По договор № 030816/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки 1.1. за м.06.2016 г. в размер на 131 492.00 /сто тридесет и една хиляди четиристотин деветдесет и два/ лева, ведно с обезщетение за забава върху главницата за периода 01.08.2016 г. – 21.03.2019 г. в размер на 35 174.11 /тридесет и пет хиляди сто седемдесет и четири и 0.11/ лева, 1.2. за м.11.2016 г. в размер на 714 /седемстотин и четиринадесет/ лева, ведно с лихва за забава за периода 01.01.2017 г. – 21.03.2019 г. в размер на 160.65 /сто и шестдесет и 0.65/ лева; 1.5. за м.03.2017 г. в размер на 77 026 /седемдесет и седем хиляди и двадесет и шест/ лева главница ведно с лихва за забава за периода 01.0.2017 г. 21.03.2019 г. в размер на 15 233.20 /петнадесет хиляди двеста тридесет и три и 0.20/ лева. 2. По договор № 031896/18.05.12016 г. за извършване на амбулаторни процедури в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева главница и общ размер на обезщетението за забава 302.56 /триста и два и 0.65/ лева, както следва: 2.1. за м.06.2016 г. в размер на 500 лева и лихва за забава за периода 01.08.2016 г. – 21.03.2019 г. в размер на 133.78 лева; 2.2. за м. 11.2016 г. в размер на 750 лева главница и лихва за забава за периода 01.01.2017 г. – 21.03.2019 г. в размер на 168.78 лева, на осн. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на иска 21.03.2019 г. до окончателното им изплащане както и разноски за водене на делото, в това число процесуално представителство в размер на 17 525 /седемнадест хиляди петстотин двадесет и пет/ лева, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и след съдебна компенсация. За горницата над присъдените суми исковете са отхвърлени.
Съгласно чл. 250, ал.1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет.
В настоящия случай не е налице непълнота на съдебния акт, тъй като видно от уточнителната молба на ищеца от 05.04.2019 г., същият е отправил искане към съда за осъждане на ответника да му заплати дължимата за месец юни 2016 г. сума в размер на 147 445 лева, ведно с обезщетение за забава от 39 391.94 лева. С постановеното решение съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, уважавайки исковете за м.06.2016 г. за сумите от 131 492.00 лева, ведно с обезщетение за забава върху главницата за периода 01.08.2016 г. – 21.03.2019 г. в размер на 35 174.11 лева, като е отхвърлил иска за главница за горницата над присъдените 131 492.00 лева до целия претендиран размер от 147 445 лева, а за мораторните лихви за горницата до 39 391.94 лева. Произнасянето на съда изчерпва в цялост заявената искова претенция по основание и размер и включва както дължимите суми за лечение по клинични пътеки, така и вложените медицински изделия, поради което липсва основание да бъде допуснато претендираното допълване на съдебния акт, напротив, същото би довело до недопустимо произнасяне свръхпетитум.
По изложените съображения молбата на ищеца по чл. 250 от ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 32647/05.11.2019 г., подадена от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, чрез адв. О.Т., с която е формулирано искане за допълване на постановеното по делото Решение № 937/29.10.2019 г. с изрично произнасяне по отношение на претендираните суми по Договор № 030816/25.02.2015 г. за м.06.2016 г. в размер на 9 660 лева, представляващи вложени медицински изделия, ведно с лихва за забава върху главницата, както и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :