О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………./02.04.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,10-ти съств в закрито заседание, проведено на 02.04.2020г.
в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д. №
455
по описа за 2020г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
На основание чл.140 от ГПК съдът съобщава
на страните следният ПРОЕКТО-ДОКЛАД
на делото.
Производството по делото е образувано по
повод предявен от ищеца С.О.А. против
Прокуратурата на Р.България иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 90 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени психически болки и страдания, негативни душевни преживявания,
дискомфорт, стрес притеснения, неспокойство, безсъние и други в резултат от
повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпление, по
което воденото срещу него наказателното производство по ДП № 507/2010г. по
описа на ОД на МВР – Варна пр.преписка № 4488/2010г. по описа на ОП-Варна, е
завършило с постановяване на оправдателна присъда по нак.дело № 1011/2017г. по
описа на ВКС, от факта на наложените му мерки за неотклонение – „Задържане под
стража“, „Домашен арест“ и „Подписка“, както и във връзка с наложената му
забрана да напуска пределите на Р.България, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.03.2018г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича
претендираното право: В исковата молба ищецът твърди, че на 08.07.2011г. е
бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК,
като на същата дата с определение по ч.н.д.№ 1789/2011г. по описа на ВОС му е
била взета мярка за неотклонение – „Задържане под стража“ действала в периода
от 11.07.2011г. до 15.12.2011г. За периода от 16.12.2011г. до 26.11.2012г.
ищецът е бил с мярка за неотклонение – „Домашен арест“. Излага, че след две
постановени оправдателни присъди на съдебни състави при ВОС по НОХД №
918/2012г. и по НОХД № 403/2013г. по описа на ВОС, с присъда по ВНОХД №
307/2014г. по описа на ВАпС е бил признат за виновен в извръшване на
престъплението и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 15 години, а
мярката за неотклонение в била променена в „Задържане под стража“. В
последствие с определение на ВКС от 18.01.2016г. по нак.дело № 6/2016г. мярката
за неотклонение е променена отново на „Домашен арест“, а с определение на ВАпС
от 14.07.2016г. по ВНОХД № 276/2016г. - в „Парична гаранция“ е била наложена
Забрана за напускане на границите на Р.България. Считано от 30.09.2016г.
мярката му за неотклонение била променена на „Подписка“. Излага, че е
последвало постановяване на втора осъдителна присъда на АС-Бургас по НОХД №
135/2017г. и промяна на мярката за неотклонение от „Подписка“ в „Домашен арест“.
Твърди, че с решение № 26/23.03.2018г. по нак.дело № 1011/2017г. по описа на
ВКС са отменени постановените осъдителни присъди на ВАпС и БАпС и същият е
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Уточнява, че е бил задържан
под стража общо 190 дни /от 11.07.2011г. до 15.12.2011г. и от 18.12.2015г. до
18.01.2016г./; под домашен арест – 526 дни /от 16.12.2011г. до 26.11.2012г. и
от 18.01.2016г. до 14.07.2016г. и спрямо него е действала мярка за неотклонение
подписка – 661 дни /от 27.11.2012г. до 18.09.2014г./.
Излага, че проведеното срещу него
наказателно преследване е добило публичност чрез публикациив национални медии и
в интернет и го е унизило пред семейството, приятелите и цялото общество
наричайки го „убиец, касапин, престъпник и др.“, в следствие на което част от приятелите
и роднините му започнали да го избягват. Посочва, че от 2011г. насам във връзка
с воденото срещу него наказателно производство бил възпрепятстван при
намирането на работа. В продължение на 6г. и 8 месеца нямал доходи и живел от
заеми на роднини и приятели. Горното се отразило и на възможността да издържа
финансово семейството си, като след постановяване на осъдителната присъда №
15/18.12.2015г./ майката на двете му деца го напуснала. Влошили се и
отношенията с майка му – Мурвет Явашева, като емоционалната връзка между майка
и син не била възстановена към настоящия момент.
Твърди, че в следствие на проведеното срещу
него наказателно производство е живял продължително време в стрес, изпаднал в
шок и депресия след постановяване на осъдителните присъди и дори направил опит
за самоубийство. Станал затворен и нервен, не можел да спи.
Моли съда да уважи
предявения иск и да присъди претендираното обезщетение ведно със законната
лихва върху него считано от 23.03.2018г. до окончателното им изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Р.България, чрез Окръжна Прокуратура
– Варна е депозирала писмен отговор, в който заявява становище за
неоснователност на предявения иск за заплащане на
обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди. Оспорва исковете по размер поради недоказаност
и противоречие с принципите за справедливо обезщетяване на причинените вреди,
които не са надвишили по интензитет и обем обичайните в подобни случаи. Оспорва
ищецът да е претърпял вреди свързани с накърняване на доброто му име в
обществото, поради това че Прокуратурата не е изнасяла данни за воденото срещу
него наказателно производство, както и
поради факта, че към този момент същият вече е бил с две осъдителни присъди,
които на собствено основание са компрометирали името му. Отделно от това
посочва, че към 2019г. същият е обвиняем и по ново обвинение за разпространение
на наркотични вещества.
Оспорва се
Прокуратурата да е налагала на ищеца ПАМ-Забрана да напуска пределите на
страната във връзка с воденото срещу него ДП № 507/2010г. по описа на ОД на МВР
– Варна и образуваното наказателно дело, нито пък ищецът да е имал такива
намерения.
Твърди се, че ищецът
е неграмотен и без професионална квалификация, което именно е причината да е
бил в невъзможност да си намери работа, а не воденото срещу него наказателно
производство.
Излага се, че
досъдебното производство се е развило в разумен срок 10 месеца, а така също и в
съдебната му фаза, която е преминала през произнасяния на 7 съдебни състава,
като е била съобразена с фактическата и правна слижност на спора и с
необходимостта от извършване на процесуални действия по събиране на
доказателства.
Оспорва се
претенцията и по размер като крайно завишена в сравнение с икономическия стандарт
в Р.България и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на
ищеца,
че носи доказателствена тежест да установи твърденията си за претърпени от него
неимуществени вреди /стрес, психически болки и страдания, негативни душевни преживявания,
дискомфорт, стрес притеснения, неспокойство, безсъние/ от
посочения вид и произход и размер - вреди от незаконосъобразно повдигнатото
обвинение, вреди от налаганите мерки за неотклонение, както и на принудителната
мярка – забрана за напускане на страната, които са резултат и са в
причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия на ответника – че е
образувано наказателно производство и ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем, както и че по повдигнатото обвинениеи по него е постановена и влязла
в сила оправдателна присъда.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си, които изключват претенциите
на ищеца.
Съдът по
доказателствените искания на страните, намира, че следва да бъдат допуснати до
събиране към доказателствения материал представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства. Относими и допустими са доказателствените
искания на ищеца за ангажиране на гласни доказателства, но чрез разпита на
двама свидетели, както и за провеждане на Съдебно Психологична експертиза със
задачи поставни от ищеца и ответника. Следва да бъде изискано за послужване и ДП
№ 507/2010г. по описа на ОД на МВР – Варна, пр.преписка № 4488/2010г. по описа
на ОП-Варна, по които са образувани НОХД № 403/2013г. по описа на ВОС и НОХД №
918/2012г. по описа на ВОС.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
* НАСРОЧВА производството
за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 12.06.2020г. от 10:00ч., за
която дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от
настоящото определение ведно с призовката за насроченото съдебно заседание
/призовка обр.1/, на ищеца и от отговора на ответника.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
*ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в
първото съдебно заседание представените с исковата молба и отговова на исковата
молба писмени доказателства.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване ДП № 507/2010г. по описа на ОД на
МВР – Варна, пр.преписка № 4488/2010г. по описа на ОП-Варна, по които са
образувани НОХД № 403/2013г. по
описа на ВОС и НОХД № 918/2012г. по
описа на ВОС.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
*ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕТО
НА СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА със задачи: Вещото
лице след запознаване с материалите по делото, преглед на ищеца и други
действия и справки, които са необходими да отговори на посочени в исковата молба и в
отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 180,00
/сто и осемдесет/ лева, вносим от бюджета
на съда. /Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по
делото с определение от 14.02.2020г./
НАЗНАЧАВА за вещо лица Татяна
Аврамова, което да се уведоми за ангажимента си по делото.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА да доведе в съдебно
заседание двама души свидетели, с
показанията на които да установи твърденията си за претърпени от него
неимуществени вреди от посочения вид.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
*СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред
спорното произвоство, на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
*УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: