Решение по дело №866/2022 на Районен съд - Перник

Мотиви към Решение № 505 от 07.09.2022г. по анд № 00866/2022г. по
описа на Районен съд П.:
Районна прокуратура П. е внесла за разглеждане досъдебно
производство № 237/2020г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР П., с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК на обвиняемия С.
ЛЮДМ. С. за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.3, т.1
от НК, тъй като на 14.06.2020г. в гр. П., ул. „Минск” № 6, в черен портфейл,
без надлежно разрешително (съгласно чл. 30, чл. 32 и чл. 73 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите) държал
високорискови наркотични вещества (по смисъла на чл.3, т.1 и Приложение
№ 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, издадена съгласно чл. 3, ал.2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите)- кокаин, с общо нето тегло 0,07
грама, с процентно съдържание на активния компонент 68,1%, на обща
стойност 15,40 лева (определена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г., изм. ДВ бр.14 от 18.02.2000г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопрозводството), като случаят е
маловажен.
В хода на съдебното производство прокурорът от Районна прокуратура
П. поддържа направеното предложение, като предлага административното
наказание глоба по чл. 78а от НК да бъде определено в минимално
предвидения размер.
Обвиняемият С. ЛЮДМ. С. в хода на съдебното следствие изразява
съжаление за извършеното и моли да му бъде наложено административно
наказание по чл. 78а от НК.
Пернишкият Районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, прие
за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият С. ЛЮДМ. С. е роден на 22.12.1973г. в гр. П.. Към
настоящия момент живее в Г., където работи като шофьор. Не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ
от НК.
За времето от 19:00 часа на 13.06.2020г. до 07:00 часа на 14.06.2020г.
свидетелите Р.Е.В., Д.Д.Г. и Е.В.П.Г., всичките полицейски служители при
Второ РУ при ОД на МВР П., изпълнявали служебните си задължения като
автопатрул 230. Около 02:50 часа на 14.06.2020г., по подаден сигнал за
семеен скандал между обвиняемия С. ЛЮДМ. С. и жената, с която живеел на
семейни начала – Ц.Г.М., екипът бил изпратен на ул. „Юрий Гагарин”, бл.5,
вх.В, ет.1, ап.51. При пристигането на адреса полицейските служители
установили пред жилището Ц.М. и малолетния й син, които били видимо
разстроени и притеснени. М. обяснила, че прибирайки се с детето си
1

установила, че вратата на апартамента е заключена, като първоначално
нейният приятел С.С. не й отворил а след това излязъл и упражнил спрямо
нея физическо насилие, придружено със закани и обиди към нея и децата й.
Същият бил употребил алкохол и наркотични вещества и бил много
агресивен. Такова поведение С. проявил и към полицейските служители,
поради което бил отведен в сградата на Второ РУ П., намираща се в гр. П., ул.
„Минск” № 6. Св. Б.В.Б. – на длъжност ст. полицай във Второ РУ П.
извършил на обвиняемия личен обиск на основание чл. 80 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, при който установил, че С. държи в
себе си – в черен портфейл, който носел в джоб на панталона, с който бил
облечен, един брой прозрачно полиетиленово пликче, съдържащо бяло
прахообразно вещество. С протокол за доброволно предаване от 14.06.2020г.
полицейският служител предал намереното пликче, ведно със съдържанието
му на разследващите органи.
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното
производство физикохимична експертиза държаното от обвиняемия бяло
прахообразно вещество в полиетиленовото пликче представлява кокаин и
левамизол, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 68,1 %,
като нето теглото на обекта е 0,07 гр.
Стойността на установеното наркотично вещество е 15,40 лв при цена
за 1 гр – 220 лв, съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет от
29.01.1998г., изм. ДВ бр.14 от 18.02.2000г. за определяне на цени на
наркотичните вещества, пласирани на улицата за нуждите на
съдопризводството.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите Б.В.Б., Р.Е.В. и Д.Д.Г., дадени в хода на
досъдебното производство, от писмените и веществени доказателства и
заключението на физикохимичната експертиза, приобщени в хода на
съдебното следствие, които прецени по реда на чл. 378, ал.2 от НПК.
Съдът кредитира изцяло горепосочените гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като те са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондират помежду си.
По делото няма спор, че намереното в обвиняемия вещество е кокаин,
което е високорисково наркотично вещество.
Макар и да не се излагат доводи относно процесуалната стойност на
приложения на л.56 в досъдебното производство протокол за личен обиск на
С.С., извършен от св. Б.Б., съдът счита за необходимо да отбележи, че
обстоятелството, че протоколът не е одобрен от съдия по реда на чл. 164, ал.4
от НПК не поставя под съмнение неговата годност да установи, че
инкриминираното вещество се е намирало именно във фактическата власт на
обвиняемия и именно от него е било иззето. Протоколът за обиск на лице е
2

изготвен на основание чл. 80 от Закона за министерството на вътрешните
работи, която разпоредба дава възможност на полицейските органи при
изпълнение на служебните си задължения, при наличие на някоя от
посочените в нормата хипотези, да извършват личен обиск на лица. В този
смисъл съставеният протокол касае действия, които имат предпроцесуален
характер, тъй като са основани на Закона за министерството на вътрешните
работи, поради което и той има характер на административен акт, който съдът
цени като писмено доказателство. Същевременно съдържанието на този
документ еднозначно се припокрива с показанията на св. Б.Б., който
фактически е открил наркотичното вещество. В своите показания свидетелите
Р.Е.В. и Д.Д.Г. също потвърждават фактическата обстановка по откриването
на наркотичното вещество. Така посоченият доказателствен материал води до
категоричен и несъмнен извод, че С. е държал процесното високорисково
наркотично вещество.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира, че обвиняемият С. ЛЮДМ. С. е осъществил от
обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 354а, ал. 5, вр. ал.3,
т.1 от НК, тъй като на 14.06.2020г. в гр. П., ул. „Минск” № 6, в черен
портфейл, без надлежно разрешително (съгласно чл. 30, чл. 32 и чл. 73 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите) държал
високорискови наркотични вещества (по смисъла на чл.3, т.1 и Приложение
№ 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, издадена съгласно чл. 3, ал.2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите)- кокаин, с общо нето тегло 0,07
грама, с процентно съдържание на активния компонент 68,1%, на обща
стойност 15,40 лева (определена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г., изм. ДВ бр.14 от 18.02.2000г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопрозводството), като случаят е
маловажен.
От обективна страна обвиняемият е извършил престъплението чрез
действие-на инкриминираната дата е осъществил едно от изпълнителните
деяния – държане на наркотично вещество (кокаин), тъй като е упражнявал
своя фактическа власт върху предмета на престъплението, който е с нето
тегло 0,07 грама и с процентно съдържание на активния компонент 68,1%.
Кокаинът подлежи на международен контрол съгласно Единната
конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от
България. Същият е поставен и под вътрешен контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като се изисква
нарочно разрешение за всички дейности с него според чл.30, чл.32 и чл. 73 от
посочения нормативен акт. Съгласно чл. 3, ал.2, т.1 от този закон кокаинът
попада в списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
3

за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, който се съдържа
като Приложение № 1 в чл. 3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични.
Налице е и другия обективен елемент от състава на престъплението, а
именно отрицателния факт, че С. не е притежавал надлежно разрешително за
придобиване и държане на предмета на престъплението.
От субективна страна деянието е извършено виновно при пряк умисъл
като форма на вината, тъй като обвиняемият е съзнавал неговия
общественоопасен характер, тъй като е знаел, че притежанието на наркотично
вещество е забранено, предвиждал е общественоопасните последици и
въпреки това е искал настъпването им, несъобразявайки се с разпоредбите на
закона.
Въз основа на изложеното и след направена съвкупна преценка на
обстоятелствата, характеризиращи деянието и личността на дееца, и имащи
отношение към изясняване степента на тяхната обществена опасност,
настоящият съдебен състав намери, че те са с по-ниска степен от обичайните
случаи на престъпления от същия вид, предвид малкото количество на
наркотичното вещество, неговата ниска стойност, както и обстоятелството, че
то е било предназначено за лична употреба. Съдът отчете наличието и на
други смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с добрите
характеристични данни за обвиняемия, който е трудово ангажиран в Г.,
липсата на регистрирани други негови противообществени прояви, чистото
му съдебно минало, изразеното в хода на съдебното производство искрено
съжаление за извършеното, както и продължителността на наказателното
производство – повече от две години, което обуславя квалифицирането на
деянието по ал.5, вр. ал.3, т.1 на чл. 354а от НК, тъй като се касае за
маловажен случай.
Съдебният състав макар и да намери, че обществената опасност на
деянието не е висока, отчете, че то не е малозначително, нито е с явна
незначителна обществена опасност. Този извод се налага както предвид
защитаваните с чл. 354а, ал.5, вр. с ал.3 от НК важни обществени отношения,
които са свързани със здравето на гражданите, така и че процесното деяние не
се отличава с конкретни особености от обективна и субективна страна, които
да занижават степента на неговата обществена опасност до степен на
формално осъществяване на признаците на предвиденото в закона
престъпление, поради което и С. не следва да бъде оправдан с приложението
на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като не може да се приеме, че извършеното от дееца
не е престъпно. Още повече, че поради изключително широкото
разпространение в обществото на този вид деяния е необходимо
санкционирането им с оглед превенция на бъдещи такива прояви както от
страна на С., така и от страна на останалите граждани.
Предвид изложените съображения настоящият състав прие, че
деянието, извършено от обвиняемия не се явява малозначително или с явна
4

незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК.
Причина за извършване на деянието е заниженото правно съзнание на
обвиняемия.
По вида и размера на наказанието:
Предвид гореизложените правни изводи, съдът призна С. ЛЮДМ. С. за
виновен в това, че е извършил горното престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.
3, т. 1 от НК. Намери, че за същото са налице едновременно условията на
чл.78а, ал.1 от НК, тъй като за това умишлено престъпление се предвижда
наказание глоба, обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК, както и от престъплението не са
причинени имуществени вреди, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от
НК, освободи обвиняемият от наказателна отговорност за посоченото
престъпление, като на същото основание му наложи административно
наказание „глоба” в размер на по 1000 лв (хиляда лева).
За пълнота на мотивите относно определения размер на
административното наказание, настоящият състав отбелязва следното:
Разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК забранява когато за извършеното
престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание да надвишава размера на тази глоба. В
настоящия случай минимално предвиденото наказание глоба по чл. 78а, ал.1
от НК е еднакво с предвидения максимален размер на глобата, предвидена в
специалната част на НК за горепосоченото престъпление, за което С. е
признат за виновен. В този смисъл и наложената от съда глоба не надвишава
предвидения размер на глобата за престъплението по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3,
т.1 от НК, като същевременно се отчете и даденото задължително тълкуване с
Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н.д. № 4/1985г. на Пленума на ВС,
съгласно което дори наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства в производството по приложение на чл. 78а от НК не може да
доведе до прилагане на разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като се прилагат
тези на чл. 27 от ЗАНН.
По веществените доказателства:
На основание чл. 133, ал.1 от Правилника за администрацията в
съдилищата вещественото доказателство по делото – празна опаковка,
приложена на лист 49 в досъдебното производство, да се унищожи след
влизане на решението в сила, тъй като е без стойност.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК
настоящият състав осъди С. ЛЮДМ. С. да заплати по сметка на ОД на МВР
П. сумата от 98,79 лв (деветдесет и осем лева и 79 стотинки), представляваща
направени разноски в хода на досъдебното производство. Същата се доказва
от приложената на л.47 в досъдебното производство сметка за направените
5

разходи по физикохимическата експертиза.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

Председател:
6

Номер на акта:	505
Дата:	7 септември 2022 г. (в сила от 24 септември 2022 г.)
Съдия:	Петя Йорданова Котева

Дело:	20221720200866
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 юни 2022 г.

Решение по дело №866/2022 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите