№ 32
гр. Севлиево, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214230100718 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К.. Г.
К., с пълномощник адвокат Н.Н.Г., против П.К., гражданка на Гърция.
Предявен е иск за развод по чл. 49 ал. 1 от СК.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на
29.01.2000 г. в гр. *******, за което е съставен акт за сключен граждански брак
№15 от 29.01.2000 г. на община *******. Съвместното им брачно съжителство
продължило до лятото на 2018 год., като по време на същото двамата съпрузи са
живели в България и в Гърция. След фактическата им раздяла съпругът ищец се
върнал в България, където се е установил трайно да живее и работи, а съпругата
останала и към настоящият момент живее в Република Гърция.
От датата на раздялата съпрузите живеят разделно един от друг, като след
всеки изминал ден контактите помежду им са ставали все по-редки, а към
настоящият момент двамата живеят напълно отчуждено и са изгубили представа
за това къде се намира другия и с какво се занимава.
Вследствие на настъпилата продължителна фактическа раздяла, както и
предвид устроения нов начин на живот на съпрузите, към настоящия момент
бракът им е формален, лишен от съдържание и безполезен както за тях, така и за
обществото. Същият е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което ищецът
моли съда да постанови решение, с което да го прекрати, без да се произнася по
1
въпроса за вината.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и потвърждава желанието си за
разтрогване на брака. Пълномощникът му, адвокат Н.Г. поддържа предявения иск
и излага аргументи за уважването му.
Ответницата е получила съдебните книжа, но не е представила писмен
отговор в законния месечен срок. В съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за граждански брак от 29.01.2000 г.,
изд. от *******, Община Габрово, страните по делото са сключили граждански
брак на 29.01.2000 г. в гр. *******, за което е съставен акт за сключен граждански
брак №15 от същата дата.
За установяване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, по
искане на ищеца като свидетел беше разпитан Н.В.Б.. Пред съда свидетелят заяви,
че е съсед на ищеца и го познава от 2018 г. Свидетелят обясни, че от 2018 г.
ищецът живее в гр. *********************, заедно с приятелката си Р.. Ищецът
разказвал на свидетеля, че има брак с гръцка гражданка, от която има две
пълнолетни деца. Свидетелят обаче не бил виждал съпругата на ищеца пред
последните 3-4 години.
С оглед на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните граждански
брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, с правно основание
чл. 49, ал.1 от СК е допустим. Делото е подсъдно на българския съд и в частност
на Районен съд Севлиево, на осн. чл. 3 т. 1, б. «А», предл. 6-то от Регламент (ЕО)
№ 2201/2003 на Съвета на ЕС от 27.11.2003 г., тъй като ищецът е български
гражданин и през последните шест месеца преди предявяване на иска е живял на
територията на Република България.
Разгледан по същество, искът е основателен и доказан, и като такъв следва да
бъде уважен. От удостоверението за сключен граждански брак безспорно се
установи, че страните са съпрузи. Ответницата не е оспорила твърдението в
исковата молба, че от 2018 г. и до момента между страните е налице трайна
фактическа раздяла, продължаваща повече от три години. Това обстоятелство се
установи и от показанията на разпитания свидетел, които съдът приема за
2
достоверни, тъй като не влизат в противоречие със становищата на страните с
други доказателства по делото. Свидетелят познава отблизо ищеца и съобщи
факти от личния му живот, които са от значение за делото, а именно – че К.К. има
нова жена в живота си.
При тези обстоятелства съдът намира, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен и като такъв следва да бъде прекратен. Касае се за фактическа раздяла,
която продължава от години. Принципът е, че семейството следва да живее
заедно, а обичайните последици при продължителната раздяла на семейната
двойка, установени и в конкретния случай, са отчуждаване на съпрузите, поради
липсата на физическа и психическа близост, споделяне на общи проблеми и
радости. В настоящия случай съпрузите живеят в различни държави и между тях
не се осъществява никакъв контакт. Между страните е изчезнало взаимното
доверие и уважение, лишили са се от чувство за общност и единство. Ищецът е
устроил живота си в България по начин, изключващ продължаване на
съжителството му с ответницата. Очевидно е, че бракът между страните
съществува формално и не е полезен за тях и обществото. Не се касае за временно
и преодолимо разстройство, а за такова по смисъла на чл. 49 ал.1 СК.
Доказателствата сочат, че евентуална възможност за стабилизиране на брака вече
не съществува.
Съдът не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брачната връзка, тъй като не е сезиран с такова искане.
От брака си страните нямат ненавършили пълнолетие деца, поради което
съдът не дължи произнасяне по въпросите за родителските права, местоживеенето
и издръжката им
Окончателната държавна такса съдът определя на 25 лв. и тъй като при
предявяване на иска ищецът е внесъл първоначална д.т. от 25 лв., съдът не
присъжда допълнителна такава.
На осн. чл. 329 ал. 1 изр. 2-ро ГПК разноските остават в тежест на страните
така, както са направени.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между К.. Г. К., ЕГН:**********, с адрес гр.
************************************ родена на ********** г., гражданка на
3
Република Гърция, с адрес ************************************, сключен на
29.01.2000 г. в гр. ******* с акт за граждански брак №15 от 29.01.2000 г. на
община *******, с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство, на
основание чл. 49 ал. 1 СК.
Съдът не се произнася по въпроса за вината.
На осн. чл. 329 ал. 1 ГПК разноските остават в тежест на страните, както са
направени.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4