Р
Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр.Варна,
10.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти март през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№21/20г. по описа
на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от К.Ц.Ж.
чрез особения му представител адв. М.В. против решение №1516/13.12.2019г.,
постановено по гр.д.№569/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/
К.Ц.Ж. е осъден да върне на П.Д.Б. сумата 64 000 лв., получена при първоначална
липса на основание чрез превод по банковата сметка на ответника на
04.12.2014г., на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 27.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; 2/ К.Ц.Ж. е осъден да заплати по
сметка на ВОС сумата 5 010лв., от които 2 560лв. държавна такса по иска и 2
450лв. възнаграждение на особен представител, от които ищецът е бил освободен,
на осн. чл.78, ал.6 ГПК; 3/ К.Ц.Ж. е осъден да заплати на адв. Е.Г.С. от ВАК
сумата 2 450 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска
помощ на ищеца П.Д.Б. в производството пред ВОС, на осн. чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост
по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Въззиваемият
П.Д.Б. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
чрез процесуалния си представител адв.Е. С. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено. Претендират се разноски, вкл. присъждане на адв.
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищецът П.Д.Б. излага, че от
продажба на съсобствен недвижим имот на 04.12.2014г. е била преведена по
банковата му сметка в „УниКредит Булбанк” АД
следващата му съобразно дела му цена от 64 000 лв. Още преди
продажбата имал намерение да закупи с получената сума друго жилище.Помолил за
съдействие лицето Д. М. Д. /познавали се от затвора, същият му съдействал и
за продажбата, осъществена на 04.12.2014г./ и той му предложил да закупи жилище
с обявена продажна цена от 36 000 евро, представляващо апартамент, находящ
се в гр.Варна, ул.”Битоля”№29. Обещал да
го запознае и със собственика му К.Ц.Ж.. След
няколко дни Д. организирал среща между ищеца и непознато за
ищеца лице, което се представило за собственика на имота К.Ц.Ж..Ищецът, който
имал пълно доверие на Д., не се е
усъмнил по никакъв начин, че въпросното лице не е К.Ц.Ж..На срещата бил
подписан предварителен договор за продажба на апартамента от страна на ищеца
като купувач и лицето, представено му за К.Ж., като продавач, екземпляр от
който не бил предоставен на ищеца. В договора
било уговорено и заплащане на капаро в размер на 6 800лв., за което Д. казал, че ще го плати със собствените си пари. Ищецът поискал да види
апартамента, но му било отказано с аргумента, че собственикът трябва да
заминава за чужбина и много бърза. След
няколко дни Д. предоставил на ищеца банковата сметка на К.Ц.Ж.,
по която следва да се извърши превод на 64 000лв. и му казал, че в деня на
превода ще се сключи договорът за продажба, за което вече е ангажиран
нотариус.На 04.12.2014г. ищецът и Д. заедно
отишли в банката и първият превел по сметката на К.Ц.Ж. сумата от 64 000 лв. Непосредствено
след това Д. го уведомил, че нотариусът е болен и ще работи на
08.12.2014г. Вярвайки
безусловно на думите му, ищецът се примирил с обстоятелствата и се уговорили да
се срещнат на посочената дата, на която обаче Д.
не отишъл, а опитите да се свърже с него били неуспешни, т.к. телефонът му бил
изключен. Ищецът
разбрал, че е измамен и депозирал на 08.12.2014г. жалба в полицията.Било
образувано ДП №161/15г. по описа на ОД на МВР-Варна, водено против неизвестен
извършител.В хода на същото са разпитани като свидетели лицата Д. М. Д., който
потвърдил, че се познават от затвора, както и, че е съдействал, но единствено
за продажбата, осъществена на 04.12.2014г., и К.Ц.Ж.. По отношение на същия било извършено разпознаване, при което П.Б.
категорично заявил, че това не е лицето, с което е бил сключен предварителен
договор. От своя
страна при разпита си К.Ж. заявил, че той не познава нито П.Б., нито Д. Д., но не е отрекъл факта, че през м.12.2014г. получил по сметката си
превод на парична сума в размер на 64 000лв., за която твърдял, че няколко
дни по-късно две непознати лица го потърсили, казали, че е станала грешка и, че
трябва да изтегли въпросната сума и да им я предаде, което и сторил.
Твърди, че
ответникът К.Ц.Ж. е получи сумата от 64 000лв. при начална липса на основание,
предвид което претендира да бъде осъден да му я заплати, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-27.03.2019г. до
окончателното изплащане.
Ответникът К.Ц.Ж. в депозирания
отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството чрез назначения му
особен представител поддържа становище за неоснователност на предявения иск и
моли да бъде отхвърлен. Оспорва
твърдението, че сумата от 64 000лв. е получена от него при начална липса
на основание, доколкото в исковата молба се сочи, че преведената от ищеца по
сметка на ответника сума представлява продажна цена по сключен на 04.12. 2014г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Твърди, че към момента на
предявяване на иска договорът не е развален, съответно не би могло да се твърди
и, че е налице отпаднало основание. Между страните съществува валидна
облигационна връзка. Евентуално
твърди, че не е налице разместване на имуществени права по отношение на него,
доколкото сумата от 64 000 лв.
той е изтеглил и предал на трети лица/факт, които не се оспорва от ищеца/, т.е.
същата не е в неговия патримониум, за да отговаря пред ищеца за връщането й.
Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и
правна страна следното.
Предявен е иск с пр.осн. чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД.
