№ 332
гр. Варна, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско
дело № 20203100901161 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15:32 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК.
Ищецът „ВИКИ 2005“ЕООД, редовно призован, не се явява законен
представител на дружеството, представлява се от адв. Р.Д., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „СИ-ТРАНС“ЕООД, редовно призован, не се явява
законен представител на дружеството, представлява се от адв. А.Х., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовното призоваване на страните, намира,
че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143 от ГПК,
пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна
АДВ. Д.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по проекта за
доклад.
АДВ. Х.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата
молба и допълнителния отговор. Нямам възражения по проекта за доклад.
СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на
делото, така както е докладвано с Определение № 312 от разпоредително
заседание на 25.02.2022 г. и го обявява за окончателен, както следва:
Производството образувано по предявен от „Вики 2005“ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“
бл.11, вх,1, ет. 4, ап.10 срещу „Си-Транс“ЕООД с ЕИК ********* със
1
седалище и адрес на гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“, бл.401, вх.3, ет. 7, ап.52,
иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи поради погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение на сумата от 71131.58 лева,
формирана както следва: 52 199.19 лева, представляваща сбор от неизплатени
задължения по фактура №001952/26.05.2009г. на стойност 3141.67 лв.,
фактура №001980/ 30.05.2009г. на стойност 4044.12 лв., фактура
№001983/05.06.2009г. на стойност 6810.77 лв., фактура №001988/17.06.2009г.
на стойност 5110.02 лв., фактура №001994/26.06.2009г. на стойност 10524.20
лв., фактура №002019/ 30.06.2009г. на стойност 3279.20 лв., фактура
№002021/04.07.2009г. на стойност 4510.81 лв., фактура №002024/10.07.2009г.
на стойност 3950.82 лв., фактура №002025/17.07.2009г. на стойност 7957.28
лв. и фактура №002030/ 24.07.2009г. на стойност 2871.10 лв., ведно със
законната лихва считано от 08.07.2011г. до окончателно изплащане на сумата;
11 194.69 лева, представляваща мораторна лихва, считано от датата на падежа
на всяко вземане по гореописаните фактури до датата на завеждане на
исковата молба - 07.07.2011г.; 7 736.90 лева, представляваща направените по
арбитражното производство разноски, които са предмет на принудително
изпълнение по изп. дело №20188950400479 по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895
на КЧСИ с район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен
лист от 01.11.2011г. по т.д. №4083/2011г. по описа на СГС, издаден на
основание чл.406, вр. чл.404, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.51 ЗМТА, въз основа на
Решение от 29.09.2011г. по в.а.д. №1/2011г. на Арбитражен съд – град Варна.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е издаден изпълнителен
лист в полза на ответника въз основа на влязло в сила арбитражно решение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.
№20117150400610 по описа на ЧСИ М.П.. Впоследствие производството е
продължено последователно от ЧСИ Н.Д. под №20158070401372 и от ЧСИ
Л.С. под №20178950401950. С разпореждане на ЧСИ от 14.12.2017г., влязло в
сила на 28.12.2017г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т. 8 от ГПК. С молба от 26.03.2018г. на взискателя е инициирано ново
изпълнително производство образувано при ЧСИ Л.С. под №20188950400479.
Единствените извършени същински изпълнителни действия по образуваните
изпълнителни дела се свеждат до наложена възбрана вх.рег. №28284/
02.12.2011г. и извършен на 15.02.2013г. опис на имот по искане на взискателя
от 11.01.2013г. Последното изпълнително действие, прекъсващо давността на
основание чл.116, б. „в” ЗЗД, е извършено на 15.02.2013г., след което е
започнала да тече нова петгодишна давност, която към датата на образуване
на новото изпълнително дело е изтекла, поради липса на предприети в този
период изпълнителни действия. Счита, че молба №2252/10.04.2013г. не
прекъсва давността, тъй като искането е направено под условие, което не се е
осъществило, а именно откриване на имущество на длъжника. Поддържа, че
правото на принудително изпълнение се е погасило по давност поради
изтичане на повече от пет години от последно извършеното изпълнително
2
действие.
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Счита за недопустимо да се отрича съществуването на
процесуални права. По същество прави граматическо тълкуване на т. 10 от ТР
№ 2/2013г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013г., за да обоснове тезата си, че
давността се прекъсва в две алтернативни хипотези – поискано или
предприето изпълнително действие. Счита, че молбата за прилагане на
изпълнителен способ е израз на активно поведение и представлява
предприемане на изпълнително действие по почин на кредитора. Тази молба
прекъсва давността и в случаите, когато е кумулативно съединена с искане за
проучване на имуществото на длъжника, какъвто е случаят с молба
№2252/10.04.2013г. Твърди, че след извършения на 15.02.2013г. опис
страните са сключили извънсъдебно споразумение от 27.02.2013г.,
съдържащо признание на длъжника, в изпълнение на което ответникът е
извършил доброволно плащане на 27.03.2013г. в размер на 1500 лева. По тази
причина ответникът не е депозирал молби за извършване на изпълнителни
действия в периода след 15.02.2013. до 10.04.2014г., когато е поискал
налагане на запор и възбрана. Искане за извършване на изпълнително
действие взискателят е направил и с молба от 30.12.2014г. Тъй като това е
последно поисканото от взискателя изпълнително действие, от този момент е
започнала да тече нова давност, която е следвало да изтече на 30.12.2019г.
Новото изпълнително дело №20188950400479 е образувано на 26.03.2018г.,
като с наложената по него възбрана давността е прекъсната преди да е
изтекла. В условията на евентуалност счита давността прекъсната на
27.02.2013г. със сключване на споразумението, съдържащо изричното
признание на дълга и уговорка за разсрочването му на вноски с краен срок
27.07.2017г. От този момент задължението е станало изискуемо и е започнал
да тече новият давностен срок, който е прекъснат преди да е изтекъл с
наложените възбрани, поискани от взискателя на 26.03.2018г. Поддържа на
следващо място, че дори горното да не бъде споделено, съгласно ПП 3/1980 г.
на Пленума на ВС давността се счита прекъсната до 26.06.2015г., когато
същото е отменено с ТР 2/2013г. на ВКС.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова
молба от ищеца, в която излага становище, че предмет на иска по чл.439 от
ГПК е съществуването или несъществуването на правото на принудително
изпълнение, а не на самото вземане. Счита, че давността се прекъсва
единствено с извършването на успешни изпълнителни способи, а не само с
искането на взискателя за извършването на такива. Признава факта, че
споразумението от 27.02.2013 г. е прекъснало давността, но оспорва
истинността на представения от ответника екземпляр на документа, като
твърди материална подправка, изразяваща се в подмяна на първа страница.
Твърди, че е използвана оригинална втора страница на истинското
споразумение, което е разпечатано на две отделни страници, в момент
различен и следващ датата на полагането на подписите, като на празна
3
страница е разпечатан текст с различно съдържание от този, за който страните
са изразили воля да се съгласят при подписването. За подправката
свидетелства това, че първата и втората страници са разпечатани с различен
шрифт, с различно отстояние от краищата на хартиения лист, разпрашеността
и качеството тонера е коренно различна. Макар че подписите, положени на
втората страница, са автентични, волята на страните не е била да се съгласят с
клаузите отразени във фалшификата. Поддържа, че по т.д. № 1340/2018г. на
ВОС ответникът е представил същото писмено доказателство, но с различен
текст, според който в т.6 е предвидена предсрочна изискуемост на вземанията
в резултат от неплащане. Твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила
на 27.03.2013г. с нарушаване на задължението за заплащане на сумата от 2000
лв. От този момент е започнала да тече нова давност, която е изтекла на
27.03.2018г., преди да е предприето каквото и да било изпълнително действие
срещу длъжника, годно да я прекъсне.
В депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК отговор на допълнителна
искова молба ответникът твърди, че успешното прилагане на способа не е от
значение за прекъсването на давността, тъй като е в зависимост от наличието
или липсата на имущество на длъжника, а не от активността на кредитора,
като черпи аргументи от т.5 на ТР 3/2015г. относно значението на
изпращането на запорно съобщение. Твърди, че между страните към
27.02.2013г. са подписани две споразумения с един и същи предмет. За
действителната воля на страните следва да се направи преценка не само от
текста на представените споразумения, но и от тяхното поведение преди, по
време и след сключването им. Поддържа, че действителната воля на страните
е била да изпълняват задълженията си, обективирани в представеното от него
споразумение, което се потвърждава от действията на страните по неговото
изпълнение. Изискуемостта на задължението следва да се преценява съгласно
съдържащите се в него уговорки. Дори да се приеме, че давностният срок е
започнал да тече през м.април 2013г., същият е прекъснат на 26.03.2018г. с
посочване на изпълнителен способ и налагане на възбрана. Излага, че
плащания по споразумението ищецът е извършил на 27.03.3013 и
18.10.2013г., с които давността е била прекъсната и е започнала да тече нова
считано от м.11.2013г.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже наличието на твърдяните
правопогасяващи факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание и в
частност наличието на предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на
задължението (включително предпоставките на твърдяната предсрочна
изискуемост – неизпълнение и уведомяване на длъжника за упражняване на
потестативното право) и изтичане на законоустановения давностен срок.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответника, че следва да
докаже своите възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
4
последици, а именно твърдяните юридически факти, водещи до спиране и
прекъсване на давността – извършени същински изпълнителни действия по
смисъла на ТР 2/2013г., признание на длъжника, плащане и пр.
Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК указва на ищеца, че не сочи
доказателства, че е уведомил ответника, че е упражнил потестативното си
право да обяви задължението за предсрочно изискуемо. По отношение на
останалите релевантни факти страните са ангажирали доказателства, а по
годността им да ги установят съдът дължи произнасяне с решението.
СЪДЪТ намира, че представените от страните писмени доказателства
са допустими и относими към предмета на спора и следва да бъдат приети
като доказателства по делото, с изключение на тези от тях, които изрично са
изключени с Определение № 312/25.02.2022 г., които следва да се разшият от
делото и да се приложат към корица, като единствено изключеното на
основание чл.183 от ГПК споразумение от 27.02.2013 г. на л. 103-104 от
делото, следва да остане в кориците на делото, доколкото вече е било предмет
на произнасяне на съда.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба писмени документи, както следва: заверени копия на молба
вх. № 6732/17.11.2011 г., по която е образувано изпълнително дело №
20117150400610; изпълнителен лист от 01.11.2011 г. от СГС, ТО, VI-9 състав
по т.д. № 4083/2011 г.; молба вх. № 101/11.01.2013 г. и протокол за извършен
опис по изпълнително дело 20117150400604; молба вх. № 2252/10.04.2014 г.
по изпълнително дело № 20117150400610; молба вх. № 12927/04.12.2017 г. за
продължаване на изпълнително дело № 20158070401372 по описа на ЧСИ
Н.Д.; съобщение изх. № 16621/28.12.2017 г. по изпълнително дело №
20178950401950 по описа на ЧСИ Л.С.; Разпореждане от 14.12.2017 г. на ЧСИ
Л.С. за прекратяване на изпълнително дело № 20178950401950; молба вх. №
02899/26.03.2018 г., по която е образувано изпълнително дело №
20188950400479 по описа на ЧСИ Л.С.; съобщение изх. № 16621/28.12.2017 г.
за насрочване на публична продан.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с молба с вх. № 23611/05.11.2020 г. писмени документи, както следва:
заверени копия на удостоверение изх. № 19907/03.11.2020 г. по изп. дело №
20188950400479; съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх. №
С190003-111-0000770/18.03.2019 г.; справка № 399336/05.11.2020 г. чрез
отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби
по вписвания за вписвания, отбелязвания и заличавания за „ВИКИ 2005“
ЕООД за периода 01.01.1991 г. – 05.11.2020 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с писмен отговор на исковата молба вх. № 24143/13.11.2020 г. писмени
документи, както следва: заверени копия на Актуално състояние на „Ками
5
Груп България“ ЕООД към 11.11.2020 г.; съдебна практика на ВС на НРБ, ГК,
1966 г. – Решение № 1820/06.10.1966 г. по гр. дело № 1186/66, 1 г.о.; молба до
ЧСИ М.П. вх. № 6732/17.11.2011 г.; изпълнителен лист от 01.11.0211 г. по
в.а.д. № 1/2011 г. на Арбитражен съд – гр. Варна; молба за вписване,
отбелязване или заличаване вх. № 27536/02.12.2011 г.; молба до ЧСИ М.П. вх.
№ 101/11.07.2013 г.; протокол за опис на недвижими имущества, собственост
на юридическо лице от 15.02.2013 г. по изп. дело № 201171504000604; молба
до ЧСИ М.П. вх. № 2252/10.04.2014 г.; молба до ЧСИ М.П. вх. № 6371; молба
до ЧСИ М.П. вх. № 1595/27.03.2013 г.; отчет по сметка на „Юнион банк“
ЕАД, изг. на 24.09.2019 г.; пълни данни от НБД Население за Т.И.Й.;
пълномощно на ПЛ. М. Д..
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото
представените с допълнителна искова молба вх. № 25278/02.12.2020 г.
писмени документи, както следва: заверен препис от споразумение от
27.02.2013 г.; Актуално състояние на „Ками Груп България“.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото
представените с молба вх. № 1599/28.01.2021 г. писмени документи, както
следва: искова молба от „Си-Транс“ ЕООД срещу „Вики 2005“ ЕООД;
съобщение до „Вики 2005“ ЕООД Изх. № 0761/30.12.2020 г.; Разпореждане от
14.12.2020 г. по арб. Дело № 331/2020 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото
представените с допълнителен писмен отговор вх. № 2120/04.02.2021 г.
писмени документи, както следва: искова молба от „Си-Транс“ ЕООД срещу
„Вики 2005“ ЕООД; удостоверение вх. № 9406/09.12.2020 г.; вносна бележка
№ *********/18.10.2013 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото
представените с молба вх. № 8222/28.04.2021 г. писмени документи, както
следва: Решение № 51/26.04.2021 г. по търговско дело № 1486/2020 г. по
описа на ВКС на РБ, ТК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на изключените
писмени доказателства, съгласно Определение № 312/25.02.2022 г., а именно:
представените от ищеца с допълнителната искова молба преписи на
съдебнокриминалистическа експертиза и протокол от о.с.з. по 10.03.2020
г. по арб. д. № 231/2019 г. на Арбитражен съд Варна, находящи се на
л.118-148 от делото;
представения от ищеца с молба вх. № 8223/28.04.2021 г. Протокол за
извършена експертиза по т. д. № 1486/2020 г. на ВКС, находящ се на л.
234-238 от делото;
представената от ищеца с молба вх. № 1599/28.01.2021 г. справка от
Имотен регистър по данни на „Вики 2005“ ЕООД, находяща се на л. 167-
6
174 от делото;
представената от ответника с отговора на исковата молба справка от
Имотен регистър по данни на „Вики 2005“ ЕООД, находяща се на л. 69-
85 от делото;
представения от ответника с отговора на исковата молба препис от
Споразумение от 27.02.2013г. (л.103 – 104).
ДА СЕ РАЗШИЯТ от делото и да се приложат към корица
неприетите писмени доказателства, съгласно Определение № 312/25.02.2022
г., а именно:
представените от ищеца с допълнителната искова молба преписи на
съдебнокриминалистическа експертиза и протокол от о.с.з. по 10.03.2020
г. по арб. д. № 231/2019 г. на Арбитражен съд Варна, находящи се на
л.118-148 от делото;
представения от ищеца с молба вх. № 8223/28.04.2021 г. Протокол за
извършена експертиза по т. д. № 1486/2020 г. на ВКС, находящ се на л.
234-238 от делото;
представената от ищеца с молба вх. № 1599/28.01.2021 г. справка от
Имотен регистър по данни на „Вики 2005“ ЕООД, находяща се на л. 167-
174 от делото;
представената от ответника с отговора на исковата молба справка от
Имотен регистър по данни на „Вики 2005“ ЕООД, находяща се на л. 69-
85 от делото.
СЪДЪТ докладва писмо вх. № 5799/10.03.2022 г. от ЧСИ Л.С., с
което в изпълнение на указанията на съда същият представя извадка от
изпълнително дело № 715/2011 г. на ЧСИ П., пълна преписка на
изпълнително дело № 479/2018 г. на ЧСИ Л.С. и извадка от материали по
изпълнително дело № 1950/2017 г. на ЧСИ Л.С..
Не е представена преписка по изпълнително дело № 807/2015 г. на ЧСИ
Н.Д..
С разпореждане от 30.03.2022г. материалите са изискани повторно, но
към настоящия момент не са постъпили.
АДВ. Д.: Запознат съм с постъпилите изпълнителни дела. Не съм гледал
какво точно е представено, имам поглед върху делата, но не бих могъл да
кажа дали са представени в цялост всички изпълнителни дела. Трябва да има
и преписка от ДСИ. Изпълнителното дело от ЧСИ Д. е прехвърлено на ДСИ,
като в качеството на ДСИ е бил Л.С..
АДВ. Х.: Аз не съм се запознал с постъпилите изпълнителни дела, но
7
тъй като ще направя доказателствени искания, смятам, че ще имам време да
се запозная до следващото съдебно заседание.
СЪДЪТ констатира, че постъпилите с писмо вх. № 5799/10.03.2022 г.
материали по образуваните изпълнителни дела между страните са непълни,
поради което повторно следва да бъде изискано от ЧСИ Л.С. да представи в
едноседмичен срок от получаване на съобщението пълна преписка от
изпълнително дело № 1950/2017 г. на ЧСИ Л.С., изпълнително дело №
715/2011 г. на ЧСИ П. и изпълнително дело № 807/2015 г. на ЧСИ Н.Д..
Доколкото с писмо изх. № 5055/09.03.2022 г. са изпратени в обща
преписка само селектирана извадка от изпълнително дело № 1950/2017 г. на
ЧСИ Л.С. и изпълнително дело № 715/2011 г. на ЧСИ П., следва да бъде
указано, че преписките следва да бъдат окомплектовани по начин, по който да
бъдат обособени една от друга.
В случай, че материалите се изчерпват с вече изпратените, в същия срок
изрично да се посочи това обстоятелство.
Изпратената с писмо вх. № 5799/10.03.2022 г. преписка по
изпълнително дело № 479/2018 г. на ЧСИ Л.С. следва да се приобщи към
материалите по делото, доколкото същата е представена в пълнота, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото изпратената с
писмо вх. № 5799/10.03.2022 г. преписка по изпълнително дело № 479/2018 г.
на ЧСИ Л.С..
ОТЛАГА произнасянето по приемането на материалите,
окомплектовани в преписка по изпълнително дело № 1950/2017 г. на ЧСИ
Л.С. за следващо съдебно заседание, с оглед изясняването на обстоятелството
дали същата съдържа всички приложени по изпълнителните дела книжа.
ДА СЕ ИЗИСКА повторно от ЧСИ Л.С. в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи пълната преписка от изпълнително
дело № 1950/2017 г. на ЧСИ Л.С., изпълнително дело № 807/2015 г. на ЧСИ
Н.Д. и изпълнително дело № 715/2011 г. на ЧСИ П., както и изп.д., образувано
по описа на СИС към ВРС с ДСИ Л.С., като преписките по отделните дела да
бъдат окомплектовани по начин, по който да бъдат отграничени една от
друга.
В случай, че материалите се изчерпват с вече изпратените, в същия срок
изрично да се посочи това обстоятелство.
ДОКЛАДВА постъпилата с вх. № 10342/29.04.2022 г. молба на
ищцовата страна, чрез адв. Д., в която в изпълнение на указанията на съда от
разпоредително заседание уточнява, че оспорва факта на извършено от ищеца
на 18.10.2013 г. плащане в полза на ответника.
АДВ. Х.: Поддържаме искането за съдебно-счетоводна експертиза.
Представям в оригинал платежното нареждане. Представям го на ищеца
8
за сведение.
АДВ. Д.: Не мога да призная такова плащане. За такова плащане
разбирам за първи път. Имаше твърдения за плащания по други дела от за
1500 лв. от м. март, но за такова плащане от м. октомври не знам.
Аз разговарях днес с клиента ми, който отрече подобно нещо.
По изпълнителните дела вследствие на принудителното изпълнение не
са постъпвали плащания.
АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания, освен вече
направените.
АДВ. Х.: Госпожо Председател, с доклада безспорно е прието, че между
страните е сключено споразумение на 27.02.2013 г. Първото плащане е на
27.03.2013 г. и то прекъсва давността, на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.
Считаме, че в случая ищецът - длъжник по изпълнителните дела, не може да
черпи права от недобросъвестното си поведение, тъй като след като се
сключва споразумението изрично в него е записано, че взискателят следва да
поиска спиране на изпълнението. Това спиране на изпълнението пречи да се
извършат изпълнителни действия и такива са извършвани откъслечно след
този период, но плащания не са правени на падежа от длъжника по
споразумението. Твърдим, че има и други плащания след това, за което
представихме днес в оригинал платежно от 18.10.2013 г., като ще помоля
задачата на експертизата да се разшири като период, като периодът да
обхване от 17.02.2013 г. до края на цялата 2017 г. и да е дали са постъпвали
плащания от ищеца по сметка на ответника „Си-Транс“ ЕООД.
Също така твърдим, че има извършени изпълнителни действия по
отношение на солидарния длъжник Т.Й. по изпълнителното дело на ЧСИ С..
За дата не мога конкретно да говоря, но след като се запозная с представеното
и прието изпълнително дело и това, което допълнително ще се представи от
Съдебния изпълнител, ще конкретизирам.
Твърдим, че има извършен опис на движими вещи през 2018 г., който е
спрян с внасяне на гаранция от солидарния длъжник Т.Й.. Действията по
отношение на него ползват и „Вики 2005“ ЕООД, тъй като се отнасят до общи
факти, като взискателят „Си-Транс“ ЕООД въобще не се интересува от
вътрешните отношения помежду им. Всяко изпълнително действие спрямо
единия от двамата солидарни длъжници удовлетворява взискателя.
Също така, пред ВКС е висящо производство по идентичен казус между
ответника и солидарен длъжник Й., не знам дали сте запознати с това, като
същото е спряно до приемане на решение по образувано тълкувателно дело №
3/2020 г. Представям Определение на съда по другото дело между Т.Й. и „Си-
Транс“ ЕООД. Делото е спряно до излизане на тълкувателно решение по
тълкувателно дело № 3/2020 г. с въпрос прилага ли се нормата на чл. 115, ал.
1, б. „ж“ от ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на
вземания, образувани до приемането на тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., каквото изпълнително дело
9
е образувано по настоящото производство. Това, което е било при П.,
продължило е при Д. и е при Л.С..
В тази връзка, правя искане за спиране на настоящото производство, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до прогласяване на тълкувателно
решение по тълкувателно дело № 3/2020 г., което считам, че се явява
преюдициално за спора и е от решаващо значение за същия, но ще
предоставя на съда да прецени дали да съберем в сегашното производство
преди да бъде спряно всички относими доказателства и тогава да го спрем
или сега да го спрем, а след произнасяне на решението, производството да
продължи.
Считаме, че има плащане и след 2013 г. и затова искам да се разшири
периода на експертизата.
Държа да бъде извършена съдебно-счетоводна експертиза, която да
установи какви плащания са извършвани от ищеца „Вики 2005“ ЕООД,
евентуално от солидарния длъжник Т.Й., както и от други солидарни
длъжници, както и от участниците - страни по споразумението от 27.02.2013
г. по сметка на „Си-Транс“ ЕООД в „МКБ Юнионбанк“, с правоприемник
„Първа инвестиционна банка“, като периодът да бъде максимално дълъг – от
17.02.2013 г. до 26.02.2018 г. или до края на 2018г. Най-малко до този период
да бъде разширена задачата на вещото лице.
АДВ. Д.: Не възразявам по експертизата.
Моля да добавим допълнителна задача към тази експертиза, вещото
лице да отговори дали за този период е водено счетоводството на ответника
редовно.
Ние само твърдим клауза за предсрочна изискуемост и не знам вещото
лице дали може да съобрази този момент.
АДВ. Х.: Това какво значение има?
АДВ. Д.: Оттеглям искането си.
СЪДЪТ намира, че направеното в допълнителния отговор от ответната
страна доказателствено искане за ангажиране на специални знания от
областта на счетоводството следва да бъде уважено, ведно със служебно
поставена задача, предвид предприетото от ищцовата страна оспорване на
факта на извършено плащане по процесното споразумение.
Без уважение като неотносимо към предмета на спора следва да бъде
оставено искането за включване в задачите на експертизата на въпроса за
извършени плащания от трети за спора лица, доколкото солидарните
длъжници се намират в самостоятелни правоотношения с кредитора и
прекъсващите давността факти, които ползват един от солидарните
длъжници, не могат да бъдат противопоставени на останалите.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
10
ДОПУСКА провеждането на съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото и
необходимите справки в счетоводствата на страните и съответните банкови
институции, да даде заключение:
1. Постъпили ли са в периода от 17.02.2013 г. до 31.12.2018 г. суми по
сметка IBAN BG58CBUN91951000130468, открита в „МКБ Юрионбанк“
/с правоприемник „ПИБ“ АД/ с титуляр „Си Транс“ ЕООД с наредител
„Вики 2005“ ЕООД;
2. Ако се установят плащания, същите да се индивидуализират по размер и
основание на извършения превод. Извършените плащания осчетоводени
ли са при страните като плащания по споразумение от 27.02.2013 г.;
3. След проверка и в случай на установени плащания, вещото лице да даде
заключение какъв е размерът на непогасения остатък на вземането по
изпълнителен титул от 01.11.2011 г. към датата на последното плащане
от страна на „Вики 2005“ ЕООД и към датата на завеждане на исковата
молба;
4. Какъв е размерът на непогасения остатък от задължението по
изпълнителен лист от 01.11.2011 г. към настоящия момент, след
приспадане на всички извършени доброволни плащания и принудително
събрани суми по изпълнителни дела № № 715/2011 г. на ЧСИ М. П.,
807/2015 г. на ЧСИ Н.Д., 1950/2017 г. и 479/2018 г. на ЧСИ Л. С., от
всички задължени по изпълнителния лист лица.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лв., вносим от ответника в
едноседмичен срок от днес, с представяне на доказателство за внасянето му в
същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Ж.Т., което да се призове след представяне
на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното в днешно съдебно заседание
искане на ответника за включване в задачите на експертизата на въпроса:
Какви плащания са извършвани от солидарния длъжник Т.Й. и останалите
солидарни длъжници, както и от участниците - страни по споразумението от
27.02.2013 г., по сметка на „Си-Транс“ ЕООД в „МКБ Юнионбанк“, с
правоприемник „Първа инвестиционна банка“?
АДВ. Д.: Твърдение за плащане на 1000 лв. през м.10.2013 г. не виждам
отговора и допълнителния отговор. Това твърдение се появява единствено в
становище на ответника. Няма такова доказателство, приложено към отговора
на исковата молба. Възразявам задачата на експертизата да се разширява за
преклудирани факти. За мен важният въпрос е има ли такова твърдение в
11
преклузивния срок за твърденията, защото за мен няма твърдение в отговора
на исковата молба за плащане на 1000 лева. Да, намерих такова становище на
-ма
ответника на стр. 8 от допълнителния отговор на исковата молба. Не
поддържам възражението си срещу задачата на експертизата.
АДВ. Х.: Ние твърдим, че има и други плащания по споразумението, но
трудно стигаме до информация от банката. Всяко плащане прекъсва
давността и започва да тече нова.
СЪДЪТ с оглед направените уточнения не намира основания за
преразглеждане на постановеното определение за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
СЪДЪТ намира, че следва да се приеме като доказателство по делото
представеното от ответника определение на ВКС, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представения
в днешно съдебно заседание от ответната страна препис от Определение №
85/10.04.2020 г. по търговско дело № 2083/2019 г. по описа на ВКС на РБ,
Търговска колегия, Второ отделение.
АДВ. Д.: Госпожо Председател, мисля, че има тълкувателно решение по
този въпрос, че образуването на тълкувателно дело не е основание за спиране,
но ние нямаме интерес от придвижването на делото, затова съм съгласен с
искането да спрем делото по взаимно съгласие.
Три пъти сме били на медиация – и при мен в кантората, и в съда.
Принципно, ние не можахме да постигнем споразумението в момента, в който
пред нас имаше изпълнително дело по арбитражното дело, което отменихме.
Стигнахме донякъде до някакви уговорки и в последния момент лицето,
което управлява това дружество, извън това, което е видно в ТР и с което
винаги сме преговаряли, при консултация с ЧСИ С. дойде и задраска всичко,
каза, че тази работа няма да стане и приключихме. Бяхме готови да си
откупим всички тези проблеми срещу определена сума, но не успяхме.
АДВ. Х.: Съгласен съм да спрем производството по делото по взаимно
съгласие.
СЪДЪТ намира, че не са налице сочените от ответника основания за
спиране на производството по делото, доколкото образуваното тълкувателно
дело по обуславящ правен въпрос е предвидено като основание за спиране
единствено на висящо пред касационната инстанция производство по чл.292
от ГПК, но не и за разглежданите от първа и въззивна инстанция спорове,
поради липсата на изрично предвидена в чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК хипотеза.
С оглед направените от страните еднопосочни изявления за спиране на
производството по делото са налице основанията на чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК
за спирането му по взаимно съгласие на страните.
Предвид изявленията на страните, че биха желали да постигнат
споразумение чрез медиационно производство, съдът намира, че следва да
12
бъдат приканени да се възползват от този извънреден способ за разрешаване
на спора.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по търговско дело № 1161/2020 г. по описа на
Варненски окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1
от ГПК по общо съгласие на страните.
УКАЗВА на страните, че ако никоя от тях не поиска възобновяване в
шестмесечен срок от уведомяването, производството подлежи на
прекратяване служебно от съда по реда на чл.231, ал.1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от днес пред Варненски апелативен съд.
НАПЪТВА страните към медиация, като им разяснява предимствата на
този извънреден способ за разрешаване на спорове.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:13
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13