ÐÅØÅÍÈÅ
№ 55/17.4.2013г.
гр. Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист
В.А., като разгледа докладваното гр. дело №103/2012 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на Г.Й.К., ЕГН **********,
срещу Решение №13А от 12.03.2007 г. на ОСЗГ гр. Суворово, с което е признато
въз основа на съдебно решение по гр. дело №86/2006 г. на РС Девня, право на
възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници на наследниците
на Й.Й.К. и В.К.К. на нива с площ 17.000 дка в м. „Кайряка“, землище с.
Николаевка, постановено е възстановяване в съществуващи възстановими стари
реални граници нива с площ 4.045 дка в м. „Кайряка“, землище с. Николаевка и е отказано
да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/
реални граници на нива с площ 12.995 дка, в м. „Кайряка”, землище с. Николаевка.
Въззивникът твърди, че ПК гр. Суворово не е оспорила влязлото в сила решение на
РС Девня по гр. дело №86/2006 г., с което на наследниците на Й.Й.К. и В.К.К. е
прието за установено право на възстановяване в съществуващи стари реални гранци
на нива с площ 17.000 дка в м. „Кайряка“, представляваща имот №0830008 по КВС
на с. Николаевка, при стари граници – от две страни реки и от две страни път.
Твърди също, че наследодателите му са придобили имота чрез покупка и давностно
владение продължило от 1939 г. до 1959 г., когато бил включен в кооперативно стопанство,
но оставен на собствениците за стопанисване до смъртта им през 1987 г., след
което въззивникът продължил владението на имота и към настоящия момент. Твърди,
че с Решение №13 от 13.07.1998 г. на ПК гр. Суворово, претендирания за
възстановяване имот бил неоснователно възстановен по план за земеразделяне на
наследниците на С.Г.Ф. Въззивникът моли съда, да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение като недопустимо и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна ОС „Земеделие и гори” гр. Суворово, представя писмено становище по
съществото на спора, с което оспорва оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Твърди, че плана за земеразделяне на за с. Николаевка е публикуван
в ДВ, бр.85/1998 г. и че съобразно удостоверение изх.№РД-05-911 от 02.10.2012
г. от ОСЗ гр. Суворово, същият не е оспорен и е влязъл в сила към датата на
постановяване на обжалвания акт, поради което за процесния имот не са били
налице основания за възстановяване на въззивника в съществуващи стари реални
граници.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от представените удостоверения за наследници на Й.Й.К., п.*** г. и на В.К.К, п.
12.09.1987 г., техни наследници са въззивникът Г.Й.К. - син и Й.Й.Д. - дъщеря.
Видно
от Решение №393 от 27.10.2006 г. по гр. дело №86/2006 г. на РС Девня, в сила от
01.12.2006 г., спрямо ОСЗГ гр. Суворово е признато за установено, че
наследниците на Й.Й.К. и В.К.К., имат право да възстановят правото на
собственост върху земеделски имот - нива с площ 17.000 дка в м. „Кайряка”,
землище с. Николаевка, при стари граници: от две страни реки и от две страни
път, представляваща към момента имот №0830008 по КВС на селото.
Видно
от решение №13А от 12.03.2007 г. на ОСЗГ гр. Суворово, след като е признато
право на възстановяване в съществуващи стари реални граници на целия имот с
площ 17.000 дка в м.“Кайряка“, землище с. николаевка съобразно решение по гр.
дело №86/2006 г. по опис на РС Девня, на наследниците на Й.К. и В.К. е
възстановен в съществуващи стари реални граници само имот с площ 4.045 дка в м.
„Кайряка“, с постановено за тази част настаняване в имот №000333 по КВС на с.
Николаевка, като е отказано да се възстанови в съществуващи стари реални
граници установеното по съдебния акт право на собственост върху остатъчната
част, означена като нива от 12.955 дка в м. „Кайряка“, землище с. Николаевка, с
отразени мотиви за отказа, че съдебното решение е постановено след влизане в
сила на обнародван в ДВ №85/1998 г. план за земеразделяне, съобразно който имот
№083008 попава в нови реални граници на основание протокол №2 от 23.09.1993 г.
