Решение по дело №1393/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260034
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20205140201393
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта

          Р Е Ш Е Н И Е

Номер

 

     Година

   04.02.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

26.01.

                                                Година

2021

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                           Членове

 

 

                                                Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Симона Иванова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

1393

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 43-0000415/25.09.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „Джебел Туризъм“ ООД с.Мрежичко, с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. на основание чл.97, ал.1, предл. последно от ЗАвП за извършено нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП.

Жалбоподателят „Джебел Туризъм“ ООД с.Мрежичко намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и противоречащо на закона. При издаването му наказващият орган не съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Процедурата по установяване на посоченото нарушение и по налагане на административното наказание не била съобразена с изискванията на закона. В наказателното постановление не били преценени всички обстоятелства и не била преценена конкретната обстановка при налагане на административното наказание. Твърди, че не било извършено констатираното нарушение. С опис на документи, приложен към жалбата и входирани в ОО „АА“-Кърджали на 24.07.2020 г. били приложени всички документи, които са изискани от жалбоподателя. Дружеството не било извършило процесното нарушение. Обстоятелствата, посочени в наказателното постановление, не били подкрепени с доказателства и не отговаряли на обективната действителност. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление, като претендира и за направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Представя и писмена защита, в която излага подробни доводи за незаконосъобразност на атакувания акт. Сочи, че не било извършено процесното нарушение, а дори да имало такова, то представлявало маловажен случай. Твърди също, че била грешна правната квалификация дадена в наказателното постановление, която трябвало да бъде по чл.104, ал.7 от ЗАвП. Моли за присъждане и на направените разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В писмено становище моли наказателното постановление да бъде потвърдено като съобразено с материалните и процесуалните правила. Прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава предвидения размер.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.07.2020 г. от началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр.Стара Загора била изпратена Покана Рег.№50-00-51#35/16.07.2020 г. до управителя на „Джебел Туризъм“ ООД с.Мрежичко. Дружеството било лицензиран превозвач, притежаващ Лиценз на Общността № 9643 за международен превоз на пътници. С поканата било изискано в 7-дневен срок от нейното получаване, превозвачът да представи в ОО „АА“ гр.Кърджали определени документи свързани с дейността му. В т.4 конкретно се изисквали документи по транспортната дейност – оригинал (от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г.): договори за извършване на превози, товарителници и пътни листи; тахографски листи, записи от дигитален тахограф и от картите на водачите. Посочената покана била получена на ръка на 16.07.2020 г. от Т.Н.В. – управител на „Джебел Туризъм“ ООД. На 24.07.2020 г. свидетелите А.У. и С.К. – инспектори в РД „АА“ гр.Стара Загора, извършили комплексна проверка по отношение на изисканите и представени от жалбоподателя документи. Тогава констатирали, че превозвачът не предоставил посочените в т.4 от поканата записи от дигитален тахограф и от картите на водачите. По този повод на 20.08.2020 г. в сградата на ОО „АА“ гр.Кърджали срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го подписал и получил без възражение. На 25.09.2020 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на „Джебел Туризъм“ ООД с.Мрежичко е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. на основание чл.97, ал.1, предл. последно от ЗАвП за извършено нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП.

Горната фактология се установява от показания на свидетелите А.У. и С.К., както и от приетите по делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 20.08.2020 г.; Опис на представени документи от „Джебел туризъм“; Покана Рег.№50-00-51#35/16.07.2020 г.; Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС, установяваща правомощия на административнонаказващия орган да издаде процесното постановление; известие за доставяне.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на жалбоподателя „Джебел Туризъм“ ООД е ангажирана за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП, според която разпоредба превозвачите и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. Приложената санкционна норма чл.97, ал.1 от ЗАвП, предвижда да се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5 000 лв. този, който откаже достъп на контролните органи до гаражите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността му или не представи за проверка свързани с превозната дейност документи. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят действително е извършил административно нарушение по ЗАвП. От дружеството в качеството му на превозвач е било изискано да предостави за проверка на контролните органи записи от дигитален тахограф и от картите на водачите за определен период (от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г.), но същото не е изпълнило това задължение. Извод за тези обстоятелства следва от писмените доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели, извършили комплексната проверка по отношение на жалбоподателя. И двамата са категорични, че са се запознали с всички предоставени от превозвача документи, но там са отсъствали записи от дигитален тахограф и от картите на водачите. Въпреки посоченото и безспорните доказателства за извършеното нарушение, то е неправилно квалифицирано в АУАН и наказателното постановление. Според настоящата инстанция, с осъщественото деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.91в, т.2 от ЗАвП, която задължава превозвачите да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. Посоченият текст кореспондира и със санкционната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвП, която гласи, че на превозвач или на лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2 000 лв. Изисканите записи с т.4 от Покана Рег.№50-00-51#35/16.07.2020 г., представляват именно информация, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. Като не ги е предоставил за проверка на контролните органи, превозвачът „Джебел Туризъм“ ООД е нарушил разпоредбата на чл.91в, т.2 от ЗАвП и е следвало да бъде наказан на основание чл.104, ал.7 от ЗАвП. Посочените текстове са специални спрямо чл.91б, ал.1, т.1 и чл.97, ал.1 от ЗАвП и именно те са приложимите. Прочее, в самата покана изпратена до жалбоподателя, той също е предупреден, че при неизпълнение на задължението му и отказ да предостави документите по т.5 (очевидно се касае за т.4, доколкото това е последната точка в поканата), ще бъде отговорен по чл.104, ал.7 от ЗАвП. Ето защо, съдът намира, че в акта и наказателното постановление е допуснато несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Този пропуск не може да бъде преодолян в настоящото производство, тъй като съдът не разполага с правомощия да дава различна от посочената от наказващия орган правна квалификация на деянието. Така при правилно установена фактическа обстановка актосъставителят и административнонаказващият орган са дали неправилна правна квалификация на извършеното деяние и по този начин са допуснали нарушение на закона. Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 720 лв., но от ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1 000 до 5 000 лв., възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1 000 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 720 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в изготвяне на жалба и процесуално представителство в едно съдебно заседание. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, а именно до размера на 580 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация“ със седалище гр.София, именно същата в качеството й на юридическо лице по чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Автомобилна администрацияследва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000415/25.09.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „Джебел Туризъм“ ООД с ЕИК *********, с.Мрежичко, обл.Кърджали, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. на основание чл.97, ал.1, предл. последно от ЗАвП за извършено нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Автомобилна администрациягр.София, да заплати на „Джебел Туризъм“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Мрежичко, общ.Джебел, обл.Кърджали, сумата от 580 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

                        

                                                Районен съдия: