Определение по дело №609/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 260072

 

Гр. Пловдив,28.10.2020  г.

                                                

            ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,в закрито заседание на двадесет и осми  октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                                                                              КРАСИМИРА ВАНЧЕВА                                                       

                                

като разгледа докладваното от съдия Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №609 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .

Образувано е по частна жалба на К.И.И.,подадена чрез пълномощника му адв. Е.М.,против определение №637 от 01.07.2020 г.,постановено по т.д.№378/2019 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,с което е прекратено производството по делото.Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно по съображения,изложени в частната жалба.Намира за  неправилен извода на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявяването на процесния иск и въз основа на всички поддържани в частната жалба доводи моли обжалваното определение да се отмени и да бъде върнато делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната страна-на ответника “С.“ООД-гр.С. З. с ЕИК .,но в законния срок от същия не е подаден писмен отговор и не е взето становище по частната жалба. 

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото то е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол на основание  чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество,частната жалба е и основателна по следните съображения:

С обжалваното определение №637 от 01.07.2020 г. е прекратено производството по т.д.№378/2019 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,тъй като е прието от съда,че предявеният по делото иск е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му.В тази връзка са изложени мотиви,че ищецът разполага с процесуална легитимация сам да подаде заявление за заличаването му от търговския регистър като съдружник в ответното дружество,след като сам /доброволно/ е напуснал дружеството,поради което липсва правен интерес от предявения иск за установяване прекратяване на участието му в дружеството,считано от 04.12.2019 г. и като последица от това-постановяване вписване на заличаването му като съдружник в същото дружество.

Настоящата инстанция счита за неправилни и не споделя горните изводи на първоинстанционния съд.На първо място,в обжалваното определение не е определен с точност предмета на предявения иск,като не е съобразен  петитума,съдържащ се в уточняващата молба с вх.№1114 от 27.01.2020 г.,където в изпълнение на дадени от съда указания ищецът /чрез пълномощника си адв.Е.М.,е уточнил,че моли да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество „С.“ООД с ЕИК . несъществуването на вписано по партидата на дружеството обстоятелство,а именно-вписаното качество на ищеца К.И.И. като съдружник в дружеството.Заедно с това е поискано,при евентуално уважаване на иска,на основание чл.30,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ да бъде разпоредено от съда заличаването на вписването на ищеца като съдружник по реда на чл.14 от същия закон.Така предявеният иск,намиращ правната си квалификация в разпоредбата на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ,е основан на твърденията на ищеца,че е прекратил участието си като съдружник в дружеството-ответник на основание чл.125,ал.2 от ТЗ и прекратяването е станало автоматично по силата на самия закон с изтичане на срока на отправеното до ответника тримесечно предизвестие за доброволното напускане на съдружника,но тъй като след изтичане на този срок управителят на дружеството не е поискал да се впише в търговския регистър заличаването на ищеца като съдружник,а на самият ищец не е предоставена законова възможност сам да поиска да бъде заличен от регистъра като съдружник,то  с оглед на това за него е налице правен интерес да защити правата си по реда на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ,като се има предвид и това,че към момента на подаване на исковата молба ищецът вече не съдружник в ответното дружество,а продължава да е вписан като такъв в ТР.

Въззивният съд споделя позицията на ищеца за наличие на правен интерес от предявения по  т.д.№378/2019 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ.Този интерес се поражда от обстоятелството,че ищецът не разполага с възможността сам да заяви пред ТРРЮЛНЦ вписване на заличаването му като съдружник в ответното дружество като последица от твърдяното прекратяване на членственото му правоотношение на основание чл.125,ал.2 от ТЗ.Ищецът е вписан като съдружник в ответното дружество,но в посочената разпоредба от ТЗ няма изрично овластяване съдружниците,напускащи дружеството,да могат сами да заявяват  заличаването им като такива от търговския регистър,а в чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ са изчерпателно изброени лицата,които могат да бъдат заявители в регистърното производство пред ТРРЮЛНЦ и съдружниците не са сред тези лица.На настоящия съдебен състав е известен формирания в съдебната практика разнобой по въпроса дали напускащия на основание чл.125,ал.2 от ТЗ съдружник разполага с легитимация сам да поиска заличаването си от Търговския регистър,а също така е  запознат и с обстоятелството,че този въпрос е поставен на тълкуване от ОСГТК на ВКС по тълк. дело №1/2020 г.,но доколкото към момента няма поставено тълкувателно решение,даващо обратно на горното становище разрешение по същия въпрос,то настоящият състав счита,че няма причина да отстъпи от това становище,а именно-че съдружникът не разполага с легитимация сам да заяви заличаването си като такъв от ТР.И именно липсата на такава легитимация поражда  правния интерес съдружникът да предяви иск с предмет като предявения по горното дело иск,още повече и ако продължава да е вписан в търговския регистър като съдружник в дружеството,срещу което е насочен иска.Дали и доколко такъв един иск е основателен е въпрос,по който сезираният съд ще се произнесе при решаването на спора по същество,но с оглед горните съображения е налице правен интерес от предявяването му.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд счита за неправилно и назаконосъобразно обжалваното определение,с което е прекратено производството по т.д.№378/2019 г. по описа на ОС-Стара Загора,и като такова същото определение следва да бъде отменено,а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Мотивиран от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ОТМЕНЯ определение №637 от 01.07.2020 г.,постановено по т.д.№378/2019 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,с което е прекратено производството по делото.

            ВРЪЩА делото на ОС-Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

            Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                          

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                   

                                                                                         2.