ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35
гр. гр. София , 08.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито
заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Магдалена А. Лазарова
Стоян Л. Тонев
като разгледа докладваното от С. Л. Т. Въззивно частно наказателно дело №
20211010600148 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 270 ал.4, вр. глава 22, чл.341 ал.2 и сл.
НПК.
Производството е инициирано въз основа на депозирана частна жалба
от адв. Н. срещу определение от 29.03.2021г. на СНС- 11 състав по НОХД
№3455/2019г. на СНС, с което е оставено без уважение искането на подс. Р. Я.
Н. за изменение на мярката му за неотклонение от „домашен арест“ в по-
лека такава.
С жалбата се иска отмяна на определението и постановяване на ново, с
което искането на защитата да бъде уважено и мярката за неотклонение на
подсъдимия да бъде изменена в по-лека. Подлага се на критика становището
на СНС относно базисната предпоставка за законност на задържането под
формата на домашен арест, а именно наличие на обосновано предположение,
че подсъдимият евентуално е автор на инкриминираните деяния.Относно
опасностите правилно СНС е приел, че липсвал риск подсъдимият да се укрие
от наказателно преследване. В жалбата се застъпва позицията, че неправилно
съдът от първата инстанция е приел, че продължава да съществува реален
риск подсъдимият да извърши престъпление, за чието преодоляване се
налагало продължаващото прилагане на мярка за неотклонение „домашен
арест“. Изтеклият срок на задържане, първоначално под стража, а към
1
момента под формата на домашен арест, не отговарял на изискването за
разумност.
Прави впечатление, че в последния абзац на жалбата е записано, че се
иска изменение на мярката в по - лека - „ включително и в МНО домашен
арест“. Очевидно се касае за техническа грешка, доколкото по- горе в
пространната жалба ясно е посочено, че се иска изменение на действащата
към момента мярка за неотклонение „домашен арест“ в по- лека/ тоест в
гаранция или подписка/.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази
изложените доводи и материалите по делото, намира частната жалба за
допустима и разгледана по същество - за неоснователна.
Специализираната прокуратура е внесла за разглеждане в СНС
обвинителен акт срещу подсъдимия Р. Я. Н. и още 11 лица. Повдигнатото на
подсъдимия Н. наказателно обвинение визира твърдяно престъпление по
чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 вр. с ал.2 от НК/ участие в организирана
престъпна група/ и две претендирани престъпления с правна квалификация по
чл.213А, ал.3, т.2 и т.4 вр. с ал.2, т.2, т.4 и т.5, пр.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1
вр. с чл.20, ал.4 и ал.3 вр. ал.1 от НК/ изнудвания/.
Всяко от тези, претендирани от държавното обвинение, престъпления
от общ характер е наказуемо с „лишаване от свобода“ и отговаря на
законовите критерии за „тежко“, съгласно легалната дефиниция по чл.93, т.7
от НК.
Според националната ни практика и тази на ЕСПЧ съществуването на
разумното подозрение, че арестуваният евентуално е извършил престъпление
е задължително условие за законосъобразността на задържането включително
под формата на домашен арест, както е в случая. В това отношение правилно
първоинстанционният съд е приел, че събраните в досъдебната фаза
доказателства, довели и до внасяне на обвинителен акт, обезпечават в
нужната степен предпоставката за евентуална съпричастност на подсъдимия
към вменената му престъпна дейност. Първостепенният съд обобщено е
оценил наличната информация, за да установи дали обвинението разполага с
prima facie /на пръв поглед/ основания за подозренията си, предвид характера
на производството по чл.270 от НПК по въпросите на мярката за
2
неотклонение. Респективно за положителната констатация относно
обоснованото предположение за нуждите на производството по чл.270 от
НПК, доколкото се касае за висящ процес, съдът от първата инстанция не е
дължал и не е извършил разширения доказателствен анализ, присъщ на краен
съдебен акт по същество на делото. Този подход на първата инстанция е
съобразен с изискванията на чл.270, ал.1 НПК, както и с тези на с чл.5, пар.4
във връзка с чл.5, пар. 1, буква „c“ от ЕКЗПЧОС и практиката на ЕСПЧ по
този въпрос.
Настоящият въззивен състав споделя извода на Специализирания
наказателен съд, че риск от укриване на подсъдимия от наказателно
преследване не съществува към момента, тъй като същият е с установен адрес
и семейна обвързаност на територията на Р.Б..
Рискът подсъдимият Р.Н. да извърши престъпление се извежда не само на
база тежестта на предвиденото наказание за престъпленията, но и с оглед
характера и спецификите на твърдяната престъпна деятелност, описана във
внесения обвинителен акт. Подсъдимият е обвинен за три, при това все
тежки и умишлени престъпления, а именно за участие в ОПГ и изнудвания,
всички свързани с агресия и насилие. За предполагаемата престъпната
дейност по чл.321 от НК, очертана в обвинителния акт се сочи, че е
реализирана през продължителен период от време от месец януари 2013 г. до
02.08.2018 г., като и броя на участниците в престъпното сдружение,
значително надхвърля минимално изискуемия за изпълнение на
количествения критерий по чл. 93, т.20 от НК. Твърди се и заемано високо
ниво от подсъдимия Н. в йерархията на предполагаемата престъпна група, а
именно непосредствено след ръководителя й.Обвиненията за изнудвания
включват множество квалифициращи обстоятелства.
Също така, от значение за обсъждания риск е, че предполагаемата
престъпна дейност по чл.321 НК е с начален период от месец януари 2013 г.,
към който момент не е била постановена съдебна реабилитация с влязлото в
сила на 10.05.2014г. определение по НЧД 1350/2013г. на БОС.
В това отношение по – специално внимание следва да бъде отделено на
справката за съдимост / л. 651,т. 2 от съд. производство/ и допуснатата
реабилитация по осъжданията на подсъдимия за множество престъпления, /
3
по чл. 142 ал.2 т.2 НК, чл. 142 А л.4 НК, чл.131 ал.1 т.5, чл.199 НК/. От
прегледа на справката прави впечатление, че с влязло в сила на 14.07.2005г.
определение е определено единно наказание по НОХД № 554/2002г. и
НОХД №2756/2004г. от четири години лишаване от свобода. По НОХД
№135/2006г. на ОС-Б. подсъдимият е осъден за извършено на 27.12.2005г.
престъпление по чл. 199 НК на лишаване от свобода. По НЧД 1350/2013г. на
БОС с влязло в сила на 10.05.2014г. определение е постановена съдебна
реабилитация по всички изброени осъждания. Както е посочено в чл. 87, ал. 1
от НК, за да е допустимо обсъждането на останалите предпоставки за
допускането на съдебна реабилитация, е необходимо да е изтекъл тригодишен
срок от изтърпяването на наложеното с присъдата наказание. Особеното е, че
единното наказание лишаване от свобода по НОХД № 554/2002г. и НОХД
№2756/2004г. е наложено с влязло в сила на 14.07.2005г. определение, а
осъждането по НОХД №135/2006г. визира извършено на 27.12. 2005г.
престъпление по чл.199 НК, тоест преди да е изтекъл 3 - годишния срок по
чл.87 НК. Възможно е данните по справката да са неточни и да са били
налице условия за съдебна реабилитация по всички визирани осъждания. При
всички положения е налице влязло в сила определение по НЧД 1350/2013г. на
БОС и то не подлежи на ревизия.
Също така, според настоящия състав на въззивния съд, времетраенето
на углавния процес спрямо подсъдимия и задържането му до момента му
отговарят на критериите за разумност по чл. 5, т. 3 и на чл. 6, т. 1 от
ЕКЗПЧОС. В това отношение, съгласно стандартите, изведени от практиката
на ЕСПЧ, преценката за разумна или не продължителност на задържането се
извършва съобразно редица фактори, като сложността на делото, фазата в
която се намира производството и поведението – ефикасността на действията
на националните органи. В случая от внесения обвинителен акт е видно, че
се касае за 13 подсъдими лица на която са повдигнати общо 40 на брой
обвинения за различни престъпления, включително за организирана
престъпност, като и такива, за които се твърди да са извършени в различни
форми на съучастие.По делото са налице и над 100 свидетеля, и множество
експертизи. От горното се изяснява, че делото се отличава с фактическа и
правна сложност. Делото се намира в съдебна фаза и решаващият състав
насрочва разглеждането на делото при спазване на процесуалните срокове,
уредени в НПК.
4
В заключение, според въззивния съд, прилагането на мярка за
неотклонение „домашен арест“ спрямо подсъдимия Р.Н. е изцяло съобразено
с обстоятелствата по чл. 56 ал.3 НПК, в това число с данните за личността
му, семейното му положение, с тежестта на предполагаемата престъпна
дейност, предмет на внесеното за разглеждане в съда обвинение срещу него,
а и с процесуалното развитие на делото към момента, като това процесуално
ограничение не се явява непропорционално на фактите по случая и по
отношение на този привлечен.
Предвид изложеното Апелативният специализиран наказателен съд на
основание чл. 270, ал. 4 вр. чл. 345 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.03.2021г. на СНС- 11
състав по НОХД №3455/2019г. на СНС с което е оставено без уважение
искането за изменение на мярката за неотклонение на подс. Р. Я. Н., ЕГН:
********** от домашен арест в по- лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5