по чл.18г от ППЗСПЗЗ и е възстановен на наследниците на С.Г.Ф. с Решение №13 от
13.07.1998 г.
Видно
от Решение
№13 от 13.07.1998 г. на ПК гр. Суворово, на наследниците на С.Г.Ф. е възстановено
правото на собственост, съгласно план за земеразделяне в землището на с.
Николаевка върху нива с площ 13.000 дка,
девета категория, в м. “Край село”, имот №083008 по план за земеразделяне, при
граници – имот №150158, имот №000150, имот №150159, имот №083010, имот №0830123
и имот №083013.
Видно от кредитираното като безпристрастно и компетентно
изготвено заключение по назначената съдебно-техническа експертиза вх.№2332 от
17.05.2012 г., процесния имот представлява имот №083008, в същия има изградена
около 1980 г. двуетажна жилищна сграда, имота попада извън регулацията на с.
Николаевка по действащ регулационен план, одобрен със Заповед №1054 от
18.03.1964 г., част от процесния имот представлява част от ПИ №18 по КП от 1919
г., целият с площ 9.570 дка, като останалата част от имот №18 по КП от 1919 г.
попада в регулационните граници на с. Николаевка.
Видно от кредитираното като безпристрастно и компетентно
изготвено заключение по назначената съдебно-техническа експертиза вх.№250 от
17.01.2013 г., след извършени оглед на място и геодезическо заснемане на видими
стари граници и останки от стари сгради и свместяване на КП от 1919 г., КВС от
1998 г. и резултатите от геодезическото заснемане, наличните стари реални
граници – от север старо корито на река, от изток сегашно корито на река, от
запад-югозапад мелнични аркове, от юг-югоизток бивш полски път, се
идентифицират с изключение на бившия полски път и върху КП от 1919 г. като линията
от геодезическото заснемане почти съвпада с границите на ПИ №18 по КП от 1919
г. и при съпоставяне с действащия КВС от 1998 г., се установява, че в старите
граници на ПИ №18 по КП от 1919 г. попадат и части от други имоти по КВС от
1998 г., сред които 10.163 дка от ПИ №083008 и 1.404 дка от ПИ 000333.
Видно от приложената молба вх.№380 от 23.01.2013 г. от
процесуален представител на въззиваемата страна, в същата е отразено, че се
представя като приложение Удостоверение изх.№РД-05-911 от 02.10.2012 г. на ОС
“Земеделие” гр. Суворово за липса на подадени жалби срещу обнародвания план за
земеразделяне на с. Николаевка, обл. Варна, но такъв документ не е наличен към
молбата, не е приобщаван като доказателство по делото и от служебно извършена
справка за отразени приложения към молба вх.№380 от 23.01.2013 г. при входящ
регистър в РС Девня, не се установява да е извършвано сканиране и описване на
посочения документ.
Видно от кредитираните като безпристрастно дадени в
резултат на непосредствени лични възприятия показания на свид. Д.Д.Т., същият от
1944 г. познава въззивника и неговия и на родителите му имот, който описва подробно
по съществуващи стари реални граници и предходни и настоящи постройки,
съответстващи на установените при съдебно-техническата експертиза и
удостоверява, че имота е ползван от въззивника и неговите родители и след като
родителите му починали, преди около 10-12 години въззивникът съборил част от
старите постройки и изградил към старата и нова двуетажна къща.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Констатациите по
съдебно-техническите експертизи установяват, че предявения за възстановяване
имот има реално съществуващи граници, като за съществуващата в имота сграда е
безспорно и потвърдено от показанията на свид. Д.Т., че е изградена от
въззивника и неговите наследодатели, а не от трети лица, поради което основните
предпоставки за възстановяване в реални граници са налице. Съобразно мотивите за отказ за
възстановяване на имот №083008, от съществено значение за законосъобразността
на обжалвания акт е обстоятелсвото дали към момента на неговото постановяване е
имало влязъл в сила план за земеразделяне на землището на с. Николаевка,
съобразно който отказаната част в предходен момент е била определена за
възстановяване на трети лица. След обнародване на плана за земеразделяне в ДВ,
същият влиза в сила при липса на оспорване и за това именно обстоятелство
носещата доказателствена тежест ответна страна не е представила съответно доказателство.
