Р Е Ш Е Н И Е №260175
Гр. Пловдив, 28.10.2021
г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателна
колегия, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван
Бонев
ЧЛЕНОВЕ: Михаела Добрева Станислава Бозева
при секретар Таня Златева, и при
участието на прокурора Галина Андреева - Минчева, като разгледа
докладваното от съдия Добрева в.ч.н.д. №
692 по описа за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
С присъда № 126 от 12.06.2020 г. по н.о.хд. № 1215/
2020 г., РС Пловдив е признал подсъдимия С.В.Б., роден на ***Г***, българин,
български гражданин, с висше образование, работещ, разведен, неосъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на на 14.11.2019г. в гр.Пловдив се е заканил с убийство
на Й.К.Н., ЕГН ********** *** и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което на основание чл.144, ал.З, вр. ал.1,
вр. с чл.54, ал.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда първоинстанционният съд е
ОСЪДИЛ подсъдимия С. В. Б. да заплати на гражданския
ищец
и частен обвинител Й.К.Н., ЕГН ********** сумата от
1000/хиляда/лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.144, ал.З, вр. ал.1 от НК.
Срещу присъдата
е постъпила жалба от подсъдимия чрез защитника
му адв. Д.Х.. Твърди се, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива. Доказателствата не били
анализирани правилно. Погрешно били кредитирани само доказателствата ангажирани
от държавното и частното обвинение.
На 26.06.2020 е постъпила молба от подсъдимия за
оттегляне на пълномощията на адв. Х.. Представена е и въззивна
жалба от адв. Р.Н.
в
качеството му на
защитник на подсъдимия Б.. В нея се сочи,
че присъдата е
неправилна, иска се отмяната й и оправдаването на подсъдимия.
Съдът, след
като се запозна с оплакванията в жалбата и становищата на страните изразени в пледоариите пред въззивната
инстанция, и при направената
служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок от лице с право на
жалба и в този смисъл е процесуално допустима.
По същество:
За да постанови атакувания съдебен акт, РС Пловдив провел съдебно следствие по общия ред и е приел за
установена следната фактическа обстановка:
На 14.11.2019г. сутринта свидетелят Н. пътувал с
личния си автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег. № **** от
гр. К. към гр.
Пловдив. До него на предна дясна
седалка се возела неговата съпруга - свидетелката В. Н., като малко след 08.00ч.
преминали през кръговото кръстовище на околовръстното
шосе и се насочили към кръстовището в близост до Митница Пловдив на бул.“Кукленск шосе“.Свидетелят Н. водел
автомобила в лява лента като предприел изпреварване на
лека кола „Пежо“, след което отново се престроил в лява лента. В този момент забелязал сиво „Мицубиши“, което изпреварило Пежото, но тъй като пътя бил
натоварен, започнал да „слаломира“
между колите с цел да се придвижи по-бързо. На посоченото по-горе
кръстовище светнал червен светофар като подсъдимият Б.,
който управлявал посоченото Мицубиши спрял първа кола в най-лява лента, а зад него спрял свидетелят Н.. Последният решил да направи
забележка на подсъдимия за начина по който
шофира, тъй като сметнал че така подсъдимият представлява
опасност за движението. Ето защо
слязъл от автомобила си и се насочил към автомобила на подсъдимия Б.. В този момент, обаче, светнал зелен сигнал на светофара и Б. потеглил, като направил обратен завой. Забелязал, обаче,
свидетеля Н., като започнал да се
заяжда с него приканвайки го да го
следва - така на няколко
пъти местил автомобила с по
няколко метра напред, тръгвайки и спирайки. Свидетелят Н. все пак настигнал Мицубишито, като дори се блъснал в задния капак.
В този момент подсъдимият Б. слязъл и се насочил към
багажника на колата си, от където извадил малка брадвичка. Това
стъписало свидетеля Н., който застинал на мястото си. Междувременно подсъдимият Б. се обърнал
към пострадалия с думите, че ще го
убие и дори замахнал с брадвичката над главата си заканително няколко пъти. Упрекнал
свидетеля Н., че пречи на хората сутрин с бавното си шофиране, както и го напсувал на майка.
В
този момент
свидетелят Н. изпитал силен страх за живота си и
единствено успял с думи да се
обърне към нападателя си,
като го посъветвал да си взема
лекарствата. Тъй като движението вече отново тръгнало по булеварда,
подсъдимият Б. се върнал в колата си и потеглил. От своя страна
пострадалият Н. също
се върнал
в своя автомобил
и потеглил към работното си място.
Все още под влияние на случилото се едва в движение споделил със съпругата си за отправената му закана с убийство.
Пристигайки на работа, обаче, бил с понижен тонус, което направило впечатление на колегата
му свидетеля Х.У. След като подпитал пострадалия, последният му споделил
за инцидента, включително, че бил заплашен с брадва от непознат
младеж на пътя. На следващия ден
подал жалба в Първо РУ при ОДМВР
Пловдив. В резултат на преживяното свидетелят Н. станал по-изнервен като
избягвал да шофира месеци наред.
От своя страна, подсъдимият Б. също
преживявал станалото, като една
вечер след работа в компания с
негови приятели, сред които свидетелите А. Б. и Д. Б. им
разказал за случая, но твърдял, че той бил
нападнат от друг водач на пътя,
който удрял по колата му. Споделил, че все пак конфликта бил само словесен.
ПРС е приел за установена тази фактическа обстановка въз основа на проведено по общия ред съдебно
следствие, като се е позовал че е възприел отчасти обясненията на подсъдимия С.Б.,
дадени в хода на съдебното производство, а изцяло от показанията на разпитаните
в
хода на същото производство
свидетели Й. К. Н.,
В. Б. Н.,Х.
Д. У., А.А. Б. и Д. П. Б., а и показанията на свидетелката Н. прочетени по реда на чл.281
ал.1, т.2, вр ал.5 и 7 НПК, в
частта за споделеното
и
от съпруга и веднага след инцидента; от приложените писмени
доказателства и доказателствени средства, вещественото доказателство - диск със
запис от камера на кръстовището, справка собственост за л.а. мицубиши, справка
съдимост и характеристична справка за подсъдимия. Изложил е мотиви защо и в каква част
възприема обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалия.
При така изложените мотиви, първоинстанционният съд е
приел за установено извършването на престъпление по чл.144 ал.З вр. ал.1 от НК
от подсъдимия и го е осъдил, като е уважил и гражданския иск за неимуществени
вреди от престъплението.
Пред
въззивния съд делото е по инициатива на подсъдимия.
При самостоятелния си
прочит на първоинстанционното производство, въззивният съд намери допуснато по делото съществено
процесуално нарушение, което опорочава мотивите на
присъдата до степен на липсата им, по смисъла на чл.348 ал.З т.2 от НПК, и ограничава процесуалните права на страните по смисъла на чл.348 ал.З т.1
от НПК, което е основание по чл.335 ал.2 от НПК
делото да се върне
за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд е маркирал при изложението на
установената от него фактическа обстановка и като източник на данни за нея – имената на лица с
впечатления от обстоятелства от значение по делото, както и останалите събрани
по делото доказателства. Но поотделно и в съвкупност е обсъдил единствено обясненията на подсъдимия и
показанията на пострадалия. Липсва извършване на доказателствен анализ
поотделно и в съвкупност на показанията на останалите свидетели и на
вещественото доказателство. Как се отразяват събраните доказателства по делото, поотделно и в
съвкупност върху установяването на елементите от фактическата обстановка, респ.
върху установяването на елементи от престъпния състав, по който е обвинен
подсъдимия, първоинстанционният съд не е изложил мотиви. По същия начин
първоинстанционният съд е подходил и при мотивиране на присъдата си в
гражданската част.
Въззивният съд не
може да отстрани сам посочените процесуални нарушения, което налага отмяната на
присъдата и връщането на делото на ПРС за ново разглеждане от друг състав,
съгласно чл.335 ал. 2 вр. чл.348 ал.З т.1 и т.2 от НПК.
С оглед на горното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №126 от
12.06.2020 г. по н.о.х.д №1215/2020 г., РС Пловдив.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за ново разглеждане от друг
състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.