От
представеното извлечение за движение по сметка на П.Д.Б. в „УниКредит
Булбанк”АД с IBAN ***.12. 2014г.-05.12.2014г. и представеното извлечение за
движение по сметка на К. Ц.Ж. в „УниКредит Булбанк”АД с IBAN ***.12.2014г.-30.01.2015г. се
установява, че на 04.12.2014г. в 14, 43ч. от посочената сметка на първия е
извършен по посочената сметка на втория вътрешно банков превод на сумата от
64 000 лв. с посочено основание „покупко-продажба на апартамент”.От същата
сметка К.Ж. е изтеглил на 04.12.2014г. на каса в 14,58 ч. сумата от 2 000 лв., на 05.12.2014г. сумата от
298,50 лв. и също
на 05.12.2014г. сумата от 61 700лв. Цитираните доказателства установяват
безспорно предаването от П.Б., съответно получаването от К.Ж. на процесната
сума от 64 000лв. на 04.12.2014г. Съгласно изявленията на К.Ж., дадени
пред държавен орган по ДП №161/15г. по описа на ОД на МВР Варна на
15.12.2015г., същият не познава лицето П.Д.Б./както и лицето Д. Д./ и за първи път чува за тях. Съгласно представения протокол
за разпознаване на лица по снимки/общо 6 лица, между които и снимка на К.Ж./ от
16.07.2015г. по ДП №161/15г. П.Б. е посочил като разпознат за К.Ж. друго лице. Горните доказателства, ценени
от съда, т.к. представляват официални документи по см. на чл.179 от ГПК, които
от своя страна не противоречат на останалия събран по делото доказателствен
материал, установяват, че предварителен договор, който да е сключен между П.Б.
и К.Ж., не съществува.Документът е подписан от друго лице, представило се за К.Ж.,
но неговото изявление не може да доведе до възникване на валидна облигационна
връзка/такава в резултат на съгласуване на волите на правните субекти/ между П.Б.
и К.Ж..
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ППВС №1/28.05.1979г., първият фактически
състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо
при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго-напр. когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост-когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта. Възможно е също предаването да
е станало и без наличието на някакво правоотношение. В тежест на ищеца е да докаже
даване на определена престация, а в тежест на ответника да докаже основанието
да я получи и/или да я задържи. В
настоящото производство даването е доказано. Ответникът не установи да има
или да е имало между страните валидна облигационна връзка /според собствените
му обяснения, той не познава ищеца и за първи път е чул за него по повод
воденото досъдебно производство/, по силата на която да е получил от него
сумата от 64 000лв. на 04.12.2014г., с която впоследствие и се е
разпоредил, изтегляйки я лично на каса от сметката си - част на 04.12.2014г. и част на
05.12.2014г. /твърденията, че е предал сумата на трети лица са недоказани, но
за настоящото производството са и ирелевантни, доколкото са без значение извършените
след получаване на сумата разпоредителни действия в полза на трети лица/. По изложените съображения
съдът приема, че ищецът установи даването на сумата от 64 000лв.,
съответно ответникът не установи основанието да я получи и/или да я задържи,
предвид което предявеният иск като основателен следва да бъде уважен.
Предвид достигане до идентични крайни
изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.Въззивникът К.Ж. следва да бъде осъден да заплати на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА на процесуалния представител на въззиваемия адв.Е.С.
адв.възнаграждение за безплатно оказаната пред въззивна инстанция адвокатска помощ, определено в размерите по чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, а именно сумата от 2 450 лв.Следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ВАпС и дължимата държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 1 280лв.На особения му представител адв.М.В.
следва да се определи възнаграждение за настоящата инстанция също в размерите
по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, а именно 2 450лв., което К.Ж.
следва да бъде осъден да заплати по см. на ВАпС, тъй като ищецът е бил освободен от това задължение, на осн.
чл.78, ал.6 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1516/13.12.2019г., постановено по гр.д.№569/19г. по описа на ВОС,
гр.о., в частите му, с които: 1/ К.Ц.Ж. е осъден да върне на П.Д.Б. сумата 64 000 лв., получена при първоначална
липса на основание чрез превод по банковата сметка на ответника на
04.12.2014г., на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 27.03.2019г. до
окончателното изплащане на задъл- жението; 2/ К.Ц.Ж. е
осъден да заплати по сметка на ВОС сумата 5
010лв., от които 2 560лв. държавна такса по иска и 2 450лв. възнаграждение на
особен представител, от които ищецът е бил освободен, на осн. чл.78,
ал.6 ГПК; 3/ К.Ц.Ж. е осъден да заплати на адв. Е.Г.С. от
ВАК сумата 2 450 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска
помощ на ищеца П.Д.Б. в производството пред ВОС, на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение за производството пред Апелативен съд-Варна на особения
представител на К.Ц.Ж. адв.М.В.
Вълчанова от ВАК
в размер на 2 450 лв.
ОСЪЖДА
К.Ц.Ж., ЕГН **********,***, да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен
съд-Варна сумата 3 730лв., от които 1 280 лв.
държавна такса за въззивно обжалване и 2 450лв. възнаграждение на особен
представител.
ОСЪЖДА К.Ц.Ж., ЕГН **********,***, да заплати на адв.Е.Г.С. от ВАК сумата 2 450лв., представляваща възнаграждение за
оказана безплатно адвокатска помощ на П.Д.Б.
в производството пред Апелативен съд-Варна, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: