№ 215
гр. Севлиево, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214230100594 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по иск на Н. П. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Севлиево, ул. „****" № 29 срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1301, район „Лозенец", ул. "Джеймс Баучер" № 87 за
заплащане на обезщетение.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Сочи, че на ***г като водач на лек автомобил „Форд Фокус" с рег. № ***,
претърпял пътно - транспортно произшествие /ПТП/ с участието на „Пежо 206" с рег.
№ ***. Виновен за настъпилото ПТП бил водачът на лек автомобил „Пежо 206" с рег.
№ *** АС - Р.Г.Р..
Водачът на лек автомобил „Пежо 206" с рег. № *** бил с валидна
застрахователна полица, към момента на реализиране на ПТП, сключена с ответното
дружество - "БУЛ ИНС" АД .
Поради нанесени вреди на лекия му автомобил „Форд Фокус" с рег. № ***
предявил претенция в "БУЛ ИНС" АД и била образувана щета № **********. Размерът
на дължимото обезщетение следва да се определи към датата на настъпване на
застрахователното събитие – *** г. и към съшият този момент тя била в размер на 1986
лева.
По заявената претенция му било отказано плащане от дружеството ответник.
Искането на ищеца е дружеството ответник да му заплати сумата 1986лева,
1
представляваща действителна /пазарна/ стойност на увредения автомобил, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - *** г. до окончателното й изплащане,
както й направените по Ч.гр.д. 1268/2020 г. по описа на РС - Севлиево и по настоящото
дело разноски.
Сумите да бъдат изплатени по банкова сметка BG08FINV91501016876784.
2. От страна на ответника:
Оспорва предявения иск.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „Пежо 206“ с рег. № *** АС.
Оспорва истинността на механизма на описаното ПТП, вината и
противоправното деяние на Р.Г.Р..
Оспорва причинно-следвената връзка между щетите получени върху
процесното МПС и деянието извършено от Р.Г.Р..
Оспорва иска по размер – претендираната сума не отговаряла на
действителната стойност на причинените щети. Отделно от изложеното цените на
боята, частите и часовата ставка били прекомерно завишени. Били надписани
ремонтно-възстановинте дейности, които не били необходими, както и дейности и
части, които не били увредени в резултат на процесното събитие.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Пред съда е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 493 ал. 1 т. 2 от
КЗ за заплащане на имуществени вреди, с акцесорна претенция за осъждане на
ответника да заплати лихва върху претендираната сума от датата на подаване на
увреждането /*** г./ до окончателното й изплащане, която не представлява
самостоятелен иск.
2. Обстоятелствата, имащи значение за спора са:
- извършено противоправно деяние от третото лице Р.Г.Р. при управление на
МПС, застраховано при ответника по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност";
- нанесени вреди на имуществото на ищеца /в конкретния случай на
автомобила му/ и възстановителната им стойност;
- причинно – следствена връзка между противоправно деяние на Р.Г.Р. и
настъпилите увреждания на имуществото на ищеца;
3. От фактическа страна:
От доказателствата по делото, съдържащи се в приложените по делото
преписка на РУ – Севлиево, включваща НП № 19-0341-000196/02.05.2019 г., АУАН №
Д/860720, Протокол за ПТП № 1536930, Възражение вх. № 341000-1567/18.04.2019 г. и
2
Справка № 341р-6098/08.05.2019 г., и изготвената съдебна автотехническа експертиза
по приложеното ч.гр.д. № 1268/2020 г. на РС Габрово, се установява следният
механизъм на протичане на процесното ПТП:
На *** г., около 17:30 часа, ищецът по делото управлявал лек собствения си
лек автомобил марка „Форд", модел „ Фокус " с рег. № *** в гр. Севлиево, по ул.
„Стефан Пешев " в посока към гр. София, като достигнал до просвета в разделителната
ивица на двете платна за движение в зоната срещу блок *** от ***. Ищецът Н.
управлявал лекия автомобил Форд със скорост около 50 кт/ч., в лявата пътна лента на
платното за движение към гр. София. Към този момент в дясна пътна лента на същото
платно също в посока просвета към гр. София, се движел лек автомобил „Пежо 206" с
рег. № *** АС, собственост и управляван от Р.Г.Р., скоростта на който била значително
по-ниска /”спряла” съгласно отразеното от водачката възражение в съставения срещу
нея акт за установяване на административно нарушние /АУАН/. Към момента на
достигането на автомобил Пежо до автомобила Форд водачката на автомобила „Пежо”
предприела маневра за завиване на ляво от дясното платно с цел преминаване през
просвета на разделителната ивица към намиращата се отляво на ул. „Стефан Пешев"
отбивка. При тази маневра „пресякла пътя” на лекия автомобил „Форд" и предизвикала
ПТП с него, като предна лява странична ъглова част на автомобила „Пежо”
контактувала с началото на предна дясна врата на автомобила Форд. Този начален
контакт бил пред масовия център на автомобил „Форд”, като при продължаващото му
движение се получило приплъзване в посока отпред на зад и увеличаващо се при този
процес напречно въздействие от автомобила „Пежо” по отношение на автомобила
„Форд” и при достигане и контактуване със задното му дясно колело задната част на
посочения автомобил се отклонила на ляво, при продължаване на движението на
автомобила напред. Водачът на автомобила „Форд” реагирал за предотвратяване на
това отклоняване наляво, като при това реагиране автомобилът се отклонил на ляво и
преминал през бордюрите на разделителната ивица, започваща след просвета. След
преминаването през разделителната ивица, лекият автомобил „Форд” движейки се
напред и на ляво се установил с предна си част към гр. София в насрещното платно за
движение. Едновременно с това автомобилът „Пежо” продължил движението си
завивайки на ляво и се установил в отбивката, намираща се от ляво на платното за
движение по ул. „Стефан Москов".
Причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие /ПТП/ е
осъществяването на маневра завиване на ляво от страна на водачката на лекия
автомобил „Пежо” Р.Г.Р. без да се убеди, че няма да създаде опасност за управлявания
от ищеца автомобил „Форд”, преминаващ край нея, което деяние на Р. Р. представлява
нарушение на чл. 25 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. За посоченото
нарушение Р.Г.Р. е санкционирана с НП № 19-0341-000196/02.05.2019 г., издадено от
Началник на РУ Севлиево, което не е оспорено от нея и от 25.07.2019 г. то е в сила.
Признава се от страна на ответника, което обстоятелство е закрепено в
доклада по делото, наличието на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на
процесното ПТП, по силата на което е покрита гражданската отговорност на водача,
управлявал лекия автомобил „Пежо 206“ с рег. № *** АС – Р.Г.Р..
3
В резултат на осъщественото ПТП на лекият автомобил „Форд", модел „Фокус
" с рег. № ***, били нанесени вреди. Съгласно закючението на вещото лице по
допуснатата съдебна автотехническа експертиза, възстановяването на автомобила
/включващо части и ремонтно възстановителни дейности/ с нови части, на цени
съгласно магазинната мрежа и Калкулациии на EurotaxSchvаске при ремонтни
дейности, без отчитане на срока на експлоатация на автомобила (без овехтяване) e на
стойност 4550,00 лева, а при прилагане на Наредба № 24 от март 2006 г. на КФН, т.е. с
прилагане на коефициент за офехтяване съгласно коефициента на остататъчна годност
на автомобила в размер на 40%, стойността на възстановяване на автомобила е
1872,00 лв. Пазарната стойност на автомобила към датата настъпване на ПТП е 1986,00
лева. На пазара за катастрофирали автомобили, с оглед последващо продаване на
части, цената на автомобила е до 500 лева, а като скрап би бил изкупен за 290 лева.
4. От правна страна:
От установената фактическа обстановка е видно, че вредите, причинени на лек
автомобил „Форд Фокус" с рег. № ***, собственост на ищеца, настъпили на *** г. при
ПТП с лек автомобил „Пежо 206", с рег. № *** се намират в причинно-следствена
връзка с противоправното деяние на управлявалия лекия автомобил „Пежо 206" водач
Р.Г.Р.. Тъй като отговорността за възстановяване на причинените вреди от виновния
водач, а именно на управлявалия лекия автомобил „Пежо 206", е застрахована при
ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", то ответникът
дължи възстановянането на вредите, нанесени на лекия автомобил на ищеца.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, а съгласно
ал.2 на същия член за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Тъй като в случая се установява, че стойността за възстановяване съставлява
много повече от 70% от пазарната /действителна/ стойност на МПС към датата на
увреждането, то е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 3 КЗ. Легалната
дефиниция на понятието "тотална щета" на МПС е уредена в нормата на чл. 390 КЗ,
съгласно която това е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. От заключението на вещото
лице се установява, че стойността на разходите за ремонт по средни пазарни цени и
средната пазарна цена на труда е 4550,00 лева, която следва да бъде приета като
съответстваща на изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ, а не намалената с коефициента на
овехтяване на автомобила, тъй като от една страна последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност на автомобила, а от друга по делото няма
4
доказателства, че има части на цена 40% от цената на новите, с които може да се
отремонтира автомобила и възстанови в качеството в което е бил /например че двете
въздушни възглавници, чията стойност е и най-голяма 904 лева и 876,2 лева съответно
могат да се отремонтират счасти на 40% от стойността си и да изпълняват функциите
си/.
Изплащането на застрахователно обезщетение има за цел съответното
повредено имущество да бъде възстановено във вида, в който е било преди
настъпването на застрахователното обезщетение. Ако застрахователното обезщетение
бъде определено в по-висок размер, би се стигнало до неоснователно обогатяване за
собственика, а ако бъде определено в по-нисък размер, собственикът ще бъде увреден,
тъй като ще получи вещ, която не е със същото качество и в същия вид, в какъвто е
била преди застрахователното събитие.
В конкретния случай стойността за възстановяване надвишава самата стойност
на автомобила, който към момента на ПТП е бил на стойност 1986,00 лева.
Изплащането обаче на тази сума на ищеца би довело до неоснователното му
обогатяване със стойността на катастрофиралия автомобил, който той може да
реализира на пазара. Вещото лице е определило стойността на увреденото МПС между
290 лева и 500 лева /цената между продажбата му като скрап и максималната цената
на този вид автомобили при изкупуване за разглобяване и последващо продаване на
части/. От една страна основните възли на автомобила /двигател и скоростна кутия/ не
са пострадали. От друга обаче цялата му дясна част е увредена. Поради това следва да
бъде приета цена на автомобила на пазара за катастрофирали автомобили в размер на
400 лева, с която сума следва да бъде намалена стойността на автомобила към момента
на ПТП. Съответно застрахователното обезщетение, което се дължи на ищеца е в
размер на 1586 лева, до който размер следва да бъде уважен предявеният иск и
отхвърлен за разликата над него до заявената претенция от 1986 лева.
По отношение на претендираната законна лихва от датата на увреждането
/13.042019 г./ до окончателното изплащане на сумата, съдът намира следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
5
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато
ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска
отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го
уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се
изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към
датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне
на доказателствата, изискани при завеждането съгласно предходното изречение. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции.
В настоящия случай за датата на заявяване на претенцията пред застрахователя
може да се съди по приложения опис на щета, видно от който щетата е заведена на
19.04.2019 г. Тримесечният срок, през който застрахователят е следвало да определи
размер на щетата е изтекъл на 19.07.2019 г. и от следващата дата ответникът е в забава.
С оглед на така установените факти и цитираните по-горе разпоредби, обезщетението
за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди е
дължимо от 20.07.2019 г. Поради това, претенцията за законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди следва да се уважи, считано от 20.07.2019 г. и да
се отхвърли за периода от *** г. до 19.07.2019 г.
5. Относно претенциите за разноски.
И двете страни претендират заплащане на разноски.
Такива от ищеца се претендират и са направени в размер на 1100 лева, от
които 80 лева държавна такса за исковото производство, 20 лева държавна такса за
обезпечителното производство, 300 лева разноски за вещо лице в обезпечителното
производство и и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение за исковото
производство и 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение за обезпечителното
производство.
От страна на ответника се претендират и са направени разноски в размер на
480 лева - адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
6
В конкретния случай съразмерно на уважената част от иска ответникът дължи
на ищеца разноски по делото в размер на 878,45 лева, а ищецът на ответника 96,67
лева. При прилагане на компенсация до размера на по-малкото, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата 781,77 лева разноски по делото след извършена
компенсация.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1301, район „Лозенец", ул. "Джеймс Баучер" № 87 ДА
ЗАПЛАТИ на Н. П. Н., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1586,00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по щета № **********/2019 г.
образувана при ЗД "БУЛ ИНС" АД за претърпени имуществени вреди от увреждане на
собствения му лек автомобил с рег. № ***, резултат от ПТП на *** г. с лек автомобил
рег. № ЕВ78014АС , ведно със законната лихва, считано от 20.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1
от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1301, район „Лозенец", ул. "Джеймс Баучер" № 87 ДА
ЗАПЛАТИ на Н. П. Н., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 781,77 лева - разноски
по делото след извършена компенсация, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Присъдените сума да бъдат заплатени по следната банкова сметка на Н. П. Н.,
с ЕГН **********:
ІВАN: BG08FINV91501016876784.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7