Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.
Велинград, 18.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1726 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ; и чл.344, ал.1, т.2 от КТ
Производството е образувано по искова молба
на Б.И.К., ЕГН ********** ***, против „СЕНТ НЕТКОМ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ЖК Люлин, бл.704, ет.3,
ап.29, представлявано от управителя С.К..
Предявени са обективно съединени искове за
признаване на Заповед № 2018001/01.06.2018г. за незаконосъобразна и извършеното
с нея уволнение за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност.
Ищецът
твърди, че на 07.06.2010г. сключил Трудов Договор № 8/07.06.2010г. с ответника
„Сент Нетком Трейдинг" ООД, представлявано от тогавашния управител Ц.К.К.,
като заемал длъжността „Работник ремонт и поддръжка на машини и съоръжения”. С
Допълнително споразумение от 01.06.2011г. бил преназначен на длъжността
„Електромонтьор по силни токове" за неопределено време. През септември
2011г. получил възпаления на дихателните пътища, като се появил и задух без
повлияване от положението на тялото, който се засилвал при физическо усилие;
обща отпадналост, сърцебиене; леки болки в гръдния кош и кръвохрак. От тогава
периодично посещавал отделенията на многопрофилните болници във Велинград.
Обикновено диагнозата било „Хронична недостатъчност", за което му били и
издавани и множество болнични листове. През 2015г. бил освидетелстван от
Териториална Експертна Лекарска Комисия, първи състав на Общи заболявания към
Многопрофилна болница за активно лечение гр. Пазарджик, като му било издадено и
Експертно решение № 0270/22.10.2015г. С него му била определена 44 % трайно
намалена работоспособност, след като бел преосвидетелстван. Тогава длъжността
му била определена за заемане от трудоустроен работник, като решението на ТЕЛК
спомогнало затова. По-късно пак при множество посещения на отделенията в
местните болници му били издавани болнични листове, като последните два доста
трудно ги предал на работодателя си, понеже не искал да ги приема и правил
множество опити да ги предаде. Получило се така, че предпоследния болничен лист
го предал на представител на работодателя на ръка, като бил подписан за това
приемно-предавателен протокол от 29.05.2017г., а последния болничен лист не
можал и да го предаде. Понеже страдал от хронична болест, ежемесечно вземал
лекарства за заболяването, като в края на 2017г. от аптеката му отказали да ми
издадат такива, понеже бил с прекъснати здравно-осигурителни права. Тогава
подал жалба по „Инспекция по труда" и разбрал, че фирмата е била продадена
на друг, както и сега седалището й да е в София. От „Инспекция по труда” София
област получих отговор, от който разбрал, че трудовия му договор е бил
прекратен. Тогава изпратил нова молба до „Инспекция по труда” София област,
като във връзка с нея на 20.07.2018г. получил писмо, в което се съдържала
оспорената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Счита тази заповед за незаконосъобразна по
следните съображения:
Заповедта е незаконосъобразна понеже не са
налице фактическите основания за издаването й. Така в нея било записано, че на
основание чл. 328 ал. 1 т. 7 КТ -поради преместване на предприятието в друго
населено място на 08.06.2017г. и фактически отказ на работника да го последва
се прекратява трудовия му договор. Изложения законов текст наистина давал
правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение,
отправяйки писмено предизвестие до работника в сроковете по чл. 326 ал. 2 КТ,
когато работникът откаже да последва предприятието или неговото поделение, в
което работи, когато то се премества в друго населено място или местност. За да
е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата
на чл. - чл. 328 ал. 1 т. 7 КТ - фактическият състав на това основание включва
три кумулативно необходими елемента: преместване на дейността или на обособени
звена от нея в друго населено място; писмено
предложение на работодателя към работника или служителя да последва
преместваната дейност; отказ на работника или служителя да последва
преместваната дейност в друго населено място”.
В конкретния случай не е било налице нито
едно от трите комулативни предпоставки на фактическия състав на чл. 328 ал. 1
т. 7 КТ.
На първо място не било налице преместване на
дейността или на обособени звена от нея в друго населено място понеже на
практика от момента на продажбата на фирмата на работодателя последния не бил
осъществявал никаква дейност. Както станало ясно по-горе, по повод прекъснатите
на ищеца здраво-осигурителни права, той подал жалба в „Инспекция по труда”
София и получил Писмо с изх. № 18072234/28.06.2018г. , в което го уведомили, че
след оказано съдействие от страна на 09 РПУ към СДВР е бил осъществен контакт с
новия управител на фирмата - С.Я.К., който писмено декларирал, че е управител
от 08.06.2017г. и оттогава до момента на декларацията дружеството не е
осъществявало дейност. При направена справка в интернет страницата на Агенция
по вписванията - Търговски регистър се установило, че за 2017г. дружеството не
е публикувало в сроковете нито годишен финансов отчет, нито пък декларация по
чл. 38 ал. 9 т. 2 ЗСч за неосъществена дейност. При това в самата заповед
липсвало изрично посочване дали се премества цялата дейност на предприятието
или отделно негово звено, както и преместването от кое в кое населено място е.
За да е налице преместване на предприятието или негово поделение в друго
населено място, било необходимо и след преместването да е запазена като цяло
структурата, дейността и дори относителната обособеност на преместеното
предприятие и поделение, а да е променено единствено мястото на извършване на
дейността. За преместване можело да се говори, когато е ясно, че макар и на
ново място, това е старото предприятие или поделение.
На второ място не било налице и писмено
предложение на работодателя до ищеца да последва предприятието в новото
населено място. Такова предложение не било отправяно по никакъв повод. Вместо
това ищецът разбрал за направената промяна във фирмата, след като подал жалба в
ИТ Пазарджик. От страна на новия управител на фирмата не бил получавал никакви
предложения да ги последва. Ако бил получил щял да ги последва, още повече че
разполагал и с жилище в гр. София, където да живее.
На трето място, тъй като не бил получил
писмено предложение на работодателя да последва предприятието в новото населено
място, то и не бил налице отказ от страна на ищеца да последва предприятието.
Освен това счита, че заповедта била
незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон и
заобикаляне на същия. Така в нея било записано, че на основание чл. 328 ал. 1
т. 7 КТ -поради преместване на предприятието в друго населено място на
08.06.2017г. и фактически отказ на работника да го последва се прекратява
трудовия му договор. От своя страна пък новия управител на фирмата - С.Я.К.
писмено декларирал пред ИТ София, че е управител от 08.06.2017г. и оттогава до
момента на декларацията дружеството не е осъществявало дейност. В конкретния
случай смята, че по този начин работодателят се е опитал да заобиколи закона,
като фактическото прекратяване е станало на основание чл. 328 ал. 1 т. 1,2 или
3, т.е. при закриване на част или цялото предприятие или поради намаляване
обема на работа. След като е налице неосъществяване на търговска- дейност от страна
на работодателя, то смята, че са налице всичките описани основания за
прекратяване на договора, но кое конкретно е действителното такова - е в
зависимост от взетите решения на фирмата. Затова смята, че в действителност вместо
поради отказ да ги последва, работодателят е смесил фактическите състави и
основанието е било съвсем друго.
Счита, че заповедта е незаконосъобразна и
понеже не били налице законовите изисквания за издаването й. Тъй като страдал
от хронично заболяване съгласно Експертно решение № 0270/22.10.2015г., и
длъжността му била определена за заемане от трудоустроен работник, то за
прекратяване на трудовото правоотношение с трудоустроен работник, се изисквало
изрично разрешение за това от инспекцията по труда- Такова не било издадено. В
конкретния случай следвало да намери приложение нормата на чл. 344 ал. 3 КТ
според която, в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква
предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова
съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя
заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда
трудовия спор по същество. При което и заповедта е незаконосъобразна, понеже е
нарушена нормата на чл. 333 ал. 1 т. 2 и 3 КТ като не е преодоляна
предварителната закрила срещу уволнение.
Освен това в изпратения по пощата екземпляр
на Заповед № 2018001/01.06.2018г. не било посочено от кой е подписана - имената
на издателя, като и нямало печат на дружеството, с оглед на което смята, че не
е налице валидно издадена заповед от страна на новия управител на дружеството.
На последно място счита, че заповедта е
незаконосъобразна понеже бил нарушен принципът на добросъвестността, залегнал в
чл. 8 КТ. Според чл. 8 ал. 3 КТ при осъществяване на трудовите права и
задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на
народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст,
политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени
организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически
или физически увреждания, както и различия в срока на договора и
продължителността на работното време. В конкретния случай ищецът бил
дискриминиран по отношение на физическото му заболяване, изразяващо се в
хронична недостатъчност, като може би това било основанието, послужило на
работодателя да прекрати трудовия му договор. - факт, който можел само да
гадае.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска от съда да постановите решение, с което да признае Заповед №
2018001/01.06.2018г. за незаконосъобразна и извършеното с нея уволнение за
незаконно и неговата отмяна; възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност. Претендира и разноски.
В определения срок по чл.131 ГПК не е
постъпили писмен отговор от ответника.
В
о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Д., поддържа изцяло исковете по чл.344,
ал.1, т.1 и 2 КТ. Подробни съображения излага в писмена защита.
В с.з. ответникът, не се явява, не изпраща
представител.
Съдът
като взе предвид твърденията и доводите на ищеца във връзка със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
От представените ТД № 8/07.06.2010г.,
сключен на осн. чл.70, ал.1, вр.чл.68, ал.1, т.1 КТ, с уговорен срок за
изпитване от 1 месец и Допълнително споразумение към него от 01.06.2011г.,
както и Справка НАП /л.69/, се установява между ищеца Б.И.К. и „СЕНТ НЕТКОМ
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД –Велинград да възникнало и съществувало трудово правоотношение
за неопределен срок, както по време на действие на този ТД и до прекратяването,
ищеца да е работил по безсрочен трудов договор , както е заемал последно длъжността
“електромонтьор по силни токове ”.
Със Заповед № 2018001/01.06.2018г. (л.11) на управителя
на ответното „СЕНТ НЕТКОМ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, на основание чл.328, ал.1, т.7 от КТ
–поради преместване на предприятието в друго населено място и фактическия отказ
на работника да го последва, е прекратено трудовото правоотношение на Б.И.К. за
длъжността “електромонтьор”, считано от 01.06.2018г.
Тази заповед не е връчена на ищеца Б.К. от
работодателя, но той е узнал за нея на 20.07.2018г., когато му е предадена от
ИТ –София, ведно с писмо –отговор с изх.№ 18069430/19.06.2018г. на негова
жалба, което твърдение на ищеца не е оспорено от ответника. От тази дата и до
предявяване на искова молба за отмяна на уволнението на 14.09.2018г. не изтекъл
двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ.
Неоснователни съдът намира възраженията на
ищеца, че уволнителната заповед е законосъобразна, понеже в нея не било
посочено кое е лицето подписало я за работодател, нито имало печат на
дружеството, тъй като подобни изисквания за съдържание на уволнителна заповед
не са поставени в Кодекса на труда.
От изложеното като мотиви в уволнителната №
2018001/01.06.2018г. за прекратяване на трудово правоотношение се установява,
че на заповедта е издадена на основание чл.328, ал.1, т.7 от КТ –поради отказ
на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в
което работи, когато то се премества в друго населено място.
Правото на прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.7 КТ - при отказ на работника или
служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи,
когато то се премества в друго населено място, възниква за работодателя тогава
и само тогава, когато са налице комулативно и двете предпоставки визирани в
правната норма – преместване на предприятието в
друго населено място и отказ на служителя да го последва. Липсата на
която и да е от тях води до незаконност на уволнението на това основание.
По делото безспорно се установява, че в
сключеното между страните ДС от 01.06.2011г., подписано от управителя Цветан
Кеванов на ответното дружество, е уговорено, че мястото на работа на ищеца К. е в „СЕНТ НЕТКОМ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД –
гр.Велинград. Установява се също от справки в Търговски регистър, че на
06.08.2017г. е направена промяна по партидата на „СЕНТ НЕТКОМ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД,
като са променени седалището и адреса на управление на дружеството от такъв в
гр.Велинград, бул.“Съединение“ №49м на гр.София, р-н Люлин, ж.к.Люлин, бл.704,
ет.3 ап.29, както и неговия управител, който вече е С.Я.К..
Сам по себе си факта на промяна на седалището
и адреса на управление на дружеството от такъв в гр.Велинград на такъв в
гр.София, не означава, че и предприятието е преместено, тъй като седалището и
адреса на управление на едно дружество не е задължително да съвпада с място на
което се осъществява неговата дейност. Така или иначе от доказателствата по
делото: Приемо-предавателн протокол от 29.05.2017г., писма-уведомления до ищеца
от ИТ-София, относно извършване проверки на ответника, става ясно, че до 29.05.2017г.
е имало представител на ответното дружество на неговия адрес на управление в
гр.Велинград, а след промяната на адреса на управление това дружество от такъв
във Велинград на такъв в София и от 06.08.2017г. не е извършвало дейност.
Несвършването на дейност от дружеството работодател, обаче не е основание за
прекратяване на трудов договор на работника на осн. чл.328, ал.1, т.7 КТ,
тъй като това основание предполага преместване на дейността му в друго населено
място, тоест извършване на същата дейност, но на друго място, не и изобщо
прекратяване на дейността му. Това е така, тъй като само когато дейността на
работодателя, за извършване на която е нает работника е преместена на друго
място, то и за работника възниква възможност да последва работодателя или да
откаже. При липса на извършвана дейност на новото място, било то и ново
седалище и адрес на управление на работодателя, ирелевантно е дали работника е
съгласен да последва предприятието или
отказва да го последва, тъй като не дори да е съгласен не би могъл да продължи
да работи. В подобни случай за работодателя възниква възможност да прекрати
трудовия договор на работниците, които е наел, но на друго основание, не и на
използваното в случая чл.328, ал.1, т.7 КТ.
В конкретния случай съдът намира да не налице
втората предпоставка, а именно отказ на ищеца да последва предприятието, тъй
като по делото няма данни някога работодателя да отправил предложение към ищеца
да последва предприятието и то да е отказал. По делото няма данни, а не се и
твърди някога работодателя да е предложил на ищеца да последва предприятието на
новото място и той да е отказал. Което само по себе си е достатъчно да се
приеме, че обжалваната Заповед № 2018001/01.06.2018г. е незаконосъобразна и
като такава подлежи на отмяна.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и по изложените съображения,
съдът намира, че работодателят-ответник незаконосъобразно е упражнил
потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение на Б.И.К. , като е
издал Заповед № 2018001/01.06.2018г. за „уволнение” на основание чл.328, ал.1, т.7 от КТ – поради
преместване на предприятието в друго населено място и фактическия отказ на
работника да го последва и като такава подлежи на отмяна, а искът по чл.344,
ал.1, т.1 КТ е основателен и като такъв ще се уважи.
С оглед изхода на спора по главния иск –
основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то основателни се явяват и иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност, и като такъв ще се уважи.
По разноските: Предвид изхода от спора и на
осн. чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на направените от разноски предвид
уважаване на исковете. Ищецът е претендирал разноски и е представил
доказателства за направени такива в размер на общо 550лв., съобразно списък по
чл.80 ГПК. Ето защо и на ищеца ще се присъдят разноски от 550,0лв., която и
сума за разноски ще се осъди ответника да му заплати.
Предвид изхода от спора ответникът няма право
на разноски, поради което и не следва да му се присъждат,а и като не
претендирал такива, то и съдът не дължи произнасяне по незаявени претенции било
то и за разноски.
На основание чл.78, ал.6 ГПК като определя ДТ по чл.3 от Тарифа №1 от по
40лв. за неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и2 КТ, ще се осъди ответника
да заплати на РС Велинград, бюджетна сметка на ВСС сумата от 80,0лв. държавна
такса по производството.
По
изложените съображения, Велинградски районен съд, V гр.състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО
уволнението на Б.И.К., ЕГН ********** ***, извършено с Заповед №
2018001/01.06.2018г. на основание чл.328, ал.1, т.7 от КТ – поради преместване
на предприятието в друго населено място и фактическия отказ на работника да го
последва , на работодателя „СЕНТ НЕТКОМ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ЖК Люлин, бл.704, ет.3, ап.29,
представлявано от управителя С.К., и като такова го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Б.И.К., ЕГН ********** ***, на предишната работа „електромонтьор по силни
токове” в „СЕНТ НЕТКОМ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ЖК Люлин, бл.704, ет.3, ап.29.
ОСЪЖДА
„СЕНТ НЕТКОМ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ЖК Люлин, бл.704, ет.3, ап.29, да заплати на Б.И.К., ЕГН ********** ***,
СУМАТА от 550,0лв. (петстотин и петдесет
лева) - разноски по производството за адвокатско възнаграждение, както и да
заплати по сметка на РС Велинград,
бюджетна сметка на ВСС, СУМАТА от 80,0лв.
(осемдесет лева) - държавна такса за
настоящото производството,
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от датата на която е
обявено на страните изготвянето на решението – 25.07.2018г., а копие от същото
да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)