Р Е Ш Е Н И Е
№ 253
гр. Велико Търново, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10239/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Касаторът Областна дирекция по безопасност
на храните – Велико Търново, чрез адв. Д.С., обжалва Решение № 140 от
02.07.2021 г. по НАХД № 263/2021 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица, с
което е отменено Наказателно постановление № **********/18.03.2021 г. на
директора на ОДБХ – В. Търново. Според касатора решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че
съдът не бил съобразил фактическата обстановка по време на извършената
проверка, която изключвала възможността за контролна покупка. Излага доводи, че
не било необходимо извършването на такава, позовавайки се на определението за
понятието „Търговия на дребно“, дадено в § 2, т. 1 от ДР на Наредба № 26 от
14.10.2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки
количества суровини и храни от животински произход. Сочи, че административното
нарушение, за което е наложено административно наказание е липсата на вписване
в регистъра по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните /ЗХ/ на лице, което извършва
директни доставки на малки количества първични продукти, а не продажбата или
приготовлението за продажба на яйца, т.е. няма как да има опит за извършване на
такова нарушение. По изложените мотиви се иска отмяната на решението на
районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с
което да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира направените
разноски.
Ответникът
по касационната жалба – С.С.Д. ***, оспорва жалбата в писмен отговор.
Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал.
2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Жалбата е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно и
допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 140 от
02.07.2021 г. по НАХД № 263/2021 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица е
отменено Наказателно постановление № **********/18.03.2021 г. на директора на
ОДБХ – В. Търново. С последното на С.С.Д. ***, за извършено нарушение на чл. 38,
ал. 1, изр. второ от Закона за храните и на основание чл. 130, ал. 1, т.1,
предл. първо от ЗХ е наложена глоба в размер на 1000 лева. Нарушението се
изразява в това, че на 10.01.2021 г. при извършена проверка от служители на
касатора в присъствието на представител на РУ на МВР – Горна Оряховица, на
територията на обект – Пазар в с. Джулюница, общ. Лясковец, находящ се в
центъра на селото, С.С.Д. продава кокоши яйца без маркировка, приблизително 600
броя, без да е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните,
каквото е изискването на чл. 38, ал. 1, изр. второ от ЗХ при извършване на
директни доставки на малки количества първични продукти.
За да отмени
НП, на първо място въззивният съд е изложил мотиви, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които нарушавали правото
на защита на лицето. Приел е, че в нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН както в АУАН, така и в НП не се съдържа пълно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Според ГОРС описанието
на нарушението не съдържа елементи от състава на нарушението по чл. 130, ал. 1,
т. 1, пр. първо от ЗХ, за което е санкциониран жалбоподателя, а освен това
деянието, в което се е изразило нарушението е описано като "продава",
а съгласно състава на нарушението по чл. 130, ал. 1, т. 1, пр. първо от ЗХ,
деянието, в което се е изразило нарушението било "извършва".
На следващо
място съдът е приел, че нарушението е недоказано. Посочил е, че от събраните по
делото доказателства не се установява на 10.01.2021 г. на пазара в с.
Джулюница, общ. Лясковец жалбоподателят да е извършвал директни доставки на
първични продукти /продажба на кокоши яйца, приблизително 600 броя/ в нарушение
на чл. 38, ал. 1 от ЗХ, без да е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗХ, тъй
като от свидетелските показания на служителите на ОБДХ – В. Търново се установява,
че същите не са извършили контролна покупка и в момента на проверката никой не
е купувал от сергията. Според съда е безспорно доказано, че на посочените време
и място Св. Д. е изложил и е предлагал за продажба яйца, за които е имало
обявена цена, поради което би могло да се приеме, че жалбоподателят е извършил
опит за извършване на административно нарушение по чл. 130, ал. 1, т. 1, пр.
първо от ЗХ, но съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗАНН опитът към административно
нарушение не се наказва, освен в изрично посочените случаи, какъвто не бил настоящият.
Настоящата
инстанция намира, че проверяваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон и е необосновано.
Неправилни
са изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
накърняване правото на защита на наказаното лице. Съдът не е посочил какви елементи
от състава на санкционната разпоредба на чл. 130, ал. 1, т. 1, пр. първо от ЗХ не се
съдържат в описанието на нарушението, каквото твърдение е изложено в мотивите
на решението. Обстоятелството, че в АУАН и НП е използвано понятието „продава“
вместо израза „извършва директни доставки“ /при положение, че последният
фигурира два реда по-долу в НП, а продажбата безспорно е вид доставка/ също не
представлява съществено процесуално нарушение. Настоящата инстанция счита, че
нарушението е описано по начин, неоставящ съмнение за какво деяние се
санкционира лицето. Също така административнонаказващият орган правилно е
посочил нарушените и санкционните разпоредби, като с това по никакъв начин не е
допуснал нарушение на правото на защита на лицето и създаване на неяснота за
какво му са налага наказанието.
Необосновани
са изводите за недоказаност на нарушението. Съгласно чл. 130, ал. 1, т. 1 от ЗХ
налага се глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание, на лице, което извършва директни доставки на
първични продукти и/или произвежда, обработва или преработва такива в нарушение
на чл. 37 – 40. Според чл. 38, ал. 1 от ЗХ „Директни доставки на малки
количества първични продукти по чл. 37, ал. 1 се извършват до краен потребител
или до местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки
на краен потребител. Доставките се извършват от бизнес оператор, вписан в
регистъра по чл. 24, ал. 1“. От свидетелските показания на служителите на ОБДХ
безспорно се установява, че на 10.01.2021 г. на пазара в с. Джулюница ответникът
по касация е стоял зад маса /сергия/, на която са били изложени кори с кокоши яйца
без маркировка, с поставена табелка с цена 0,20 лв., а зад масата е имало бус
пълен с яйца, като пред проверяващите Д. заявил, че яйцата са негови. При тази
фактическа обстановка се налага единственият логичен извод, че на 10.01.2021 г.
Д. е извършвал директни доставки на малки количества първични продукти /кокоши
яйца/ до крайни потребители, като ирелевантно за казуса е дали проверяващите са
били очевидци на извършени от лицето продажби на яйца през същия ден. Защитната
теза на Д. пред АНО и въззивния съд е, че яйцата всъщност са били закупени от
него, но в подкрепа на тези твърдения не са ангажирани каквито и да е
доказателства. Предвид това С.Д. има качеството „бизнес оператор“, каквито са физически
или юридически лица, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна и
са отговорни за спазването на законодателството за храните в контролираните от
тях обекти. Същевременно не се спори, че лицето не е вписано в регистъра на
БАБХ по чл. 24, ал. 1 от ЗХ. Предвид това, касационната инстанция намира, че е
доказано извършването на нарушение на чл. 38, ал. 1, изр. второ от ЗХ. Правилно
е определена и санкционната разпоредба на чл. 130, ал. 1, т. 1 от ЗХ, като
наложеното наказание е в минимален размер. Не са налице предпоставки за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Поради
изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и вместо това да се
постанови потвърждаване на НП.
При този изход на делото на касатора следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 300 лв. за въззивното производство,
за които са представени доказателства за заплащането им по банков път. Не следва
да се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като в представения
договор за правна защита и съдействие № 015766/13.07.2021 г. с адв. Д. С. е
отразено като начин на плащане „по банкова сметка“, ***ред касационната
инстанция не са представени доказателства за такова извършено плащане, както
повелява т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на ОСГТК
при ВКС.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 140 от
02.07.2021 г. по НАХД № 263/2021 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
**********/18.03.2021 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на
храните – В. Търново, с което на С.С.Д. ***, ЕГН **********, за извършено
нарушение на чл. 38, ал. 1, изр. второ от Закона за храните и на основание чл.
130, ал. 1, т.1, предл. първо от Закона за храните е наложена глоба в размер на
1000 лева.
ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново
разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.