По този начин не е доказано наличието на влязъл в сила план за земеразделяне
относно територията, в която попадат съществуващите стари граници на процесния
имот, и само поради това обстоятелство, отказа за цялостно възстановяване на
имота се явява неоснователен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде
отменен и при наличие на законоустановените предпоставки, следва да се
постанови цялостно възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални
граници съобразно заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза
вх.№250 от 17.01.2013 г. до признатата за възстановяване площ 17.000 дка в
рамките на идентифицираните с експертизата стари граници по КП от 1919 г.
(червен цвят на комбинираната скица) и съвпадащите им геодезично заснети стари
налични на терена стари граници (лилав цвят на комбинираната скица). Видно от
заключението на вещото лице, в имот № 000333 по КВС на с. Николаевка попада
само площ 1.404 дка от подлежащия на възстановяване имот и поради това,
постановеното с обжалваното решение настаняване на възстановените 4.045 дка в
имот №000333 по КВС на с. Николаевка по същество също би довело до неправилно
възстановяване не в съществуващи стари граници, а в територия извън тези
граници, поради което обжалвания акт следва да бъде оменен и в тази част.
По същество, дори обнародвания с
ДВ, бр.85/1998 г. план за земеразделяне да е влязъл в сила, по реда на косвения
съдебен контрол, настоящият съдебен състав счита включването в този план на
имот №083008, както и на съседните нему имоти, върху чиято площ попадат старите
реални границите на процесния имот, за незаконосъобразно, защото имотите, за
които са били налице съществуващи или възстановими на терена стари реални
граници съобразно чл.18г, т.2 и т.3 ЗСПЗЗ не е следвало да попадат сред
териториите, в които собствеността подлежи на възстановяване в нови реални
граници с план за земеразделяне съобразно чл.18г, т.4 ЗСПЗЗ. При това, в
площта, попадаща в имот №083008 е била налице при изработване на плана за
земеразделяне и съществуваща сграда на стопанисващ имота собственик, който го е
заявил за възстановяване именно в стари реални граници. Следоватено, дори при
наличие на влязъл в сила план за земеразделяне, същият би бил нищожен относно
процесния имот, поради което отказа за неговото цялостно възстановяване в
съществуващи страри реални граници се явява незаконосъобразен и в тази
хипотеза.
Съобразно уважаването на жалбата и отправената
претенция по за присъждане на сторените разноски, с представен списък по чл.80 ГПК, въззиваемата следва да бъде осъден да заплати на въззивника обезщетение за
направените по делото разноски за съдебни експертизи в общ размер 807.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №13А от 12.03.2007 г.
на ОСЗГ гр. Суворово, в частта, с която за наследниците на Й.Й.К. и В.К.К., е
постановено възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници за нива с площ 4.045 дка в м. „Кайряка“, землище с.
Николаевка и е отказано да бъде възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници за нива с площ 12.995 дка в м.
„Кайряка”, землище с. Николаевка, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА правото на собственост на наследниците
на Й.Й.К. и В.К.К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници за следния
недвижим имот: нива с площ 17.000 дка в м. „Кайряка“ („Край село“), землище с.
Николаевка, съобразно заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза
вх.№250 от 17.01.2013 г., с отразени в експертизата определящи координатни точки
в координатна система 1970, до признатата за възстановяване площ 17.000 дка в
рамките на идентифицираните с експертизата стари граници по КП от 1919 г.
(червен цвят на комбинираната скица) и съвпадащите им геодезично заснети
налични на терена стари граници (лилав цвят на комбинираната скица), на
основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие
гр. Суворово, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.К., ЕГН **********, сумата 807.00 лв,
представляваща обезщетение за сторени разноски по делото, на основание чл.143,
ал.1 и чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред
Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :