№ 1049
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330200770 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 22-1030-000038/14.01.2022 г., издадено от Началника
Група, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при ОД на МВР-Пловдив, с което
С.В.Д., с ЕГН: **********, е санкциониран с ГЛОБА в размер на 50.00 лева –
за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, С.Д., оспорва НП и моли същото да бъде отменено
като незаконосъобразно. Представен е договор за правна защита и
съдействие, както и списък с разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание, не се явява лично и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при ОД на
МВР-Пловдив, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.
До съда е депозирана писмена молба-становище от Началника на Сектора, с
която излага становище за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Прави възражение за
намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в
Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
1
От фактическа страна се установява следното:
На 02.01.2022 г., около 22.14 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Иван Вазов“
до № 61, *** К.И.Ц., към ***, извършил проверка, по отношение на
жалбоподателя С.В.Д., като водач на л.а. „***“, с рег. № ***. В хода на
проверката било констатирано, че по време на движение водачът не ползва
обезопасителния колан, с който е оборудвано управляваното от него МПС. За
така констатираното нарушение бил съставен АУАН, който бил подписан от
нарушителя без възражения. Въз основа на него било издадено процесното
НП, с което жалбоподателят бил санкциониран с глоба в размер на 50.00 лева
за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1 от
ЗДвП.
Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който оспорва
издаденото НП като незаконосъобразно, без да сочи конкретни доводи за
това.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и
от гласните доказателства – показанията на актосъставителя К.И.Ц., разпитан
в качеството на свидетел, частично от показанията на свид. В.Н.Д..
От своя страна Свид. Ц. потвърждава авторството на АУАН и
направените в него констатации. Пояснява,че не си спомня за случая с
конкретика. Съдът кредитира тези показания, като произтичащи от
достоверен и незаинтересован източник, съответстващи на писмените
доказателства по делото. Що се отнася до липсата на спомен за конкретни
детайли от нарушението, съдът счита това за нормално, предвид характера на
работата на свидетеля и ежедневното, многократно констатиране на подобен
тип нарушения по пътищата за движение на МПС.
Съдът кредитира и показанията на свид. В.Д. – *** на жалбоподателя.
Макар за този свидетел да се установи хипотетична заинтересованост от
крайния изход на делото, предвид ****** му с жалбоподателя, съдът намира,
че по същество този свидетел потвърждава изложеното в АУАН и НП за
липса на поставен обезопасителен колан от страна на жалбоподателя,
доколкото от показанията на свид. Д. се установява, че коланът е бил
повреден „беше много увиснат“, повод за констатацията на проверяващия
полицай, че „този колан все едно го няма“.
2
Тъй като е налице съответствие на отразеното в АУАН със събраните
по делото доказателства, се извежда и изводът, че презумптивната
доказателствена сила на АУАН, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от
доказателствата по делото, поради което съдът възприема именно изложената
в АУАН и НП фактическа обстановка.
При тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства се обосновават следните птравни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник,
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или
носене на каска.
В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по
несъмнен начин (от разпита на свид. Ц., който потвърждава авторството и
констатациите в акта, както и самият АУАН, чиято презумптивна
доказателствена сила в случая не бе опровергана), че с действията си
жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение. По категоричен начин бе
установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място
жалбоподателят С.Д., като водач на описаното по-горе МПС, е управлявал
същото без да използва обезопасителен колан, с какъвто МПС е било
оборудвано, с което е осъществил нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Установи се по делото, че жалбоподателят е управлявал МПС с повреден
колан до степен еднозначна на липса на такъв. Последното се потвърждава от
показанията на ангажирания от жалбоподателя свидетел – свид. В.Д., от
чийто показания става ясно, че коланът на шофьора е бил повреден и стоял
3
увиснал, при което положение следва да се приеме за правилна констатацията
на полицая по време на проверката, че на практика колан липсвал, доколкото
обезопасителният колан очевидно не е бил в състояние да изпълнява
функцията си. Ето защо съдът приема нарушението за доказано, респ. за
напълно основателно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за така
констатираното нарушение.
Правилно е определен и размерът на наказанието, съответстващо на
нарушението, размер, който е фискиран в закона и не подлежи на ревизиране
от страна на съда.
В случая съдът намира, че не са налице основания за приложение на
нормата по чл.28, визираща маловажен случай, тъй като констатираното
административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за нарушения от същия вид. Касае се за
умишлено нарушение, засягащо изключително важни обществени отношения
– безопасността на движението по пътищата. Отделно от това, видно от
наличната по кориците на делото Справка за нарушител/водач, прави
впечатление, че жалбоподателят С. Д., само в рамките на две години, е
санкциониран още шест пъти все за нарушение по чл.137а , ал.1 от ЗДвП, за
пет, от които е наказан с влезли в сила наказателни постановления.
Посоченото е индиция за по-висока степен на обществена опасност на
деянието и неговия извършител и допълнително основание за настоящия
съдебен състав да не приложи нормата на чл. 28 ЗАНН.
Както НП, така и АУАН са издадени при спазване на изискванията,
посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността
на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. Актът и постановлението са издадени от
компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски в
това производство по реда на АПК. Предвид потвърждаването на НП,
неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
4
разноски за адвокатско възнаграждение. Въпреки изхода на делото, доколкото
липсва изрично искане и действия по защита от юрисконсулт, съдът не следва
да се произнася по този въпрос в полза на въззиваемата страна.
Ето защо ПРС XXV н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-1030-000038/14.01.2022 г., издадено от
Началник Група, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при ОД на МВР-
Пловдив, с което С.В.Д., с ЕГН: **********, е санкциониран с ГЛОБА в
размер на 50.00 лева – за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5