Р Е Ш Е Н И Е № 879
26.07.2019 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският районен съд, Х-ти състав, в публичното
заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря
МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6929 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след отделяне с влязло в сила Определение от 12.12.2018 г. на СлРС по гр.д. № 5632/2018 г. на предявения иск в това производство с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД от Я.Х.И., ЕГН: ********** *** срещу „ОФК ЛОКОМОТИВ”, със седалище и адрес на управление в гр. Горна Оряховица, ул. „Васил Априлов” № 26 за заплащане на възнаграждение в размер на 12 000 лв.съгласно чл. 2 от граждански договор от 05.07.2017 г. сключен между страните.
Ищецът Я.Х.И., ЕГН: ********** ***
чрез адв. Е.П. *** твърди, че бил сключил с ответното дружество „ОФК
ЛОКОМОТИВ”, със седалище и адрес на управление в гр. Горна Оряховица, ул.
„Васил Априлов” № 26 договор за наем на футболист за крос от 17.07.2017 г. до
10.06.2018 г., като бил сключен и граждански договор за сезон 2017-
Иска се от съда осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца
сума в размер на 2400 лв., съставляваща неплатени премии или по 1200 лв. за
първия и втория полусъстезателен сезон на спортно-състезателната 2017-
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е депозиран. Посочва, че искът е допустим, но
неоснователен. Признава, че страните са обвързани с договор за наемане на
професионален футболист от 17.07.2017 г., който договор бил със срок на
действие до 10.06.2018 г. Освен уговореното възнаграждение по силата на Х.Х1 и
Х1.Х2 било договорено, че ако футболистът вземе участие в минимум 2/3 от
официалните мачове на клуба през първия и втория полусезон на
спортно-състезателната 2017-
Страните са се спогодили със спогодба от 21.01.2019 г. по отношение на
претенцията на ищеца за заплащане на неговите трудови възнаграждения в общ размер
на 2400 лв., съставляваща неплатени премии или по 1200 лв. за първия и втория
полусъстезателен сезон на спортно-състезателната 2017-
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Видно от представения по делото граждански договор,сключен между страните на 05.07.2017 г. ответникът е възложил на ищеца да изпълни следното: да бъде лоялен и всеотдаен към клубната емблема и цветове, да работи за популяризирането на гр. Горна Оряховица и футболния клуб в страната, да бъде човек с висок спортен морал и пример за подрастващите в града, да уважава съотборниците си в отбора, да бъде готов за взаимопомощ по време на футболни срещи, да участва във футболните срещи със себераздаване и висок морал, да се стреми клуба да получава спортни отличия чрез постигане на високи резултати. Тези задължения ищецът следвало да изпълнява за спортно-състезателната 2017/2018 г. Срещу това ответникът се е задължил да му заплати възнаграждение в размер на 12 000 лева, което страните са уговорили да бъде изплатено в срок до 31.05.2018 г. По своето естество така сключения между страните договор съдържа съществените елементи на договор за изработка по смисъла на на чл. 258-259 от ЗЗД и по-специално неговата разновидност- договор за услуга, Този договор няма идентичен предмет с представения договор за наемане на професионален футболист от 17.07.2017 г., който е трудов договор и включва други трудови задължения за футболиста формулирани в част IV 2.1. Съдът счита, че забраната предвидена в този трудов договор в IV 2.16. за футболиста да извършва дейности от друг характер в клуба освен регламентираните в договора се отнася до дейности различни от участието му в спортно-състезателната 2017/2018 г. в качеството му на футболист, който остават извън поетите от него трудови задължения по договора за наемане на професионален футболист от 17.07.2017 г. и по сключения преди него граждански договор, който му вменява допълнителни задължения свързани с участието му в качеството му на футболист в спортно-състезателната 2017/2018 г. Гражданския договор е надлежно подписан от председател на Управителния съвет /президент/ на футболния клуб към момента на подписването му Даниел Георгиев Костадинов, който е подписал и трудовият договор на футболиста в това си качество, като ответника не е оспорил представителната му власт да сключи процесния трудов договор. Наличието на пълномощно, с което Даниел Георгиев Костадинов е упълномощил друго лице да изпълнява част от неговите правомощия не го лишава от тези правомощия и той може да ги изпълнява и в личното си качество. Следователно договорът е валидно сключен от надлежно-представляващото го лице. Не беше представен Устава на футболния клуб, нито бяха наведени от ответната страна твърдения, че е налице разпоредба в Устава или закона, която изрично да ограничава представителната власт на председателя на сдружението, при сключване на определен вид договори или да предвижда предварителното му овластяване от ОС или УС. Нормата на чл.23 от ЗЮЛНЦ регулира управлението на сдружението, но не засяга правомощието на представителния орган да изразява воля. Решението на УС за сключване на договора не е елемент от фактическия състав на договора и няма правно значение за валидността му. Липсата на такова решение не може да се противопостави на третите лица и не съставлява липса на съгласие.Затова договорът, сключен от председателя е действителен, тъй като е налице валидно осъществено представителство и изразено съгласие при сключването му. Въпросът дали е действал, без да има решение на УС има значение за вътрешните му отношения със сдружението и е без значение за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е прието в устава за представителството, нито дали има решение на УС по въпроси от неговата компетентност.Това е така доколкото председателят на управителния съвет има представителна власт спрямо трети лица по силата на вписването в регистъра с оглед фикцията на чл.599 ал.2 от ГПК.
Видно от изготвената по делото и неоспорената от страните съдебно-икономическа експертиза не съществувало задължение да бъдат регистрирани гражданските договори и по данни на счетоводството на ответното дружество не било налице плащане по гражданския договор, както и че граждански договори с футболистите не се били съхранявали. Не били налице подадени декларации по обр. 1 и декларации по обр. 6 за граждански договори, като това обстоятелство се било потвърждавало и от представените справки от ТД на НАП гр. Сливен и ТД на НАП Велико Търново. Вещото лице вземайки предвид свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Владимир Иванов Мичев заявява, че е налице поне още един граждански договор с идентичен на процесния договор предмет, по който ответника не е извършил плащане. Съдът, счита че фактът, че договорът не е заведен в счетоводството на клуба, че липсва уведомяване на НАП за сключването му и че липсва отразяване в счетоводството на ответника за изплащано по него възнаграждение, следва да се посочи, че тези обстоятелства са ирелевантни са действителността на сключения между страните договор и нямат правно значение за валидността му.
От събраните по делото гласни доказателства показанията на свидетеля Владимир Мичев, който е работил в клуба към релевантния период се установява че ищецът е бил заедно с него на работа в ответния футболен клуб на трудово правоотношение, но са имали и сключен граждански договор. Гражданския договор бил подписван само с някой от футболистите по преценка на ръководството на клуба, за да бъдат стимулирани да показват по-добри резултати и отборът да бъде изведен от „Б” група. Не им били платени уговорените възнаграждения въпреки, че бележили победи в първенството. Бил напуснал футболния клуб, защото не били спазили уговорката си да се заплатят дължимите им възнаграждение по гражданските договори. В трудовите си договори нямали уговорка за заплащане на премии, а само за заплата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск в това производство с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД е основателен и доказан по следните съображения- на първо място се доказа наличието на валидно облигационно правоотношение между страните произтичащо от сключеният между страните граждански договор притежаващ всичките характеристики на договор за изработка, който е възмезден, консенсуален, двустранен и неформален договор. Останаха недоказани възраженията на ответната страна относно недействителността на договора, тъй като е налице идентичен предмет на гражданския договор със сключения между страните трудов договор. Двата договора предвиждат различни задължения за футболиста, като задълженията произтичащи от гражданския договор се явяват допълнителни задължения за постигане на конкретни резултати, както се установи от показанията на разпитания по делото свидетел Мичев. Не се доказа и възражението на ответната страна, че договорът е подписан от лице без представителна власт, тъй като същият е сключен от председателят на УС на футболния клуб към момента на сключването на договора, което обстоятелство се установява и от справка в търговския регистър /вж. справка по ЕИК ********* и история на вписаните представители на клуба/. Същото лице е подписало и договора за наем на футболист, който се признава за валиден от ответника. Доказа се изпълнение от страна на футболиста по гражданския договор, което се установява от показанията на разпитания по делото свидетел относно постигнатите от тях резултати изразили се във футболни победи и не се оспорва от ответната страна.
Заплащането на възнаграждението е основното задължение от страна на възложителя по договора и респ. основното право на изпълнителя по договора е да получи уговореното възнаграждение за извършената от него работа съобразно поръчката. Възнаграждението по договора за изработка се уговаря между страните и е елемент от неговото съдържание и може да бъде уговорено като единични цени или като глобална сума. След като възложителят е приел изпълнението на договора от ищеца съобразно неговата поръчка следва да му заплати дължимото и уговорено възнаграждение в размер на 12 000 лв.
Предвид на изложеното съдът приема за установено наличието на валидно сключен договор с ответника през периода на действието му, както и че е ищецът е изпълнявал задълженията си по него. Размерът на възнаграждението е установен от договора- 12000 лв. Не са противопоставени възражения от страна на ответника, че сумата е платена и не са ангажирани доказателства в тази насока. По изложените съображения съдът намира, че ответникът дължи уговореното в договора възнаграж дение в размер на 12000 лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1582,97 лв., разноски за настоящото производство. По изложените съображения Съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „ОФК ЛОКОМОТИВ”, със седалище и адрес на управление в гр. Горна Оряховица, ул. „Васил Априлов” № 26 да заплати на Я.Х.И., ЕГН: ********** *** сума в размер на 12 000 лв., съставляваща дължимо възнаграждение съгласно чл. 2 от граждански договор от 05.07.2017 г. сключен между страните ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-18.10.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ОФК ЛОКОМОТИВ”, със седалище и адрес на управление в гр. Горна Оряховица, ул. „Васил Априлов” № 26 да заплати на Я.Х.И., ЕГН: ********** *** сумата от 1582,97 лв., съставляваща сторени в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: