РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Бургас, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Елена П. Г.а
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500334 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е по чл.258 и сл. ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на „Елекроразпределение юг“ ЕАД,
гр.Пловдив против решение № 499 от 26.05.2022г. по гр.д.№ 69/2022г. на
Бургаския окръжен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на
Х. Г. Г. от гр.К., Б. област, сумата от 33 570 лв., неплатен остатък от
обезщетение от 34 320 лв., дължимо за преустановяване подаването на
електроенергия до обект на ищеца в с.К., Община Карнобат за периода
13.01.2019г. – 19.05.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 13.01.2022г. до окончателното и изплащане, 190,67 лв. – лихва за
забавено плащане на главницата от 34 320 лв. за периода 17.09.2021г. – 06.10-
2021г., 932,50 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 33 570
лв. за периода 07.10.2021г. – 12.01.2022г. и 6 389,30 лв. – съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради
незаконосъобразност. Дружеството не дължи на Г. суми, извън платените по
решение от 25.08.2021г. на КЕВР по жалба на ищеца. Последният не е
уведомявал ответника, че преносът в обекта му е преустановен по вина на
дружеството. В КЕВР са разгледани две жалби на Г., като административното
производство по първата е прекратено с решение от 02.07.2021г., а по втората
е постановено решението от 25.08.2021г., което е изпълнено от ответника със
заплащане на обезщетение от 750 лв., определено по правилата, в сила от
01.05.2021г., които не могат да се прилагат за минали периоди. Според
1
въззивника, двете решение на КЕВР са влезли в сила и обвързват страните по
настоящия спор. Претендираната от ищеца неустойка от 33 570 лв., дължима
поради прекъсване и продължително невъзстановяване на
електроснабдяването за периода 13.02.2019г. – 19.05.2021г. по силата на чл.48
от Общите условия на договора за пренос на електрическа енергия, одобрени
и влезли в сила на 18.05.2008г. е недължима, тъй като не е налице
фактическия състав на посочената разпоредба, изискващ спиране на
електрическата енергия в обекта, вина на електроразпределителното
дружество, спирането да е продължило повече от 24 часа и уведомление от
клиента, че обектът е без ел. енергия. Направено е искане за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен изцяло, в едно с присъждане на съдебните разноски и
юрисконсултско възнаграждение, като е заявено евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна,
претендирано над минималния размер по съответната наредба.
Постъпил е отговор от Х. Г., чрез пълномощника адв.С. Г., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без
уважение. Посочено е, че първоинстанционният съд правилно е приел
прекъсване на снабдяването с ел. енергия от 13.08.2018г. до 19.05.2021г., при
което е налице задължение на ответника да плати неустойка по чл.92, ал.1
ЗЗД в размери по чл.45, ал.2 от актуалните Общи условия, действали от
01.05.2021г., респ. чл.48, ал.1 от ОУ от 2008г. /отм./, действали до
30.04.2021г. С платените 750 лв. е погасено задължението на дружеството за
периода 01-19.05.2021г., като се дължи остатъкът за времето от 13.08.2018г. –
30.04.2021г., в едно с обезщетение за забава от 17.09.2021 г. Изложено е
становище, че решаващият съд е анализирал обстойно доказателствата по
делото и е приложил точно материалния закон. На 13.08.2018г. ответното
дружество е преустановило преноса на ел. енергия до имота на ищеца, като на
15.02.2019г. последният е поискал писмено от ответника да възстанови ел.
захранването в обекта, което не е сторено. Подадена е жалба до КЕВР на
22.04.2019г. и допълнителна на 13.06.2019г. С решение от 05.09.2019г. адм.
производство било прекратено, като комисията приела, че дружеството е
действало правомерно. Съдът е отменил решението на КЕВР и е върнал
преписката на административния орган за ново произнасяне. На 19.0512021г.
преносът на ел. енергия бил възстановен и поради отпаднал интерес адм.
преписка отново била прекратена. С решение от 25.08.2021г. комисията дала
задължителни указания на „ЕР ЮГ“ ЕАД да обезщети Х. Г. за периода
13.08.2018г. – 19.05.2021г., след което е заплатена сумата от 750 лв. При тези
обстоятелства, въззиваемият развива правни изводи за правилно определена и
присъдена от първоинстанционния съд сума от 33 570 лв. главница,
представляваща неустойка за преустановено електроподаване и претендира
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, в едно с присъждане на
разноските по делото.
Постъпило е становище от ЗК „Уника“ АД, гр. С., трето лице- помагач
2
на ответника, с което е заявено, че застрахователят поддържа изцяло
изложеното във въззивната жалба на „ЕР ЮГ“ ЕАД. Счита
първоинстанционното решение в обжалваната част за неправилно и моли
същото да бъде отменено, като искът бъде отхвърлен изцяло, в едно с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна
против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По същество след съвкупната преценка на становищата и доводите на
страните, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в
закона, съдът намира следното:
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е осъдил ответника
„Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати на ищеца Х. Г. Г. сумата от 33
570 лв., неизплатена част от общо 34 320 лв. обезщетение за преустановяване
подаването на ел. енергия до обект в с.К., община К., за периода 13.01.2019г.
– 19.05.2021г., сумата от 932,50 лв. – мораторна лихва върху присъдената
главница за периода 07.10.2021г. – 12.01.2022г., в едно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска на 13.01.2022г. до
окончателното и изплащане, а така също и сумата от 190,67 лв., лихва за
забава върху пълния размер на обезщетението от 34 320 лв. за периода
17.09.2021г. -06.10.2021г., като е отхвърлил иска в тази част за горницата над
190,67 лв. до предявените 209,73 лв., както и за периода 15-16.09.2021г. В
полза на ищеца са присъдени съдебни разноски от 6 389,30 лв., а в полза на
ответника – 0,20 лв. Решението е постановено при участието на
„Застрахователна компания Уника“ ЕД, гр. С., трето лице – помагач на
страната на ответника. За да постанови този резултат, решаващият съд е
приел, че ответникът е преустановил преносът на ел. енергия до имота на
ищеца, абонат на дружеството, в периода 13.08.2018г. – 19.05.2021г., поради
което е налице задължение за заплащане на неустойка по чл.92 ЗЗД, вр. чл.45,
ал.2 от актуалните Общи условия на „Електроразпредление Юг“ ЕАД,
приспаднал е заплатената на 06.10.2021г. извънсъдебно сума от 750 лв.,
определена с решение на КЕВР № Ж-607/25.08.2021г. и е уважил иска в
посочения размер. Решението е обжалвано в уважителната му част. В частта,
с която искът е отхвърлен, съдебният акт е влязъл в сила.
Така постановеното решение в обжалваната част, преценено служебно
съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за
валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния
съд в предписаната от закона форма и при редовно развило се исково
производство.
По изложените във въззивните жалби оплаквания по съществото на
спора въззивният съд съобрази следното:
От фактическа страна безспорно е по делото, че ищецът Х. Г. е клиент
на „Елекрторазпределение Юг“ ЕАД за обект в с.К., община К. с клиентски №
********** и ИТН 2574530. На 13.08.2018г. ответното дружество е
прекратило електрозахранването на обекта.
3
С влязло в сила на 18.03.2021г. решение по адм.д.№ 11052/2019г. на
Административен съд – София град, е прието, че ответното дружество
неправомерно е прекъснало ел.захранването на имота на ищеца, без да
изпълни задължението си за надлежно уведомяване и предизвестие до
собственика. Със съдебното решение е отменено решение №Ж-
489/05.09.2019г. на КЕВР за прекратяване на административно производство
по жалби на Г. от 23.04.2019г. и 13.06.2019г. и е върнал преписката за ново
произнасяне.
С писмо от 27.05.2021г. ответникът е уведомил КЕВР, че предвид
горното съдебно решение, преносът на ел. енергия до обекта на ищеца в с.К. е
възстановен с протокол от 19.05.2021г., което е дало основание за
постановяване на решение №Ж-480/02.07.2021г. на КЕВР за прекратяване на
административното производство, поради удовлетворяване искането на
жалбоподателя и липса на правен интерес.
След подадена на 19.05.2021г. жалба от Г. срещу
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, с искане да бъде обезщетен за времето,
през което е останал без ел. захранване имотът му в с.К., е постановено
решение № Ж-607/25.08.2021г. на КЕВР, с което, на основание чл.22, ал.1,
ал.5 и ал.7 от ЗЕ, във вр. чл.147, ал.2 от Наредба №3 от 21.03.2013г. за
лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени указания на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД в 7-дневен срок от получаване на
решението да обезщети Х. Г. съгласно чл.45, ал.1 и ал.2 от Общите условия /в
сила от 01.05.2021г./ на „ЕР Юг“ за периода 13.08.2018г. – 19.05.2021г., като в
7-дневен срок от изпълнението уведоми комисията за извършените действия.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 08.09.2021г.
С преводно нареждане от 06.10.2021г. ответникът е заплатил на ищеца
обезщетение в размер на 750 лв., като в отговора на исковата молба е
посочил, че тъй като Общите условия са в сила от 01.05.2021г., същите не
могат да се прилагат за предходни периоди, поради което е определил
обезщетение за 19 дни за периода 01.05.-19.05.2021г.
При горните фактически обстоятелства се налага изводът за дължимост
на претендираната неплатена част от следващата се на ищеца неустойка за
преустановеното подаване на ел. енергия до имота му в с. Крушево в заявения
с исковата молба период от 13.01.2019г. до 19.05.2021г.
Съгласно чл.45, ал.1 и 2 от Общите условия на договорите за достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
одобрени с решение № ОУ-1/19.03.2021г., в сила от 01.05.2021г., в случай че
обект на клиент остане без снабдяване с ел.енергия по вина на ЕР Юг повече
от 24 часа, ЕР Юг дължи на клиента неустойка в размер на 30 лв., а ако
преустановяването на ел. енергия е с продължителност над 36 часа, дължи
допълнително неустойката в размер на 20 лв. за всеки започнал период от 12
часа, през който клиентът е без снабдяване с ел.енергия. В същия смисъл е
разпоредбата на чл.48, ал.1 от действащите в предходния период ОУ,
4
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г., с уточнението, че за
продължаващо повече от 24 часа прекъсване на ел.захранването следва да се
получи уведомление от клиента.
В случая са налице основанията на така цитираните Общи условия за
заплащане на претендираната от ищеца неустойка – по вина на ЕР Юг
обектът на ищеца е останал без ел. енергия за повече от 24 часа, а
уведомление от клиента не е било необходимо, тъй като ел.енергията е
прекъсната не по технически причини, а неправомерно по инициатива на
ответното дружество и на същото е било известно, че от 13.08.2018г. и за
дълъг период до 19.05.2021г. преносът на ел.енергия до съответния обект е
преустановен.
В горния смисъл е и постановеното от КЕВР решение № Ж-
607/25.08.2021г., с което, на основание чл.22, ал.5 ЗЕ, на ЕР Юг са дадени
задължителни указания да обезщети Х. Г. със заплащане на неустойка по
реда на Общите условия за периода 13.08.2018г. – 19.05.2021г.
Обстоятелството, че в решението са визирани действащите ОУ от 2021г., не
освобождава ответника от указаното задължение за обезщетение за периода
на действие на ОУ от 2008г., които уреждат по идентичен начин
отговорността на „ЕР Юг“ ЕАД за неустойка при преустановяване на ел.
енергията до обект на клиент по вина на дружеството.
При изложените съображения, предявеният от Г. против „ЕР Юг“ ЕАД
иск по чл.92 ЗЗД, вр. чл.48, ал.1 от ОУ /2008г./, респ. чл.45, ал.1 и 2 от
действащите ОУ /2021г./, вр. чл.86 ЗЗД, се явява доказан по основание.
Във въззивната жалба липсват изложени възражения по размера на
присъдената от първоинстанционния съд останала неизплатена част от
дължимата на ищеца неустойка, със съответните лихви за забава.
Предвид горното, настоящата инстанция намира предявените искове за
сумата от 33 570 лв., незаплатена част от дължима договорна неустойка от 34
320 лв., в едно със законната лихва от предявяването на иска на 13.01.2022г.
до изплащането и, както и с лихва за забава от 932,50 лв. за периода
07.10.2021г. – 12.01.2022г., а така също и лихва за забава върху цялото
обезщетение от 34 320 лв. за периода 17.09.2021г. – 06.10.2021г. в размер на
190,67 лв., за основателни.
Като е стигнал до същия извод и е уважил исковите претенции за
посочените суми, първоинстанционният съд е постановил правилно решение,
обосновано от доказателствата по делото и съобразено с приложимия закон,
поради което следва да бъде потвърдено. Въззивната инстанция споделя
изложените там мотиви и за пълнота препраща към същите, съобразно
разпоредбата на чл.272 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 499 от 26.05.2022г., постановено по гр.д.
№ 20222100100069/2022г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр.Пловдив да заплати
на Х. Г. Г. сумата от 2500 лв., представляваща съдебни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6